Р Е Ш Е Н И Е
№..................
гр. Варна, ……………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VII тричленен състав в съдебно
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия Александрова при участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от
съдия Васил Пеловски касационно административно-наказателно дело (КАНД) № 1051/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Директора на
Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Варна (РД
„АА“ – Варна), чрез В.С. – младши експерт, против Решение
№ 376/17.03.2022 година, постановено по АХД № 20213110205178/2021 година по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0001453/15.09.2021 г. на Директора на РД „АА“ – Варна.
В касационната
жалба се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е
приложил материалния закон. Сочи се, че мотивите в съдебния акт касаещи
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН са неоснователни и неправилни, тъй като процесното
НП е издадено във връзка с установено нарушение на 06.07.2020 г., по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), а не както е посочено в първоинстанционното решение
за нарушения извършени на 06.07.2022 г., 07.07.2022 г. и 08.07.2022 г. Релевират
се доводи, че е налице пълна идентичност между извършеното нарушение и
описаното в АУАН и НП. Моли за отмяна на решението на ВРС и за потвърждаване
на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В отговор на касационната жалба ответната страна
оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна, твърденията в нея за неправилни, необосновани и недоказани.
Намира за правилен доводът на въззивния съд за това, че е налице нарушение на
чл. 18 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП са посочени три нарушения, извършени на
06.07.2022 г., 07.07.2022 г. и 08.07.2022 г., а е наложено само едно наказание,
неизвестно за коe точно от трите.
Представителят на
ВОП счита жалбата за основателна.
Изтъка, че основният мотив на ВРС за
постановяване на отменително решение, а именно допуснато процесуално нарушение
на административно – наказателното производство, е неправилен, тъй като и в
АУАН и НП е посочена една дата на извършване на нарушението – 06.07.2020 г.
Счита, че решението на ВРС е неправилно и моли да се отмени, като касационния
състав да се произнесе по същество и потвърди НП.
Касационната жалба
е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
След преценка на
изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка,
съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по
същество за основателна.
С обжалваното НП № 23-0001453/15.09.2021 г. на Директора на РД „АА“ – Варна на „Т.К. “ ООД, гр. Варна, е наложена санкция за това, че на 06.07.2020 г. в гр. Варна, бул. „***,
превозвачът притежаващ Лиценз на Общността за международен превоз на пътници с
№ 0918 валиден до 26.07.2028 г., е допуснал извършването на обществен превоз на
пътници – специализиран с автобус марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. № ***,
видно от пътен лист с № 012506/06.07.2020 г. и информация от паметта на
дигитален тахограф монтиран в горепосочения автобус за месец юли 2020 г., който
не е включен в списъка на превозните средства на превозвача, с което е извършил
нарушение
по чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, и на основание чл.
96, ал. 1, т. 1 ЗАвП е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 3 000 лева.
За да отмени НП, ВРС приема, че
в нарушение на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в АУАН и НП не е
посочена точна дата на извършване на нарушенията, каквито възражения поддържа и
жалбоподателят. Посочени са три твърдяни дати на нарушения, а именно- „че
въззивникът е допуснал извършването на обществен превоз на пътници със
специализиран автобус, марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. № ***, на три дати -
06.07.2020 г., на 07.07.2020 г. и на 08.07.2020 г., който не е включен в
списъка на превозните средства към Лиценза на Общността на дружеството
превозвач. Възприема възражението на защитата за наличие на хипотезата на чл.
18 ЗАНН, като за всяко едно нарушение се налага едно наказание, тоест ако да
биха твърдяли повече от едно нарушения, това обоснована повече от една
наказание, а не едно съвкупно такова. В мотивите на въззивния съд е изложено,
че в описанието на нарушението, както в АУАН така и в НП е допусната компилация
от факти, като липсва яснота за какво точно нарушение дружеството е привлечено
към отговорност, съответно наказано. Доколкото фактите, касаещи съставомерни
признаци следва да са категорично и недвусмислено визирани в АУАН и НП, предвид
формалния характер на производствата с наказателен елемент, с оглед гарантиране
правото на защита на наказваното лице, съдът намира, че установения пропуск е
опорочил производството и не може да бъде отстранен в хода на съдебната фаза.
Така постановеното
решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на ВРС за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в извършено нарушение на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН, за това, че в АУАН и НП не е посочена точна дата на извършване на
нарушенията, както и липсата на съставомерни факти, което препятства
нарушителя да разбере в какво е обвинен и да се гарантира правото му на защита на наказано лице. В НП
ясно е посочено, че
„Т.К. “ ООД, гр. Варна, е осъществил състава на нарушението по чл. 96, ал. 1,
т. 1 ЗАвП, като превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на пътници
– специализиран с автобус марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. № ***, на 06.07.2020 г. видно от пътен лист с № 012506/06.07.2020 г. и
информация от паметта на дигитален тахограф монтиран в горепосочения автобус за
месец юли 2020 г., който не е включен в списъка на превозните средства на
превозвача. Тоест ясно и недвусмислено е по делото, че вмененото
нарушение отбелязано в АУАН и НП е извършено на 06.07.2020 г. Действително и в
двата акта – АУАН и НП, е посочено, че извършеното нарушение не е изолиран
случай видно от пътни листи № 012507/07.07.2020 г. и № 012508/08.07.2020 г., но следва да се отбележи, че
санкционната норма е приложена само по отношение на извършеното на 06.07.2020
г. нарушение.
Независимо от
горното, от страна на ВРС е допуснатото съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в непосочване на мотиви дали ВРС приема или не, че е
осъщественото вменено нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗАвП, тоест не е
налице произнасяне по отношение на съответствието на НП с материалния закон. Липсата
на мотиви в тази посока е от съществено значение за правилното решаване на
спора, както и по отношение наведени от страните възражения, съставлява
съществено нарушение на процесуалните норми и е самостоятелно касационно
основание за отмяна на съдебния акт.
Допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не
може да отстрани е основание за отмяната на решението и връщане на делото на
Районен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
На основание чл.
226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от ВРС, следва да се произнесе
и по разноските за водене на делото във АдмС – Варна.
По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, вр. чл. 222, ал. 2, Административен съд
- Варна,
VII тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 376/17.03.2022 година,
постановено по АХД № 20213110205178/2021 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.