Р Е Ш Е Н И Е
№ /…..02.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 4101 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез адв. ***, срещу Р.А.В., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2923,84 лв., представляваща изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001 от 17.04.2018г., сключен между страните, както следва: 1851,84 лв. – неплатени лизингови вноски за периода от м.05.2018г. до м.10.2018г.; 792,00 лв. – дължима сума за временно преустановяване на ползването на лизинговия актив; 280,00 лв. – сума за изработка на ключ на лизинговото МПС
В исковата молба се излага следното: На 17.04.2018г. между страните бил сключен договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС, марка и модел „***”. По силата на този договор „А.Л.“ ЕАД, в качеството си на лизингодател, е предоставило на Р.В., в качеството му на лизингополучател, за възмездно ползване процесния автомобил при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми, предвидени в сключения между страните договор. Ответникът се задължил да изплаща задължението за автомобила на 60 лизингови вноски. Активът следвало да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора при условията на полица „Каско на МПС“ и разсрочено плащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова вноска. След сключването на договора лизингополучателят системно не изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите задължения в срок. Дължимите суми за периода от м.май 2018г. до м.октомври 2018г. са в размер на 1851,84 лв. Начислена е и сумата от 792,00 лв., представляваща дължима сума за временно преустановяване на ползването на лизинговия актив, както и сумата от 280,00 лв. за изработка на ключ на лизинговото МПС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Излага се следното: Исковете са допустими, но неоснователни. Сочи се, че в исковата молба не е посочено, че договорът за лизинг е развален поради неизпълнение, но от извършените действия от лизингодателя – отнемане на лизинговата вещ и преустановяване на ползването й със смяна на ключа, се налага извод, че договорът е развален едностранно, поради неизпълнение и поради това същият се счита за прекратен по смисъла на т.15 и т.16 от ОУ. Поради това след прекратяването на договора страните не си дължат изпълнение. Т.е. неоснователни са претенциите за заплащане на лизингови вноски за м. юли, август, септември и октомври.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001 от 17.04.2018г. страните в производството се уговорили, че ищецът следвало да придобие и предостави за ползване на ответника в уговорените срокове лек автомобил, марка и модел „Рено Сценик“, с индивидуализиращи белези, описани в договора, а от своя страна ответникът се задължил да ползва автомобила, като ежемесечно погасява вноските по финансовия лизинг. Положеният в договора подпис на ответника не е оспорен в производството.
Представен е погасителен план към Договора за финансов лизинг, от който се установява, че лизинговият срок е 60 месеца – от 10.05.2018г. до 10.04.2023г.
Установява се от представения по делото приемо-предавателен протокол, че на 20.04.2018г. лизингодателят е предоставил на лизингополучателя процесния лек автомобил. На 17.04.2018г. на лизингополучателя са били предоставени и Общите условия към Договора за финансов лизинг.
Установява се от Договор за маркиране и контрол на лизингови обекти от 29.05.2018г., че ***и „А.л.“ ЕАД се уговорили, че изпълнителят ***приема и се задължава да извършва маркиране и контрол на лизингови обекти, собственост на възложителя „А.Л.“ ЕАД и свързани с него дружества, предоставени от последните за ползване при условията на лизинг на трети лица, в местата, където са инсталирани или се съхраняват от лизингополучателите, с цел опазване имуществото на възложителя. Видно от издадена фактура с номер 2043 от 11.06.2018г. ищецът се задължил към ***със сумата от 792,00 лв., поради оказано съдействие при изземване на лизингован обект от Р.В. по Договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001.
Видно от фактура с номер 457 от 13.07.2018г. ищецът има задължение към ***в размер на 280,00 лв., поради изработка на ключ за автомобил.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява, че съгласно представени фактури са осчетоводени и начислени, оставащи неплатени задължения по Договора за финансов лизинг в размер на 2923,84 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Т.е. финансовият лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. Основното задължение на лизингодателя е предаване и осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на лизингополучателя са уредени в чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Препраща се към задълженията на наемателя във връзка с ползването на вещта и заплащане на цената за ползването, заплащане на всички разходи, свързани с ползването на вещта, пазенето на вещта с грижата на добър търговец и др.
Съдебната
практика е еднопосочна, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг в
двете му разновидности /оперативен и финансов/ и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на
задължението на лизингополучателя за заплащане на
лизинговите вноски, всяка от страните се
освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор, като в
този случай лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към прекратяване на
договора, не се дължат на лизингодателя поради
прекъсване на договорното правоотношение. (Определение №
276 от 05.04.2016 г. по т. д. № 1553 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение,
Определение №
253 от 29.03.2016 г. по т. д. № 1051 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение).
В настоящия случай безспорно се установи, че страните били в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001 от 17.04.2018г. Т.е. договорът е бил сключен в писмена форма. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 87 ЗЗД кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален. Предупреждението в този случай следва да бъде направено писмено. По делото липсват представени каквито и да било доказателства в тази насока. Липсва отправена покана до длъжника за изпълнение, поради което договорът не е бил прекратен по изискуемия в закона ред.
Въпреки това обаче ищецът е имал поведение, с което е извършил действия, на практика лишаващи лизингополучателя от ползване на вещта актив. А задължението на лизингодателя е да предостави на лизингополучателя за ползване актива. Установи се от издадена фактура с номер 2043 от 11.06.2018г., че ищецът се задължил към ***със сумата от 792,00 лв., поради оказано съдействие при изземване на лизингован обект от Р.В. по Договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001. Предвид това за съда се изяснява, че към 11.06.2018г. лизингополучателят е бил лишен от правото си да ползва предоставената му вещ, без преди това договорът да е бил надлежо развален.
С действията си ищцовото дружество само се е поставило в положение, при което не е изпълнявало задълженията си, изразяващи се в това да предостави за ползване лизинговата вещ на лизингополучателя, следователно и от момента на отнемане на лекия автомобил от владението на ответника, последния не дължи лизингови вноски. Искът е частично основателен за сумата от 617,28 лв., представляваща лизингова вноска за м. май и м. юни 2018г. В останалата си част искът се явява неоснователен.
Неоснователно е искането за присъждане на сумата от 280,00 лв., заплатена от ищеца за издаване на нов ключ за процесния лек автомобил, както и искането за сумата от 792,00 лв., заплатена на трето лице поради оказано съдействие при изземване на лизингован обект от Р.В. по Договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001. Това е така, доколкото по делото не се установи ищецът да е отправил покана до лизингополучателя за връщане на актива или пък за връщане на ключа на лекия автомобил. Точно обратното. Лизингодателят е отнел чрез трето за спора лице владението на лекия автомобил от ответника, без да постави последния в забава, което действие е довело до това самият лизингодател да бъде в невъзможност да изпълни своето задължение. Именно поради изложеното съдът намира, че претендираните суми не се дължат от ответника и не са налице уредените условия в т.9.8 и т.12.2. от ОУ на „А.л.“ ЕАД по договори за финансов лизинг.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в
размер на 131,88 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.В., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 617,28 лв. (шестстотин и седемнадесет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за месец май 2018г. и
месец юни 2018г., по сключен между страните Договор за финансов лизинг с номер
02000090/00001 от 17.04.2018г., за която сума е издадена фактура с номер
**********, с падеж 10.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за разликата над 617,28 лв. до пълния претендиран размер от 1851,84 лв., представляващ сбор на
дължими незаплатени лизингови вноски за периода от м. май 2018г. до м. октомври
2018г., на основание сключен между страните Договор за финансов лизинг с номер
02000090/00001 от 17.04.2018г., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Р.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде установено в отношенията между страните, че Р.А.В., ЕГН **********, дължи на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 792,00 лв., представляваща изискуемо неплатено задължение за временно преустановяване на ползването на лизинговия актив по Договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001 от 17.04.2018г., сключен между страните, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу Р.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде установено в отношенията между страните, че Р.А.В., ЕГН **********, дължи на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 280,00 лв., представляваща изискуемо неплатено задължение за изработка на ключ на лизинговия актив по Договор за финансов лизинг с номер 02000090/00001 от 17.04.2018г., сключен между страните, поради неоснователност.
ОСЪЖДА
Р.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 131,88 лв., представляваща
сторени от ищцовата страна разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената
част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................