Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 18.09.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря НИНА
СВЕТОСЛАВОВА като разгледа т.д.№ 785 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Съдът е
сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от общо „ОББ“ АД и „ОСТ Т.“ ЕООД, в
която се твърди, че ответното дружество – „Л.Т.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като има задължения към молителя „ОСТ Т.“ по договор
за цесия от 27.11.2017г. по изложените доводи и към банката, произтичащи от
разпоредбата на чл. 173, ал.2 от ЗЗД. Предвид горното се иска откриване на
производство по несъстоятелност, със законните последици, евентуално
свръхзадълженост. Първият молител – „ОСТ Т.“ / в несъстоятелност/ ЕООД,
действащ чрез синдика си –В.Г. поддържа, че е продал с нотариален акт №
171/2017г., т.5, рег.№13374, дело № 689 на нотариус В.Г. от 10.11.2017г. на
купувача „В.О.“ ООД подробно описаните имоти, включващ поземлен имот с
идентификатор 10135.4508.184, находящ се в гр. Варна, ул.** *******, ведно с
построената в него сграда – търговски комплекс с шоурум и складове. Поддържа,
че върху имота е била учредена договорна ипотека с нот.акт №105, т.І, дело
№105/2013г. в полза на „ОББ“ АД като обезпечение на задължения по договор за
кредитна линия от 24.06.2013г., като обезпеченото вземане е в размер на
4 099 834,12 лв. и е предявено и прието в производството по
несъстоятелност. Твърди, че продажната цена за имота в размер на
1 468 400 лв. без ДДС не му е платена, като вместо да предприеме
действия по събирането й, управителят на „ОСТ Т.“ ЕООД сключил на 27.11.2017г.
договор за цесия с ответника „Л.Т.“ ЕООД за процесното вземане, с уговорена
цена по договора за цесия е в размер на 146 840 лв., като съгласно протокол
за прихващане от 27.11.2017г. цената била платена чрез прихващане срещу
задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г. с падеж
15.09.2017г. Твърди синдика, че в търговските книги на „ОСТ Т.“ ЕООД липсвало
каквото и да е задължение към ответника за цялата 2017г. и поради това нямало
как да бъде извършено прихващане. Твърди, че по търговските книги все още
фигурира като дължимо вземането от купувача на имота – „В.О.“ ООД. Твърди се,
че на 21.12.2017г. с договор за наем с нотариална заверка на подписите,
купувачът „В.О.“ ООД е предоставил на ответника „Л.Т.“ ЕООД за срок от 15
години срещу месечна наемна цена от 5 000 лв. процесните закупени имоти.
На 15.10.2018г. имотите са преотдадени от „Л.Т.“ ЕООД на „Л.С.-2“ ЕООД с наемна
цена 3067,75 евро месечно. Твърди и че спрямо купувача „В.О.“ ЕООД е открито
производство по несъстоятелност по т.д.№1/2018г. на ОС – Видин и образуваното
изпълнително дело, по което били описани, било спряно. Твърди, че все още е
дължима цената по договора за цесия от ответника в размер на 1 468 400 лв.,
защото прихващането било нищожно поради липса на задължение, а и към датата на
извършването вече дружеството е било в неплатежоспособност, тъй като обявената
дата е 24.06.2017г. Твърди, че договорът за цесия в частта за цената бил
нищожен и поради липса на предмет и на основание по изложените доводи. Твърди
се в молбата, че доходите на ответника „Л.Т.“ ЕООД по договора за наем от
15.10.2018г. принадлежат на ипотекарния кредитор – вторият молител „ОББ“ АД
съгласно чл. 173, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че ответното дружество е в състояние
на неплатежоспособност с начална дата – 31.12.2018г., а при условията на
евентуалност се твърди свръхзадълженост, като се иска постановяване на решение
по чл. 630 от ТЗ с назначаване на синдик, включително и се иска лишаване на
длъжника от право на управление и разпореждане с имуществото му. В уточняваща
молба от 27.05.2020г. се твърди, че банката-молител има право на вземане по
силата на учреденото й ипотечно право срещу всяко лице, което ползва имота
възмездно и събира наеми от същия, като твърди, че има такова вземане срещу
ответника - „Л.Т.“ ЕООД в размер на общо 140 000лв., представляващи наем по
договора от 27.12.2017г. за периода от 01.01.2018г. до 01.05.2020г., както и по
втория договор за наем има вземане върху събраните от ответника наеми от
пренаемателя за периода от 15.04.2019г. - до 15.04.2020г. в размер на
36 813 евро. В хода на производството молителите поддържат молбата си чрез
синдика Г. и банката чрез процесуалния си представител юриск. К., като
претендират уважаване на молбата и присъждане на разноски по списък. Излагат
доводи и в писмени бележки.
Ответникът „Л.Т.“
ЕООД е подал писмен отговор от 17.06.2020г., в който сочи, че двамата молители
нямат активна процесуална легитимация да искат обявяването му в несъстоятелност.
Твърди, че синдикът излагал противоречиви твърдения и осъществявал
противоречиви действия, като му бил изпратил уведомление за прекратяване на
договор за цесия през 2018г., на което той възразил. Твърди, че право на
кредитора е да се разпорежда със своите вземания, включително и да го продава
на когото прецени. Всички тълкувания сочи, че били непротивопоставими и
неоснователни и не може да са основание за прекратяване на валидно сключения
договор за цесия. Твърдението за неотразяване на парично задължение на „ОСТ Т.“
ЕООД към „Л.Т.“ ЕООД сочи, че е неоснователно, още повече, че задължението било
признато в нотариално заверен договор за цесия. С оглед горното твърди, че
валидно е извършено прихващане по договора за цесия и той няма никакво
задължение към първия молител. Твърди, че банката-молител също не е кредитор на
дружеството, като счита, че няма основание за прилагане спрямо него на чл. 173,
ал.2 от ЗЗД, тъй като собственикът дължи сметка за доходите, а такъв е трето
лице – „В.О.“ ЕООД. Предвид горното счита, че и двамата молители не се явяват
кредитори на дружеството и молбата им за откриване на производство по
несъстоятелност е неоснователна. В молба от 11.08.2020г. отново претендира
отхвърляне на молбата, като сочи, че нито един от молителите не е кредитор на
дружеството, нито пък има парично вземане по търговска сделка. Сочи, че липсва
право на ипотекарния кредитор по чл. 173, ал.2 от ЗЗД спрямо него, но дори и да
е налице такова, то безспорно не е по търговска сделка.
Съдът като
обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства,
включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира
за установено следното:
С исковата
молба са представени заповед по чл. 417 от ГПК №9455/16.11.2017г., издадена от
РС – Варна и изпълнителен лист по нея от 21.11.2017г. по ч.гр.д.№17416/2017г.,
с което молителят „ОСТ Т.“ ЕООД, солидарно с другите лица е осъден да заплати
описаното вземане в полза на „ОББ“ АД по договор за кредитна линия от
24.06.2013г. Съгласно представения на стр. 26 и следващите нотариален акт №
171/2017., т.5, рег.№13374, дело № 689 на нотариус В.Г. от 10.11.2017г., молителят
„ОСТ Т.“ ЕООД е продал на купувача „В.О.“ ООД подробно описаните имоти,
включително поземлен имот с идентификатор 10135.4508.184, находящ се в гр.
Варна, ул.** *******, ведно с построената в него сграда – търговски комплекс с
шоурум и складове, за цена в размер на 1468400 лв., за която е уговорено, че се
дължи по банков път в 15дневен срок от сключване на нотариалния акт. В т.2 на
нотариалния акт молителят „ОСТ Т.“ ЕООД е декларирал, че върху имота няма права
на трети лица, респ. че не са обременени с ипотека, освен известните на
страните, а именно описания нот. акт № 105/24.06.2013г. Същият е представен на
стр. 29 и следващите от делото и видно от него, „ООБ“ АД е ипотекарен кредитор
на подробно описания имот за вземанията по договора за кредитна линия. С втори
нотариален акт № 107/24.06.2013г. / стр.34 и следващите от делото/ имотът е
ипотекиран в полза на „ОББ“ АД и като обезпечение по договор за револвиращ банков
кредит от 27.06.2011г., подробно описан в пункт І от същия.
Представен е
протокол от ЧСИ П.И.от 11.04.2018г., с който по описаното изп. дело
20178830402644, образувано по изп. лист в полза на „ОББ“ АД срещу посочените
лица включително молителя „ОСТ Т.“ ЕООД, имотът е описан, като за пазач е
назначен собственика „В.О.“ ЕООД и в същия е отразено, че сградата не се
обитава и използва към момента.
На стр. 44 и
следващите е представен договора за наем от 21.12.2017г., вписан в АВ – Варна,
с който „В.О.“ ЕООД е отдал под наем описания имот на „Л.Т.“ ЕООД, срещу
месечна наемна цена в размер на 5000 лв. за срок от 15 години. С втория
представен договор за наем от 15.10.2018г., също вписан в АВ-Варна, „Л.Т.“ ЕООД
е отдал под наем част от предоставените му по гореописания договор за наем
имоти на „Л.С.2“ ЕООД за срок от 7 години, считано от подписване на договора и
наемна цена в размер на 3067,75 евро.
На стр. 59
от делото е представен сключения на 27.11.2017г. договор за цесия, съгласно
който управителят на „ОСТ Т.“ ЕООД продава на „Л.Т.“ ЕООД вземането за
продажната цена на имотите по договора за продажба, сключен с нот. акт №171,
том 5, рег.№13734, срещу „В.О.“ ЕООД, като уговорената цена по договора за
цесия е в размер на 146 840 лв., като съгласно протокол за прихващане от
27.11.2017г. цената била платена чрез прихващане срещу задължение, произтичащо
от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г., с падеж 15.09.2017г. Изрично в
чл.4.2 от договора за цесия е отбелязано, че цената е заплатена от цесионера на
цедента чрез прихващане. Представено е и уведомление за цесията до длъжника „В.О.“
ЕООД, получено на 28.11.2017г.
Представен е
и протокол за прихващане на вземания от 21.12.2017г., съгласно който дължимата
от „Л.Т.“ ЕООД сума в размер на 900000 лв., представляваща цена по договор за
наем от 21.12.2017г. се прихваща от вземането на дружеството от „В.О.“ ЕООД,
произтичащо от договора за цесия, като е посочено ,че след прихващането „В.О.“
ЕООД продължава да дължи на „Л.Т.“ ЕООД сумата от 578 617,70 лв.
С
допълнителна молба от кредитора „ОББ“ АД са представени документи с молба, а
именно: уведомление от ЧСИ Д.И.(рег.
№ рег.901 на КЧСИ) с изх. N2 4798/02.09.2020 г. до ЧСИ Х.Г.; запорно съобщение до „Л.С." 2"
ЕООД с вх. № 14475/03.09.2020 г. и изх. № 10874/26.08.2020 г. по изп. дело N2 636/2020г.; протокол за извършено връчване
от 01.09.2020 г. от ЧСИ Д.И.; уведомление от ЧСИ Х.Г. по изп. дело № 636/2020
г. с изх. N2 11802/04.09.2020 г.
до „ОББ" АД; постановление
от ЧСИ Х.Г. от 04.09.2020 г, на осн. чл. 510 ГПК за възлагане на вземане от „Л.Т."
ЕООД; постановление от ЧСИ Х.Г. от
04.09.2020 г. на осн. чл. 510 ГПК за възлагане на вземане от „Л.С. 2"
ЕООД; разпореждане от 04.09.2020 г.
по изп. дело 636/2020 г. на ЧСИ Х.Г.; зазпореждане
от 03.09.2020 г. по изп. дело 636/2020 г. на ЧСИ Х.Г., запорно съобщение до „Л.Т."
ЕООД с изх. № 10889/26.08.2020 г., от които се установява, че на молителя „ОББ“
АД е възложено вместо плащане вземане на „ОСТ Т.“ ЕООД от „Л.С.2“ ЕООД в размер
на 3067,75 евро месечно за периода от 15.04.2020г. до 15.05.2020г., като на
ответника „Л.Т.“ ЕООД е връчено при условията на чл.50 ал.2 от ГПК запорно
съобщение. С второто постановление е възложено на „ОББ“ АД вземането вместо
плащане на ОСТ Т.“ ЕООД от „Л.Т.“ ЕООД в размер на 10 000 лв., за което е
посочено, че е възникнало в резултат на наемните правоотношение по договор за
наем от 21.12.2017г. с нот. заверка от нотариус Ц.С., което е за две месечни
вноски за периода от 01.01.2018г. до 01.03.2018г.
Съгласно
постъпилото писмо от МВР –СДВР отдел „Пътна полиция“ от 01.06.2020г. стр.
114-115 от делото, ответникът е бивш собственик на описаните автомобили и
актуален на един такъв – лек автомобил Фиат от 2006г., но със служебно
прекратена регистрация.
Съгласно
предоставена информация по делото от НАП с писмо с вх.№51023/10.06.2020г. са
представени подадените ГДД за периода, като съдът е уведомен, че няма данни за
възложени и извършени ревизии.
На стр. 141
и следващите по делото са присъединени счетоводни баланси на ответното
дружество, които са заявени за обявяване в ТР, макар да е постановен отказ, са
налични при служебна справка на страницата му.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото
лице В.Ц., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от страните. От експертизата се установява, че вещото
лице е посетило на 31.07.2020 г., посочения
адрес в молба с вх.№ 54769/17.06.2020 г.
