№ 2646
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100111438 по описа за 2022 година
иск с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът - С. И. Н., в исковата си молба и уточнение на същата от 27.08.2020г.
(в о.с.з. от 04.02.2022г. исковете са увеличени по реда на чл. 214 от ГПК) твърди, че на
40
17.12.2005г. в 06,ч. бил от служители на 08 РПУ при проверка на личния му багаж, бил
задържан на базата на съмнения за кражба и откаран директно в поделение на 08 РПУ гр.
София. Със заповед с peг. № 2330 на 17.12.2005г., и на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, бил
държан до 14ч., като му бил направен протокол личен обиск. На 21.12.2005г. дознател
вкарал в прокуратурата дознание № 1723 за кражба на 465,390 кг.ел.материали (без МПС),
на основание чл. 409, ал. 2 от НПК по ЗМ1723 (дознание 1723). На 25.04.2006г. бил отново
привикан за разпит в 08 РПУ и уличен в престъпление по чл. 195 от НК. На 11.07.2006г.
излязло постановление за прекратяване на дознание по ЗМ № 1723/2005г. от СРП. На
20.12.2007г. CPC, НК 95 състав, отменил постановлението и е върнал делото за
доразглеждане.
На 05.03.2012г. бил привлечен като обвиняем за ПОХ по чл. 195 ал. 1, и чл. 194, ал.
1 от НК, а и бил обявен за ОДИ на 29.03.2012г. от 08 РПУ.
На 24.10.2012г., СРС, НК-23-ти с-в, насрочил първото открито съдебно заседание по
н.о.х.д. №12191/2012г. Били проведени 4 заседания.
На 4-тото заседание - на 10.06.2015г., като последно заседание на 10.06.2015г. съдът
1
се произнесъл с оправдателна присъда, влязла в сила на 26.06.2015г.
Цялото производство продължило от 17.12.2005г. до 26.06.2015г. - 9г., 6 месеца и 10
дни.
Имуществените му вреди били 1 550 лева, разходи за адвокатска защита в
наказателното производство. Освен това имал и пропуснати ползи тъй като можел да работи
на по-добре платена работа (елитни охранителни фирми) - 2 808 лева, за периода от м.
01.2006г. до м.06.2015г.; и
27 687,20 лева (засегната чест и достойнство и понижено самочувствие и авторитет).
С оглед изложеното, моли да се осъди прокуратурата да му заплати посочените
суми.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете.
- претенцията била неясна;
- ищецът не бил задържан, нито под стража, нито под домашен арест;
- претенциите не били и доказани, особено за продължителността на наказателното
производство;
- прави възражение за давност – главница и лихви;
- оспорва исковете за имуществени вреди, като недоказани;
- тази за неимуществени вреди била силно завишена.
Навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
по основните процесуалните проблеми на делото:
1. Искът е предявен първоначално (искова молба от 26.06.2020г.) за сумите от:
- 1 550 лева, разноски, сторени в наказателното производство;
- 13 622,70 лева, пропуснати ползи, като това включва и наказателна (мораторна)
лихва за периода от м. 01.2006г. до м.06.2015г. (6 452,70 лева, сумата е определена като от
общия сбор от 42 899,90 лева се извадят останалите ясни претенции).
Тези претенции не са разграничени изрично, но има изготвени таблици:
1 година: 12 х 50 лева = 600 лева;
2 година: 12 Х 60 лева = 720 лева;
3 година: 12 Х 70 лева = 840 лева;
4-5 година: 24 Х 80 лева = 1 920 лева;
6-7 година: 24 Х 90 лева = 2 160 лева;
8 година: 12 Х 100 лева = 1 200 лева;
2
9 година: 12 Х 110 лева = 1 320 лева; и
10 година: 6 Х 130 лева = 780 лева.
Общо: 8 760 лева.
- 9 500 лева, понижено самочувствие + (13 843,60 лева – 9 500 лева) = 4 343,60 лева,
лихва за периода от 01.07.2007г. до 26.06.2015г.;
- 9 500 лева, засегната чест и достойнство + 4 343,60 лева, лихва за периода от
01.07.2007г. до 26.06.2015г.
Искът е за неимуществените вреди е един, което означава, че най-голямата претенция
е на стойност 19 000 лева.
При това положение определението от 14.08.2020г. е неправилно относно
уточняването на сумите, доколкото исковете са били ясни. Исковата молба е нередовна
доколкото се излагат твърдения за претенции по отношение на различни материално
пасивно легитимирани субекти (арг. по аналогия и от чл. 205, ал. 2 от АПК; аналогично е
разбирането например и в трудовото право). Обърнато е все пак и внимание на ищеца, че е
добре да ползва юридическа помощ.
При отстраняване на нередовността, искът се счита предявен като редовен, от
момента на предявяването си – в случая 23.06.2020г. От 26.06.2015г. до тази дата не е
изминал период, надхвърлящ 5 години. Т.е., доводът за давност по отношение на главниците
е неоснователен.
В определението за насрочване от 26.05.2021г. е сгрешена сумата за имуществените
вреди от загубата на трудови доходи. Тя не е 2 160 лева.
Проведено е редовно о.с.з. от 04.02.2022г., в което ищецът единствено е изменил
размера на претенциите:
- имуществени: 1 550 лева + 2 808 лева; и
- неимуществени: 24 700 лева.
Лихви няма, което е правилно предвид т. 4, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълк.д.
№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189 от 04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г., г.к., ІІІ
г.о. на ВКС.
2. Делото е прекратено пред СГС и изпратено по компетентност на СРС, където на
12.12.2022г. искът за неимуществени вреди е увеличен на 27 687,20 лева. Поддържано е, че
имуществените вреди са 2 160 лева, но няма изрично произнасяне на съда за прекратяване;
няма и волеизявление за оттегляне/отказ.
Изрично по-горе бе посочено, че исковете винаги са били ясни по размер, отделен е
въпросът, че не са редактирани добре.
3. С разпореждане от 03.11.2022г. на СГС искът отново абсолютно ненужно е оставен
без движение, като в резултат е предявен нов иск – с пр. осн. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, който е
недопустим и то по две съображения:
3
- нормата на чл. 214 от ГПК го забранява (след първото о.с.з., а и се навежда ново
основание и петитум, което е и недопустимо: изложени са нови твърдения, нова претенция
за 15 212,70 лева, имуществени вреди вследствие на забавеното производство и отново по
тази причина 29 056,31 лева, неимуществени). Това изменение не и прието.
- чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ (в уволнителните молби, а те са няколко: освен цитираната и
такива от 01.12.2022г. и 07.12.2022г. / в тази връзка и Решение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4014/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П.: С исковата молба, ищецът е
претендирал обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от нарушение
на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС. Видно от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба,
наказателното производство, във връзка с което се претендират обезщетенията, е
приключило със съдебен акт, постановен на 13.06.2008 г. В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98
от 2012 г.) е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Материалноправната
норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила. От влизането и в
сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да
се търси само по реда на ЗОДОВ - чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. По приключени производства,
искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от
ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, … ).
В крайна сметка, предмет на това производство са претенциите, посочени в началото
на решението (описания по-горе петитум).
И в тази връзка оплакванията на ответника, че подобно изменение е недопустимо –
Писмен отговор от 22.12.2023г., са напълно основателни.
от фактическа страна:
Първото редовно о.с.з. е проведено на 04.02.2022г. (СГС, гр.д. № 5702/20г., I-23 с-в).
Второто е от 12.10.2022г. (СРС, гр.д. № 15081/22г., 49 св.).
И при двете заседания са уточнявани претенциите.
С Присъда от 10.06.2015г. по НОХД № 12191/2012г., СРС ПРИЗНАВА С. И. Н.,
роден на 23.04.1965г. в Ловеч, българин, български гражданин, неосъждан, висше
образование, женен, не работи, живее в гр. София, ул. „*******, ЕГН **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 17.12.2005г. в гр. София, - с. Герман, от обект на МО - ОВР №
2224, от склад на Електроматериали / с правоприемник фирма Снабдяване и търговия - МО
ЕООД/, като служител в организация, която извършва охранителна дейност; трудов договор
№ 114.4552 от 06.04.2005 г. е назначен за пазач - невъоръжена охрана в К.А. ООД, която
фирма от своя страна е сключила договор за охрана с ИА ДС - МО с предмет охрана на
посоченото по-горе поделение/ отнел чужди движими вещи, както следва: един брой макара
4
- 15 кг с бубинен меден кабел с единична стойност 6 лв. за килограм, на обща стойност 90
лв., два броя бушони автоматични 10 А на стойност 18,50 лв., 100 броя медни обувки № 50 с
единична стойност 1,20 лв., обща стойност 120 лева; 100 броя медни обувки № 35 с
единична цена 1,80 лв. на обща стойност 108 лева, или всичко на обща стойност 332,50 лева
/триста тридесет и две лв. и петдесет ст./ от владението на П.Б.Е., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Присъдата е вляза в сила на 26.06.2015г.
В мотивите се сочи: полицейското разследване е започнало на 21.12.2005г., като в
хода на производството, ищецът е привлечен като обвиняем (чл. 195, ал. 1, т. 9, във вр. с чл.
142, ал. 2, т. 6, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК).
В инкриминираната дата или близка до нея не е имало сигнал подаден от СОТ,
касаещ проникване в охранявани складови помещения. Безспорно се установява, че
предадените с протокол от страна на подсъдимото лице на досъдебна фаза движими вещи са
били намерени и взети от него извън територията на охранявания обект. … макарата е била
намерена в стаичката на охраната, а не в сака на подсъдимия … Нито една от
инкриминираните вещи не фигурира като актив в поделението. … Във връзка с липсата на
обективна страна на престъпление, съдът не намира за необходимо да обсъжда наличието на
субективна страна на престъпление.
от правна страна:
Искът е подсъден на ОС, предвид нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК (претенцията
за неимуществени вреди).
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
5
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021г., IV
г.о., ГК, докладчик председателят З.А., например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика", обстоятелството,
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при
успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение
на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и
Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не
е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо
6
лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В конкретната хипотеза:
-1. Обвинението е повдигнато, според изложеното в иска, на 05.03.2012г. Съдът
приема, че това е установено, тъй като ответникът няма правната възможност да оспорва
като недоказан факт, която му е известен (а и по аргумент от чл. 162 от ГПК). Имало е
НОХД, като преди това на ищеца е повдигнато обвинение от или съгласувано от прокурор.
Съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ, прокуратурата е единна и централизирана
(арг. и от т. 15, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС).
Прокуратурата, като учреждение, е била страна в приключилото наказателно производство,
а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори (ФЛ-а) са само
нейни процесуални представители.
До повдигането на обвинението отговорността се носи от друго учреждение и по друг
процесуален ред (арг. и от т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова).
Така, считано от 05.03.2012г. до 26.06.2015г. са 3 години и 21 дена.
1. неимуществени вреди:
Установена е процесуалната истина. В тази връзка и становището на КС - Решение
№ 4 от 16 юни 2009г. по конституционно дело № 4 от 2009г.: Гражданският процесуален
кодекс дава възможност да се установи истината, друг е въпросът, че страната ще трябва да
се потруди и да гледа сериозно на участието си в производството. Такова е и становището
на доц. Стамболиев: При принципа за формалната истина също се допуска, че преди и извън
исковото съдопроизводство съществуват материални правоотношения, но задачата на съда е
да постанови решение, което да съответства на събрания по делото доказателствен
материал. По силата на този принцип решението е правилно, когато отговаря на внесените
от страните в съда доказателства и доказателствени средства … При действието на
принципа за формалната истина истина за съда е само това, което е установено в процеса и
решението е правилно, ако съответства на установеното. Съдът няма право, а и задължение,
да установява стоящата извън процеса истина. Разбира се, и при действието на този принцип
съдът подлага на преценка събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на
това доколко съдържащата се в него информация е достоверна. Както при принципа за
обективната истина, така и при този за формалната истина, съществува свобода на
вътрешното съдийско убеждение при извършването на преценката. Принципът за
формалната истина не е свързан с наличието или липсата на доказателствени средства с
обвързваща съда сила, защото въпросът за вътрешното убеждение и преценката на
доказателствения материал не се намира в пряка зависимост от възприемането на единия
или другия принцип („Принципи на гражданския процес“, 1998г.).
И в крайна сметка нормата на чл. 5, ал. 5 от КРБ, от която се извежда правилото, че
незнанието на закона не е извинително. Отнася се до личното първоначално процесуално
поведение на ищеца и във връзка с довода от последното о.с.з., че не можело да се установят
7
релевантните по делото факти.
В последното о.с.з. е поискано да се допуснат следните доказателства:
- гласни доказателства относно търпените неприятни емоции (те са преклудирани
процесулано, като това се отнася и до всичко останало – например: Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о. и Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК);
- оценителна експертиза, само по себе си тя е без каквото и да е значение, ако не се
установи, съобразно посоченото по-горе, отказ от сключване на договор за по-голяма сума от
заплатата, която е имал ищецът към м. 12.2005г.; искът в този си вид не я и предполага като
необходима: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.:
Недопустимо ВРС е допуснал ССЕ за извършване на прости аритметични сметки;
- протокол за личен обиск, няма отношение към отговорността на ответника;
- заповед за задължение от 2005г., издадена от орган на МВР – важи посоченото в
предходното тире (този и предходния документ не са и приети);
- според Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.:
Законосъобразна е преценката на въззивния съд за документите, наименовани „контролен
лист”. Те имат характеристиката на частни свидетелствуващи документи, които не
установяват конкретни факти, тъй като не са установени правилата за оценка, обективирана
в тях в точков вид, както правилно е констатирал и въззивния съд; Абсолютно недопустими
са свидетелски показания, дадени в писмена форма (Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. №
177/2010г.; Решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК).
Важи и изложеното по-горе: те не са приети и нямат отношение към отговорността на
прокуратурата.
-2. Обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК (от 3 до 10
години).
-3. В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-н Н. е неосъждан
и до доказване на нещо различно от страна на ответника (а нищо подобно не бе сторено),
той е с добро име в обществото (например: Р. № 206 от 26.03.2019г. на ВКС, ГК III г.о., гр.д.
№ 4762 по описа за 2017г.).
-4. Не са събрани каквито и да са доказателства относно претърпените болки и
страдания, но такива, съобразно посоченото по-горе, се предполагат – в рамките на
нормалното.
Съобразно изложеното, съдът намира, че сумата от 3 200 лева би следвало да
обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.
2. имуществени вреди – съдебни разходи:
Разходите за наказателното производство се дължат (след като е повдигнато
обвинение), но по делото няма ангажирани никакви доказателства в тази насока, единствено
8
в присъдата се сочи, че обвиняемият е бил защитаван от служебен адвокат.
Искът е неоснователен.
3. имуществени вреди – пропуснати ползи:
Ищецът, според присъдата, е работил като охранител, но впоследствие е останал без
работа. Не са установени много релевантни факти:
- причина за уволнението (не се предполага дисциплинарно уволнение и то поради
започналото досъдебно производство);
- ако уволнението съвпада с повдигането на обвинението, то отговорността би била за
ответника, но в случая по-скоро не е така;
- не са ангажирани доказателства за невъзможността на ищеца да започне работа в
елитна охранителна фирма (Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по
Тълкувателно дело № 3/2021г. - Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение).
Искът е неоснователен.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи
сумата от 199,71 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска + 10
лева = 209,71 лева.
Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимумът надхвърля 2 000 лева и то само за иска за
неимуществени вреди.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София,
бул. "Витоша" № 2, да заплати на С. И. Н., ЕГН **********, л.к. № *******, издадена на
9
*******, от МВР – София, с. Герман, ул. „******* телефон *******, имейл: *******,
съд.адр.: гр. София. Адрес: гр. София, ул. ******* ******* Тел******* е-mail: *******bg,
чрез адв. В. В., сумата от 3 200 (три хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди (засегната чест и достойнство и понижено самочувствие и
авторитет) за периода от 05.03.2012г. до 26.06.2015г. , настъпили в резултат от наказателно
преследване срещу ищцата, приключило с оправдателно Присъда на СРС от 10.06.2015г. по
НОХД № 12191/2012г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение
по обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния
предявен размер от 27 687,20 (двадесет и седем хиляди шестстотин осемдесет и седем
лева и двадесет стотинки) лева, както и за периода от м. 01.2006г. до 04.03.2012г. , сумата
от 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) лева, разходи за адвокатска защита в наказателното
производство; сумата от 2 808 (две хиляди осемстотин и осем) лева, пропуснати ползи за
периода от м. 01.2006г. до 26.06.2015г., тъй като не можал да работи на по-добре платена
работа (елитни охранителни фирми), като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на С. И. Н., ЕГН **********, л.к. № *******, издадена на
*******, от МВР – София, с. Герман, ул. „******* телефон *******, имейл: *******,
съд.адр.: гр. София. Адрес: гр. София, ул. ******* ******* Тел******* е-mail: *******bg,
чрез адв. В. В., сумата от 209,71 (двеста и девет лева и седемдесет и една стотинки) лева,
сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и една държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10