№ 501
гр. гр. Добрич, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500374 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ „ООД ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Рачо Петков
Казанджията“№4,ет.6,представлявано от управителите В.Х.И. и Р.З.С.,чрез
адв.М. ИВ. Й. ,САК ,адрес за връчване на книжа:гр.София, ул.“Рачо Петков
Казанджията“№4,ет.6 срещу Разпореждане№436 от 28.03.2022г. по ч.гр.д.
№912/2022г.на РС гр.Добрич,с правно основание чл.413 ал.2 от ГПК.
Жалбата е подадена в срок.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното разпореждане в частта му ,с която е отхвърлено заявлението по
чл.410 от ГПК за претендираната сума от 2 482,16лв.,представляваща
договорна възнаградителна лихва,дължима за периода от 20.11.2020г.до
20.01.2022г.
Твърди се,че цитираното решение на ВКС от 2006г.е неактуално,тъй като
не съответства на актуалната икономическа обстановка и променените
нормативни актове.Преценката за това дали е спазена добросъвестността
следва да се прави от съда за всеки конкретен случай,за да се даде отговор на
въпроса,доколко някоя от уговорките в договора нарушава принципа на
спазване на добрите нрави.Общият размер на ГПР в договора между страните
е 41%,поради което не нарушава установения в чл.19 ал.4 от ЗПК петкратен
размер на законната лихва.
1
Съдът намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд,който се
позовава на възприета от съдилищата и действаща и към момента съдебна
практика,съгласно която възнаградителна лихва ,надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави.
Неправилно се смесва разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,установяваща
максималния размер на ГПР и размера на договорената възнаградителна
лихва,която представлява само една част от годишния процент на
разходите.Чл.19 ал.1 от ЗПК дефинира компонентите на ГПР,в който освен
лихва се включват и други преки и косвени,настоящи и бъдещи
разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид и др.,чиято сумарна
величина не следва да превишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения.В рамките на така определените параметри на ГПР се
преценява на самостоятелно правно основание ,доколко договорната лихва е
действителна,поради което и правилно и законосъобразно съдът е приел,че
същата противоречи на добрите нрави,позовавайки се на упоменатото
съдебно решение на ВКС,което според състава на въззивната инстанция е
актуално и към настоящия момент.
По тези съображения ,като правилно и законосъобразно атакуваното
разпореждане в обжалваната му част следва да бъде потвърдено,като на
основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане№433 от 28.03.2022г. по ч.гр.д.№909/2022г.на
РС гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлено заявлението на „МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ „ООД ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,ул.“Рачо Петков Казанджията“№4,ет.6,представлявано
от управителите В.Х.И. и Р.З.С. за присъждане на сумата от 2 482,16 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва,дължима за периода от
20.11.2020г.до 20.01.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3