Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, трети граждански състав
в открито заседание, на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретаря : Бояна Костова, като разгледа докладваното от
съдията Александрова гражданско дело № 986
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от *****, ЕИК
*****, Източна индустриална зона, №128 против Д.С.В. с ЕГН ********** и против Д.С.В. ЕГН **********,
в която се твърди, че като собственици на топлоснабден имот, находящ се в *****,
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.04.2016г. до 31.01.2019г. не са погасили своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 18029,
като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в
размер на 513,20лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в
която се намира имота – *****– гр. София на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължат и лихва за
забава, изчислявана в размер на 57,38 лв.
Излага се, че процесните суми били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№427/2019г. по
описа на ЛРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от първият длъжник в
законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответниците за сумата от 513,20 лв., представляваща стойност на ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 31.01.2019г. и
сумата от 57,38лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2016г.
до 06.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 427/2019г. на ЛРС до окончателното изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото
производство.
В хода на настоящето производство се
установява,че вторият ответник е починал, поради което ищцовото дружество
оттегля иска срещу него в частта за 256,60 лв., главница и 28,69 лихва.
Ответникът Д.В. не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, в с.з. оспорва исковите претенции. Твърди, че
в жилището не живеел в жилището, както и че в имота няма монтирани отоплителни
тела.
С определение е конституирано на
основание чл.219 от ГПК в *****-гр.София. Същото не е ангажирало становище по
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на
дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на ЛРС, поради
което се явяват допустими.
Между страните не е налице спор, че
ответника е собственик на процесния апартамент . За същия имот при ищеца е открита партида с аб.№18029.
Безспорно е, че третото лице-помагач
„Нелбо” ЕАД е лицето, извършващо
услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесния имот. Това е видно и от приложения представенитие по делото
изготвените месечни справки за потребление за процесния период от време,
касаещи имота на ответника.
Ищцовото дружество е ангажирало и
др.доказателства в подкрепа на исковата си претенция, като препис-извлечение от
сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия от ответника,като
потребител, които кореспондират на претенцията.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че от събраните
доказателства по делото следва извод, че ответника през процесния период е бил
потребител на топлинна енергия, доставена до имот в гр. Пленев, ап.10, с
аб.№18029. Безспорно е, че той е бил собственик на този имот през релавнтния
период от време. Съгласно разпоредбата на чл.
153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото се установи, че в
сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа. Този факт, освен че не е
спорен, се установява и от доказателствата по делото. При това процесния имот
се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице,
собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното
жилище и има качеството на потребител на ТЕ. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия
/чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.
Отчитането на доставената топлинна
енергия до АС се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а
индивидуалното разпределение- посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери. Безспорно
се установи, че в процесното жилище няма отоплителни тела. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ, обаче, дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на вещно
право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Законът за енергетиката утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата
на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира
правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази
цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила. С оглед на
това, ответника безспорно дължи стойността на топлоенергията, отдадена от
сградна инсталация. Дължи и стойността на топлоенергията, отдадена от вертикалните
конструктивни елементи и служещи за
отдаване на топлина, т.к. съгласно
разпоредбата на § 1, т . 37 от ДР на ЗЕ,
всеки такъв конструктивен елемент се признава за отоплително тяло и за него
следва да се предвиди дялово разпределение като отоплителен уред.
С оглед горното, съдът приема, че
претенцията за сумата от 256,60лв., представляваща главница за процесния
период е изцяло основателна и доказана
по отношение на втория ответник.
При неизпълнение на парично
задължение за кредитора възниква правото на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Не се спори, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, поради което дължи
на ищеца обезщетение за забавено плащане.
Поради това, съдът счита, че и тази претенция е изцяло основателна.
По отношение на първият ответник и
съобразявайки се с обстоятелството, че е починал и ищеца оттегля претенцията си
спрямо него то производството в тази му част следва да бъде прекратено.
Поради изложеното, съдът намира, че
към датата на депозиране на заявлението на кредитора по чл.410 от ГПК,
ответника е дължал на ищцовото дружество претендираните главници за процесния
период и лихва върху тях .
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът
следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са направени разноски за държавна такса в
размер на 12,50 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение са 25лв.
В исковото производство разноските са както
следва: 75 лв. ДТ и 150 лв.юрисконсуртско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска те са 112,50 лв.,
които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.С.В.
с ЕГН **********,*** ЕАД, ЕИК *****, следните суми: сумата от 256,60
лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2016г. до 31.01.2019г. и сумата от 28,69 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 02.06.2016г. до 06.03.2019г.,
представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 15.03.2019г. по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на ЛРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.С.В. /със снети по горе данни/ ДА ЗАПЛАТИ на ***** с ЕИК *****
сумата от 37,50лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 112,20лв., представляваща деловодни разноски
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Н, като трето лице – помагач на ищеца *****.
решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО на основание чл.232 ГПК прекратява производството по
настоящето дело в частта касаеща претенцията срещу Г.С.В. ЕГН ********** за
сумата от 256,60 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.04.2016г. до 31.01.2019г. и сумата
от 28,69 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2016г.
до 06.03.2019г., представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 15.03.2019г. по ч.гр.д.№427/2019г. по описа
на ЛРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.03.2019г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОБЕЗСИЛВА издадената
заповед в тази й част по ч.гр.д. 427/19г. ЛРС.
Решението в частта му за прекратяване
имащо характера на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред МОС в
1-седмичен срок от получаване на съобщението.
районен
съдия: