НОХД № 2677/2016 год.

МОТИВИ:

Обвинението  против подсъдимия  С.С.Й. *** е за престъпление по чл.234 ал.1 от НК за това, че на 06.12.2016г., в гр.Пазарджик, в къща и стопанска постройка към нея, находящи се на ****, е държал акцизни стоки  - 10.855 кг. тютюн за пушене на  стойност 3 117.00 лв., от които дължимият акциз е в размер на 1650.00 лв. и 849 къса ръчно изработени цигари с надпис „IMPERIUM”, на стойност 318.38 лв., от които дължимият акциз е в размер на 180.41 лв., всичко  на обща стойност 3435.38лв. /три хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 38 стотинки/, с общо дължим акциз 1830.41 лв., всичките без бандерол, като такъв се изисква по закон - чл.28 ал.1 от Закона за тютюна,тютюневите  и свързаните с тях  изделия и чл.2 т.2 във вр.с чл.11 ал.1 т.2,чл.12 ал.4, чл.64 ал.1 и чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и случаят не е маловажен.

Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХІV от НПК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.55 ал.1 и ал.3 и на чл.66 от НК.

                Подсъдимият се явява лично като се признава за виновен по обвинението и дава обяснения.

          Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

          На 06.12.2016г. в ОД на МВР-Пазарджик била получена оперативна информация, че подс.С.Й., живущ ***5, съхранявал в обитаваното от него жилище голямо количество тютюн в насипно състояние.

С оглед на постъпилата информация, на горепосочената дата, за времето от 11.30ч. до 13.00ч., при условията на неотложност по смисъла на чл.161 ал.2 от НПК, било извършено претърсване и изземване в къщата и прилежащата към нея постройка, находящи се на горепосочения адрес.

В хода на претърсването били намерени и иззети 10,855 кг. тютюн за пушене и 849 къса ръчно изработени цигари с надпис „IMPERIUM”, всичките без бандерол.

В помещението, което се намирало отляво ,непосредствено до входната врата в къщата, били намерени тави с тютюн, в които имало празни и пълни цигарени заготовки, както и машинки за пълненето им с тютюн. Част от пълните цигарени заготовки били опаковани в полиетиленови пликчета с по 20 къса във всяко. Друга част били опаковани на снопове от по 200 броя, обхванати с ластици. Имало и една картонена кутия с 200 броя пълни цигарени заготовки. Освен в тавите, сух нарязан тютюн билнамерен и в един пластмасов бидон, поставен на пода. Върху цигарените заготовки имало надпис „IMPERIUM”. В пристройката, която се намирала зад къщата и която се ползвала за съхранение на дърва, била открита голяма чанта, пълна със сух, нарязан тютюн.

Намерените количества нарязан тютюн били измерени и опаковани в пликове, цигарените заготовки също били изброени и опаковани и описани в протокола за претърсване и изземване.

За намерения тютюн и цигарени заготовки подс.С.Й. обяснил, че били негови и ги закупил за лична употреба от ромската махала в кв.”Столипиново” на гр.Пловдив.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на приетата по делото физико-химическа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, ръчно изработените цигари отговарят на дефиницията „Цигари” в  чл.11, ал.1, т.2  от ЗАДС и могат да се използват за пушене във вида, в който са намерени. Тютюнът се охарактеризира като отпадъци от тютюн, които могат да се използват за пушене, поради което попадат в обхвата на продуктите, дефинирани като „Тютюн за пушене” в чл.12 ал.4 от ЗАДС.

Според вещото лице изследваният тютюн може да се ползва за пушене без допълнителна индустриална обработка и представлява акцизна стока, за която се дължи акцизна ставка по чл.38 от ЗАДС.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза , което съдът цени като обективно и компетентно, общата стойност на инкриминирания насипен тютюн без акцизен бандерол, за който такъв се изисква по закон възлиза на 3 117 лв. по пазарни цени, като дължимият акциз е в размер на 1650 лв., а на ръчно свитите цигари общата стойност възлиза на сумата от 318.38 лв., като дължимият акциз е на стойност  180.41 лв.

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия, показанията на св.В.Д., заключението на физико-химическата и оценъчната експертиза, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото.

          Съдът дава изцяло вяра на всички събрани по делото доказателства,  тъй като същите са последователни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, за безспорно установено по делото, че подс.С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.234 ал.1 от НК като на 06.12.2016г., в гр.Пазарджик, в къща и стопанска постройка към нея, находящи се на ***, е държал акцизни стоки  - 10.855 кг. тютюн за пушене на  стойност 3 117.00 лв., от които дължимият акциз е в размер на 1650.00 лв. и 849 къса ръчно изработени цигари с надпис „IMPERIUM”, на стойност 318.38 лв., от които дължимият акциз е в размер на 180.41 лв., всичко  на обща стойност 3435.38лв. /три хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 38 стотинки/, с общо дължим акциз 1830.41 лв., всичките без бандерол, като такъв се изисква по закон - чл.28 ал.1 от Закона за тютюна,тютюневите  и свързаните с тях  изделия и чл.2 т.2 във вр.с чл.11 ал.1 т.2,чл.12 ал.4, чл.64 ал.1 и чл.100 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и случаят не е маловажен.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на престъпния състав. Съзнавал е, че процесните цигари и тютюн са акцизни стоки и по силата на ЗТТСИ и ЗАДС същите следва да са облепени с бандерол, за да могат да се държат или пък продават в търговската мрежа. Съзнавал е също, че за тези цигари и тютюн не платен акциз и той няма право да ги държи, но въпреки това ги е държал, което означава, че е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, т.е. действал  е  с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.  

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.

          Съдът отчете относително завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид предмета на престъплението, който е в едно немалко количество.  Отчете се и относително ниската степен на обществена опасност на дееца, който не е осъждан, не криминално проявен, позитивно е охарактеризиран и  настоящото деяние е инцидентно в неговия живот. 

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, регулиращ обществените отношения в областта на отделните стопански отрасли.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направените самопризнания, младежката възраст на дееца, оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи, както и тежкото материално положение и имотно състояние.

Отегчаващо обстоятелство не се отчете.

При тези данни съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона, като осъди подс.Й. на шест месеца лишаване от свобода, с което намери, че се постигнат целите по чл.36 от НК. Пак изхождайки от наличните смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приложи и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, като не наложи на подс.Й. кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба, т.к. то не би било съответно на тежестта на извършеното. Съдът не наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото по-леко наказание лишаване от права по чл.37 ал.1, т.7 от НК, т.к. се установява, че той по принцип не притежава права да упражнява професия или дейност свързана с търговия с тютюневи изделия.

          С оглед данните събрани за личността на  подсъдимия съдът прецени, че за  постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното  наказание лишаване от свобода. Действително институтът на условното осъждане е изключение от правилото за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода.  Отчитайки обаче възрастта на подсъдимия, отчитайки инцидентността на престъпната проява и изразеното разкаяние и критично отношение към стореното съдът намери, че принудително-възпиращото и поправително-превъзпитателното въздействие по отношение на извършителя, както и предупредителното и общовъзпитателно спрямо всички останали членове на обществото ще се постигне и без ефективното изтърпяване на наложеното  наказание лишаване от свобода.  

С оглед на гореизложеното  и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието  лишаване от свобода, като определи  изпитателен срок от 3 години. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът съобрази отново данните за личността на подсъдимия.

Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на наблюдателната комисия при Община Пазарджик.

На основание чл.234 ал.3 от НК съдът постанови предметът на престъплението – 10,855 кг. тютюн за пушене и 849 къса ръчно изработени цигари с надпис „IMPERIUM”, находящи се на съхранение при домакина на ОД на МВР – Пазарджик, се отнемат в полза на държавата и понеже не могат да се реализират без заплатен акциз в търговската мрежа -  да се унищожат.

С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 208.60 лв. за експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както и 5.00 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: