№ 9745
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110171599 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
предявен от Д. В. Н. срещу “Д.З.” АД, с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата 25 000 лева, частичен иск от иск в размер 28 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица №
0312230855038655/07.11.2023г., ведно със законната лихва от 03.12.2024г. до окончателно
изплащане.
В исковата молба се твърди, че относно л.а. „***“, модел „***“, с рег. №***, рама №
***, с ответното дружество на 07.11.2023г. е сключена застраховка “Каско на МПС ”,
застрахователна полица №0312230855038655/07.11.2023г. с период на действие от 08.11.2023
г. до 07.11.2024 г. За времето от 08:40 ч. до 08:43 на 26.02.2024г. е настъпило застрахователно
събитие - противозаконно отнемане на автомобила, за което била образувана ликвидационна
преписка № *********/27.02.2024 г. Във връзка с извършеното престъпно деяние е
образувано досъдебно производство №230 ЗМК - 366/2024г. по описа на 06 РУ - СДВР,
пр.пр. 11572/2024г. по описа на СРП. Досъдебното производство е спряно с постановление
от 07.05.2024г. В постановлението за спиране е отразено, че в хода на разследването е
установено с влязло в сила споразумение по НОХД 263/2022г. по описа на РС-С., че
документите послужили за регистрацията на автомобила били неистински. Твърди се, че
ищцата е отправила покана до застрахователя-ответник да изплати обезщетение по
процесната щета, но е постановен отказ. Моли ответникът да бъде осъден да му изплати
такова в размер на 5000 лв., частично от иск в размер на 28 000 лв., като до приключване на
съдебното дирене на основание чл. 214 ГПК искът е увеличен до размера от 25 000 лева,
представляващо дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват както по основание, така и по размер. Ответникът признава, че между
страните е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“ за периода
от 08.11.2023г. до 07.11.2024г., както и че при ответното дружество е постъпила претенция от
1
ищците за изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва обаче, че не всички вноски
по застраховката са платени. Оспорва, че откраднатото МПС е застрахованото, предвид
обстоятелството, че за регистрацията са послужили неистински документи. Посочва, че в
конкретния случай са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като изначално събитието е изключено от застрахователното покритие.
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане по отношение на
неплатените застрахователни вноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото за безспорно между страните е обявено обстоятелството, че последните две
вноски по имуществена застраховка „Каско“ сключена между страните за периода от
08.11.2023г. до 07.11.2024г. не са платени.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на пътно превозно средство от
29.08.2019г., по силата на който, Д.Й. прехвърля собствеността върху л.а. ***“, модел „***“,
с рег. №***, рама № *** на ищцата Д. В. Н..
Като писмено доказателство е представен е и договор от 24.06.2019г., с който С.К.
прехвърля собствеността върху същия автомобил на Д.Й..
По силата на застрахователна полица № 0312230855038655/07.11.2023г., приета и
неоспорена по делото, застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно л.а. „***“, модел „***“ , с
рег. №***, рама № ***, година на производство 2011 г., цвят кафяв металик.
Застрахователният договор е със срок на действие от 08.11.2023 г. до 07.11.2024 г. с покритие
по полицата - “Пълно Каско”. При сключване на застрахователния договор е определена
застрахователна сума на МПС - 28 000 лева. Страните са уговорили застрахователна премия
в размер на 1349,46 лева с ДДС, платима на четири вноски, всяка от които в размер на
330,75 лева (първа вноска на датата на сключване на договора, втора вноска на 07.02.2024 г.,
трета вноска на 07.05.2024 г., четвърта вноска на 07.08.2024 г.).
Представени са приложимите Общи условия за застраховка “Пълно Каско”, в които е
уговорено, че кражбата на МПС е покрит застрахователен риск. В т. 16.36 от общите условия
е посочено, че ако експертиза установи, че увреденото МПС е различно от застрахованото -
при неавтентичност/несъответствие между номера на рамата и/или на двигателя на
увреденото МПС със записания в полицата и/или регистрационния талон, номер, събитието
ще бъде изключено от застрахователното покритие.
По делото са приети два протокола за извършен оглед на МПС с основание
сключването на процесната полица Каско, първият протокол е с №11453-16994511431 от
08.11.2023г. и втория №11453-17000382087 от 15.11.2023г., като в тях е отбелязано, че
номерът на рамата е сверен и е посочен - ***. В протоколите е записано, че неразделна част
към тях са направените 29 снимки при първия оглед и още 46 снимки при втория оглед,
същите не са приложени по настоящото дело. Протоколите носят подписите на ищеца и
представител на дружеството ответник, като същите не са оспорени.
Съгласно приетия по делото препис от Постановление от 07.05.2024 г. за спиране на
наказателното производство по досъдебно производство №230 ЗМК - 366/2024г. по описа на
06 РУ - СДВР, пр.пр. 11572/2024г. по описа на СРП, тъй като извършителя не е установен,
деянието е квалифицирано като такова по по 195, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл. 194, ал.1 НК.
Видно от Протокол №37/14.06.2022г. по НОХД№263/2022г. по описа на РС - С.,
наказателно производство за изготвянето на неистински документи, въз основа на които е
регистриран процесния автомобил с рама ***, е приключило със споразумение. В
настоящото производство е приложено за послужване НОХД №263/2022 г. на РС -С..
2
В хода на горепосочените наказателни производства не е установено да е извършвана
интервенция по рамата на МПС-то.
По делото е прието писмено доказателство - писмо от 07.06.2024 г., с което
застрахователят уведомява Д. Н., че отказва изплащането на застрахователно обезщетение
по ликвидационна преписка № *********/27.02.2024 г., тъй като случая попада в хипотезата
на изключенията от рисковото покритие по т.16.36 от Общите условия към застраховка
Каско.
По делото е прието писмено доказателство официален удостоверителен документ -
писмо с рег.№433200127381/04.12.2024 г. на МВР, СДВР отдел Пътна полиция, с което в
хронологичен ред са посочени данни относно регистрацията на автомобила - от 12.04.2017г.
първоначалната регистрация на автомобила в България до прекратяването на регистрацията
поради кражба на 28.05.2024г., както и информация относно начина на извършване на
идентификация и технически контрол на ППС, както и установяването на обстоятелството,
че върху рамата липсват интервенции.
От приетата и неоспорена по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че действителната стойност на процесното МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съобразявайки 4-те метода на изчисляване на пазарната
стойност, е в размер на 27 200 лева. Съдът възприема заключението като компетентно,
обосновано и безпристрастно и ще ползва същото при постановяване на крайния си съдебен
акт.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В доказателствена тежест на ищеца по иска е да установи следните факти: 1)
съществуването на сключен между страните валиден договор за имуществено застраховане
по отношение на лек автомобил, собственост на ищеца; 2) настъпване на събитие, а именно
кражба на застрахования автомобил, което съгласно договора е риск, който застрахователят
покрива, което е настъпило и в срока на действие на договора; 4) наличие на щети по
застрахованото имущество, които да са получени в резултат на събитието, т. е. съществуване
на причинна връзка между вредите и събитието; 5) размерът на претърпените вреди.
Ищецът носи тежест да докаже заплащане на всички застрахователни вноски по
премията.
Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, ответника е
следвало да проведе пълно и главно доказване на правоизключващите си възражения, а
именно, че са налице на основания за отказ да се изплати застрахователното обезщетение.
Като такива ответника сочи две обстоятелства: 1) налице е интервенция по рамата на
откраднатото МПС, поради което същото не е застрахованото с процесната полица “Каско”;
2) в случай, че застрахователното правоотношение е валидно, твърди, че застрахователното
събитие не е покрит риск, защото попада в изключенията по т.16.36 от ОУ (Когато
експертизата установи, че увреденото МПС е различно от застрахованото, обезщетение
не се заплаща.)
Предпоставка, за да възникне правото на застрахователно обезщетение е наличието на
валидно сключен застрахователен договор. Той е двустранен, формален и възмезден. Едно от
най-важните задължения на застрахования е да плати застрахователна премия, а на него
съответства това на застраховащия да плати обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие. Двете страни не спорят, че договор между тях е бил сключен, но ответника прави
възражение, че същия не е породил правни последици, тъй като сделката е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД поради фактическа невъзможност на предмета -
вписания в полицата номер на рама е идентичен с този на регистрирано и към днешна дата в
3
Чехия МПС. При имущественото застраховане валидността на застрахователния договор е
предпоставено от наличието на предмет на застраховането. Според чл. 399 от КЗ такъв може
да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. При имуществена застраховка
"Каско" предмет на застраховане е МПС. Като двустранна правна сделка по отношение на
него намират приложение правилата на общия закон ЗЗД, когато в специалния закон - КЗ,
няма правила, уреждащи валидността му. Към общите правила препраща и нормата на чл.
343, ал. 2 от КЗ. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД използва термина невъзможен предмет.
Съгласно ТР № 3/2014/28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС има фактическа и правна
невъзможност на предмета, а фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена
вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
В настоящият спор всички събрани доказателства не сочат на извод, че пред
застрахователя е представен за преглед автомобил, различен от процесния. Обратно -
установява се, че при прегледа на застрахования автомобил, документиран от представител
на застрахователя в протокол от 08.11.2023г. и протокол от 15.11.2023г., същият е
индивидуализиран с номер на рама, цвят, модел, марка, регистрационен номер. Превозното
средство е имало регистрационен номер, който е издаден от КАТ, а съгласно закона (чл. 143,
ал. 1 от ЗДвП) регистрационен номер се издава само след преминаване на специален тест,
където се извършват стриктни проверки относно оригиналността и достоверността на
поставения идентификационен номер на рама, като при съмнения за подправен, заличен или
повреден идентификационен номер, регистрация не се осъществява до установяване на
автентичния идентификационен номер, поставен от производителя. По време на посочения
оглед застрахователя е следвало да положи дължимата грижа и да прегледа застрахованата
вещ по начин такъв, че да установи безпротиворечиво идентичността на автомобила. В
случай, че установи данни, поставящи под съмнение идентификационните белези или
годността на автомобила застрахователния служител е можело и е следвало да изиска
допълнителни проверки, вкл. чрез специалисти, респ. да откаже да сключи (или да
преустанови действието на сключената) застраховка. Неполагането на достатъчна грижа
при сключването на застрахователния договор от страна на застрахователя не е
основание да се черпи права от това поведение, като се откаже изпълнение на
основното задължение - изплащане на застрахователно обезщетение при настъпил
застрахователен риск. Всяка вещ, включително и движимата, каквато е МПС, се
характеризира с конкретни белези, които го индивидуализират. Един от тях е
идентификационният номер/рама/, който е фабрично поставен, но той не следва да се
третира като единствен отличителен белег на вещта, а трябва да се съобразят всички
индивидуализиращи белези - главни и допълнителни такива, в тяхната съвкупност.
От приетите по делото доказателства се установява, че макар ППС да е регистрирано в
България въз основа на неистински документи, видно от Протокол №37/14.06.2022г. по
НОХД№263/2022г. по описа на РС - С., в производството не е установено да е извършвана
интервенция по рамата на автомобила. По делото не са събрани доказателства за това, че
пред застрахователя е представен друг автомобил, а не застрахования, както и че
идентификационният номер е подправен, заличен или повреден. Единствената индиция, че
съществува вероятност рамата на автомобила да е била манипулирана, е наличието на
регистриран от 2010 г. в Република Чехия автомобил, който е същия модел и марка, с
идентичен номер на рама, без местните власти да са установили интервенция върху номера.
Доколкото на територията на двете държави компетентните органи са извършили проверка
върху автентичността на рамата и са стигнали до извод, че същата не е манипулирана, съдът
не може да направи преценка върху кой от двата автомобила идентификационния номер е
бил преработен и дали изобщо твърдяното преработване е било осъществено.
4
Поради гореизложеното, настоящия състав намира, че застрахователният договор има
предмет и не страда от порок, който да го прави нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр.1 от
ЗЗД.
На следващо място следва да се посочи, че от представените по делото писмени
доказателства Постановление от 07.05.2024 г. за спиране на наказателното производство по
досъдебно производство №230 ЗМК - 366/2024г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр.
11572/2024г. по описа на СРП, се установява, че е налице настъпило застрахователно
събитие - кражба на МПС. Съгласно представената застрахователна полица №
0312230855038655/07.11.2023г. за “Пълно Каско” и Общи условия към нея, кражбата
представлява покрит риск. Съдът намира, че застрахователят е бил своевременно уведомен
за настъпилото застрахователно събитие и е образувал ликвидационна преписка №
*********/27.02.2024 г., но същият е отказал плащането на обезщетение, тъй като случая
попада в хипотезата на изключенията от рисковото покритие по т.16.36 от ОУ, видно от
писмо от 07.06.2024 г.
Предвид обсъдените по-горе съображения, че застрахователя не е събрал и представил
доказателства в настоящото производство за извършена манипулация върху рамата на
застрахования автомобил, а такива не са събрани и в двете наказателни производства по
повод кражбата на МПС и неговата регистрация въз основа на неистински документ, както и
съобразно представеното по делото писмо с рег.№433200127381/04.12.2024 г. на МВР, СДВР
отдел Пътна полиция, може да се направи обоснован извод, че не е налице посочената в
т.16.36 от Общите условия на застрахователя хипотеза на изключен риск.
Относно размера на застрахователното обезщетение съдът приема следното:
Съгласно чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително претърпени
вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на застрахователната сума. В
случая от заключението на експертизата се установи, че тази стойност възлиза на сумата от
27 200 лева, която стойност е в рамките на застрахователната сума в размер на 28 000 лева и
на която стойност следва да се приеме, че възлиза дължимото от застрахователя обезщетение
за откраднатия застрахован автомобил. Ето защо, така предявеният частичен иск се явява
основателен за сумата от 25 000 лева и следва да бъде уважен за същата, като част от
обезщетение в общ размер от 28 000 лева.
Ответникът е заявил възражение за прихващане на претендираното от ищеца
обезщетение и изискуемото вземане на застрахователя към ищеца за трета и четвърта вноска
от дължимата по процесния договор застрахователна премия, всяка от които вноски възлиза
на сумата от 330,75 лв. /общо 661,50 лв./.
Предвид отделения като безспорен по делото факт, че ищцата не е погасила
последните две вноски по застрахователния договор и липсата на възражение да бъде
извършено прихващане със същите, съдът счита, че заявеното от ответника възражение
за прихващане следва да се уважи, като се извърши прихващане между дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 25000 лв. и дължимите от самия ищец вноски по
процесния застрахователен договор в общ размер от 661,50 лв., до размера на по-малкото от
двете насрещни вземания. Така, след прихващането, крайния дължим размер на
застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 24 338,50 лева и именно този размер
ще бъде осъден ответника да заплати на ищеца, а до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез прихващане.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед разпоредбата на на чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищцовата страна, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, които
възлизат на 300 лв. –възнаграждение за вещо лице и държавна такса в размер на 1000лв.,
5
като съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 1265,60лв.
Ищцата е представлявана в хода на производството от адвокат осъществил безплатна
правна помощ. Възнаграждението по чл.38 ЗА се определя от съда, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, предприетите
процесуални действия, съдът приема, че се длъжи сумата от 1200лева. Съразмерно на
уважената част от исковете, ответникът дължи на адв. Н. Г. сумата от1168,25лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. “Д.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Д. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 24 338,50 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по сключена застрахователна полица за застраховка
“Пълно каско" № 0312230855038655/07.11.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба 03.12.2024 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1265,60лева.
ОСЪЖДА З. “Д.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адв. Н. К. Г., с ЕГН ********** сумата от 1168,25лева – адвокатски хонорар за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца - Г.Д.Н.П.”, ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6