/стр.109 от делото/, а именно: бул. „**********, като с помощта на
служител проведе телефонен разговор с представител на ответника, но въпреки
заявената готовност, счетоводни документи не са му били предоставени. След
проверка в Търговски регистър експертът е посочил, че последният публикуван ГФО
на „Л.т.” ЕООД е за 2012 г., като той разполага с приложените по делото Баланси
и ОПР на ответното дружество за 2017 г. и 2018 г., като в данните в баланса за
2017 г. „Предходна година” се съдържа информация за 2016 г. Видно от данните в
таблицата на стр.3 и 4 от заключението, през 2016 г. дружеството е разполагало
с дълготрайни активи, представляващи съоръжения с балансова стойност от 60
х.лв. Размерът на вземанията е в общ размер на 47 х.лева, имащи текущ характер
с период на събиране до 1 година. Дружеството е разполагало с касова наличност
към 31.12.2016 г. в размер на 19 х.лева. За финансовата година, записания
капитал е в размер на 5 х. лв. Отчетена е неразпределена печалба от 104 х.лева
и непокрита загуба от – 241 х.лева. През финансовата година е инкасирана загуба
от дейността в размер на 5 х.лв., което води до отрицателна стойност на
собствения капитал от -137 х.лв. Формираните от дейността задължения са, както
следва: Задълженията към доставчици са 26 х.лв., със срок на погасяване до 1
год. Другите задължения на дружеството са в общ размер на 237 х.лв., всичките
отразени, като, от които 10 са данъчни
задължения, като имат краткосрочен характер и са със срок на погасяване до 1
год. От таблицата на стр.5 и 6 от заключението се установява, че през 2017 г. дружеството
е отписало балансово дълготрайните си активи от предходната година,
представляващи съоръжения. Размерът на вземанията е в общ размер на 232 х.лева,
имащи текущ характер с период на събиране до 1 година, като от тях 13 х.лева са
вземания от клиенти. Дружеството е разполагало с касова наличност към
31.12.2017 г. в размер на 48 х.лева. Видно от баланса на дружеството за
финансовата година, записания капитал е в размер на 5 х. лв. Отчетено е
намаление на неразпределена печалба до 46 х.лева, спрямо 104 х.лева от
предходната година и непокрита загуба от – 246 х.лева. През финансовата година
е инкасирана печалба от дейността в размер на 199 х.лв., което е увеличила стойността
на собствения капитал до 4 х.лева, спрямо предходната от -137 х.лв. Формираните
от дейността задължения са, както следва: Задълженията към доставчици са 13
х.лв., със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения на дружеството са в
общ размер на 263 х.лв., всичките отразени, като текущи със срок на погасяване
до 1 година, от които 36 са данъчни задължения. Така отразените задължения имат
краткосрочен характер и са със срок на погасяване до 1 год. През 2018г. През
2018 г. според таблицата в заключението дружеството не разполага с дълготрайни
активи. Размерът на вземанията е в общ размер на 243 х.лева, имащи текущ
характер с период на събиране до 1 година, като от тях 12 х.лева са вземания от
клиенти. Дружеството е разполагало с касова наличност към 31.12.2018 г. в
размер на 12 х.лева. Отчетени са Разходи за бъдещи периоди в общ размер на
1 509 х.лева. Записаният капитал е в размер на 5 х. лв. Отчетена
неразпределена печалба в размер на 242 х.лева и непокрита загуба от – 246
х.лева. През финансовата година е инкасирана загуба от дейността в размер на
-481 х.лв., което е довело да намаление на стойността на собствения капитал до
отрицателен размер от -480 х.лева, спрямо предходната година от 4 х.лв.
Формираните от дейността задължения са, както следва: Задълженията към
доставчици са 1479 х.лв., със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения
на дружеството са в общ размер на 745 х.лв., всичките отразени, като текущи със
срок на погасяване до 1 година, от които 39 са данъчни задължения. Така
отразените задължения имат краткосрочен характер и са със срок на погасяване до
1 год. Вещото лице е посочило, че не разполага със счетоводна
информация за кредиторите, размера на съответните задължения на дружеството.
Съгласно констатираното в т.1.3., задълженията към доставчици са 1479 х.лв.,
със срок на погасяване до 1 год. Другите задължения на дружеството са в общ
размер на 745 х.лв., всичките отразени, като текущи със срок на погасяване до 1
година, от които 39 са данъчни задължения. На база ОПР за финансовите 2016 –
2018 г., както и ГДД за 2019 г. / стр.118 /, вещото лице е установило следните
приходи и разходи от дейността на дружеството:
|
ОПР за |
Приходи |
Разходи |
Счетоводна печалба/загуба |
|
2014 |
0 |
0 |
0 |
|
2015 |
0 |
0 |
0 |
|
2016 |
39 |
44 |
-5 |
|
2017 |
283 |
61 |
222 |
|
2018 |
150 |
631 |
-481 |
|
2019 |
64 |
108 |
-44 |
|
Общо |
536 |
844 |
-308 |
На база Балансите и ОПР на Дружеството и НСС-13
„Показатели за финансово-счетоводен анализ”, Експертизата прави следните
изчисления на съотношения:Коефициент на
рентабилност на приходите от продажби / КРПП /= (финансов резултат) : (нетен
размер на приходите от продажби) ; Коефициент на рентабилност на собствения капитал / КРСК / = (финансов
резултат) : (собствения капитал) ; Коефициент на рентабилност на пасивите / КРП / = (финансов резултат) :
(пасиви) и Коефициент на капитализация
на активите / ККА / = (финансов резултат) : (сума на реалните активи), като
коефициентите на рентабилност са положителни величини, когато финансовият
резултат е печалба, и показват темповете на възвращаемост на капитала, а
коефициентите на рентабилност са отрицателни величини, когато финансовият
резултат е загуба, и показват темповете на декапитализация на предприятието.На
база Баланса и ОПР на Дружеството към 31.12.2017 г. и НСС-13, Експертизата
прави следните изчисления на съотношения:Финансов резултат - 222 ; Нетен размер
на приходите от продажби – 283; Собствен капитал – 4; Пасиви / нетекущи +
текущи / - / 0 + 276 / = 276; Сума на реални активи /
ДА+КА / - / 0 + 280 / = 280, като показателите са: КРПП
= 222 / 283 = 0.78; КРСК = 222 / 4 = 55,5; КРП = 222 / 276 = 0.80; ККА = 222 / 280 = 0.79. За 2018г., данните са
следните: Финансов резултат - - 481, Нетен размер на приходите от продажби –
150, Собствен капитал – - 480, Пасиви / нетекущи + текущи / - / 0 + 2244 / = 2244, Сума на реални активи / ДА+КА / - / 0 +
255 / = 255, а показателите - КРПП = - 481 / 150 = - 3,21; КРСК = - 481 / - 480 = 1; КРП = - 481 / 2244 = - 0.21 и ККА = - 481 / 255 = - 1,88. Показателите за
обращаемост на краткотрайните материални активи-като брой на оборотите и времетраене
на един период са количествени характеристики
на ефективността от използването на краткотрайни материални активи. Те са Брой
на оборотите = (нетен размер на приходите от продажби) : (средна наличност на
краткотрайните материални активи) и Времетраене на един оборот в дни =
(средна наличност на краткотрайните материални активи х 360) : (нетен размер на
приходите от продажби). На база Балансите и ОПР на Дружеството и НСС-13
„Показатели за финансово-счетоводен анализ” към 31.12.2017 г., и следните
изчисления на съотношения:Нетен размер на приходите от продажби – 283 и Средна
наличност на КМА за 2017 г. – 280, показателят Брой на
оборотите = 283 / 280 е равен на 1,01, а Времетраене на оборот = 280*360/283= 356,18. За 2018г. са следните: Нетен размер на приходите от продажби –
150 и Средна наличност на КМА за 2018 г. – 255, като Брой на
оборотите = 150 / 255 = 0,59, а Времетраене на оборот = 255*360/150= 612. Вещото лице сочи в заключението, че съгласно констатираното в т.1.2
през 2017 г. дружеството не е разполагало с налични дълготрайните активи.
Размерът на вземанията е в общ размер на 232 х.лева, имащи текущ характер с
период на събиране до 1 година, като от тях 13 х.лева са вземания от клиенти.
Дружеството е разполагало с касова наличност към 31.12.2017 г. в размер на 48
х.лева. Съгласно констатираното в т.1.3 през 2018 г., дружеството не разполага
с дълготрайни активи. Размерът на вземанията е в общ размер на 243 х.лева,
имащи текущ характер с период на събиране до 1 година, като от тях 12 х.лева са
вземания от клиенти. Дружеството е разполагало с касова наличност към
31.12.2018 г. в размер на 12 х.лева.Отчетени са Разходи за бъдещи периоди в общ
размер на 1 509 х.лева. Експертизата
не разполага със счетоводна документация по отношение на конкретни размери на
вземанията, падежи и длъжници на дружеството, като не може да се произнесе за
налични парични средства в касата на дружеството или по банкови сметки към
посочените години и към датата на изготвяне на експертизата. Според вещото
лице съгласно ОПР на дружеството за 2017
г., са инкасирани приходи от дейността в общ размер на 283 х.лева и разходи в
размер на 61 х.лева. Формирана е печалба от дейността в общ размер на 222
х.лева. На база тези данни и изчислените в т. 5.2 коефициенти на ликвидност за
2017 г., може да се приеме, че дружеството е могло да погасява текущите си
задължения на 100 %.Съгласно ОПР на дружеството за 2018 г., са инкасирани
приходи от дейността в общ размер на 150 х.лева и разходи в размер на 631
х.лева. Формирана е загуба от дейността в общ размер на 481 х.лева. Видно от
Баланса на дружеството, размерът на текущите задължения на дружеството към
31.12.2018 г. е в общ размер на 2244 х.лева. На база тези данни и изчислените в
т. 5.3 коефициенти на ликвидност, може да се приеме, че дружеството е могло да
погасява текущите си задължения до стойност от 11 %. Въз основа на данните
вещото лице е обобщило показателите в следните таблици:
Показателите за ликвидност са:
|
|
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
|
КОЛ |
0 |
0 |
0,25 |
1,01 |
0,11 |
0 |
|
КБЛ |
0 |
0 |
0,25 |
1,01 |
0,11 |
0 |
|
КНЛ |
0 |
0 |
0,25 |
1,01 |
0,11 |
0 |
|
КАЛ |
0 |
0 |
0,07 |
0,17 |
0,005 |
0 |
Показатели за автономност и задлъжнялост:
|
|
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
|
КЗ |
0 |
0 |
-1,92 |
69 |
-4,67 |
0 |
|
КА |
0 |
0 |
-0,52 |
0,01 |
-0,21 |
0 |
Съгласно
консатираното в т.5.1 – 5.3 от Констативно-съобразителната част, дружеството не
е в състояние да погаси задължения си с наличните си текущи активи към
31.12.2018 г. Експертизата не разполага с ГФО за 2019 г., както и с данни към
датата на изготвяне на заключението.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно
чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно
търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу
ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но
съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на
отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага
и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или
частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата
за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл.
608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено -
финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по
чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о.
и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние
да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. При извършване на финансово-икономическия анализ на състоянието на
ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова
автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието,
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и
променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова
продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови
средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е.
за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема,
че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите
текущи задължения с всички краткотрайни активи.
В случая от събраните по делото доказателства
не се установи да е налице нито една от презумпциите за неплатежоспособност,
тъй като няма данни и доказателства ответникът да е спрял плащанията, по
отношение на молителите сочи, че няма такива задължения и затова не плаща
претендираните суми, няма данни срещу него да е образувано изпълнително дело,
по което кредитор-молител да е останал неудовлетворен шест месеца след
поканата, а същевременно от данните по ТР е видно, че са заявявани за обявяване
отчети в ТР, включително е заявен такъв и към 31.12.2018г., т.е. не е налице и
презумпцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ. В ТР е заявен със заявление Г2 20190610161822, ГФО на ответника, е макар да е постановен отказ за обявяването му,
ответникът е изпълнил задължението си да го заяви за обявяване. Следователно, в случая не са налице законоустановени презумпции, поради
което твърдяните състояния на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост следва
да бъдат изследвани от съда чрез съответните доказателствени средства и
установени от ангажираните по делото доказателства.
По активната легитимация на молителите, съдът
намира следното: В доказателствена тежест на кредитора-молител е да установи,
че има неплатено изискуемо вземане срещу ответника, което е от кръга на тези по
чл. 608 от ТЗ, а именно парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й. В
рамките на тази първа фаза на производството по несъстоятелност, а именно по
молбата по чл. 625 от ТЗ съдът не се произнася с диспозитив относно наличието
на вземане на кредитора –молител, нито относно неговия точен размер, тъй като
това не е предмет на спора и не се формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер. Независимо
от това, че няма да се формира сила на пресъдено нещо относно вземането на
молителя, съдът следва да установи наличието му, тъй като в противен случай
няма да е налице активна материалноправна легитимация на кредитора-молител,
независимо от установеното финансово състояние на ответника и дали има
задължения към други кредитори. Ако не се установи наличие на изискуемо вземане
на кредотора –молител, съдът следва да отхвърли молбата, независимо дали е
налице състояние на неплатежоспособност или не, тъй като не е налице искане за
откриване на производството от активно материалноправно легитимирано лице, а
съдът не може да открие такова служебно. Предвид горното преди да разгледа дали
е налице състояние на неплатежоспобност или свръхзадълженост на ответника,
съдът следва да установи активната легитимация на двамата кредитори.
Първият кредитор-молител - „ОСТ Т.“ / в
несъстоятелност/ ЕООД, действащ чрез синдика си –В.Г. поддържа, че има вземане
срещу ответника в размер на 1 468 400 лв., както сочи изрично в т.8
от молбата по чл. 625 от ТЗ. Съдът намира, че вземане в такъв размер безспорно
не съществува в полза на молителя, тъй като сумата от 1 468 400 лв. е
продажната цена на имота, уговорена по договора за покупко-продажба, сключен
между молителя и третото лице – „В.О.“ ООД, което е купувач и е дължало тази
продажна цена. С договор за цесия от 27.11.2017г. „ОСТ Т.“ ЕООД е прехвърлил
това вземане на ответника по молбата - „Л.Т.“ ЕООД срещу уговорена цена в
размер на 146 840 лв. Следователно ако има вземане срещу ответника,
произтичащо от договора за цесия, то категорично не е на стойност
1 468 400 лв., а би било вземането за цената по договора за цесия в
размер на 146 840 лв. Дали така уговорената цена е адекватна е
ирелевантно, тъй като договорът за цесия е сключен при условията на договорна
автономия между страните и цената е негов съществен елемент, който обаче те
уговарят със силата на закон помежду си и съдът няма правомощие да изменя
уговорената цена по този договор, освен в изрично предвидени случаи / чл.307 от ТЗ/, а горното нито се твърди, нито се иска по делото. Следователно независимо
от изтъкнатите от молителя доводи относно нищожност на прихващането, дори и да
се дължи цена по договора за цесия от страна на ответника, то тя би възлязла на
уговорената такава по договора в размер на 146 840 лв., а не в размер на
стойността на цедираното вземане в размер на 1 468 400 лв., както
твърди молителя. Молителят твърди, че договорът за цесия бил нищожен в частта,
уговаряща начина на плащане и поради липса на предмет и основание, поради което
претендира сумата като стойност на цедираното вземане. При нищожност на
договора за цесия, обаче, то следва, че не е настъпил правния ефект на същата,
поради което ако се констатира такава, последиците ще се изразяват в това, че
вземането няма да се счита за прехвърлено от първоначалния кредитор. Тогава кредитор-молител
- „ОСТ Т.“ ЕООД би имал в патримониума си процесното цедирано вземане, ако се
установи, че договорът за цесия е нищожен, тъй като не би било прехвърлено на
неговия съконтрахент – ответника, но това не променя длъжника на вземането,
който е третото лице – „В.О.“ ЕООД. Дори и съдът да установи нищожността на
договора за цесия, то тогава би се реституирало правното положение на страните,
преди сключване на договора за цесия, и молителят би бил титуляр на вземането
за продажната цена на имотите, но негов длъжник по това вземане ще е
неучастващото по делото трето лице – купувача на имота - „В.О.“ ЕООД, който е
длъжник по цедираното вземане, а не цесионерът – ответник. Следователно дори и
да се установи нищожност на цесията, самото прехвърлено вземане не е срещу
ответното дружество, а би било дължимо на молителя от неговия длъжник – „В.О.“
ООД и не би могло да бъде основание за несъстоятелност на ответното дружество. Независимо
от горното съдът е длъжен да обсъди наведените от молителя доводи относно
нищожността на договора за цесия, по които намира следното:
При нищожността на сделките в разпоредбите на
чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД законодателят е описал пороците, от които
може да бъде засегната сделката, като ги е
степенувал по тежест. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД нищожни са договорите,
при които липсва основание, като цитираната разпоредба предвижда, че
основанието се предполага до доказване на противното. Основанието на договора е
причината за задължаване на страните, като не е необходимо тя да бъде формулирана в съдържанието. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД се установява оборима презумпция за съществуване
на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването
й пада върху този, който се позовава на липса на основание, по делото е на кредитора-молител, който е този,
който следва да обори презумпцията. В случая се твърди липса на основание на
договора за цесия, като следва да се има предвид, че цесията е способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, доколкото
кредитор на вземането става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си и в този смисъл тя има правните последици на активна субективна
новация. Цесионният договор е консенсуален и комутативен, поради което страните
по него следва да постигнат съгласие относно съществените белези на конкретното
вземане - правоотношението, от което е възникнало и
неговият размер или начина на определянето му. Това следва както от характера
на договора за цесия като каузална сделка, условие за чиято действителност е
наличието на основание, изразяващо се в уговорените с него насрещни престации, но и обстоятелството, че той по необходимост
предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго правоотношение между
цедента и длъжника. Съдебната практика приема, че независимо от основанието за
сключването му, определеността, съотоветно определяемостта на съдържанието на
уговорените насрещни престации, е предпоставка за
действителността на договора за цесия. Валидният цесионен договор е двустранен, тъй като права и задължения по него възникват и за
двете страни, поради което неговата действителност е обусловена от съгласието
на страните, включително и относно съдържанието на насрещната престация,
дължима от цесионера срещу прехвърленото му вземане. Приема се, че липсата на
насрещна престация обуславя нищожност на договора поради липсата на основание,
разбирано като непосредствената икономическа цел, която всяка от страните по
един двустранен договор преследва със сключването му. В случая от представения договор за цесия не може да се направи извод, че
липсва основание за сключването му, налице са валидни волеизявления на
страните, обективиращи волята им, като е конкретизирано както прехвърляното
вземане, така и насрещната престация – дължимата от цесионера цена, поради
което не може да се приеме, че договорът е сключен при липса на основание.
Това, че е уговорен начин на изпълнение на задължението на цесионера за
заплащане на цената по договора за цесия, който е различен от пряко плащане, а
именно чрез друг погасителен способ, не лишава договора от липса на основание. Съдът
намира, че е неоснователно и възражението
за нищожност на договора за цесия и поради липса на предмет. Договорът за цесия би имал невъзможен предмет единствено и само ако имущественото право е непрехвърлимо с
оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед
наличието на предварителни договорни ограничения, което следва и от изричната разпоредба на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, с която е установено
изключение от общото за облигационните договори правило на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като
при прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е
недействителен, нещо повече - цедентът отговаря за изпълнението му по реда на
чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД, в какъвто смисъл е определение № 524/19.07.2011
г. на ВКС по т.д. № 186/2010 г., II т.о. и мн. др. Всеки договор за цесия, с който се прехвърля парично вземане, определено по
страни и размер, има възможен предмет, а ако цедентът не е титуляр на
прехвърляното вземане, то договорът само не поражда транслативния ефект, към който е насочен. Съгласно чл. 100,
ал. 1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговоря за
съществуването на вземането, следователно дори и да не съществува вземането,
цесията поражда облигационно правоотношение между страните и цедентът ще
отговаря за неизпълнението на договорното си задължение. По силата на договора за цесия цесионерът
става кредитор по прехвърленото вземане, но не замества цедента в изпълнение на
насрещното му задължение по основния договор, поради което и за транслативния
ефект на цесията не е необходимо съгласието на длъжника. Законът не поставя като условие за пораждане
действието на цесията и изпълнението на насрещното задължение на цедента към
другата страна по основния договор. Предвид горното следва да се отхвърли като неоснователно и възражението за нищожност на договора за цесия на осн. чл. 26, ал. 2,
предл.4 от ЗЗД поради липса на основание - solvendi causa и липса на предмет. Твърдението на молителя, че по договоза за
цесия като подвид на продажбата по чл. 183 от ЗЗД, цедентът можел да получи
само уговорените като цена парични средства, не може да бъде споделен.
Действително в договора за цесия се уговаря продажна цена, но какъв ще е начина
на погасяване/изпълнение на това задължение е напълно в договорната автономия
на страните да уговорят такъв, и дали ще е чрез прихващане, даване вместо
изпълнение, реално плащане или друг погасителен способ е ирелевантно, тъй като
начинът на изпълнение и погасяване на договорната престация не е императивно и
законовоопределен. Уговорена е продажна цена по договора за цесия в случая, а
дали същата е платима в брой, по банкова сметка ***, е извън елементите,
обуславящи съществените такива на договора за цесия и следователно конкретно
уговорения погасителен способ не обуславя нищожност на договора за цесия, дори
и вземането, с което да е погасено чрез прихващане вземането за цената по
договора за цесия да не съществува, както се твърди от молителя, то това не
обуславя нищожност на договора за цесия. Същото би било основание за разваляне
на договора за цесия, но молителят не твърди и не установи да е направил такова
волеизявление, достигнало до съконтрахента му и не се позовава на тази
хипотеза.
Молителят „ОСТ Т.“ ЕООД поддържа, че ответникът му дължи цената по
договора за цесия, тъй като прихващането по протокола от 27.11.2017г. било
нищожно поради привидност, защото липсвало задължение на цедента към цесионера.
Твърди, че единствената цел на прихващането било създаване на привидни
отношения, че договорът за цесия не бил изпълнен от
страна на цесионера, като твърди, че към датата на издаване на записа на
заповед – 15.08.2017г., а и към датата на прихващането,
дружеството молител вече било в състояние на неплатежоспособност, тъй като
началната дата, обявена по т.д.№1698/2017г. на ВОС е 24.06.2017г., както и че
двете дружества не били търговски партньори и в счетоводството не били
осчетоводени никакви сделки. В пункт 4.1 от молбата се твърди антидатиране на
протокола за прихващане с аргумент, че в хронологична ведомост от 31.12.2017г.,
подписана от управителя на дружеството О.И., вземането за цената на продадените
имоти било все още дължимо от „В.О.“ ЕООД. Съдът намира, че въпросът за
счетоводното отразяване на договора за цесия и на прихващането не се отразяват
на тяхната действителност. Дали и как са отразени счетоводно може да е инциция
за редовно, респ. нередовно водене на счетоводните книги, но не обуславя
действителността на самата сделка и да обуслови административна или друга
отговорност на счетоводителя, респ. приложение на чл. 55 от ТЗ или не. В случая
от самия молител се твърди, че нито договора за цесия, нито прихващането били
отразени надлежно счетоводно от самия него, поради което очевидно, че
търговските книги на „ОСТ Т.“ ЕООД не са водени редовно, поради което е налице
хипотезата на чл. 55, ал.2 от ТЗ, съгласно която търговските книги, които не са
редовно водени, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са
задължени да ги водят. Следователно „ОСТ
Т.“ ЕООД не може да се позовава на
благоприятни за него факти, произтичащи от нередовно водените му търговски
книги, в случая твърдяната липса на задължение към ответника. Доводите са
антидатиране в случая са неоснователни и поради това, че и договорът за цесия,
както и протоколът за прихващане, са частни диспозитивни документи, които са
съставени от страните по тях, представени са от самия молител, без да е заявено
оспорването им по реда на чл. 193 от ГПК. Цесията и прихващането като сделки са обективирани в частен диспозитивен документ, за сключването на който не е съществува
законово условие за удостоверяване на датата. Документът е съвместен, тъй като
съдържа повече от едно волеизявление, всяко от което играе ролята на възпиращ
фактор спрямо манипулирането на дата от страна на съконтрагента. Освен това
приложението на разпоредбата на чл. 181 ГПК е обусловено от наличието на трето
лице, чието основание за придобиване на права се конкурира с действието на
лицето, издало документа и представляващо правоизключващо основание за тези
права, а в случая оспорващия и твърдящия антидатиране молител
не е трето лице, а страна по двата акта. Антидатирането не би могло да се
приеме за доказано по делото, тъй като договорът за цесия е представен за
заверка на нотариус и видно от представения такъв препис, същият е с нотариална
заверка рег.№ 16779/27.11.2017г., поради което това е удостоверената дата на
документа и не се установява антидатиране. По отношение на твърдението, че
липсвало задължение на „ОСТ Т.“ ЕООД към ответника по сочения запис на заповед
от 15.08.2017г., следва да се има предвид, че в договора за цесия / изрично в
т.4.2 и в протокола за прихващане изрично е отразено волеизявление, изходящо от
„ОСТ Т.“ ЕООД, че е налице негово задължение по запис на заповед от 15.08.2017г.,
с падеж 15.09.2017г., вземането по който се прихваща срещу дължимата цена по
договора за цесия. Следователно се касае за опровергаване на изявление на
страната, което е неблагоприятно за нея, и обективирано в изходящ от нея
документ. Предвид горното в случая молителят е този, който следва да обори с
доказателства, удостовереното и изходящо от него волеизявление, че липсва
задължение по записа на заповед, за което той е направил единствено твърдения
по молбата си, но не е ангажирал никакви доказателства, включително би следвало
ако твърди, че такъв документ няма в негово държане да се ползва от процедурата
по чл. 190 от ГПК, каквото искане не е заявил. Соченото от молителя, че
липсвало счетоводно отразено задължение към „Лоджистик Транспорт“ за 2017г. в
годишния отчет не е доказателство за липсата на задължение по записа на заповед
въобще, тъй като ГФО и баланса отразяват финансовото състояние към
31.12.2017г., а очевидно се касае за вземане, което е погасено чрез прихващане
преди това, поради което същото и не би следвало да бъде отразено като налично
такова в баланс към горепосочената дата – 31.12.2017г. Независимо от горното,
както се посочи, самото водене на счетоводството не доказва липсата или
наличието на конкретно задължение, още повече, че отчетът за 2017г. на
ответника е разгледан и от икономическата експертиза, но поради липса на
аналитични ведомости не може да се прецени дали конкретно вземане/задължение е
отразено. За счетоводните си документи самият молител е можело да ги представи
и/или ангажира съответните необходими специални знания и да се установи при
проследяване на ОПР дали и как е била отразено аналитично цесията, респ.
прихващането, но такива доказателства молителят не е поискал и не е ангажирал.
Следва да се отбележи, че по реда на чл. 621а от ТЗ съдът е задължен служебно
да изследва финансовото състояние на ответника, но не и да събира служебно и по
своя инициатива доказателства за установяване на вземането на кредитора
–молител, за което доказателствената тежест си е изцяло негова. Предвид горното
съдът намира, че доводите на първия молител относно липсата на вземане, с което
да бъде прихванато не са надлежно доказани, предвид факта, че за противното е
налице изрично писмено волеизявление от неговия законен представител в
документ, изходящ от него, с нотариална заверка, което той не е оборил и
опровергал с ангажираните от него доказателства по делото. Изтъкнатите в пункт
8.1 от молбата мотиви, че записът на заповед е абстрактна сделка и твърдения за
абсолютна симулация също не са надлежно доказани и не са ангажирани каквито и
да е доказателства за това. Следва да се посочи, че абсолютната симулация при
едностранните сделки, каквито е записа на заповед, следва да се установят с
т.нар. обратно писмо или друг документ, който да удостоверява същото. От страна
на молителя „ОСТ Т.“ ООД са налице само твърдения, които са в противовес на
изрично отразеното писмено изявление на неговия законен представител за наличие
на такова валидно задължение по записа на заповед към момента на сключване на
договора за цесия, като няма нито едно доказателство, което да ги опровергава
надлежно по делото. Независимо от горното, следва да се отбележи, че дори и да
бе установено, че не е съществувало вземането, с което като активно страните са
уговорили прихващане, то това не води до недействителност на самото прихващане,
а евентуално би довело до изменение на правното положение и дължимост на цената
по договора за цесия. Доводите на молителя, че към датата на издаване на записа
на заповед „ОСТ Т.“ ООД вече било в неплатежоспособност и нямало разумно
обяснение, при положение, че фактически било спряло плащанията, да поеме още
задължения, са ирелевантни. Няма законова забрана дружество, което е изпаднало
в неплатежоспобност, преди да е обявена същата и открито производство по
несъстоятелност, да продължи да участва в търговския оборот, да сключва сделки
и да поема задължения. Разпоредбата на чл. 635 ал.1 от ТЗ задължава дружеството
–длъжник след откриване на производството по несъстоятелност да сключва сделки
след предварително съгласие на синдика, но откриването на производството по
несъстоятелност на „ОСТ Т.“ ООД е с решение № 455 от 11.06.2018г. по т.дело № 1698/2017г. на Окръжен съд – Варна и разпоредбата не касае сделките, извършени преди тази дата. По отношение
на прихващанията и цесиите като сделки, които са извършени в т.нар.
подозрителен период, са налице специални отменителни искове, предвиждащи
тяхната относителна недействителност / по чл.646 от ТЗ и по чл. 647 от ТЗ/, но
по настоящото дело няма доказателства да са предявени и уважени такива искове
относно процесния договор за цесия от 27.11.2017г. и протокола за прихващане от
същата дата. В настоящото производство също не е предявена такава инцидентна
искова претенция, за да обсъжда съдът в мотивите на акта дали е налице такава
недействителност, още повече че по тези специални искове следва да участва и
самата страна по сделката, а именно несъстоятелното дружество, представлявано
от управителните си органи по чл. 635, ал.3 от ТЗ, а не от синдика. Предвид
горното и като се има предвид, че липсва такъв иск, който да е предмет на
настоящото производство и при ненадлежно участие на страна, съдът не би могъл
под формата на довод и само в мотивите да приеме и установи недействителност по
специалните искове по ТЗ на цесията, респ. прихващането от 27.11.2017г.. Предвид
гореизложените подробни мотиви съдът намира, че от ангажираните от страните
доказателства по делото не се установи надлежно и по безспорен начин, че
кредиторът –молител – „ОСТ Т.“ ЕООД има изискуемо и ликвидно вземане към
ответника „Л.т.“ ЕООД, нито в твърдяния от молителя размер от
1 468 400лв., нито за цената по договора за цесия, както е уговорена,
в размер на 146 840 лв., поради което този молител не се явява активно
легитимиран и неговата молба следва да бъде отхвърлена.
По легитимацията на вторият молител – „ОББ“
АД, съдът намира следното:
По делото се установи безспорно, че върху
процесните имоти е учредена договорна ипотека в полза на кредитора-молител –
„ОББ“ АД през 2013г. за обезпечение на задълженията на „ОСТ Т.“ ООД по
описаните договори за кредит. Безспорно е, че банката е предприела действия по
принудително изпълнение срещу своя длъжник, като е образувала по издаден в
нейна полза изпълнителен лист изпълнително дело № 20178830402644 на ЧСИ П.И..
По делото е представен протокол за опис на имота от 11.04.2018г., като са
представени и връчени на длъжника - „ОСТ Т.“ ООД покани за доброволно
изпълнение. В протокола за опис изрично е посочено, че имотът не се ползва,
сградата не се обитава и е изцяло празна. Доказателства в подкрепа на
твърдението на молителя, че по това изпълнително дело на 22.11.2017г. била
наложена възбрана върху имота, както се твърди в пункт 2 на уточнителната молба
от 27.05.2020г., не са ангажирани. Представено е запорно съобщение до „Л.т.“ ЕООД
за запор на всички вземания на „ОСТ Т.“ ООД срещу него, както и постановление
от 04.09.2020г., за което няма никакви данни да е съобщено на ответника и да е
влязло в сила към датата на представянето му в съда и приключване на устните
състезания – 08.09.2020г., с което ЧСИ е възложил вместо плащане на „ОББ“ АД вземане
на „ОСТ Т.“ ЕООД от „Л.т.“ ЕООД в размер на 10 000 лв., за което е посочено,
че е вземане за две наемни вноски за периода от 01.01.2018г. до 01.03.2018г. по
договор за наем от 21.12.2017г., сключен между „В.О.“ ЕООД и „Л.т.“ ЕООД. Съдът
намира, че не е обвързан от така представеното постановление, още повече, че
същото не е влязло в сила. С него се възлага вземане, което се сочи, че е на „ОСТ
Т.“ ООД, но произлиза от описания договор за наем, а по този договор страните
са две – наемодател „В.О.“ ЕООД и наемател - „Л.т.“ ЕООД. Вземането за наемна
цена по договора принадлежи на наемодателя, а не на трето лице, дори и да е
негов праводател, а именно продавач на имота, тъй като се касае за вземане,
което е за период след прехвърляне на недвижимия имот. В този смисъл в
постановлението неточно е посочено, че вземането принадлежи на „ОСТ Т.“ ООД,
тъй като вземането принадлежи на наемодателя, а дали банката като ипотекарен
кредитор има право да се удовлетвори от него е съвсем друг въпрос. Съдът,
обаче, следва да не възприема и кредитира това постановление, още повече, че
видно от данните по делото, изпълнителният лист и изпълнителното дело са водени
срещу длъжник „ОСТ Т.“ ООД и изпълнителен титул не е представен срещу ответника
по настоящата молба - „Л.т.“ ЕООД. За същия са налице данни само, че в края на
август 2020г. е получил като трето лице запорно съобщение, връчено му при
условията на чл. 50, ал.2 от ГПК съгласно писмото на ЧСИ. Други документи няма
данни да са му връчвани по процесното изпълнително дело, нито да е конституиран
като длъжник по него.
Според чл. 173, ал. 1 от ЗЗД кредиторът,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот в чиято собственост и да се
намира той. Ипотеката е вещно и неделимо право като с него се установяват
отношения не само между кредитора и собственика на имота, но и между първия от
тях и всяко трето лице, т.е. ипотеката
следва вещта, а именно недвижимия имот. Затова и новият
собственик, придобил ипотекиран имот, има задължението да търпи тази вещна
тежест. Това следва от същността на ипотечното право, с което разполага
кредиторът по отношение на даденото му обезпечение във връзка с предоставения
кредит. То се разпростира и по отношение на последващия собственик, придобил ипотекирания
в негова полза имот, като последният има
качеството на ипотекарен длъжник, т.е. дал обезпечение за чужд дълг и е
обвързан от субективните предели на изпълнителния лист на основание чл. 429,
ал. 3 от ГПК./ Р № 50/27.03.2013 г. по т.д. № 1047/12 г., І т.о. на ВКС, Р №
75/12.05.2016 г. по гр. д. № 6307/15 г., І г.о. на ВКС, Р № 18/11.04.2018 г. по
гр. д. № 1011/17 г., ІІ г.о. на ВКС, Р № 383/20.05.2009 г. по гр. д. № 258/2008
г., ІV г.о. на ВКС, Опр. № 4089/08.12.2016 г. по ч.гр. д. № 4971/16 г. на САС,
ГО, 2 състав/. В случая, обаче, не ответникът „Л.Т.“ ЕООД
е получил собствеността върху ипотекирания имот, а трето лице – „В.О.“ ЕООД и
това трето лице има качеството на ипотекарен длъжник на банката. Съгласно чл.
173, ал.2 от ЗЗД правото на предпочтително удовлетворение се
простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното
изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския
процесуален кодекс. Това право дава възможност на ипотекарния кредитор, освен да
продаде вещта, да получи доходите, които тя носи от момента, в който длъжникът
е изпаднал в забава (и по-конкретно от момента на получаване на призовката за
доброволно изпълнение). Това биха могли да бъдат доходи от наем, аренда,
субсидии, плодовете, които носи имотът. Това право на ипотекарния кредитор
е скрепено и от специален иск по чл. 173, ал. ЗЗД за реализирането му. Следва да се има предвид, че задължено лице за тези доходи е собственика
на имота, който е обвързан да търпи ипотеката върху същия, а не трето лице,
дори и то да е наемател или последващ пренаемател на имота. Практиката, на
която се позовава молителятq няма данни да е задължителна за съдилищата,
тъй като касае такава на окръжни съдилища, а и е по чл. 435 от ГПК / първото
решение, като е по различна фактическа обстановка/. ВКС е посочил изрично в
определение № 159/31.03.2015г. по т.д.№1980/2014г., ІІ т.о., с което не е допуснал касация на цитираното решение № 17 от 06.03.2014 г. по т.д. № 34/2014 г. на
Апелативен съд Бургас, Търговско
отделение, с което е потвърдено решение № 322 от 24.10.2013 г. по т.д. №
533/2012 г. на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявените субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 173, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД срещу наемателя на ипотекиран имот, като е приел, че обжалваното решение е в съответствие с постановено по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК определение по ч.т.д. № 235/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., както и с решение №
606/2000 г., ІІ г.о. на ВКС, както и че няма неяснота, нито би могло да се обоснове нужда от тълкуване на
разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ЗЗД, определяща обема на правото на
предпочтително удовлетворение като част от съдържанието на ипотечното право, а
именно, че то се разпростира и върху доходите от ипотекирания имот от деня, в
който при принудителното изпълнение собственикът
дължи сметка за тях от получаване на поканата за доброволно изпълнение/ чл.
451, ал. 2 ГПК/. В тази насока е и цитираното и приложено от самия касатор
решение на ВС, ІV г.о. по гр. д. № 1105/1956 г. Именно собственикът
на имота дължи доходите от същия, а такъв е трето лице – „В.О.“ ООД, а не ответника по настоящата молба – „Л.т.“
ЕООД. От момента на получаване на призовката за
доброволно изпълнение длъжникът, респ. собственика на ипотекирания имот трябва да събира
доходите от имота и не може да се разпорежда с тях, защото призовката за
доброволно изпълнение превръща длъжника в управител на имота и трябва да се
грижи за него с грижата на добър търговец, но в случая претенцията не е насочена срещу това дружество - собственик. Ответникът по настоящата молба не е длъжник по изпълнителното дело,
нито правоприемник на длъжника – “ОСТ Т.“ ЕООД за да се разпростира спрямо него
силата на издадения изпълнителен лист на основание чл. 429 от ГПК, като по отношение на вземането на банката за гражданските плодове от ипотекираната вещ, той се явява трето лице, което има
задължение към наемодателя -собственик, но това вземане не е за доходите от вещта, а за наемната цена. Правата си
ищецът може да защити чрез предявяване на иск по чл. 134 от ЗЗД, като упражни
правата на длъжника за получи дължимото по договора за наем или да развали същия, но е недопустимо претендирането им и като дължими на основание чл. 59 от ЗЗД,
който иск може да бъде предявен при липса на друга правна
възможност за защита, а и не е налице
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, доколкото евентуалното обогатяването и загубата от кредитора-молител на потенциалния доход от вещта не произтичат от общ юридически факт, едното
вземане произтича от договора за наем, а другото от принудителното изпълнение
по договора за кредит, обезпечен с ипотека. Предявяването на права
на друго лице, в случая на собственика на имота като наемодател да получи
наемите, обаче, предпоставя участието му като съищец по делото, а третото лице
„В.О.“ ООД не е конституирано като такова, тъй като позоваване на такава
хипотеза и такъв иск от молителя няма. Независимо от горното следва да се
посочи, че самото вземане към процесния момент се явява погасено. Видно от
представения протокол за прихващане при отдаването под наем на имота на
ответника „Л.т.“ ЕООД е извършено прихващане на задължението за наемна цена за
посочения период, включително този, за който кредиторът-молител твърди, че има
вземане, срещу вземането, което му е цедирано по договора за цесия.
Следователно е налице погасителен ефект и няма изискуемо вземане за наемна цена
по този договор. Установяване на недействителност на прихващането по надлежния
ред и с участието на всички страни по договора, нито е заявено в настоящото
производство, нито би могло да бъде надлежно установено, особено предвид
неучастието на третото лице – „В.О.“ ООД. Следователно, дори и да се следваше
такова вземане, то не съществува поради погасяването му. За пълнота следва да
се отбележи, че дори и да не се възприеме извода на настоящия съд, че правото
по чл. 173, ал.2 от ЗЗД на ипотекарния кредитор води до вземане само срещу
собственика на имота, а е такова право спрямо всяко трето лице, което ползва
имота, включително и наемателя, т.е. и спрямо ответника, освен горепосоченото
погасяване, няма основание това вземане да бъде основание за откриване на
производство поради неплатежоспособност на ответника, респ. свръхзадълженост по
делото, тъй като същото не е по търговска сделка, т.е. няма пряко
правоотношение по търговска сделка между кредитора-молител „ОББ“ АД и сочения
ответник –длъжник –„Л.т.“ ЕООД, от което да произтича вземането. Една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
чл. 625 ТЗ, е задължението към молителя да произтича по търговска сделка, за
което правно релевантни са качеството на длъжника като търговец и търговският
характер на сделката, от която произтича вземането, като съгласно чл. 286, ал.
1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие. В чл. 608 ТЗ
неплатежоспособността е дефинирана като обективно състояние, в което изпада
търговец, когато не е в състояние да покрива свое изискуемо парично задължение
по търговска сделка, публичноправно вземане на държавата и общините по повод
търговската му дейност или по частно държавно вземане. Въпросът за
търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната
легитимация на спора и основателността му, в който смисъл е и решение по т.д.141/2009г. на ВКС, допуснато
до касационно обжалване по този материалноправен въпрос, като в съответствие с тази задължителна практика съдът приема, че процесуалната легитимация се основава на
правните твърдения и заявеното право от ищеца, а по въпроса за материалната
легитимация, съдът се произнася с решение по съществото на спора. Въпросът за
търговския характер на твърдяното правоотношение обуславя материалноправната
легитимация на спора и основателността му, а не неговата допустимост /в този
смисъл и Определение 437 от 09.07.2010 година по т.д.392/2010 година на ВКС, II
т.о., ТК, Определение 283/08.04.2014 година по ч.т.д.235/2014 година на ВКС, I
т.о., ТК/. При липса на
качеството кредитор на търговска сделка на първоначално подалия молба кредитор,
съдът дължи произнасяне по същество и следва да отхвърли молбата поради липса
на активна материалноправна легитимация. В случая нито договорът за наем е в кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, нито договорът за ипотека е такъв, поради което съдът намира, че дори и да
има вземане на кредитора-молител към ответника, произтичащо съобразно
твърденията му от неговото ипотечно право и по силата на закона от чл. 173,
ал.2 от ЗЗД, то безспорно същото не притежава белезите на вземане по търговска
сделка или правоотношение, пряко свързано с търговска сделка между двете
страни. Да, договорът за кредит с „ОСТ Т.“ ООД е търговска сделка и ипотеката
обезпечава същия, но не се касае за вземане по този договор, нито спрямо този
съконтрахент, респ. срещу негов правоприемник / частен/. Дори и да има вземане
за доходи от имота спрямо всяко трето лице на основание чл. 173, ал.2 от ЗЗД
като ипотекарен кредитор, както твърди молителят „ОББ“ АД, то това вземане не
притежава белезите на такова по търговска сделка/правоотношение. Дори и да се
приеме, че ответникът дължи доходите под формата на наемна цена от процесния
имот на банката, то това правоотношение почивайки на извъндоговорен източник, няма търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ, защото не попада в кръга
на изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, нито покрива критерия
на чл. 286, ал. 1 ТЗ за субективна търговска сделка, тъй като не е свързана с
упражняваното от търговското дружество занятие, която е свързана с
транспортна дейност с леки и товарни автомобили и международен транспорт, а се касае за източник на спесифично задължение, произтичащо по силата на закона от ипотечното право, но нямащо характер
на задължение по търговска сделка, респ. правоотношение, свързано с нейното
разваляне, изпълнение и неизпълнение. Това, че ответникът е търговец не променя
извода, защото по същия начин наемател би могло да бъде и физическо лице, а не
търговско дружество, но това не води до извода, че евентуалното вземане на банката
за доходите от ипотекирания имот под формата на наемна цена от третото лице би
било вземане по търговска сделка, респ. правоотношение. Установяването на качеството на кредитор, легитимиран да подаде молба за
откриване на производство по несъстоятелност е въпрос относим към
основателността на искането - активната легитимация на лицето, което е
инициирало производството подлежи на доказване в хода на разглеждането на
молбата по чл. 625 ТЗ, а при отсъствието на тази материална предпоставка,
искането подлежи на отхвърляне. Съгласно т. 1 на чл.
608, ал. 1 ТЗ, хипотезите, касаещи търговските сделки са алтернативни – вземания, породени от търговска сделка или отнасящи се
до търговска сделка. В случая, дори да се приеме, че съществува, вземането на ОББ не произтича от пряка
търговска сделка, сключена с длъжника, нито се отнася до такава. Дори и по силата
на законовата разпоредба на чл. 173, ал.2 от ЗЗД банката да има вземане срещу
ответника за доходите от имота, то това вземане е различно от вземането по
договора за банков кредит и е подчинено на принципа на неоснователното
обогатяване, има самостоятелно основание – специалното законово правило и категорично не попада в хипотезата на търговска сделка
или отнасящо се до такава. Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че и
вторият кредитор-молител не се явява активноматериално правно легитимиран. Ответникът
– твърдян длъжник не е страна по договора за кредит, нито правоприемник на страната, и молителят няма към него вземане, породено от този
договор. Ипотеката обезпечава вземането му към третото лице за доходи от ипотекирания имот, но не съставлява такова с източник търговска сделка. Предвид горното не е установена една от
основните кумулативни предпоставки за уважаване на молбата, а именно някой от
кредиторите –молители да кредитор на вземане от кръга по чл. 608 ал.1 от ТЗ във
връзка с чл. 625 от ТЗ срещу ответника, поради което молбата следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора на молителите не се следват разноски, а ответникът
не е заявил искане за присъждане на такива.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625
от ТЗ, подадена от синдика на „ОСТ Т.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК*********,
В.И.Г., с адрес *** и от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес ***,
за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност,
както и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост, спрямо ответника
„Л.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, както и със
съдебен адрес ***, представлявано от управителя И.И.П., като неоснователна и
недоказана.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок
от съобщаването му съгласно чл. 633, ал.2 от ТЗ на страните.
СЪДИЯ: