№ 192
гр. София , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503803 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците по гр.д.№ 11035/2018г. по описа на СГС,
І-7 ми състав срещу решението от 10.08.2020г., с което са отхвърлени исковете им по чл.
432 КЗ срещу ЗАД Армеец за присъждане на по 60 000 лева - обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на баба им Н. Т. Г., настъпила в резултат от ПТП от
18.12.2017г.
Въззивниците А.Г. и И.Г. обжалват решението като необосновано. Твърдят, че от
събраните по делото гласни доказателства се установявала активната им материалноправна
легитимация.
Въззиваемият ЗАД Армеец оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението за валидно, допустимо и правилно. Съображенията на въззивния съд, формирани
в отговор на оплакванията на страните, са следните:
Установено е от доказателствата по делото и е безспорно между страните пред
настоящата инстанция, че ищците са внуци на починалата при ПТП от 18.12.2017г. Н. Т. Г. и
смъртта й е в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно поведение на
застрахован при ответника водач на МПС.
Съгласно показанията на изслушания по делото свидетел В. Г., баща на ищеца А. и вуйчо
на ищеца И., същите не ходили на детска градина, а ги гледала баба им, били в много добри,
„нормални отношения баба-внуче“, виждали се непрекъснато с нея и след като пораснали,
въпреки че живеели в отделни домакинства и много тежко понесли смъртта й.
1
Като кредитира посочените свидетелски показания, въззивният съд приема, че ищците не
са доказали материалноправната си легитимация по иска.
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/61 и № 5/69 и по изключение всяко друго лице, създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, което търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
По делото не е доказана нито една от така посочените предпоставки.
Ищците не доказват да са изградили с починалата особено близка и трайна житейска
връзка. Създадената фактическа връзка между тях е съответна на родствената връзка и не се
отличава от традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци
и баба. Отглеждането на ищците от баба им, докато са били малки, не е заместило
родителската грижа, а е било в нейна помощ. Към момента на смъртта на баба си ищците са
съответно на 32 години и 30 години и не са имали общ бит и ежедневие с починалата.
Ищците не доказват да са търпели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Емоционалната им
реакция от загубата на баба им е нормалната в подобна ситуация, а за продължителността й
няма данни по делото.
В обобщение, настоящата инстанция приема, че ищците не са доказали да са претърпели
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени т.е. исковете им са
неоснователни.
Като достига до еднакви крайни изводи с първата инстанция, въззивната следва да
потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на общо 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-7 ми от 10.08.2020г. по гр.д.№ 11035/2018г.
ОСЪЖДА А. В. Г. ЕГН ********** и И. М. Г. ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес адв. Й.Д., гр.***, бул. *** №5, вх.В, ап.25 да платят на ЗАД „Армеец“ гр.София, ул.
Стефан Караджа № 2, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, по 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение за представителство на ответника пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3