Р Е Ш Е Н И Е № 1190
град Бургас, 26.06.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, четвърти състав, на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Галина Радикова
при секретаря
Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Радикова административно
дело № 422 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от
„Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК
*********, представлявано от Т.Щ.К. и д-р В.М.К. против заповед за налагане на
санкции № РД-09-104/16.01.2019 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна.
Жалбоподателят иска отмяна на оспорения
акт. Счита, че е немотивиран, издаден при непълна фактическа обстановка, в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. М., поддържа жалбата. Счита, че не е осъществен състава на
чл. 155, ал. 5 от НРД 2018 г.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С., намира оспорването за неоснователно. Претендира
присъждане на разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с
доказан правен интерес от оспорването- адресат на оспорения акт и в предвидения
от закона срок.
Бележка: Съдът констатира неточност при
изписване името на ЗОЛ – М.А.К., ЕГН **********. Името на ЗОЛ е изписано в
Протокол № 13-960/09.11.2018 г. и Заповед № РД-09-104/16.01.2019 г., издадена
от директора на РЗОК гр. Варна – като М.А.К., а в Амбулаторен лист №
001082/22.05.2018 г., Направление за МДД № 57/22.05.2018 г. и Декларация от ЗОЛ
– като М.А.К.. Предвид факта, че и в представената справка от РЗОК (л. 9 от
адм. дело № 437/19 г. на АдмС Варна) името на ЗОЛ е изписано М.А.К., съдът
приема, че това са точните имена на ЗОЛ и навсякъде в решението ще използва
тях.
І.ФАКТИТЕ:
Със Заповед № РД- 09- 2003/31.10.2018г.
директорът на РЗОК гр. Варна, на осн. чл. 20, ал.1, т.2 и чл. 72, ал.3 от ЗЗО,
е разпоредил извършване на планова тематична медицинска проверка на
„Самостоятелна Медико-диагностична лаборатория „Лина“ ЕООД, по изпълнение на ИД
№ 032141/16.05.2018г. с НЗОК. Определил е задачата на проверката: проверка за
оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно разпоредбите
на ЗЗО и НРД 2018 г. за медицинските
дейности, във връзка с извършени и отчетени медицински дейности по време на
хоспитализация на ЗОЛ и лицата, които да я извършат- д-р В.П.Й..
Заповедта е била връчена на проверяваното
лице на 01.11.2018г., на която дата и следващите я, е била извършена и
проверката.
За резултатите бил съставен констативен протокол №
РД-13-960/09.11.2018г.
Констатирано било следното нарушение- доц.
Д-р В.Д.Б., изпълнител на пакет „Клинична микробиология“ извършила изследвания
на ЗОЛ М.А.К. в амбулаторията на „Самостоятелна Медико-диагностична лаборатория
„Лина“ ЕООД, с адрес гр. Варна, ул. „Анастасия Желязкова“ № 40, по време на
хоспитализацията й в ЛЗ за болнична помощ.
При проверката било установено, че в
електронния отчет на д-р Божкова се съдържа направление за МДД № 57 с код 02.16
(микробиологично изследване на гърлен, носен или назо-фарингиален секрет –
изолиране и интерпретация) и код 02.19 (антибиограма с 6 антибиотични диска по EUCAST) на ЗОЛ М.А.К., с дата на извършване 22.05.2018 г.
След извършена справка от РЗОК за
хоспитализирани лица, било установено че М.К.е била на стационарно лечение от
18.05.2018 г. до 25.05.2018 г. в ЛЗ за болнична помощ „СБР- Варна“ АД, по
клинична пътека № 265 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателния апарат“, с основна диагноза с МКБ код Z50.8 (лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури).
В хода на проверката писмено обяснение
представила д-р Божкова. Според него, на 22.05.2018 г. ЗОЛ М.К.е посетила
лабораторията и предоставила биологичен материал за изследване на гърлен секрет
на база направление за МДД, издадено от д-р Геронтиев на 22.05.2018 г. Била
представена и декларация от пациентката, в уверение на това, че на 22.05.2018
г. е посетила лабораторията и не е уведомила, че по същото време провежда
саниториално лечение.
Деянието било квалифицирано като нарушение
на НРД за 2018 г. за медицински дейности – нарушение по чл. 155, ал. 5 от НРД
за 2018 г.
Протоколът бил връчен срещу подпис на
управителя на дружеството на 09.11.2018 г.
На 12.11.2018г. жалбоподателят подал възражение,
с което оспорил констатациите и изводите за извършено нарушение, отразено в
протокола от проверката.
На 06.12.2018 г. било проведено заседание на Арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО за гр. Варна, на което било разгледано възражението на Самостоятелна Медико-диагностична
лаборатория „Лина“ ЕООД. Резултатите от заседанието били отразени в протокол
№ 93/06.12.2018 г. Според този документ, АК при гласуване 3:3 гласа не приела
решение по възражението и изпратила преписката на Директора на РЗОК – Варна за
произнасяне.
На 16.01.2019 г. Директорът на РЗОК – Варна издал
Заповед № РД-09-104, с която на основание чл. 74 ал. 3 от ЗЗО, чл. 400, ал. 1
от НРД за МД 2018 г. (Национален рамков договор за медицинските дейности 2018
г.) наложил на Самостоятелна Медико-диагностична
лаборатория „Лина“ ЕООД санкция в размер на 50,00 (петдесет) лева за
извършено нарушение по чл. 155, ал. 5 от НРД за МД за 2018 г.
Заповедта била връчена на Самостоятелна Медико-диагностична
лаборатория „Лина“ ЕООД на 22.01.2019 г. (л. 22 от дело № 437/19 на
АдмС Варна).
Жалба срещу същата, адресирана до Административен
съд Варна, постъпила при административния орган на 29.01.2019 г.
Като доказателство по делото е приет и
Амбулаторен лист № 001082/22.05.2018 г., издаден от д-р Г.Г., според който в 14:10 ч. д-р Геронтиев е извършил на ЗОЛ М.К.първичен
амбулаторен преглед по повод заболяване „Хроничен назофарингит“, като в графа:
„Декларирам, че към момента на прегледа не съм хоспитализиран“ няма поставен
подпис на пациента, липсва подпис и печат на лекаря.
ІІ. ПРАВОТО:
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно
установени, предшестващи издаването му действия и в предвидената от закона
форма.
Обжалваната заповед е издадена от Директора на
РЗОК гр. Варна, действащ при спазване на териториалния обхват на правомощията и
предоставената му от закона материална компетентност по чл. 74 ал. 5 и чл. 76
ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО.
Според чл. 74 ал. 2 от ЗЗО, контролните органи
по чл. 72 ал. 2 от ЗЗО (длъжностни лица – контрольори, определени със заповед
на директора на РЗОК) осъществяват дейността си чрез планови и внезапни
проверки и по повод подадени жалби.
Съгласно чл. 74 ал. 5 от ЗЗО, когато лицето – обект
на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не
съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации,
управителят на НЗОК, съответно – директорът на РЗОК издава заповед, с която
налага санкция.
Нормата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗО сочи, че когато
арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72 ал.
2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на
медицинска помощ, а ал. 3 предвижда, че в случаите на равен брой гласове на
арбитражната комисия, т.е. при неприемане на решение, директорът на РЗОК издава
мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.
В случая проверката е инициирана по заповед на
директора на РЗОК – Варна, възложена е на конкретно длъжностно лице, притежаващо изискуемите
по закон компетентност и правомощия (контрольор в сектор ДКСИМП при отдел
ДКИМДП) и е приключила по установения в чл. 74 ал. 3 от ЗЗО ред - със съставяне
на Протокол № РД-13-960/06.11.2018 г., съдържащ резултатите от фактическа
страна.
Оспорващото ЛЗ е подало по реда на чл. 75 ал. 1
от ЗЗО възражение срещу констатациите, което е изпратено и разгледано от
Арбитражна комисия, при спазване на условията на чл. 75 от ЗЗО. По отношение на
възразеното от ЛЗ, комисията с равен брой гласове не формирала решение.
Представителите на РЗОК потвърждават констатацията в протокола, тъй като
микробиологичното изследване е извършено в периода на хоспитализация на ЗОЛ, а
представителите на БЛС отхвърлят констатацията, предвид невъзможността да се направи
проверка в момента на извършване на изследванията дали ЗОЛ е хоспитализирано.
Съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, при следните съображения:
С оспорения
административен акт е наложена санкция в размер на 50,00 лева за допуснато от Самостоятелна Медико-диагностична
лаборатория „Лина“ ЕООД нарушение, изразяващо се в извършване изследване
на ЗОЛ М.К., по МДД № 57/22.05.2018 г. по време, в което ЗОЛ е провеждало
болнично лечение. Нарушението е квалифицирано от органа като такова по чл. 155
ал. 5 от НРД за МД 2018 г.
Заповедта е издадена по реда на чл. 76 ал. 3 от ЗЗО, при липса на мотиви и при недоказаност на нарушението.
Вярно е, че според чл. 76 ал. 3 от ЗЗО, когато арбитражната
комисия не приеме решение поради наличие на равен брой гласове, управителят на
НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да издаде мотивирана
заповед, с която да наложи санкциите, т.е. въпросът е предоставен на преценката
на административния орган като правна възможност. В този случай обаче, законодателят
е поставил изискване органът да мотивира своето решение.
Директорът на РЗОК в случая е преповторил
констатациите от протокола, без да обоснове необходимостта от налагане на
санкция при липса на решение на АК.
Отделно от това, съдът намира, че нарушението не
е и доказано.
В оспорения акт е квалифицирано като такова по
чл. 155 ал. 5 от НРД за МД 2018 г. Според посочената норма, в случай на
хоспитализиране на ЗОЛ и когато това е удостоверено с подписа му в амбулаторния
лист, лекар от
лечебно заведение за СИМП, работещ в изпълнение на договор
с НЗОК за оказване на СИМП не следва да назначава и
извършва в хода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания,
необходими за: 1. профилактични и диспансерни прегледи по реда на Наредба № 8
от 2016 г. и наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО и приложения №
13, приложения № 8 и № 13, и № 14;; 2. основното заболяване,
за което е хоспитализирано лицето; 3. придружаващи заболявания по време на
стационарното лечение. Т.е. изисква се не
само наличие на хоспитализация по време на прегледа или изследването при лекар
от ЛЗ за СИМП, но и удостоверяване на това обстоятелство с подпис на пациента в
амбулаторния лист, за да се приложи забраната за извършване на медицински
преглед или изследване.
В процесния случай при извършване на изследване
за МДД не се издава амбулаторен лист и пациента не декларира с подписа си в
бланката „Направление за МДД“ Образец бл. МЗ-НЗОК № 4, че не е хоспитализиран към
момента на извършване на изследванията. Този образец на направление е утвърден
и обнародван в ДВ бр. 28/29.03.2018 г. и според указанията за попълването му, с
подписа си ЗОЛ удостоверява, че е информиран за назначените и извършени МДИ.
Не е предвидена графа „Декларирам, че
към момента на прегледа не съм хоспитализиран“, такава каквато има в утвърдения
образец на Амбулаторен лист.
Представеното по делото копие от Амбулаторен
лист № 001082/22.05.2018 г. също не съдържа подпис на ЗОЛ и на лекаря извършил
първичния амбулаторен преглед. Обстоятелството, че ЗОЛ е било на болнично
лечение към тази дата, но не е уведомило д-р Божкова по време на проведените изследвания
се установява и от представената декларация от ЗОЛ.
При липсата на други методи и средства,
посредством които лекаря от ЛЗ за СИМП би могъл да се информира дали посетилият
го пациент към момента е хоспитализиран, не може и не следва да се вменява на
лекаря нарушение на забраната за провеждане изследване, в период на болнично
лечение на ЗОЛ.
Съдът намира и че Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Лина“ не е субект на нарушението по чл. 155,
ал. 5 от НРД за МД за 2018 г.
Нормата съдържа правило за поведение, което
следва да се съобрази от лекар към ЛЗ за СИМП. Нарушение по чл. 155, ал. 5 от
НРД за МД за 2018 г. би допуснал лекаря, работещ в ЛЗ за СИМП, но не и лечебното
заведение, към което лекаря работи и извършва дейността си. Административният
орган в тази хипотеза не е направил разграничение между физическото лице д-р К. Божкова и ЛЗ за СИМП, а те
не са един и същ правен субект. При налагането на санкцията двата правни
субекта е следвало да се разграничат, още повече, че приложимата в случая
разпоредба е неотносима към ЛЗ за СИМП.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния
случай дружеството – жалбоподател не е извършило нарушението, визирано в
оспорената заповед, поради което наложената санкция е незаконосъобразна и подлежи
на отмяна.
При този изход на спора, на
основание чл. 143,
ал.1 от АПК, на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина“ ЕООД гр. Бургас,
ЕИК *********, представлявано от Т.Щ.К. и д-р В.М.К. следва да
бъдат присъдени, своевременно поисканите разноски за държавна такса, които са в
размер на 50лв.
Затова и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд гр. Бургас,
четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за налагане на санкции №
РД-09-104/16.01.2019 г., издадена от директора на РЗОК гр. Варна.
ОСЪЖДА РЗОК гр. Варна да заплати на Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория „Лина“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********,
представлявано от Т.Щ.К. и д-р В.М.К., сума в размер на 50лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :