МОТИВИ по НОХД № 2281/2018
година по описа на СНС, XVI-ти наказателен състав
Специализираната прокуратура е внесла в СНС обвинителен
акт срещу:
М.Н.Е. – роден на ***г***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, безработен, с адрес: гр. С., ул.„***“№ 31, вх.Б, ет.6, ап.23, ЕГН ********** за престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.З и т.5, пр.2, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК;
К.М.К. – роден на *** ***, българин, български гражданин,
разведен, осъждан, със средно образование, работи като международен шофьор,
живущ ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.280,
ал.2, т.1, т.З и т.5, пр.2, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1
от НК;
С.Г.Г.- роден на ***г***, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно
образование, пенсионер по болест, живущ ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.З и т.5, пр.2, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК.
АСНС с определение от 05.02.2019г. e прекратил
наказателното производство спрямо С.Г.Г. за престъпление по чл.280 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, с оглед изготвената по делото съдбено-психиатрична
експертиза от 14.01.2019г., видно от която „поради личностнова
промяна и непрекъснат ход на заболяването /установен още през 1993г./ той не е
бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си към дата 17.04.2013г.“.
В
хода на съдебните прения прокурорът
заявява, че поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимите М.Н.Е. и К.М.К. обвинения за посочените по-горе престъпления,
като счита, че събраните в хода на съдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и категоричен
начин, като в подкрепа на обвинението сочи доказателствата, съдържащи се в
показанията на св. А. С.Й. и извършеното от него разпознаване, Д. Б. Д.
, П. Й.
П. , И.С.И., Е.В.А., Т.Й.Ч., Ц.Д.Т., Б.Н.М., К.И.Х., С.Д.Ш. и Х.М.К..
По отношение на наказанията, прокурорът предлага за подс. М.Н.Е.
да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер и глоба в
размер на 20 000лева, а за подс. К.М.К. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода над средния размер и глоба 20 000лв, като бъде
определен строг режим на изтърпяване на определеното наказание лишаване от
свобода.
Адвокат Н. като
защитник на подс. М.Н.Е., счита, че
прокурорът се е позовал само на доказателствата от ДП и по този начин игнорира
разпоредбата на чл.7 НПК относно централното място на съдебната фаза.
Защитникът твърди, че никой от свидетелите
не познава подс. М.Е., освен като гражданин, но не и като участник в
престъпна дейност. Според адвоката на подс. Е. не става ясно как подс. Е. е
осъществил деянието, за което му е вменено обвинението. Защитникът пледира, че
не следва да се кредитират показанията на свидетелите, които са били разпитвани
като такива, докато са били лишени от свобода, а
за св. К.И.Х. обръща внимание, че двата му разпита се повтарят изцяло, дори пунктуационно. Като
подчертава, че св. А.Й. не е разпознал подс. М.Е., защитата счита в заключение,
че подс. Е. следва да бъде оправдан.
Подсъдимият М.Н.Е.
за лична защита заявява, че поддържа казаното от адвоката си.
Адвокат Н. като
защитник на подс. К.М.К. счита, че подзащитният и следва да бъде
оправдан, тъй като в справката от р. власти не се съдържа информация за други
лица, освен изброените там, а там липсва посочване на подс. К.; свидетелите в
съдебна фаза са заявили, че при разпитите им на ДП е осъществена принуда,
поради и което не следва да бъдат кредитирани техните показания от ДП; относно
заявеното от св. А.Й., че подс. К. е ползвал посочения от свидетеля телефонен
номер защитата твърди, че има разминавания, доколкото видно от справката от Теленор този мобилен телефон е собственост на друго лице; следва
да бъде отчетено, че подс. К. в обясненията си е заявил, че е във влошени отношения
със св. А.Й.; защитата подчертава, че при разпитите на св. Ш. и св. Х. пред
съдия не е предоставена възможност на подсъдимите да задават въпроси на
свидетеля, като следва да бъде отчетено, че и двамата свидетели не заявяват, че
познават подс. К.К. и не става ясно как са си
общували с подс. К., при условие, че той не знае чужди езици. Защитата обръща
внимание на това, че по делото няма доказателства за фалшиви паспорти, като
това твърдение е само в разпита на св. Й., а другите свидетели не познават
подс. К., като по делото телефоните и автомобилите не са собственост на подс. К.К.. По изложените съображения защитата моли подс. К. да
бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Подсъдимият К.М.К. за лична защита се
присъединява към казаното от адвоката му.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелите С.Д.Ш., Х.М.К., Ш.
С.Ш., С. С.Ш., Ш. С.Ш., С. С.Ш., Н. С.Ш., М. С.Ш., М.
С.Ш. и А. С.Ш. са с. граждани. Бащата С.Д.Ш. е роден и гражданин на С., а майката
Х.М.К., след като се омъжила за С.Ш. се преместила в С., където се родили
осемте им деца, посочени по-горе. През 2013 година, поради военните действия в
С., семейство Ш. избягало от Р. С.я., където членовете му живеели за постоянно
до тогава, през Р. Т. в Р. Б..
През месец март 2013 год.
членовете на семейство Ш. влезли нелегално в Р. Б. от Р. Т. и се предали на
властите. На 15.03.2013 год. същите били регистрирани в Агенцията за бежанците
на РБ и им били издадени карти на бежанци, удостоверяващи самоличността им на
територията на Р. Б.
Св. С.Д.Ш. се свързал по
телефона с брат си, който живеел в Р. Г., при което брат му предложил да се
премести заедно със семейството си в Г.. Семейство Ш. нямали разрешение на
надлежните органи на властта да напуснат границите на Р.Б., в частност да
преминат на р. територия. Поради тази причина започнали да търсят начин да
преминат границата на Б. с Р., но без разрешение на надлежните органи на
властта, и не през определените за това места. Връзката си с подсъдимите била
осъществена чрез М. К.- германски гражданин, роден в Т., който се свързал с подс.
К.М.К..
На 08.04.2013 година подсъдимият
К.К. се видял със свидетеля А.С. *** и подс. К.
предложил на св. Й. да преведат десет с. граждани през границата на Б. с Р.,
без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места. Подсъдимият К. разяснил на св. Й., че ще е нужен и управлявания от него
автомобил „***” за трафикирането на с. и св. Й. се
съгласил, тъй като подс. К. му предложил да му плати за съдействието. Подсъдимият К. предложил на св. Й. да предложи
на братовчед си Д. Д. да се включи и той, тъй като им трябвали няколко човека
за превеждането на с.те граждани, а и освен това св. Д. имал и кола „***”,
която била необходима за транспортирането на чужденците. Св. А.Й. предложил на
св. Делян Д. да се включи с управлявания от него автомобил и св. Д. се
съгласил.
Няколко дни по-късно подс. К.
се обадил отново на св. А.Й. и го извикал на бензиностанция в гр. Т., където
двамата заредили с гориво и двата автомобила- „***”, управляван от подс. К. и
л.а. „***”, управляван от св. Й., като подс. К. заплатил горивото и за двамата
автомобила и двамата заминали за гр. Свиленград.
По пътя, до гр. В. двамата се
срещнали с М. К., който управлявал лек автомобил „***” с немска регистрация, в
който имало двама човека. При проведения разговор между тях и подс. К.
последният получил парите за превеждането на с.граждани нелегално през
границата на Б. и Р.. След това подс. К. и св. А.Й. се качили в колите си и
карали след лекия автомобил „***” , като стигнали до с. П., където ги чакали
чужденците. Десетте с. граждани се качили в управляваните от подс. К. и св. Й.
автомобили и потеглили за Т., където ги оставили в дома на приятелката на подс.
К., след което св. Й. се прибрал в дома си.
На 12.04.2013г. подс. К.
отново се обадил на св. А.Й. и двамата отишли до гр. В.с л.а. „***”. В гр. В. подс.
К. се срещнал с неустановено по делото лице, когото подс. К. запитал дали може
да намери човек, който да изведе с. през граница. Неустановеното по делото лице
отговорило, че познава човек на име „***”, който щял да изведе с. през силистринската граница и поискал за информацията 5000 евро.
Подс. К. и св. Й. се върнали в гр. Т. и се срещнали с
М. К., който дал на подс. К. 1500 евро. Подс. К. взел
парите и заедно със св. Й. отишли с лекия автомобил „***” в кв. „***” в гр. Т*.
Подс. К. се качил в един от блоковете в квартала и
след около двадесетина минути се върнал като носел няколко паспорта, които
показал на св. А.Й. и му казал, че е направил фалшиви паспорти за с.те
граждани.
На 12 април 2013 подс. К.К. се свързал с подс. М.Е. и се разбрали да преведат през
границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта, и не
през определените за това места, лицата от семейство Ш.. Подсъдимият Е.
уговорил С.Г.Г. да се присъедини към тях.
На 16 април 2013 година
надвечер свидетелят П.Й. ***, където се видял с подс. К., който му предложил да
се включи в дейността по трафикиране през границата с
Р. Р. на група чужденци, без разрешение на надлежните органи на властта, и не
през определените за това места. Подс. К. обяснил на
св. П., че става въпрос за с. граждани- майка, баща и деца и казал на
свидетеля, че трябва да управлява автомобила на К.-„***” и св. П. се съгласил
Същата вечер на 16.04.2013г.
подсъдимият К. се срещнал и със свидетелия Е.В.А.,
като му предложил да се включи в трафикирането на
група чужденци през границата, без разрешение на надлежните органи на властта и
не през определените за това места и те се съгласили. Св. Е.А. се съгласил и
същата вечер извикал и св. И.С.И..
На 17 април 2013 год. подс. К.
се обадил на свидетеля П.Й.П. и му казал да отиде до посочения от подсъдимия
адрес в град Т., където били семейство Ш. и да тръгват със с. граждани към село
Г. По същия начин подс. К. изпратил на същия адрес и свидетеля А.С.Й. със
същото указание. Св. П. и св. Й. действали по указанията, дадени им от К.. Те
качили членовете на семейство Ш. - група от хора, които не са български
граждани, в автомобилите си и по указание на подс. К. ***. Св. П. бил с
автомобила на К. - „***." № 30 70 AD, а св. Й. бил със собствения си
автомобил - „***" с рег.№ ***. Малко преди град Р. към тях се присъединил
и св. Д. Б. Д., който се придвижвал, управлявайки лек автомобил "***"
с рег.№ ***, бял на цвят. При срещата преди град Р. св. Й. и св. Д. спрели за
малко и тогава св. Й. предал на св. Д. пари в евро, тъй като те били предназначени
за трафика на с.те граждани. Трите автомобила „***." № ***, „***" с рег.№ Т 95 61 СТ
и "***" с рег.№ *** с водачите им П.Й.П., А.С.Й. и Д. Б. Д. и
пътуващите в автомобилите им членове на семейство Ш. - група от хора, които не
са български граждани, пристигнали до разклон, водещ от пътя за град С. към
село Г.. Подс. К. през цялото време давал по телефона
указания на свидетелите накъде карат и какво да правят. В изпълнение на
дадените указания от страна на подс. К. тримата свидетели П., Й. и Д. спрели до
горичка /залесителен пояс/ и оставили семейство Ш., които слезли и се укрили
там, за да чакат да бъдат преведени пеша през българо - р.та граница. След това
свидетелите П.Й.П., А.С. А. и Д. Б. Д. се върнали обратно на разклона за село Г.
и зачакали следващите указания от подс. К.К..
Докато св. Й., П. и Д.
превозвали с.те граждани, подс. К. ***, където се намирали подс. М.Н.Е. и св. И.С.И.
и Е.В. Сали. Подс. К. се обадил по телефона на подс. М.Е.
и тримата М.Н.Е., И.С.И. и Е.В.А. се
придвижили с автомобила на И.И. марка „***" с Per. № ***до бензиностанция „***"
град С., където ги очаквал обв. К.К.,
който носил със себе си черна чанта с негови лични вещи и документи: картонче
на името на К.М.К. от „***", картонче на „Инвестбанк
АД", пластика на **** на името на К.М.К., вносна
бележка на името на К.К., заложен билет № 9606 на
името на К.К., платежни нареждания - 5 бр. на името
на К.К., застраховка ГО на името на С. ПЕ., пластика
на „Експресбанк" на името на К.К., дрехи и други вещи.
Така четиримата И.С.И., К.М.К.,
М.Н.Е. и Е.В.А., след като заредили гориво на лекия автомобил марка „***"
с Per. № ***, отпътували в посока
село Главан, където трябвало да се срещнат с П.Й.П., А.С.Й., Д. Б. Д. и
членовете на семейство Ш..
Пътят, по който се придвижили
от град С. имал отбивка /разклон/ за село Г. и по указания на подс. М.Е.
срещата се състояла там. Трите автомобила „***." № ***, „***" с рег.№ *** и
"***" с рег.№ ***били на пътя, а П.Й.П., А.С.Й. и Д. Б. Д. били
слезли около тях.
След като се срещнали, всички
заедно отпътували по пътя за град С.. Колоната била водена от л.а. марка „Фолксфаген голф-3" с Per. № ***, управляван
от И.С.И., в която били още подс. К.К., св. Е.В.А. и
подс. М.Е..
Когато колоната от автомобили
стигнала до залесителния пояс, където били укрити с.те граждани семейство Ш.,
подс. К. разпоредил на св. И. да спре. Тогава подсъдимите К.К.
и М.Е. слезли от автомобила, отишли до пояса и се върнали с членовете на
семейство Ш. - общо десет човека /двама възрастни и осемте им деца/. В близост
бил и подс. С.Г.Г., който заедно с подс. М.Е.
трябвало да съпроводи пеша членовете на семейство Ш. - група от хора, които не
са български граждани, през границата на страната с Република Р., в района на
град С., без разрешение на надлежните органи на властта, и не през определените
за това места, като техен водач.
Подс. М.Е. се приближил до лекия
автомобил марка „***" с Per. № СС 5160 СА, в
който били водача му И.С.И. и св. Е.В.А.. Подс. М.Е.
казал на св. И.И. и Е.В.А. да продължат с автомобила
към ГКПП гр. С., за да преминат границата и да посрещнат членовете на семейство
Ш. на р. територия. Автомобилът им бил последван от автомобилите „***" с
рег.№ Т 95 61 СТ, управляван от св. А.С.Й.,
в който се бил преместил св.П.Й.П. и "***" с рег.№ Т 49 46 СК,
управляван от св. Д. Б. Д.. Свидетелите А.С. Атанасов, П.Й.П. и Д. Б. Д. се
придвижвали със същата цел - да преминат българо-р. граница при ГКПП гр. С., да
посрещнат членовете на семейство Ш. на р. територия и да ги превозят в посока
гр. Б.. Свидетелите И. и Е.А. предварително измислили обяснения за пред
властите, а именно че отиват в Република Р. за да приберат закъсал там лек
автомобил собственост на техен приятел.
Преди потеглянето на
автомобилите, подс. М.Е. си поискал предварително парите за превеждането на с.те
граждани през българо-р.та граница и едва след получаване на сумата тръгнал съм
с.те граждани. След като дал указания да посочените свидетели къде да чакат на р.
територия, за да вземат с.те граждани, подсъдимият М.Е. отишъл при семейство Ш.
и ги повел да преминат нелегално през границата, като към тях се присъединил и
подс. С.Г.. Подсъдимите С.Г. и М.Е. превели
членовете на семейство Ш. - група от хора, които не са български граждани,
пеша, през границата на Република Б. и Република Р., без разрешение на
надлежните органи на властта, и не през определените за това места, в района на
гр. С., между 617 и 618 гранични пирамиди. По указания на подс. М.Е., подс. С.Г.
чакал заедно с тях в близост до една чешма на р. територия, на пътя от ГКПП гр.
С.. След като превел групата с. граждани през българо-р.та граница на
посоченото място, подсъдимият Е. се върнал на територията на Република Б., а
подс. Г. останал на р. територия със с.те граждани, за да чака колите да бъдат
превозени към Букурещ.
Подсъдимият К. не напуснал
пределите на Република Б. със собствения си лек автомобил „***." № ***, като оставил сака с личните си
вещи в лекия автомобил „***" с Per. № ***, управляван
от И.И..
На границата в района на ГКПП
- С. свидетелите И.И. и Е.А. били попитани от
граничните служители за сака в колата им, и те обяснили, че е на техен приятел,
който е закъсал в Р.. Митничарят проверил съдържанието на сака. В него намерил
личните вещи на К.К.. След като били пропуснати, на
няколко километра навътре на р. територия двамата свидетели спрели, за да
изчакат лекия автомобил ***, който трябвало да им покаже пътя. Не след дълго
били приближени от лекия автомобил „***", управляван от св. А.С.Й., при
когото пътувал и св. П.Й.П., както и от лекия автомобил "***" с рег.№
***, управляван от Д. Б. Д., който бил сам.
Когато трите автомобила - „***"
с Per. № ***, „***" с рег.№ ****
и "***" с рег.№ *** спрели на същата чешмата, подс. С.Г.Г. се приближил към тях и попитал св. И. дали са българи и
дали са хора на М.
