Р Е Ш
Е Н И Е № 240
гр.Враца 25.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публичното заседание на
27.05.2015г. / две хиляди и петнадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря М.А.
като разгледа докладваното от съдията С.ВАСИЛЕВА адм. д.№107 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.46 ал.5 от Закона за общинската собственост.
Съдебното производство е образувано въз основа на
жалба на В.Ж.К. *** против ЗАПОВЕД
№ 865/17.06.2013г. на Кмета
на Община Враца, с която са прекратени наемните отношения, установени със
Заповед за настаняване №І-89/11.09.1995г. на Управителя на „***“ ЕООД
В. и сключеният въз основа на нея Договор за наем от 01.03.2006г.
Жалбодателят поддържа,че заповедта е незаконосъобразна, оспорва сочените в нея
основания за прекратяване на наемните правоотношения, тъй като е заплатил
дължимите суми за наем и консумативи и
иска отмяната й, заедно с всички произтичащи от това законни последици.
Ответникът чрез процесуалния си представител
***.Ц..С. оспорва жалбата, като изтъква съображения за нейната недопустимост
поради просрочието й и алтернативно иска
нейното отхвърляне като неоснователна.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка на оспорения акт съобразно задължението по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед №І-89/11.09.1995г. на *** „***“ЕООД
–В. жалбодателят е настанен като
наемател в общинско жилище, находящо се в гр.В. ул.“***“. На 01.03.2006г. между
него и ”***” ЕООД – В. е подписан договор за наем на общинското жилище, който е безсрочен. Изготвено е
уведомление- покана с рег.№9400-0-7460/14.05.2013г., връчено лично на
жалбодателя на 17.05.2013г./ видно от представената разписка с положен подпис/
за известяването му, че дължи суми за наем в размер на 295.80лв. за 17 месеца и за ТБО в размер на
38.97лв., начинът, по който ще бъдат събрани същите и че след изтичане на посочения в поканата срок за
доброволно изпълнение,ще започне производство по издаване на заповед за прекратяване
на съществуващите наемни правоотношения. Издадена е оспорената пред съда заповед, с която наемните правоотношения са
прекратени, като е посочен друг размер на дължимите задължения - неплатен наем за 18 месеца и 54.35лв. ТБО за
2011г.,
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна,чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения акт. Предявено е
против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК,
подлежащ на оспорване. Съдът приема, че е извършено и в законоустановения
преклузивен срок,тъй като при връчване на акта е нарушена процедурата по чл.61
от АПК, поради което не е налице редовно връчване. За да се приложи
разпоредбата на чл.61 ал.3 от АПК и съобщаването на административния акт да
бъде извършено чрез поставяне на таблото за обявления, в интернет страницата на
общината или друг обичаен начин / в случая залепване върху входната врата/, е
необходимо да бъде установено, че лицето е с неизвестен адрес или то не е
намерено на посочения от него адрес / в
случая административното производство не е започнало по инициатива на жалбодателя, поради което не може да се
приеме, че адресът за кореспонденция е посочен от него/. По делото не са
представени доказателства, установяващи такива факти, нито има твърдения в тази
насока, още повече, че лицето е намерено на адреса и е получило лично изготвеното уведомление-покана. Отделен е
въпроса, че не е изготвено и не му е връчвано уведомление за започване на
производството по издаване на заповедта. Обстоятелството, че при две посещения
на жилището жалбодателят не е бил открит в него,също не означава, че той няма известен адрес, още
повече, че в съставените констативни
протоколи не е посочен часът на
посещение, за да се види дали това е
обичайният час, в който едно лице би следвало да е в дома си. По тези
съображения оспорването е допустимо, а разгледано по същество е и основателно
по следните съображения:
По силата на задължението, вменено му с разпоредбата
на чл.168 ал.1 и 2 АПК, съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на акта на
всички основания, посочени в чл.146 АПК, както и да се произнесе по неговата
валидност, дори да няма направено искане за това. Съдът намира, че заповедта е
издадена от компетентния орган, в изискуемата писмена форма, поради което се явява валиден административен акт. Същата
обаче е незаконосъобразна като
противоречаща на материалния закон и издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения.
В мотивите към заповедта като нарушение на Закона за общинската
собственост и на издадената въз основа на него Наредба за условията и реда за
управление и разпореждане с общински жилища е посочено, че лицето има
неизплатени задължения за наем и ТБО. Съдът намира, че тези факти не са
установени в административното производство, нито в настоящето съдебно
производство, тъй като не са представени
каквито и да било доказателства в тази
насока като извлечение от счетоводни книги или справки от съответните служби
към Общинската администрация. Също така, посочената като дължима сума не е
конкретизирана по месеци и
години, поради което не може да се
упражни съдебен контрол дали така посоченото основание за прекратяване на
наемния договор е налице. От друга страна,
при наличие на плащане на
суми за дължим наем на дата 05.07.2013г. от страна на
жалбодателя, ответникът в съдебното производство
не се е мотивирал защо не е приложил в отношенията им разпоредбата на чл.37 ал.4 от цитираната по-горе Наредба на
ОбС Враца, според която при заплащане на
дължимите суми в едномесечен срок от издаване на заповедта за прекратяване на
наемните отношения последната се отменя
и се сключва анекс към договора за наем,
сключен между страните. Без да отмени
заповедта за прекратяване на наемните отношения, ответникът е продължил да събира суми в размер на наемната цена от жалбодателя, като сам е заявил, че към
датата 25.02.2015г. той няма никакви
финансови задължения спрямо него, което би могло да се тълкува и като
злоупотреба с право. Също така, при
издаване на процесната заповед административният орган е бил длъжен да се
съобрази с принципа на чл.6 АПК за съразмерност. Този общ принцип на правото на
Европейската общност се разпростира и върху производството по издаване на
административните актове и изисква те да
не засягат права и законни интереси на
лицето, което е техен адресат, в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която се издават. Безспорно, с
издадената заповед Общината цели да защити икономическия си интерес и да събере вземането си, но тази цел би могла да се постигне и по
друг, не толкова драстичен за жалбодателя ред, а не като бъде лишен от
жилището, в което живее от 1995г.
По
така изложените съображения
заповедта следва да се отмени
като незаконосъобразна.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146
т. 3 и 4 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
№865/17.06.2013г. на КМЕТА на ОБЩИНА
ВРАЦА, с която “Прекратява наемните отношения, установени със Заповед за
настаняване №І-89/11.09.1995г. на *** „“ ЕООД В. и сключеният въз основа на нея
Договор за наем от 01.03.2006г“ с В.Ж.К. /В. Б. К./ за общинско жилище, находящо се в гр.В.
ул.”***”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: