Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4027 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 489590/17.09.2018г. по гр.д. № 65915 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 70-ти състав „О.”АД, ЕИК *******е осъдено да заплати
на „А.Ю.” ООД, ЕИК *******на
основание на чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД
сумата от 14 285,08лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.09.2017г., до
изплащането й, представляващи платена без основание сума начислена като
стойност на потребена топлинна енергия по договор за наем от 16.10.2014г. по
фактури № 5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.; №
5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; № 5702/04.05.2015г.;
№ 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; № 6276/04.01.2016г.; №
6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; № 6506/01.04.2016г. и кредитно известие
към фактура от 04.01.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1502,19лв. представляващи съдебни разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата
над 14285,08лв. до предявения размер от 22100,13лв., като А.Ю.”ООД е
осъдена да заплати на О.” АД на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на 353,62лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5162991/12.10.2018г. от ответника по исковете „О.”АД, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление:*** и съдебен адрес:***, офис 9 в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила, необосновано и в нарушение на
материалния закон. Посочило е, че по сключения между страните договор за наем
ищецът следвало да му заплаща консумативните разходи за ползване на помещението
до 5-тия работен ден на месеца , както и месечните разходи за общите части на
сградата, включително и електричество за тях. За ползваната топлинна енергия от
ищеца издал 13 бр. фактури за 18 416,78лв. без ДДС и тя му била платена от
ищеца, сумата била определена по начина,
посочен в приложение №1 към договора, преди да се издадат фактурите ищецът
знаел и се съгласил с начинът й на определяне. Сградата, в която били наетите
помещения се отоплявала с термопомпа, захранвана от електрическа енергия. Начисленото като задължение за топлинна
енергия било определено съобразно потребеното електричество за захранване на
термопомпата. Това количество било определено освен за изразходваната от ищеца
електрическа енергия за захранване на термопомпата, така и от припадаща се част
от разходи за електричество за общите части на сградата. За отоплението имало и
други разходи, а не само тези за захранването на термопомпата с електрическа
енергия, тези допълнителни разходи имали постоянен характер и те се покривали с
посочената в договора цена от по 0,94лв. на кв.м. Дължала се
и стойност на електричество за асансьор, хигиенизиране пропорционално на
ползваната площ. Тези допълнителни разходи не били спорни по делото и
неправилно районният съд приел, че дължимостта им не е доказана. Евентуално
единствено недължима би била сумата от 342,48лв. като неправилно изчислена за
октомври 2015г. По дело № 8658/2016г. на СГС предмет на делото било вземане на
ищеца към ответника за 8535,86лв. като платена без основание цена на топлинна
енергия, но същото било уважено само за 2000лв. Така по делото било установено
основанието, на което се дължала сумата. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец А.Ю.” ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***.
Кръстова вада, ул. „*******, със съдебен адрес: адв. Б.Е.,*** в предоставения
срок е оспорило жалбата. Посочило е, че
решението в обжалваната част било правилно. Посочил е, че освен калкулираните
суми за отопление (консумирана ел.енергия от термопомпата) той бил заплащал и
суми за обща електрическа енергия (консумирана от всички други енерго-консуматори).
Така ел.енергията за поддържане на общите части на сградата била включена в
едно от двете пера и без основание въззивникът бил добавял коефициенти, които
не били договорени. Не били доказани и разходите на ел.енергия за общите части.
Оспорил бил заключението по счетоводната експертиза, то било направено въз
основа на частни документи, за потреблението на ел.енергия от термопомпата се
били взели показания на електромер, който не бил регистриран и не бил отчитан в
негово присъствие. Наемателите плащани ел.енергия в пъти по-висока от тази,
която била плащане на доставчика на ел.енергия. Формулата за определяне на
процесните суми били произволна.
Осчетоводяването и плащането на сумите по фактурите не било признание на
задължението, защото едва след плащането разбрал, че сграда се отоплява с
термопомпа. Вземането, което бил
предявил по дело № 8658/2016г. на СГС било за недължимо платена електрическа енергия,
консумирана от всички други енергоконсуматори, тоест различна от потребена от
термопомпа. Искът му по делото бил за връщане на платеното за начислена
електрическа енергия, консумирана от
термопомпа. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за
адвокат.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2022987/18.09.2017г. на А.Ю.” ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***.
Кръстова вада, ул. „*******, със съдебен адрес: адв. Б.Е.,*** срещу О.”АД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, офис 9, с която е поискало от съда
да осъди ответника на основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 22 100,13лв. с включен ДДС,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.09.2017г., до
изплащането й, представляващи платена без основание сума, начислена като
стойност на разходи за отопление по договор за наем от 16.10.2014г. по фактури
№ 5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.; №
5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; № 5702/04.05.2015г.;
№ 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; № 6276/04.01.2016г.; №
6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; № 6506/01.04.2016г. и кредитно известие
към фактура от 04.01.2018г. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор
за наем съгласно който му било предоставено за ползване за периода от октомври
2014г. до октомври 2016г. част от сграда в гр. София, ул. „*******и ищецът се
задължил освен наема да заплаща на ответника и консумативните разходи за
наетите отопления, включително и за отоплението й, ответникът му начислил
процесната сума като стойност на разходи за отопление и ищецът ги платил, но в
последствие ищецът узнал, че основание за същото нямало. Сградата се отоплявала
с термопомпа, сградата не била абонат на топлофикационно дружество, не били
направени разходи за отопление в размер на тези суми. Термопомпата се
захранвала с електрическа енергия и потребената за отоплението на сградата
електрическа енергия била в много по-нисък размер от платеното от ищеца. Претендирало
е разноски.
Ответникът О.”АД, ЕИК *******в предоставения срок за отговор е оспорил
исковете. Посочил е, че действително на 16.10.2014г. с ищеца сключили договор
за наем за част от сградата, ответникът издал процесните фактури и сумата по
тях му била платена от ищеца. Основание за плащането, обаче, съществувало.
Съгласно договора ищецът следвало да плаща консумативите за ползването на
наетите помещения, сградата се отоплявала с термопомпа, захранвана с
електрическа енергия, като сумите били начислени за електрическата енергия,
потребена за захранване на термопомпата за отопление на помещенията. Количеството електрическа енергия за
захранване на термопомпата било разпределено
по правилата на Приложение № 1, към всяка фактура било издавано
приложение, сочещо начина на определянето им. Термопомпата имала отделен
електромер и по нейните показатели била разпределяне енергията изразходвана за
отопление. В тези фактури отделно от процесните суми били посочени и стойността на наема, както и
стойността на електрическа енергия, различна от потребената от термопомпата.
Посочил е, че в Приложение № 1 бил посочен начин на формиране на сумата за
отопление, тя включвала не само стойността на
потребената електрическа енергия, но и другите разходи за отоплението,
те били с постоянен характер и затова бил определен и коефициент от 0,94лв./кв.м. От януари 2016г. формулата за изчисление на
разходите за отопление била променена, като вместо площта на наетите помещения
от значение била отопляемата площ. Ищецът своевременно бил уведомяван за начислената
и определената му стойност на разходите за отопление. Претендирало е разноски.
С определение от 15.02.2018г. районният
съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
ответникът е получил от ищеца процесната сума и за служебно известно на съда,
че ответникът е дружество, регистрирано по ЗДДС.
Приет е неоспорен от страните
договор за наем от 16.10.2014г., носещ подписи за страните, съгласно който О.”АД се е задължило да предостави на А.Ю.”ООД
за 5 години, считано от 01.11.2014г. ползване
4 бр. офиса в сграда в гр. София, ул. „*******на първи, втори, трети надпартерен етаж с площ от
общо 745 кв.м. , съответно от 88кв.м., 214кв.м., 237 кв.м., 206 кв.м. срещу
наем от 1907 евро без ДДС месечно, както и консумативи за ползването им платими
в срок до 5-ти работен ден на месеца, за който се дължат. Съгласно чл. 2.7 от
договора ищецът заплаща пропорционално
допълнителните месечни разходи за общите части на сградата-електричество за
общите части на сградата, за поддръжка на асансьори, за хигиенизиране на
сградата, разпределени пропорционално между всички наематели. Съгласно чл.
4.1.1. от договора ищецът следва да заплаща
на наемодателя или на доставчиците консумативните разходи за
помещенията, като електричество, вода, отопление, телефон, такса смет и други,
като наемодателят е длъжен да информира наемателя за дължимата от него част от
консумативите, съразмерно на ползваните площи.
По делото не се спори, че „О.”АД е предоставило на А.Ю.”ООД за
ползване помещенията по договора за наем
през процесния период.
По делото са приети неоспорени от
страните фактури № 5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.;
№ 5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; №
5702/04.05.2015г.; № 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; №
6276/04.01.2016г.; № 6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; №
6506/01.04.2016г. и кредитно известие към фактура от 04.01.2018г., с приложения
№ 1 към тях, съгласно които ответникът е
издал на ищеца фактури за , всяка от които сочи три отделни задължения - наем; електрическа енергия; за отопление, като сумите за отопление
представляват стойност на електрическа енергия, потребена от термопомпа по
показания на еле8тромер за нея. В приложението към всяка фактура е посочен
начин на изчисление на електрическата енергия за отопление по формулата:
показание на електромер Х цена на електроенергия разделено на 873кв.м.
отопляема площ, като към така получена
сума е добавено 0,94 и сбор от тях е умножен с площта на наети помещения от
745кв.м. Общата отопляема площ е различна за отделните месеци, цената
електроенергията е една и съща по всички фактури до февруари 2015г. –
0,19134лв., след това е 0,19137лв.
Приети са списъци с наематели в
сградата, ползващи отопление, съгласно които отопляемата площ е била различна в
отделните месеци поради променени наети помещения и е била съответно –
873кв.м., 955кв.м., 1051кв.м., 1214кв.м. за три месеца, 991кв.м., 1140кв.м.
,909 кв.м., 1029кв.м., 1264кв.м., 1168кв.м., за два месеца.
Приета са хронология на салда,
счетоводни справки на ответника за фактурирани
суми в тежест на ответника
Приети са справки за начислена
енергия и цена на енергията, съгласно които осреднена цена на енергията е
0,19137лв. през септември 2014г., за процесния период общото количество
потребена електрическа енергия е 268600,2 КВтЧ.
Приети са фактури, издадени от
Чез Електро България”АД, дебитно
известие, съгласно които за периода юли 2014г.;
декември 2014г., януари 2015г., потребена
енергия в сградата в гр. София, ул. *******е
на стойност съответно от 480,24лв., 603,73лв.; 7067,74лв.
Прието е писмо от Енерго Про”
Продажби”АД, съгласно които не доставя електрическа енергия в сграда в гр.
София, ул. „*******за периода ноември 2014г. – март 2016г.
Прието е писмо от 25.05.2018г. на
Чез Електро България”АД съгласно което от 01.09.2014г. не е доставчик на
електрическа енергия в сграда на ул. *******, гр. София на О.”АД и не е
издавало фактури за такава.
Приет е договор от 22.04.2014г. с
приложение, допълнително споразумение от 01.06.2015г., от 14.01.2016г., съгласно
който Енерго Про –Енергийни услуги” ЕООД се е задължило да продава на Ойрошпед
електрическа енергия за офис на ул. *******, гр. София с мрежови оператор Чез.
Приети са фактури, дебитно
известие, издадено от Енерго Про –Енергийни услуги” ЕООД на О.”АД за потребена
електрическа енергия в имот на ул. *******, гр. София за периода от ноември
2014г. до януари 2016г. съгласно които стойност на потребление е съответно от:
509,65лв.;1726,69лв; 1663,69лв; 1734,90лв; 1732,97лв.; 1455,21лв;
1466,09лв; 1448,40лв.; 1691,10лв;
2835,49лв; 3743,40лв.; 2827,20лв; 2469,74лв; 1860,18лв.; 1420,52лв. Единична
цена на ел.енергия е била 0,10013лв. до
април 2015г.; 0,1164лв. за октомври 2015г.; 0,11533 от ноември 2015г. до януари
2016г.; 0,16748лв. за периода от февруари 2016г. до март 2016г.
Приети са извлечения от писма по
електронна поща, съгласно които служител на ответника е изпращал на служител на
ищеца справки за дължими суми.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при страните е посочило, че
в сградата за ул. „******* в гр. София ответникът е изготвял ежемесечни
справки на наемателите си за разходи за
отопление, през различните месеци брой на наематели и на наети помещения
бил различен, но ищецът през целия период наемал 745кв.м., общо наетата площ
била от 873кв.м. до 1264кв.м.. За тази сграда имало отделен електромер,
измерващ потреблението на ел.енергия за термопомпа, ежемесечно били снемани
показанията му и те били съответно 1844, 6645, 8658, 9718; 6979; 10327; 2300;
8666; 4360; 6775; 11211; 7028; 6070 при цена на електроенергия от 0,19137лв. за
КВтЧ. Посочило е , че цялото потребление за месеца се умножавало по единичната
цена на енергията , полученото се разделяло на общата отопляема площ и така се
получавала цена за 1кв.м. Тази цена се увеличавала с коефициент от 0,94лв. за 1
кв.м. и така получения сбор се умножавал по наета от ищеца площ и така се
получавали дължими суми за отоплението. Посочило е, че този коефициент от
0,94 бил за постоянни разходи във връзка отоплението, като бил определен от
ответника. Посочил е, че по така определената от ответника формула сумите, за
които били съставени фактурите били коректни освен сумата за октомври 2015г. За
този месец била допусната грешка, като площта на наети от ищеца помещения била
приета за 945кв., а всъщност била 745кв.м. и така били начислени 342,48лв. с
ДДС за 20 кв.м., каквито ищецът не ползвал по договора. Посочило е, че през
процесния период на ответника са били издавани фактури за стойност на
електрическа енергия от „Енерго Про енергийни услуги”ООД и от „Чез разпределение
България”АД за преноса й, те били определени по показания на главния
електромер, доставката на енергия за цялата сграда била по едни договор, сумите
били платени от ответника на доставчиците. Посочило, че нямало намаляване на
единичната цена за ел.енергията през периода. Посочило е, че за отоплението
освен потребената електрическа енергия имало и други разходи, такива били например
за амортизацията на термопомпата, за заплата на служителя, който я поддържа и
т.н. Не знаело как е начислявана амортизацията от ответника. Не било правило
проверка на електромера на място.
Прието е решение от 17.08.2018г.
на СГС, ТО, 20-ти състав по т.д. № 8568/2016г. с което е отхвърлен иск на О.”АД
срещу А.Ю.”ООД за заплащане наем от 2000лв. поради уважено възражение за
прихващане за тази сума, представляващи
платени без основание от А.Ю.” ООД на О.”АД сума за консумирана електрическа
енергия в периода от 16.10.2014г. до 01.04.2016г., а възражението за прихващане
за горницата до 8535,86лв. е прието за
неоснователно. В мотивите на решението е посочено, че основанието на възражението
за прихващане е недължимост на сумата поради начисляването й за помещение,
което не е предмет на договор за наем и поради липса на сключен договор за
доставка на енергия, обсъдена е от съда дължимост на суми, начислени като
потребени от електроуреди в наети помещения.
В о.с.з. от 04.06.2020г. страните
са посочили, че решението на СГС, ТО, 20-ти състав по т.д. № 8568/2016г. е
влязло в сила.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По делото не е установено процесното
вземане да е предмет на друго дело, представеното решение на СГС, ТО, 20-ти
състав сочи, че с възражение за прихващане е предявено вземане за неплатена
стойност за електрическа енергия от
електроуреди вътре в наети помещения, а не
електрическа енергия като разход за отопление , потребена от термопомпа,
последната не се намира вътре в наетите помещения, поради което и доводи на
възизника, че вземания по двете дела са идентични съдът приема за
неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил на ответника процесната сума.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основанието,
на което му е платена сумата е съществувало към плащане на сумата.
По делото е установено , че на
16.10.2014г. страните са сключили договор за наем и ответникът е предоставил на
ищеца за ползване ползване 4 бр. офиса в
сграда в гр. София, ул. „*******на
първи, втори, трети надпартерен етаж с площ от общо 745 кв.м. , срещу
задължение за плащане на месечен наем от 1907 евро без ДДС месечно, както и
консумативи за ползването им платими в срок до 5-ти работен ден на месеца, за
който се дължат, ответникът е регистриран по ЗДДС, издал е на ищеца фактури №
5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.; №
5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; № 5702/04.05.2015г.;
№ 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; № 6276/04.01.2016г.; №
6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; № 6506/01.04.2016г. и кредитно известие
към фактура от 04.01.2018г. на стойност от общо 22100,13лв. с ДДС за разходи за
отопление на наети помещения и тази сума е платена от ищеца на ответника.
Установено е по делото, че сградата е отоплявана с термопомпа, като процесната
сума е начислена на разходи за захранването й с електрическа енергия, като ответникът е добавял
коефициент от 0,94лв. / кв.м. за постоянни разходи за отоплението, който
коефициент не е свързан с показанието на електромера. За тези обстоятелства не
се спори по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени от
страните договор, фактури, заключение по счетоводната експертиза , което съдът
кредитира като неоспорено в тази част, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства. не се спори .
Спорен въпрос по делото е дали е
имало основание за плащане на сумата от ищеца на ответника, тоест дали за отоплението
на наетите от ищеца помещения са направени разходи в размер на процесната сума.
Съдът приема за установено по
делото, че електрическата енергия в сградата е продавана на ответника от „Енерго-про
енергийни услуги”ЕООД като партида за имота е била на името на ответника,
сумите за същото са платени по единична цена на електроенергия от 0,10013лв.
до април 2015г.; 0,1164лв. за октомври 2015г.; 0,11533 от ноември 2015г.
до януари 2016г.; 0,16748лв. за периода от февруари 2016г. до март 2016г. Това се установява от приети по делото
договор от 2014г., фактури, заключение по съдебно-счетоводната експертиза
Същевременно, по делото е
установено, че начисляваната от ответника на ищеца електрическа енергия за
захранване на термопомпа е била по единична цена от 0,19137лв. Това се
установява от приети по делото фактури, заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът в тази част кредитира като вярно, неоспорено от страните. Правилно
е прието от районният съд , че няма основание за начисляване от ответника на
ищеца единична цена на електрическа енергия, която е по-висока от тази,
която ответникът е платил на продавача
на енергията. Страните не са постигнали съглашение за конкретна единична цена
на електроенергията. При тълкуване волята на страните по договора при условията
на чл. 20 от ЗЗД се налага извод, че тази цена страните са се съгласили да
съответства на цената, определена от доставчика на енергията. В случая се
установи, че единичната цена на доставчика е по-ниска от цената, начислена от
ответника на ищеца, поради което и правилно районният съд е приел, че няма
основание за начисляване на горница над цена на доставчика до начислена от
ищеца 0,19137лв .
Съдът приема за установено по
делото, че страните са се съгласили разходите за отопление за се определят
пропорционално на наетата от ищеца площ. Съглашение за същото е постигнато в
чл. 4.1.1. от договора за наем, който не е оспорен от страните.
Съдът приема за установено по
делото, че през процесния период в сградата освен ищеца е имало и други
наематели, като през процесния период общо наетата площ от всички наематели в сградата
е била съответно – 873кв.м., 955кв.м., 1051кв.м., 1214кв.м. за три месеца,
991кв.м., 1140кв.м. ,909 кв.м., 1029кв.м., 1264кв.м., 1168кв.м., за два месеца,
от която 745кв.м. е наемал ищецът. При така установеното правилно районният съд
е приел, че дължимите от ищеца суми за разходите за отопление с термопомпа
следва да се определят съобразно тези площи, като цялото количество потребена
електрическа енергия, потребена от термопомпата се раздели на цялата наета площ
в сградата през съответния месец, полученото се умножи по единичната доставна цена
на електроенергията и така се получи сумата, която ищецът дължи за 1кв.м. от
наетата от него площ . Така получената единична цена дължима от ищеца сума за
1кв.м. следва да се умножи по площта, наемана от ищеца– 745кв.м., като получен
резултат е дължимата от ищеца месечна сума за отопление с термопомпа. Такива
съглашения страните са постигнали със сключения от тях договор.
По делото се установи от прието
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че в сградата е имало отделен
електромер, измерващ потреблението на електрическа енергия за термопомпа,
ежемесечно са били снемани показанията му и те били съответно 1844, 6645, 8658,
9718; 6979; 10327; 2300; 8666; 4360; 6775; 11211; 7028; 6070, поради което и
правилно районният съд е съобразил тези показания при определянето на сумата,
дължима от ищеца на ответника. Този електромер е собственост на ответника и
негова е отговорност за изправност на електромера и за вярност на показанията
му.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания за изчисленията на районния съд за припадащата се цена за 1 кв.м.,
съответно за наета площ от 745кв.м., поради което и доколкото районният съд не
е нарушил императивна правна норма при определяне на размера на дължимата сума,
при съобразяване и с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то съдът приема, че дължимата
от ответника на ищеца сума е определена правилно.
По делото не установено основание за начисляване на други
суми, различни от определените от районния съд. Неоснователни са доводите на
въззивника, че по делото не е имало спор за дължимост на сумата от 0,94лв./кв.м. Дължимостта на такава сума не е
призната от ищеца и в тежест на ответника е било да установи по делото, че
основанието за начисляване и плащане на такава е съществувало. По делото не е
установено с договора страните да са постигнали съглашение за плащане на тази
сума. Не е установено и в последствие да е постигнато съгласие за същото.
Начисляването на тези суми и плащането им от ищеца не може да се цени като
постигане на съгласие за същото. Това е така, защото в приложенията към
фактурите този коефициент е посочен, но не е посочено основанието на което се
дължи, няма доказателства за изрично признание за дължимостта на сумата от
ищеца отправено до ответника. По делото не са ангажирани доказателства, че
разходите за отопление с термопомпа освен стойността на потребената електрическа енергия включват и други
разходи. Вещото лице по счетоводната експертиза е направило предположение за
естество на възможни такива разходи, но не е установено по делото такива да са
направени от ответника, размер на същите, поради което правилно районният съд е приел, че основание
за плащане на такива суми не е установено по делото.
Неоснователни са доводите на въззивника,
че неправилно районният съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 2.7. от
договора, както и стойността на ел.енергия, потребена за други електроуреди.
Стойността на потребената електрическа енергия, различна от тази за захранване
на термопомпата, се установи по делото, че не е част от стойността на сумите,
за които е предявен иска и за които са
издадени фактурите в частта за процесните суми. Установи се по делото, че
начисляваните от ответника на ищеца суми по фактурите са с три основания –
наем; електрическа енергия; разходи за отопление. Предмет на делото са само
сумите, начислени като разходи отопление
с термопомпа, представляващи електрическа енергия за работа на термопомпа.
Предмет на делото не са суми начислени за електроенергия , която е потребена с
други електрически уреди. Не са предмет на делото и разходите за хигиенизиране,
за асансьори и за електричество за общите части на сградата. Последните не е
установено да са включени в сумите,
които в процесните фактури са с посочено основание „ разходи за отопление“.
Следва да се посочи, че по делото
е установено от приетите фактури, че за процесния период за цялата сграда
начисленото от продавача на електрическа енергия - Енерго Про Енерегийни
услуги“ООД, потребление е на стойност от
23 979,64лв., в която освен енергия за захранване на термопомпа е
включена и цената на електрическа енергия, потребена от други електроуреди в
сградата. Същевременно, на ищеца за този период са начислени 22 100,14лв.
и то само за енергия потребена от термопомпата. Разликата между двете суми е
само 1879,50лв., същевременно е установено по делото, че е имало и други наематели в сградата, че е
имало консумация на електрическа енергия и с други електроуреди включително и
от ищеца. При така установеното съдът приема,
че на това допълнително основание следва да се обоснове извод, че основание за
плащане на сумата от 14285,08лв. от ищеца на ответника не е установено по
делото.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че по делото не е установено съществуване на основание за плащане на сумата от
14285,08лв. по процесните фактури, поради което и решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият
не е ангажирал доказателства за направени разноски в производство пред СГС и
такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 489590/17.09.2018г. по гр.д. № 65915 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 70-ти състав в обжалваната част.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.