След утвърдителния отговор той
довел при автомобилите членовете на семейство Ш. - общо десетте човека. Те се
качили в двата автомобила - „***" с рег.№ ***и „***", а подсъдимият С.Г.
се върнал в Б.
Тъй като св. А.С.Й. бил
уморен, той казал на св. П. да го смени в управлението на л.а. „***" с
рег.№ ***. Св. Д. Б. Д. продължил да управлява автомобила си - "***" с
рег.№ ***. По пътя в Р Р. св. А.С.Й. се обадил на подс.
К.К. за инструкции. Подсъдимият К. му обяснил, че към
тях, с л.а. „***" per. ***, пътува М К, който щял да ги
води. Когато К пристигнал, св. А.С.Й. се прехвърлил при него по указание на подс
К., за да има повече място в л.а. „***" с рег.№ ***, за пътуващите в него
лица от семейство Ш..
След като лицата от Семейство Ш.
се разпределели в двата автомобила „***" с рег.№ Т 95 61 СТ и "***"
с рег.№ Т 49 46 СК водачите им П. и Д. потеглили след М.К.и А.Й., а И.С.И. и Е.В.А.
продължили с лекия автомобил „***" в посока гр. С..
Малко по късно, свидетелите А.Й.,
П.П., Д.Д., Е.А., И.И. били разкрити от р. и българските правоохранителни
органи и задържани заедно с лицата от семейство Ш..
Свидетелите Е.В.А., И.С.И., А.С.Й.,
Д. Б. Д. и П.Й.П. са осъдени за трафик на хора от Съда М. в Р Р., както следва:
Е.В.А. е осъден за престъпление „Трафик на
хора" в Р Р. с наказание затвор от 3 години, с
условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 години с обвинение
№ 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна
присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013
г.,
И.С.И. е осъден за същото
престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на
наказание със затвор от 3 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието
за срок от 5 години с обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на
Прокуратурата към Съд М. и наказателна присъда № 444, произнесена от съда К. на
02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013 г.,
А.С.Й. е осъден за същото
престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на
наказание със затвор от 2 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието
за срок от 4 месеца с обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на
Прокуратурата към Съд М. и наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К. на
02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013 г.,
Д. Б. Д. е осъден за същото
престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на
наказание със затвор от 1 година и 4 месеца, с условно отлагане на изпълнението
на наказанието за срок от три години и 4 месеца с обвинение № 1737/Р/2013 г. от
16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна присъда № 444,
произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013 г.,
П.Й.П. е осъден за същото
престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на
наказание със затвор от 2 години, с условно отлагане на изпълнението на
наказанието за срок от 4 месеца с обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год.
на Прокуратурата към Съд М. и наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К.
на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013 г.
По този начин подс. К.М.К.
подпомогнал останалите съучастници като набавил паспорти за с.те граждани,
давал съвети и указания в каква посока да се движат съучастниците му заедно със
с.те граждани и в какъв ред, посочил мястото, през което да се премине
държавната граница с Република Р. без разрешение на надлежните органи на
властта, и не през определените за това места, в района на гр. С., а именно
между 617 и 618 гранични пирамиди. Подсъдимият М.Н.Е. извършил прякото
превеждане на групата от с. граждани от Република България в Република Р., през
границата без разрешение на надлежните органи на властта, и не през
определените за това места, в района на гр. С., между 617 и 618 гранични
пирамиди, като се включил и в даването на съвети и разяснения за извършване на
деянието.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдържащи се в:
1.
показанията на свидетелите А.С.Й., Д.Б.Д., П.Й.П., И.С.И.,
Е.В.А., К.И.Х., С.Д.Ш. и Х.М.К., като свидетелят Т.Й.Ч. е заличен от списъка на
свидетелите в съдебно заседание от 10.04.2019г. с оглед забраната на чл.118
ал.2 НПК.
Следва да се
отбележи, че свидетелите С.Д.Ш. и Х.М.К. не са разпитвани в съдебна фаза, поради невъзможността
същите да бъдат установени и призовани на известните по делото адреси, въпреки
положените усилия от страна на съда. Поради тази причина в съдебно заседание от
06.06.2019г. на основание чл.281 ал.1 т.4 НПК съдът е прочел показанията на двамата
свидетели от ДП от 19.04.2013г., дадени по реда на чл.223 НПК, които съдът
кредитира изцяло, тъй като са спазени изискванията за провеждането на разпит
пред съдия. Към момента на провеждане на разпитите по делото М.Е. и К.К. не са били привлечени в качеството на обвиняеми лица,
респ. разследващият орган не е имал задължението да ги призовава за участие в
разпита. Поради тази причина настоящият съдебен състав не кредитира
възражението от страна на защитата на подс. К., че следва да се игнорират
показанията на тези свидетели, тъй като обвиняемите са били лишени от
възможността да участват при провеждане на разпита. НПК не предвижда задължение
за органите на ДП при последващо привличане на лицата като обвиняеми -след
провеждане на разпит по чл.223 НПК, отново да бъде преповторен разпита пред
съдия вече с участието на обвиняемите, поради и което съдът счита, че направеното
възражение е неоснователно.
Относно останалите посочени по-горе свидетели с оглед
липсата на спомен у свидетелите и/или наличието на противоречия в показанията
от съдебна фаза и тези от ДП, съдът на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и/или 2 НПК е прочел показанията им от ДП, а
за тези от тях, за които има разпит пред съдия на ДП е прочел показанията им на
основание чл.281 ал.1 т.1, респ. т. 2 НПК.
Св. А.С.Й. е разпитан в съдебно заседание от 10.04.2019г., като
тогава са прочетени показанията му по реда на чл.223 НПК на основание чл.281
ал.1 т.2 НПК и тези, дадени пред
разследващ орган от 19.04.2013г. на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК .След прочитане на показанията свидетелят Й. е заявил, че
прочетеното е вярно, а при предявяване на протоколи за разпознаване от 19.04.2013г. е потвърдил, че подписите са
негови, поради и което съдът изцяло кредитира показанията, както от съдебното
производство, така и от ДП като взаимодопълващи се.
По отношение
на показанията на свидетелите Ц.Д.Т. и Б.Н.М.,
разпитани в съдебно заседание от 10.04.2019г., съдът отбелязва следното: В
разпитите си и двамата свидетели са заявили, че към 2013г. са работели като
оперативни работници към Оперативно –издирвателна дейност към ПУ С. и
първоначално са получили оперативна информация от „центъра“- НКЦ ГДГП от ГКПП-***
и са провели „беседи“ със задържаните от р. власти лица, а именно- А.Й., Д.Д. и П.П.. Въпреки, че посочените
три лица по настоящото дело имат качеството на свидетели, съдът приема, че
същите към 2013г. са имали качеството на обвиняеми, предвид задържането им и
последващите наказателно репресивни мерки спрямо тях,вкл. и осъдителната
присъда от р. власти, приложена по делото /т.8 от ДП/. Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че показанията на св. Т. и М. в частта за „беседите“
следва да бъдат игнорирани при оценката на доказателствената съвкупност по
делото. В тази насока са, както националната ни
практика, така и от практиката на ЕСПЧ и следва да бъде посочено Решение №303
от 30.01.2017
по дело №1159/2016 на ВКС, НК, II н.о.
Отделно от това следва да бъде посочено и решението на ЕСПЧ Eкле срещу Федерална република
Германия (Eckle v. Federal
Republic of Germany), жалба № 8130/7, Решение от 15 юли 1982 г. Съдебната
практика изключва възможността да бъдат приобщени като доказателства по делото
факти и обстоятелства, изложени от лица, които към този момент са имали
качеството на обвиняем, като посоченото решение на ЕСПЧ посочва няколко
хипотези, при които следва да се приеме, че лицето е имало качеството на
обвиняем, дори и без „официално уведомление за това“, каквото е постановлението
за привличане по чл.219 НПК.
Съдът отбелязва обаче, че посоченото по-горе решение №303
от 2017 на ВКС не следва да бъде цитирано и тълкувано откъслечно, а следва да
бъде разгледано като цялост на изложението. В този смисъл трябва да се
подчертае, че е недопустимо провеждане и кредитиране на изявления по време на
беседа в районното управление при задържането на лица, които впоследствие са
привлечени като обвиняеми по делото..
Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че двата
прочетени разпита от ДП на св. М. и св. Т., съвпадат почти дословно при
съпоставянето им. Като се има предвид дата на провеждане на разпитите
-28.05.2015г., и датата на деянието- 17.04.2013г., е напълно невъзможно едни и
същи смислови твърдения да бъдат изложени от две различни лица по един и същи
начин, с едни и същ изрази, едно и също
оформление на разпита, с посочване на дати, ЕГН-та и други данни, без в
разпитите да е отбелязано, че свидетелите са ползвали бележки и то близо две
години след деянието. Въпреки, че защитника на подс. Е. прави възражения за
съвпадение на разпитите на св. К.И.Х., но не и тези два разпита, съдът и служебното
начало, заложено в НПК, изисква проверка и оценка на доказателствата и при наличие
на подобни съвпадения –изключване на доказателствата от разпитите на двамата
свидетели.
Относно свидетеля
К.И.Х. съдът кредитира изцяло показанията му от разпита му в съдебно
заседание от 20.05.2019г., като не следва да се вземат предвид прочетените
показания от ДП от 18.04.2013г. и от 17.04.2013г., поради тяхната пълна
идентичност, което поради изложените по-горе съображения е обективно невъзможно.
В тази връзка съдът напълно споделя направените възражения от страна на
защитата на подс. Е. и изключва от доказателствената маса по делото показанията
на св. Х. от ДП. Доколкото обаче показанията на свидетеля от съдебно заседание
са дадени при спазване на изискванията на НПК настоящият съдебен състав счита,
че при обсъждане на престъплението от правна страна могат и следва да се вземат
предвид показанията на този свидетел.
По отношение на показанията на св. И.С.И. съдът отбелязва, че кредитира показанията му от съдебно
заседание от 16.04.2019г., както и тези от ДП, дадени пред съдия на
19.04.2013г. и тези от ДП пред разследващ орган. Съдът не кредитира заявеното
от свидетеля, че по време на разпитите му на ДП му е оказан натиск от страна на
разпитващите, че много от детайлите са му продиктувани, броя на разпитващите
лица, продължителността на разпитите и т.н.,тъй като видно от протоколите за
разпит те проведени в нормални часови параметри, които като времетраене
отговарят на възможността да бъде изложено съдържанието на разпитите. От друга
страна, следва да бъде отчетено, че разпита на свидетеля в съдебно заседание се
провежда в присъствието на подсъдимите лица, което донякъде може да му повлияе.
Доколкото наказателният процес е формален и в случая, видно от протоколите за разпитите
от ДП са спазени изискванията на НПК, няма основания да се счита, че са налице
допуснати процесуални нарушения при провеждането им, респ. няма основания за
игнориране на показанията на този свидетел от ДП.
За св. Д.Б.Д.
съдът отбелязва, че кредитира показанията от съдебно заседание от 16.04.2019г.
и прочетените от ДП, тъй като същите са взаимнодопълващи
се, а като допълнителен аргумент може да се посочи, че С.ят свидетел е
потвърдил казаното от него на ДП.
По същия начин следва да се подходи и към показанията
на св. Е.В.А., разпитан в съдебно
заседание от 06.06.2019г., в което са и прочетени показанията на свидетеля от
ДП, които той е потвърдил изцяло.
Свидетелят П.Й.П. е разпитан в
съдебно заседание от 27.09.2019г. и са прочетени показанията му от ДП от
19.04.2013г., дадени по реда на чл.223 НПК и тези пред разследващ орган, които
свидетелят е заявил, че потвърждава. Като взе предвид, че показанията от
съдебна фаза и тези от ДП са взаимодопълващи се и самият свидетел потвърждава
от ДП, съдът кредитира изцяло показанията на св. П..
2.
обясненията
от страна на подсъдимите М.Е. от 10.04.2019г. и К.К. от 16.10.2019г.,
дадени по реда на НПК, съдът прецени внимателно, като се отчита факта, че обясненията освен
доказателствено средство по делото са свързани и с упражняване на правото на
защита на подсъдимите; Ето защо съдът кредитира само тази част от обясненията,
които съвпадат с останалите доказателства по делото;
3.
протокола за оглед на местопроизшествието отговаря на изискванията на НПК, поради което и
доказателствата, съдържащи се в него се кредитират изцяло;
4.
по
същия начин следва да се подходи и към оценката на протоколите за разпознаванията, извършени в хода на
ДП, тъй като протоколите изцяло отговорят на изискванията на НПК
5.
следва
да бъде взет предвид и протокола за
доброволно предаване, приложен в т.3, л.26 от ДП, тъй като разпоредбата на
чл.159 НПК изисква от всички да запазят и предадат намиращите се в тях
предмети, книжа и други данни, които могат да имат значение по делото;
6.
Извършената по делото комплекса техническа и лицево- идентификационна
експертиза, приложена в т. 3, л.31 от ДП е извършена по
правилата на НПК, приета е без възражения в хода на съдебното следствие и
следва да бъде кредитирана изцяло, но с оглед заключението в нея, че е налице
недостатъчна идентификационна стойност на записите за установяване на лицата,
както по отношение на автомобилите, доколкото не съвпадат с описаните във
фактическата обстановка и обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът
счита, че експертизата е несъотносима.
Останалите експертизи -психиатрична и психологична експертиза
касаят подс. С.Г., производството спрямо който е прекратено с определение на
АСНС и съдът счита, че те са несъотносими към
повдигнатите обвинения на подс. К. и Е..
7. фактическата
обстановка, изложена по-горе се
установява и от свидетелства за
съдимост на подсъдимите и останалите
писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
1. Съдът е признал за ВИНОВЕН подсъдимия М.Н.Е.
ЗА
ВИНОВЕН за това, че на 17.04.2013 год. в района на гр. С.,
между 617 и 618 гранични пирамиди, в съучастие като извършител с К.К. - помагач, Е.В.А. - осъден за същото престъпление
„Трафик на хора" в Р Р. на наказание със затвор
от 3 години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5
месеца с Обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд
М. и наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело
№ 8149/256/2013 г., И.С.И. - осъден за същото престъпление „Трафик на
хора" в Р Р. на наказание със затвор от 3
години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 месеца с
Обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и
наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело N2
8149/256/2013 г., А.С.Й. - осъден за същото престъпление „Трафик на хора"
в Р Р. на наказание със затвор от 2 години, с условно
отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 4 месеца с Обвинение №
1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна
присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013
г., Д. Б. Д. - осъден за същото престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на наказание със затвор от 1 година и 4 месеца, с
условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от три години и 4
месеца с Обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд
М. и наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело
№ 8149/256/2013 г., и П.Й.П. - осъден за същото престъпление „Трафик на
хора" в Р Р. на наказание със затвор от 2
години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 4 месеца с
Обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и
наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело №
8149/256/2013 г., - същите като извършители, ПРЕВЕЛ през границата на Република
България с Република Р. без разрешение на надлежните органи на властта, и не
през определените за това места, група от хора, които не са български граждани,
а именно: С.Д.Ш., роден на *** год.; Х.М. Х., родена на *** год.; Х. С.Ш., родена на ***
год.; С. С.Ш., родена на *** год.; Ш. С.Ш., роден на *** год., С. С.Ш., родена
на *** год., Н. С.Ш.,
родена на *** год., М. С.Ш., роден на *** год., М. С.Ш., родена на *** год. и А.
С.Ш., роден на *** год. - всичките с. граждани, като част от преведените лица
не са навършили 16 -годишна възраст, поради което и на основание чл.280, ал.2,
т.1 и т.З във вр. с ал.1, във вр.с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил за това престъпление, като съдът е признал
подс. Е. за
невинен в частта на обвинението по т.5 за това, че
превеждането е организирано от организация, както и за това, че деянието е
извършено в съучастие със и С.Г.Г. – извършител,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдавал по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са
осъществени в тяхната съвкупност - подс. Е. превел
семейство Ш. през границата на Република България и Република Р., без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места
в района на град С., между 617 и 618 гранични пирамиди, с което осъществил
изпълнителното деяние –превел през границата небългарски граждани, без
разрешение на надлежните органи. Мястото и датата на преминаване е установено безспорно по делото въз основа
на протокол за предаване –приемане на лица от 18.04.2013г., видно от който
посочените с. граждани Ш. са преминали на територията на Р. на 17.04.2013г. при
617-618 гранична пирамида, за което е съставен и констативен протокол от
17.04.2013г., който сочи същото мястото при държавната граница и го скицира в
приложената по делото схема на настъпило събитие на държавната граница. Времето
и мястото на деянието се потвърждават и от свидетелските показания на св. Й.,
както и на св. И. и св. К.Х. от съдебно заседание /“На 14 април 2013г. бях
изпратен на територията на Р. в съвместен наряд с двама румънски колеги.
Проведохме наблюдение в прилежаща нива между границата и асфалтовия път. Забелязахме
двама възрастни и осем деца. …Тези хора ги видях до 618 гранична пирамида“/ и
св. Х.К., макар последните да говорят за деянието, но не и за съпричастността
на подс. Е..
Авторството на деянието се
обосновава с доказателствата в показанията на св. А.Й., като съдът не кредитира
възраженията от страна на защитата, че показанията на този свидетел следва да
бъдат игнорирани, доколкото подс. М.Е. в обясненията си твърди, че двамата са
във влошени отношения, тъй като по делото не се представиха доказателства в
тази насока. Отделно от това, както е отбелязано по-горе, съдът следва
внимателно да подхожда към обясненията на подсъдимите лица, доколкото в тях не
само се съдържат доказателства, но те са и средство за защита. Именно поради
това, че изложеното в обясненията на подс. Е. не се подкрепя по друг начин по
делото, съдът изцяло кредитира показанията на св. А.Й.. Съдът е разпитал в
съдебно заседание свидетеля, като е прочел и показанията му от ДП, дадени пред
съдия и пред разследващ орган, като свидетелят е заявил, че ги потвърждава и
прочетеното е вярно. Именно в показанията си св. Й. подробно разказва как в
началото на месец април 2013г. му се е обадил подс. К.К.,
за да се срещнат „с някакви чужденци, които трябва да преминат през границата“,
като по-нататък в разпита си св. Й. разказва, че на около 03.00-03.30 часа през
нощта вече на 17 април 2013г. са отишли до с. Г. и е дошъл лек автомобил „***“,
червен, със силистренска регистрация и в него е бил „И.“- „В *** бяха 4 човека,
не ги познавам, но единият се казва И.“, като дава описание на лицето и казва,
че може да го разпознае, каквото разпознаване действително е извършено по
делото. В т.2 л.44 от ДП е приложен протокол за разпознаване, видно от който
св. Й. в присъствието на две поемни лица е разпознал подс. М.Е., като е заявил
„това е лицето, което се отнасят показанията ми. Разпознах го по чертите на
лицето. То се представяше като И. и превел пеш с.те граждани през границата
пеш. Тръгна пеш с тях.“ Съдът счита, че извършеното разпознаване отговоря на
изискванията на НПК, поради и което го кредитира изцяло. Именно с доказателствата,
съдържащи се в него, се изяснява действителната самоличност на лицето, за което
говори в показанията си св. Й. и което той нарича „И.“ и това е подс. М.Е.. Св.
Й. е конкретен в показанията си по отношение на действията на подс. Е. и на
базата на тях /и останалите посочени доказателства/ съдът прави изводите си за съпричастността
на подсъдимия към деянието, а именно, че той е слязъл от колата, поискал си е
парите за превеждането през граница на лицата в леките автомобили, получил е
тези пари от св. Д.Д. и тогава превел пеш през
границата при 617-618 гранична пирамида с.те граждани. В показанията на св. Й.
се съдържат и доказателства, че деянието, извършено от подс. М.Е. е извършено в
съучастие със св. Е.А., И.С., Д.Д. и П.П., като за всеки от тях, вкл. и за себе си, св. А.Й.
описва ясно и с конкретика техния принос и съпричастност към престъплението, за
което съдът е признал подс. Е. за виновен. В подкрепа на свидетелските
показания за участието на останалите лица в посоченото деяние е и обвинителния
акт и присъдата на румънския съд, приложени по делото. Същата фактическа
обстановка, очертана в показанията на св. Й. се припокрива изцяло с изложеното
в показанията на св. Х.М.К., който обяснява подробно и ясно действията на подс.
М.Е. и останалите и самото преминаване през границата- къде са чакали, какви
коли са дошли, как подс. Е. е превел групата с. през границата. Вярно е, че в
показанията си св. К. не назовава подс. М.Е. и това е логично, тъй като за него
е бил непознат и само тогава го е видял по повод превеждането му през
границата, но доколкото е показанията на този свидетел съвпадат с показанията
на св. Й., който говори за подс. Е., съдът счита, че показанията на св. Й. не
са единствени и изолирани, а се подкрепят от показанията на св. К., дадени по
реда на чл.223 НПК на ДП на 19.04.2013г. и приобщени по делото чрез прочитането
им в съдебно заседание на 06.06.2019г. Следва да се подчертае, че
доказателствата, съдържащи се в показанията на горните двама свидетели и извършеното
разпознаване се подкрепят от показанията на св. И.И.,
който в показанията си пред съдия на ДП на 19.04.2013г., непосредствено след
деянието, ясно обяснява участието на „М.“ при превеждането на с.те граждани
през границата, като посочва, че първоначално
в автомобила са били той, св. Е. А. и подс. М.Е., обяснява проведените
разговори по телефона от страна на подс. Е. относно тръгването на останалите
подсъдими и свидетели по делото и действията им до задържането им от полицията.
Вярно е, че в съдебно заседание св. И. отрича прочетените показания и твърди,
че те са били дадени под натиск от страна на полицейските служители, но съдът
се позовава в случая не на показанията пред разследващия орган, а пред съдия по
реда на чл.223 НПК. Това обстоятелство, съчетано с датата на провеждането на
разпита по чл.223 НПК, непосредствено след деянието и спазването на
изискванията на НПК при провеждане на
разпита, съдът счита за достатъчно, за да прецени, че в показанията на св. И.
се съдържат годни и конкретни доказателства в подкрепа на обвинението на подс. М.Е..
Отделно от това, следва да се има предвид, че по делото е приложен протокол за
разпознаване от 19.09.2013г., видно от който св. И. е разпознал подс. М.Е..
Доказателствата в показанията на тримата свидетели /Й., К.
и И./, двама от които поименно назовават подс. М.Е., както и извършените разпознавания,
подкрепящи се от протокол за предаване на лица /т.2 л.114
от ДП/, справка за пътуване на лица и автомобили /т.3 л.86 и сл./, приложените
по делото румънски присъди в т.8 от ДП и справка за пътувания на лица /т.3 л.99 от ДП/, както и
оглед на местопроизшествието –т.2 л.74 от ДП, съдът счита за достатъчни, за да
обосноват авторството на деянието от страна на подс. М.Е..
Налице е квалифициращото обстоятелство на чл.280 ал.2, т.3
НК – преведените лица не
са български граждани. По делото безспорно
е установено, че се касае за с. граждани- по делото са приложени копия на
регистрационни карти, издадени от ДАБ при МС за С.Д.Ш. и Х.М. Х., заедно с
придружаващите ги лица под 14г., а
именно -осемте им деца –Х. С.Ш., родена на *** год.; С. С.Ш., родена на ***
год.; Ш. С.Ш., роден на *** год., С. С.Ш., родена на *** год., Н. С.Ш., родена
на *** год., М. С.Ш., роден на *** год., М. С.Ш., родена на *** год. и А. С.Ш.,
роден на *** год. Писмените доказателства за сирийското гражданство на лицата
се потвърждават и от изпожененото в разпита на св. С.Ш., който твърди, че при
пристигането им в България са се регистрирали в Агенцията по бежанците, като
само св. С.Ш. е носел документ за самоличност -личната му карта от С., „която
остана в агенцията за бежанците“. По
делото в т.11 стр.100 и сл. е приложена документация от Държавната агенция за
бежанците към МС, видно от която се потвърждава, че посочените по-горе лица са с.
граждани. В регистрационната карта на Х. са посочени данни на придружаващите ги
лица, видно от които децата им са на възраст под
16 години, поради което съдът приема, че е доказан и
вторият квалифициращ елемент на престъплението от преведените лица не са
навършили 16-годишна възраст по чл.280 ал.2 т.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил
деянието виновно, при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият М.Е. е бил
наясно с необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница, но
въпреки това е предприел действия да преведе през държавната граница чуждите граждани, които са
нямали необходимите документи за това, без разрешение на надлежните органи на
властта, като за целта превел лицата, не
през определените за това места, за да могат същите безпрепятствено да преминат
държавната граница на Р България, което се обективира от цялостното поведение
на подс. М.Е. - съзнавал е, че
превежда през границата чужди граждани с., осем от които са непълнолетни. Доказателства относно субективната страна на
деянието се съдържат в показанията на св. А.Й. и св. И., които в показанията си
ясно заявяват, че подс. Е. предварително е искал да му бъде заплатено за
превеждането през граница на чуждите граждани, още при първоначалното му
договаряне за съдействие и после при самото преминаването на границата е знаел, че са чужденци, доколкото те са
говорили на чужд език, видял е, че има деца и е знаел, че те нямат необходимите
документи за преминаване през границата.
Съдът е оправдал подс. М.Е. за това, че превеждането е
организирано от организация, тъй
като по делото няма доказателства за съществуването на твърдяната в
обвинителния акт организация. В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е направил правилно разграничение
между организация, чл.321 ал.6 и организирана престъпна група по смисъла на
чл.93 т.20 НК, като е подчертал, че организацията се отличава със сложност,
йерархичност и висока степен на организираност. В случая, обаче, не са налице
доказателства за подобни отношения между К.К., М.Е., С.Г.,
Е. С., И.И., А.С.Й., Д. Б. Д. и П.Й.П.. Съдът приема
на базата на свидетелските показания по делото и извършените разпознавания, че
е налице съучастие помежду им / с изключение на С.Г. с оглед заключението на
СППЕ/, но не и организация, която е била предназначена да осъществи нелегален
трафик на лицата от семейство Ш.. Нещо повече -дори и да се приеме, че е налице
такава организация /а в случая съдебният състав приема, че няма организация/, по делото няма доказателства, че решението за
превеждане на семейство Ш. е сведено до знанието на подс. М.Е. -от кого, кога,
къде и т.н. Доколкото тежестта на доказване е на прокурора, а нито в хода на
съдебното следствие, нито в пледоарията си прокурорът посочи доказателства в
подкрепа на съществуването на такава организация, съдът счита, че обвинението в
тази част е недоказано. Вярно е, че с оглед принципа на служебното начало съдът
сам следва да изследва обвинението в този пункт и да събере и/или провери
доказателства в тази насока. По делото обаче, нито гласните доказателства, нито
писмените такива доказват наличието на нещо повече от обикновената съучастническа
дейност между лицата. Поради тази причина съдът е оправдал подс. Е. по
обвинението в тази част.
Съдът е оправдал подс. М.Е. и за това, че деянието е
извършено в съучастие със С.Г.Г. с оглед изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза
от 14.01.2019г., видно от която „поради личностнова
промяна и непрекъснат ход на заболяването /установен още през 1993г./ той не е
бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си към дата 17.04.2013г.“.
Именно на базата на тази последна по делото експертиза АСНС с определение от
05.02.2019г.прекратил наказателното производство в частта срещу С.Г.Г. за престъпление по чл.280 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
2. Съдът е признал за ВИНОВЕН подсъдимия К.М.К.
ЗА ВИНОВЕН за това, че на 17.04.2013
год. в района на гр. С., между 617 и 618 гранични пирамиди, в съучастие като
помагач с М.Н.Е. - извършител, Е.В.А. - осъден за същото престъпление „Трафик
на хора" в Р Р. на наказание със затвор от 3
години, с условно отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 месеца с
Обвинение № 1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и
наказателна присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело №
8149/256/2013 г., И.С.И. - осъден за същото престъпление „Трафик на хора"
в Р Р. на наказание със затвор от 3 години, с условно
отлагане на изпълнението на наказанието за срок от 5 месеца с Обвинение №
1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна
присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013
г., А.С.Й. - осъден за същото престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на наказание със затвор от 2 години, с условно отлагане
на изпълнението на наказанието за срок от 4 месеца с Обвинение № 1737/Р/2013 г.
от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна присъда № 444,
произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013 г., Д. Б. Д. -
осъден за същото престъпление „Трафик на хора" в Р Р.
на наказание със затвор от 1 година и 4 месеца, с условно отлагане на
изпълнението на наказанието за срок от три години и 4 месеца с Обвинение №
1737/Р/2013 г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна
присъда № 444, произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013
г., и П.Й.П. - осъден за същото престъпление „Трафик на хора" в Р Р. на наказание със затвор от 2 години, с условно отлагане
на изпълнението на наказанието за срок от 4 месеца с Обвинение N2 1737/Р/2013
г. от 16.10.2013 год. на Прокуратурата към Съд М. и наказателна присъда № 444,
произнесена от Съд К. на 02.12.2015 г. по дело № 8149/256/2013 г., - същите
като извършители, подпомогнал М.Н.Е., Е.В.А., И.С.И., А.С.Й., Д. Б. Д. и П.Й.П.
чрез снабдяване с неистински паспорти на с.те граждани, даване на указания в
каква посока да се движат със с.те граждани и в какъв ред, посочване на
мястото, през което да се премине държавната граница с Р Р.,
ДА ПРЕВЕДАТ през границата на Република България с Република Р. без разрешение
на надлежните органи на властта, и не през определените за това места, група от
хора, които не са български граждани, а именно: С.Д.Ш., роден на *** год.; Х.М.
Х., родена на *** год.; Х. С.Ш., родена на *** год.; С. С.Ш., родена на ***
год.; Ш. С.Ш., роден на *** год., С. С.Ш., родена на *** год., Н. С.Ш., родена
на *** год., М. С.Ш., роден на *** год., М. С.Ш., родена на *** год. и А. С.Ш.,
роден на *** год. - всичките с. граждани, като част от преведените лица не са
навършили 16 -годишна възраст, поради
което и на основание чл.280, ал.2, т.1 и т.З във вр. с ал.1, във
вр.с чл.20, ал.4, във вр. с
ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил за посоченото престъпление,
като
го признал за
невинен в частта на обвинението по т.5 за това, че превеждането е организирано
от организация, както и за това, че деянието е извършено в съучастие със С.Г.Г. – извършител, поради което и на основание чл.304 от НПК
го е оправдал по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
Съдът
счита, че доказателства в подкрепа на обвинението по чл.280 НК с посочената
по-горе правна квалификация за подс. К.К. се съдържат
в показанията на св. А.Й., св. Д.Д., св. П.П., св. Х.К. и извършеното разпознаване, както и св. К.Х.
от съдебно заседание.
В показанията
на св. А.Й. свидетелят ясно очертава действията от страна на подс. К.К. като помагач на подс. М.Е. и на осъдените
Е.В.А.,
И.С.И., А.С.Й., Д. Б. Д. и П.Й.П.. Св. Й.
още в началото си на разпита в съдебно заседание твърди, че подс. К. му се е
обаждал няколко пъти, за да вземат „някакви хора“ от С., които заедно с „Д.“ са
закарали в Т. с автомобили „***“, „***“ и „***“, като подс. К. му е давал пари
за разходи на колата, а къщата в Т., където са оставили хората е на приятелка
на К., като по време на пътуването им към Р. подс. К. е давал указания в каква
посока да се движат останалите заедно със с.те граждани, кой след кого да кара,
къде да спрат с колите и мястото, през което да се премине държавната граница.
В разпита на свидетеля от 19.04.2013г. пред съдия от ДП /приобщен чрез
прочитането му по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК/ св. Й. е заявил, че именно подс.
К. е осигурил и паспортите на с.те граждани „Видях в Т.как К. се качи в един
блок, но улицата не знам, но там се качи, даде 300 лева български лева и взе
червени паспорти. Те са фалшиви паспорти… Вземането на паспортите стана или на
осми април или на 12 април тази година“, след което е казал „Ако ти се обадя
някоя вечер, качваш ги в твоята кола и ги караш на 150км. в някое село А. или Г.
до С. и си заминаваш!“.
Доказателствата
от показанията на св. Й. се допълват и се подкрепят от доказателствата в
показанията на св. Д.Д., който в съдебно заседание
твърди, че е видял подс. К.К. „по пътя към С. . Бяхме
спрели. Не съм видял К. да говори с никого. Когато видях К. тогова, свързах го
с нашето пътуване, защото иначе какво ще прави там, защо ще идва там. Видях го
преди С., преди границата“. Дори да се приеме, че е само предположение и извод
на свидетеля, че подс. К. е свързан с трафика на с.те граждани от подс. Е. и
останалите осъдени лица, следва да се вземат предвид и показанията на свидетеля
от ДП от 19.04.2013г., пред съдия, в които той ясно описва действията на подс. К.
при осъществяване на деянието -как е пътувал към Р. заедно със св. А.Й. с
автомобили „***“ и „***.“ и „***“, като по пътя са спрели, за да изчакат подс. К.,
чийто телефон към него момент е бил изключен, как след това е пристигнал подс. К.,
който „даде наставленията кой къде да кара...К. каза: “***“ да кара първи, аз
да карам втори, Наско трети с ***“. По-нататък в разпита пред съдия на ДП св. Д.
обяснява, че при последващо спиране на колите, от тях са слезли с.те граждани,
измежду които е имало деца „Те бяха в на Н. в „***“ и в „Лагуната“ и тогава
видях, че К. слезе от „--- но кога се е качил там, нямам представа. Другата
кола я караше Наско, а П. се возеше“. Следва да се подчертае, че след прочитане
на тези показания в съдебно заседание от 16.04.2019г. св. Д. изцяло ги е
потвърдил.
Показанията
на св. Й. и Д. се допълват и подкрепят от показанията на св. П.П., който в разпита си пред съдебния състав на 27.09.2019г.
ясно и по категоричен начин е описал действията на подс. К.- как именно той му
е предложил за 1000 лева да закара „тези хора“, как му е оставил колата си-
**** в Т., дал му е указания където точно да отиде в Т.на кой адрес, където е
дошла още една кола /“И двете коли ги задържаха в Р.“/, дошли са други хора, семейство
- баща, майка и 7-8 деца, чужденци, как са пътували и преминали границата до
задържането им от р. власти. По същия начин, и по-подробно, св. П. в разпита си
пред съдия от ДП разказва същото, като двата разпита са взаимодопълващи се, а след
прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.2 НПК св. П. ги е потвърдил изцяло.
Доказателствата
в показанията на тримата свидетели, коментирани по-горе, се допълват от тези в
показанията на св. Х.М.К. пред съдия от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.4 НПК, както и от извършеното разпознаване на подс. К.К. в хода на ДП от 22.04.2013г., в протокола на което е
отразено изявлението на св. К. „Това е лицето, което видях в къщата при семейството
с детето, където спяхме две вечери, преди да тръгнем за границата в Р.“.
Тези
показания се допълват и от показанията на св. К.Х. в съдебно заседание, който макар да не
споменава в показанията си подс. К.К., очертава
същата фактическа обстановка, каквато и четиримата свидетели по-горе.
Съдът
не кредитира възраженията от страна на защитата, че тъй като в справката на р.
власти не се съдържа информация за подс. К.К., същият
не е съпричастен към посоченото деяние. Видно от изложената фактическа
обстановка, изградена на базата на доказателствата по делото, няма твърдения,
че подс. К. е преминал държавната граница с Р Р..
Напротив- неговото обвинение за помагачество се състои в подпомагане на
останалите участници в деянието чрез даване на указания, осигуряване на фалшиви
паспорти, но не и със самото преминаване на границата и тези му действия са
описани ясно в свидетелските показания на посочените по-горе свидетели.
Ето
защо, въз основа на показанията на тези свидетели и извършеното разпознаване,
подкрепящи се от протокол за предаване на лица /т.2 л.114 от ДП/, справка за
пътуване на лица и автомобили /т.3 л.86 и сл./, приложените по делото румънски
присъди в т.8 от ДП, както и оглед на местопроизшествието –т.2 л.74 от ДП,
съдът приема, че от обективна страна подс. К.К. е
осъществил деянието, за което съдът го е признал за виновен. Съдът счита, че
посочените доказателства, съдържащи се в изброените протоколи са
взаимодопълващи се и логично последователни, като очертават датата, мястото,
авторството на деянието и квалифициращите признаци, аргументите за които са
изложените по-горе по отношение обвинението на подс. Е., доколкото става въпрос
за едни и същи квалифициращи признаци.
От субективна страна подсъдимият
К. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият К.К. е бил наясно с реда за преминаване на държавата граница, като е
съзнавал, че чрез извършените от него действия е спомогнал за осъществяването
на незаконното преминаване на с.те граждани през държавната граница не през установените
за това места и без разрешение на надлежните органи на властта, като за тази
цел им осигурил фалшиви паспорти, намерил съучастници, давал указания в коя
посока, в какъв ред да се движат съучастниците му заедно със с.те граждани и
къде да преминат държавната граница. Този извод следва от показанията на св. Й.,
Д. и П., които описват в детайли поведението на подс. К.. Съгласно трайно
установената практика за субективната страна на деянието може и следва да се
правят изводи на базата на фактическите действия, извършени от подсъдимото
лице, а в конкретния случая всички действия на подс. К. обективират неговото
субективно отношение към деянието, че той е бил наясно със съществото на
престъплението, което се извършва, и целенасочено пряко е подпомагал
извършването на самото изпълнително деяние .
Съдът е оправдал подс. К.К. за
това, че превеждането е организирано от организация със същите аргументи, изложени по-горе по отношение на обвинението
на подс. М.Е. в тази част. По делото няма
доказателства за съществуването на твърдяната в обвинителния акт организация. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е направил правилно разграничение между организация,
чл.321 ал.6 и организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК, като е
подчертал, че организацията се отличава със сложност, йерархичност и висока
степен на организираност. В случая, обаче, не са налице доказателства за подобни
отношения между К.К., М.Е., С.Г., Е. Сали, И.И., А.С.Й., Д. Б. Д. и П.Й.П.. Съдът приема на базата на
свидетелските показания по делото и извършените разпознавания, че е налице
съучастие помежду им / с изключение на С.Г. с оглед заключението на СППЕ/, но
не и организация, която е била предназначена да осъществи нелегален трафик на лицата
от семейство Ш.. По делото няма доказателства, че решението за превеждане на
семейство Ш. е сведено до знанието на подс. М.Е. - от кого, кога, къде и т.н.
Доколкото тежестта на доказване е на прокурора, а нито в хода на съдебното
следствие, нито в пледоарията си прокурорът посочи доказателства в подкрепа на
съществуването на такава организация, съдът счита, че обвинението в тази част е
недоказано. Вярно е, че с оглед принципа на служебното начало съдът сам следва
да изследва обвинението в този пункт и да събере и/или провери доказателства в
тази насока. По делото обаче, нито гласните доказателства, нито писмените
такива доказват наличието на нещо повече от обикновената съучастническа дейност
между лицата. Съдът счита, че макар и подс. К. да е
действал с ясното съзнание, че ще извършва престъпление, за което участие е
склонявал и други лица, от събраните по делото доказателства може да се заключи
единствено, че всички тези лица са събрани инцидентно за непосредствено
извършване на едно конкретно престъпление. Поради тази причина
съдът е оправдал подс. Е. по обвинението в тази част.
Съдът е оправдал подс. К.К. за
това, че деянието е извършено в съучастие със С.Г.Г. с оглед изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза
от 14.01.2019г., видно от която „поради личностнова
промяна и непрекъснат ход на заболяването /установен още през 1993г./ той не е
бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си към дата 17.04.2013г.“.
Именно на базата на тази последна по делото експертиза АСНС с определение от
05.02.2019г.прекратил наказателното производство в частта срещу С.Г.Г. за престъпление по чл.280 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на наказанията,
които да наложи на подсъдимите, които са признати за виновни, съдът съобрази обществената
опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и
конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното
деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
I. Относно наказанията
спрямо подсъдимия М.Н.Е..
За престъплението
по чл.280, ал.2, т.1 и т.З, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.2,
във вр. с ал.1 от НК към датата на деянието-17.04.2013г. законодателят
е предвидил наказание „Лишаване от свобода” една
до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или
на цялото имущество на дееца.
Съдът определи наказанието на подсъдимия М.Н.Е. при условията на чл.54 от НК,
като при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, настоящият
съдебен състав подложи на цялостна
преценка всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента
на обществена опасност на деянието и дееца и целите на наказанието, визирани в
чл.36 НК, при което определи вида и размера наказанието, при условията на чл.54 НК под средния размер на предвиденото наказание.
Съдът счита, че в настоящия случай
по отношение на подс. М.Е. са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало
на подсъдимия. Видно от приложената по делото справка за съдимост /т.1 от с.ф.
л.52/, подсъдимият Е. не е осъждан, като се отчита и изрядното процесуално
поведение. Отделно от това се взема предвид и срока на разглеждане на делото до
момента, считано от датата на извършване на деянието. Деянието е извършено на 17.04.2013г.,
като до момента на постановяване на присъда на 29.11.2019г. са изминали близо
шест години и половина, като за пълнота съдът отбелязва, че в съдебна фаза настоящото
нохд №2281/2018г. е било от 20.07.2018г. до датата на
присъдата, т.е. една година и почти четири месеца. Съгласно трайно установената
национална практика и тази на ЕСПЧ разумността на срока за разглеждане на
наказателното производство се преценява въз основа на няколко критерия, а
именно- на първо място характера и сложността на обвинението и делото,
поведението на подсъдимите лица и поведението на националните власти. Следва да
се отбележи, че настоящото наказателно производство не се отличава с фактическа
и правна сложност, доколкото по делото подсъдими първоначално са били само три
лица, всеки от които е имал по едно обвинение. Самият характер на
престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс. Е. не се отличава с
правна сложност и разглеждането му не предполага значителен период от време.
Делото е състои от 14 тома от ДП и два от съдебна фаза, които преценени като
обем материали не са в прекомерен размер. Отделно от това по делото има
посочени 11 свидетеля и няколко вещи лица, което по принцип също не създава
особени затруднения при разглеждане на делото. Поведението на подс. Е. е
процесуално изрядно -същият се е явявал за съдебните заседания редовно и не е
ставал причини за отлагане на делото без уважителна причина. Съдът счита, че
настоящият съдебен състав е положил усилия за приключване на делото в
максимално кратки срокове, като затрудненията, пред които е бил изправен е
установяването и призоваването на част от свидетелите /с.те граждани/, като при
ненаМ.ето им е преодолял, доколкото е възможно тази
пречка и е прочел показанията им от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК. Съдът
счита, обаче, че общата продължителност на наказателното производство като цяло
до момента на постановяване на присъда следва да се разглежда като смекчаващо
обстоятелство и подсъдимият следва да бъде „компенсиран“, доколкото е възможно
това, чрез намаляване на присъдата му. По този начин е и пилотното Решение на
ЕСПЧ „Ханъмов срещу България“ от 10 май 2011г. и
Решение №266/2012г. на ВКС, където ВКС е определил наказание лишаване от
свобода за престъпление по чл280 ал.2 т.3 НК като е взел предвид надвишаването
на разумния срок на разглеждане на делото.
Съдът взе предвид като отегчаващи обстоятелства висока
степен на обществена опасност на престъплението с оглед характера на
престъплението и последиците от него. В случая съдът приема, че е налице висока
обществената опасност на престъплението с аргумент наличието на повече от един
квалифициращ признак- деянието е извършено при условията на квалифицирания
състав и то по т.1 и т.3 от чл.280 ал.2 НК -два квалифициращи признака, като
следва да бъде отчетен и броя на хората, предмет на трафика съгласно цитираното
по-горе Решение №266/2012г. на ВКС- в случая става въпрос за 10 лица, осем от
които са деца. Като се има предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 НК, която предвижда
като квалифициращ признак превеждане през границата на „лице, ненавършило
16-годишна възраст“, в случая следва да бъде отчетено, че става въпрос не за
едно лице, а за осем лица, ненавършили 16-годишна възраст.
Предвид изложените съображения съдът е наложил на
подсъдимия М.Е. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ
и ГЛОБА в размер на 1 000 лв. / хиляда лева/ за
престъплението по чл.280, ал.2, т.1 и т.З, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК, което наказание според настоящия съдебен състав би
реализирало целите на специалната и генерална превенция по отношение на
подсъдимия Е.. Размерът на глобата е съобразен и с имотното и имуществено състояние
на подсъдимия Е., като са взети предвид и посочените по-горе степен на
обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото. Съдът не е наложил комулативно предвиденото в НК
наказание конфискация на част или на цялото имущество на дееца с оглед липсата
на данни по делото, че подс. Е. притежава имущество, което може да бъде обект
на конфискация - по делото е приложена справка от АВ, видно от която за
подсъдимия не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания.
.
На основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното наказание на
подсъдимия М.Е. да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ“ режим, тъй като в случая не са налице предпоставките на
ЗИНЗС за определяне на друг вид режим - определеното наказание е за умишлено
престъпление, което обаче не е извършено в изпитателен срок на предходно
осъждане, респ. не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно
наказание, тъй като Е. е неосъждан, като самото наказание е в размер на 4
години е не попада в хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б. А- над пет години лишаване
от свобода, нито по чл.57 ал.2 ЗИНЗС подс. Е. се е укривал в хода на
наказателното производство.
II. Относно
наказанията спрямо подсъдимия К.М.К..
За престъплението по чл.280, ал.2, т.1 и т.З, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.4,
във вр. с ал.1 от НК към датата на деянието законодателят
е предвидил наказание „Лишаване от свобода” една
до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или
на цялото имущество на дееца.
Съдът определи наказанието на подсъдимия К.К. при условията на чл.54 от НК, като при индивидуализиране
на наказанието на подсъдимия, настоящият съдебен
състав подложи на цялостна преценка степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл.36 НК,
при което определи вида и размера наказанията, под средния размер на
предвиденото наказание.
Като отегчаващо обстоятелство съдът е взел предвид предходното осъждане на
дееца – с определение на РС Т. от 08.07.2009г. е одобрено споразумение, с което
К.К. е признават за виновен за престъпление почл.316 вр. чл.308 ал.2 НК, като му се налага наказание „пробация“ по чл.42 ал.1 т.1, т.2 и т.5 НК за срок от шест месеца. С присъда на
ОС Т., в сила от 25.11.2011г,. К.К. е осъден за
престъпление по чл.244 ал.1 вр. чл.243 ал.2 т.3 НК с
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, като на основание чл.25 вр. чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание, а
именно лишаване от свобода в размер на девет месеца, на основание чл.25 ал.3 НК
от така определеното общо наказание е приспадното
изтърпяното наказание „пробация“ в размер на шест месеца, равняващо се на три
месеца „лишаване от свобода“, като на
основание чл. 66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на така определеното
наказание за срок от три години. Видно от датата на влизане в сила на втората
присъда и определения тригодшен изпитателен срок следва
извода, че деянието по чл.280, ал.2, т.1 и т.З, във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.4,
във вр. с ал.1 от НК от 17.04.2013г. е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане. Съдът взе предвид като отегчаващо обстоятелство
и наличието на повече от един квалифициращ признак - деянието е извършено при
условията на квалифицирания състав и то по т.1 и т.3 от чл.280 ал.2 НК- два
квалифициращи признака, като следва да бъде отчетен и броя на хората, предмет
на трафика съгласно цитираното по-горе Решение №266/2012г. на ВКС- в случая
става въпрос за 10 лица, осем от които са деца. Като се има предвид
разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 НК, която предвижда като квалифициращ признак
превеждане през границата на „лице, ненавършило 16-годишна възраст“, в случая
следва да бъде отчетено, че става въпрос не за едно лице, а за осем лица,
ненавършили 16-годишна възраст.
Съдът счита, че в настоящия случай
по отношение на подс. К. са
налице смекчаващи обстоятелства, а именно- изрядно процесуално поведение и
надвишаване на разумния срок за разглеждане на делото до момента с всички
аргументи, изложени по-горе по отношение на наказанието, определено за подс. М.Е..
Предвид изложените аргументи съдът съдът е
определил наказанието по чл.280, ал.2, т.1 и т.З във вр. с ал.1, във вр.с чл.20, ал.4,
във вр. с ал.1 от НК около
средния размер на законовопредвиденото наказание,
предвидена от законодателя, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и глоба в размер на 1000 лева, която е съобразена с имущественото
състояние на дееца и посочените по-горе степен на
обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото. Съдът не е наложил кумулативно предвиденото в НК
наказание конфискация на част или на цялото имущество на дееца с оглед липсата
на данни по делото, че подс. К. притежава имущество, което може да бъде обект
на конфискация -по делото е приложена справка от АВ, видно от която за
подсъдимия не са установени вписвания,
отбелязвания и заличавания.
В
така определения размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия К.К., така и за
оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото
и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление, личността на
дееца и целите по чл.36 от НК.
На основание
чл.57, ал.1, т.2 б. В от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното наказание на
подсъдимия К.К.
да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, тъй като в случая определеното наказание
е за умишлено престъпление, което е извършено в изпитателен срок на предходно
осъждане.
На основание
чл. 68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното наказание на подс. К.К. ***, в сила от 25.11.2011г. „лишаване от свобода“, тъй
като деянието по чл.280 НК по настоящото дело е извършено в изпитателния срок
на осъждането по посоченото дело на ОС Т.. Съдът е определил общ режим за
изтърпяване на това наказание на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, тъй като става
въпрос за умишлено престъпление, но размера на наказанието е под пет години.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: