Решение по дело №385/2016 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 № 162

гр.Поморие, 21.11.2017 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  

                                                           СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

                   при участието на секретаря Валентина А., като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 385 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

             Производството е по реда на чл. 145 АПК и е образувано изпратено по подсъдност адм.дело № 1237/2016 г., по описа на БАдС, образувано по жалба от И.Й.А., със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., уточнена с молба вх. № 4033/15.08.2016 г. (л.8-9 от делото) срещу мълчалив отказ на кмета на община Поморие за издаване на жалбоподателя на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 94 Я-239-1/12.05.2016 г. на община Поморие.

Твърди се от жалбоподателя, че е низходящ (внук) и наследник на Марин Тодоров Вълчев, б.ж. на с.Медово, поч.на 01.05.1949 г.

Сочи се, че повече от 25 г. наследниците на В.необезпокоявано и несъмнено владеят недвижим имот, който по действащия кадастрален и  регулационен план на с.Медово, общ.Поморие от 1994 г.( КРП) попада в кв.16, с граници: югозапад – улица, северозапад – УПИ ІІ-299, североизток –  улица-тупик, югоизток – поземлен имот № 225 и представлява дворно място с площ 1 043 кв.м., индивидуализиран от вещо лице-геодезист с проектен номер 324, по приложената към искането скица.

Твърди се, че имотът е част от бивша нива, подробно описана в нотариален акт № 77/1947 г., находяща се в м. „Над селото”, землището на с.Медово, с площ 4.100 дка, собственост на наследодателя М.Вълчев.

Твърди се от жалбоподателя, че една част от тази нива е възстановена на наследниците на М.В.с решение № 242/06.04.1998 г. на ОС „Земеделие” – Поморие (ПК – Поморие), а именно нива с площ 3 300 кв.м., която по действащия регулационен план на с.М.представлява имот № 299, кв.33, с площ 2 041 кв.м. и имот № 299, кв.16, с площ 1 278 кв.м., последният урегулиран в УПИ ІІ-299 и УПИ ІІІ-299, двама в кв.16.

Сочи се, че останалата част от бившата нива,предмет на н.а. № 77/1947 г. (с приблизителна площ на тази част 800 кв.м.) не е възстановена ОС „З” – Поморие на наследниците, респ. относно тази останала част няма постановен отказ за възстановяване правото на собственост.

Твърди се, че тъй като цялата нива, вкл. и невъзстановената част, попада в регулацията на с.Медово, за да се произнесе органът по поземлената собственост с акт по признаване или отхвърляне на правото на собственост за невъзстановената част, съгласно чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, е необходимо издаването на скица и удостоверение по чл.13, ал.4-6 ППЗСПЗЗ.

Твърди се, че тъй като за невъзстановената част от нивата, попадаща в регулацията, е отреден имот в кв.16 по действащия КРП на с.Медово, наследниците поискали попълване на плана с имот проектен № 324, основано на горепосочените твърдения, както и на твърдението, че имотът притежаван от наследодателя им е бил отразен в отменения КРП на с.М.от 1933 г. под № 87, като за него са били отредени бивши парцел VІ-87, кв.16, парцел І-87, кв.32, парцел ІІ, кв.32 и една част от имота е предвидена за улица.

Сочи се, че тъй като община Поморие отказала попълването на действащия КРП с имот с проектен № 324, с мотив, че наследниците не могат да се легитимират като собственици, те поискали от ОС „З” – Поморие да се произнесе с решение относно невъзстановената част на имота, но за произнасянето по преписката им било поискано да представят скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ.

Със заявление вх. № 94 Я-239-1/10.02.2016 г. наследниците поискали от общинската администрация издаването на скица и удостоверение.

С писмо изх. № 94 Я – 239 – 1/14.03.2016 г. община Поморие уведомила наследниците, че за издаване на скица и удостоверение е необходимо изработването на помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ, който да се внесе за разглеждане и приемане от комисия, назначена от кмета на общината.

Заявява се становище от наследниците, че в случая хипотезата на чл.13а от ППЗСПЗЗ не е налице, поради което с горепосоченото  и поредно заявление вх. № 94 Я – 239 – 1/12.05.2016 г., по повод наследниците отново поискали издаване на скица и удостоверение, прилагайки комбинирана скица, но такива не им били издадени.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ и да задължи кмета на общината да издаде скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ (заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ).

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си и съдебен адресат, който поддържа жалбата.

Ответната община Поморие, чрез пълномощник – адвокат, представя  отговор на жалбата (л.15-16 от делото), в който се застъпва становище, че жалбата е недопустима.

Твърди, че писмо изх. № 94 Я – 239 – 1/14.03.2016 г., с което община Поморие е уведомила наследниците, че за издаване на скица и удостоверение е необходимо изработването на помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ, по съществото си представлява отказ да се извърши поисканата от жалбоподателя административна услуга – издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 94 Я-239-1/10.02.2016 г., който отказ не е обжалван.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме жалбата за допустима, се застъпва становище, че същата е неоснователна.

Твърдят се разминавания на исканията на жалбоподателя в отправяните до общината заявления и тези в жалбата и допълващата я малбо, респ. за попълване на действащия КРП на с.М.с имот пр.№ 324 и за издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, въз основа на които се застъпва становището, че до кмета на общината не е отправяно искане за издаване на удостовереие по чл.13, ал.5 ЗСПЗЗ, а искането за издаване на скица не може да бъде удовлетворено, тъй като описаният в заявлението имот не е нанесен в КРП. В обобщение се излага твърдение, че и скицата и удостоверението не могат да бъдат издадени от административния орган.

Иска се от съда да остави жалбата без разглеждане, като недопустима, евентуално да я отхвърли, като неоснователна.

В съдебно заседание пълномощникът на общината поддържа застъпеното в отговора становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните съдът намира от фактическа страна следното.

По делото е представен препис от нот.акт № 77/1947 г. (№ 177/47)(л.6-7, л.34 от адм.дело № 1237/2016 г.), съгласно който Марин Тодоров В.от с.Медово, общ.Поморие е признат за собственик по давностно владение на нива, находяща се в м. „Над селото”, землището на с.Медово, с площ 4.100 дка.

Не се спори, а и се установява от представения препис от удостоверение за наследници изх. № 18/28.03.2016 г.(л.12-17, л.37-40 от адм.дело № 1237/2016 г.), че жалбоподателят е наследник (л.16) на Марин Тодоров Вълчев, б.ж. на с.Медово, поч.на 01.05.1949 г.

С решение № 242/06.04.1998 г. на ПК – Поморие (л.25, л.37) по заявление вх. № М149/05.11.1991 г. от Станка Маринова А. (майка на жалбоподателя) е възстановено на наследниците на М.В.правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 3.300 дка, землището на с.Медово, пл. № 299 в кв.16 и кв.33 по плана на селото.

По заявление вх. № 1352/02.07.2013 г. от жалбоподателя, за попълване на КРП на с.Медово, кв.32, по т.18 от протокол № 17/03.07.2013 г. (л.49), ОЕСУТ при община Поморие е взел решение заявлението да се окомплектова с комбинирана скица, тъй като не може да се индивидуализира имота по приложения към заявлението нотариален акт от 1947 г., като скицата включва данни от действащия и отменения КРП от 1933 г.

Със заявление вх.рег. № 94 Я-239-1/10.11.2015 г. (л.46), подадено от пълномощник на жалбоподателя е поискано издаване на  скица за имота, описан в нотариален акт № 77/1947 г.

С писмо изх. № 94 Я-239-1/17.11.2015 г.(л.45), община Поморие е уведомила жалбоподателя, чрез пълномощника, че земеделските имоти не са обект на кадастралните и регулационните планове, съхранявани в общинската администрация, поради което исканата от жалбоподателя административна услуга не може да бъде изпълнена.

Със заявление вх.рег. № 94 Я – 239 – 1/10.02.2016 г. (л.43), жалбоподателят, чрез пълномощника е поискал издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.4,5,6 и 7 ППЗСПЗЗ на парцел VІ, кв.16 и парцел І, кв.32 по плана на с.Медово, собственост на Марин Тодоров В.съгласно разписен лист. В това заявление е посочено, че същото е допълнение към заявление вх.рег. № 94 Я-239-1/10.11.2015 г.

С писмо изх. № 94 Я – 239 – 1/14.03.2016 г.(л.42), община Поморие е уведомила жалбоподателя, чрез пълномощника, че за издаване на скица и удостоверение е необходимо изработването на помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ, който да се внесе от жалбоподателя за разглеждане и приемане от комисия, назначена от кмета на общината.

Със заявление вх. № 94 Я – 239 – 1/12.05.2016 г. (л.5, л.31, л.32), жалбоподателят е внесъл за разглеждане и приемане помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ.

Със заповед № РД – 16 – 502/01.06.2016 г.(л.27), на основание чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ, кметът на общината е назначил комисия, която да разгледа помощни планове, изработени по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ.

С решение на комисията по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ по протокол № 1/17.06.2016 г. не е приет внесения от жалбоподателя помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ.

Като мотиви на взетото решение е посочено на първо място, че на графичните приложения към заявлението са изобразени номерата на четири имота от КРП на с.М.от 1933 г., с номера 86, 87, 88, 89, като единствено границите на имот 86 образуват затворен контур, липсва каквото и да е съвпадение между този имот и претендирания за попълване – имот пр.№ 324.

Твърди се, на втори място, че със заявлението е поискано и попълване на имот, в местност „Над селото”, по нотариален акт с площ 4 100 дка, като не става ясно защо претендирания за попълване имот е с площ – 1073 кв.м., различна от площта на имота в нотариалния акт и не се извежда връзка между претендирания за попълване имот и този по нотариален акт.

На последно място се сочи, че към заявлението не е приложен регистър на бившите имоти, поради което не може да се направи връзка между имота описан в нотариалния акт и имот от КРП на с.М.от 1933 г.

По делото не са представени доказателства за изричен отказ на кмета на общината за издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, т.е изричен отказ за издаване на заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ след взетото от комисията решение.

По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице М.А. по изготвената основна съдебно-техническа експертиза (л.62-64), съгласно което към момента на влизане в сила на плана на с.М.от 1933 г., имотът по нот.акт № 77/47 г. (№177/47г.) е  бил в регулация, записан като нива с площ 4 100 кв.м.  с пл. № 87, за който от дворището са образувани бивши парцел VІ, в бивш кв.16 и бивш парцел І, в бивш квартал 32 на името на наследодателя на жалбоподателя, съгласно разписните листи, съхранявани в Областна администрация – Бургас и община Поморие.

Към момента на съставяне на нот.акт № 77/47 г. (№177/47г.) имотът е извън регулация, като вещото лице сочи, че не е установило преписка за изменение на плана от 1933 г., от която да е видно към кой момент имотът е бил изключен от регулация.

Вещото лице сочи, че с решение № 242/06.04.1998 г. на ПК – Поморие е възстановено на наследниците на М.В.правото на собственост във възстановими стари граници върху 3.300 дка – имот пл. № 299 в кв.16 и кв.33 по плана на селото, като невъзстановени са 800 кв.м. от бившия имот.

По действащия план на с.М.част от имот пл. № 299 попада в кв.33, а друга част попада в кв.16, като от последната са образувани УПИ ІІ-299 и УПИ ІІІ-299, които съответстват на бивш парцел І в бивш кв.32 по плана от 1933 г.

Вещото лице сочи, че част от незатворения контур на бивш имот пл. № 87 (бившата нива), попада в северозападната част на бивш парцел ІІ в бивш кв.32, откъдето границата прекъсва (не е изчертана).

Посоченият бивш парцел ІІ в бивш кв.32 по плана от 1933 г., попада в УПИ, за който няма вписана идентификация, разположен източно от УПИ ІІІ-299 в кв.16 по действащия план. В този УПИ без идентификация попада имот пл. № 225.

Вещото лице сочи, че имот пл. № 225 е част от бивш имот пл. № 88 по плана от 1933 г. и в представените по делото съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение на РС – Поморие от 25.06.1992 г. по гр.дело № 105/1992 г. (л.48 от делото) и нот.акт за собственост на недвижим имот № 127/16.11.1992 г. (л.49), като граница на имот пл. № 225 е вписан И.А., който фигурира в удостоверението за наследници на Марин Вълчев.

Сочи се в заключението че от аерофотоснимка от 1941 г. на територията, с добра резолюция, увеличена и сравнена с трайно съществуващи обекта по плана на с.М.от 1933 г., се наблюдава, че източната граница на бившата нива (имот пл.№ 87) пресича в посока северозапад – югоизток бившия парцел ІІ, съвпадайки с частта от границата от процесния имот, която в платното (плана), попада в бивш парцел ІІ.

По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице И.Б. по изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза (л.134-140), съгласно което в кадастъра на регулационния план на с. М.от 1933 г. източната граница на дворище 87 е незатворена, а само загатната и пунктира на тази граница достига до предвидената по плана от 1991 г. улица-тупик, която е северна граница на УПИ ІІ-299 и УПИ ІІІ-299 и на част от УПИ ІІ, кв.32 по плана от 1933 г.

Вещото лице сочи, че след съвместяване на приложеният по делото план на с.М.от 1933 г. и аерофотоснимката от 1941 г. се установява посоката на източната имотна граница на дворище 87, която граница започва от недовършения контур на имота по плана и върви в посока югоизток, като почти разполовява бивш парцел ІІ в бивш кв.32.

Вещото лице не е установило за улицата-тупик да е предвидена и завършена отчуждителна процедура.

Сочи се от вещото лице, че части от бивш парцел ІІ в бивш кв.32 по плана на с.М.от 1933 г. попадат в предвидените по плана от 1991 г. улица-тупик, в имоти пл. № 225,224 и 299 и в процесния УПИ без номер в кв.16.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Процесният имот по нот.акт № 77/47 г. (№177/47г.) – нива с площ 4 100 кв.м., представляваща имот  с пл. № 87 по плана на с.М.от 1933 г., собственост на Марин Тодоров Вълчев, б.ж. на с.Медово, поч.на 01.05.1949 г. е заявен за възстановяване и с решение № 242/06.04.1998 г. на ПК – Поморие е възстановено на наследниците на М.В.правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху част от имота – нива от 3.300 дка, представляваща имот пл. № 299, кв.16 и кв.33 по плана на с. М.от 1991 г., като от възстановената част, попадаща в кв.16, са образувани УПИ ІІ-299 и УПИ ІІІ-299.

За останалата част от имота, с площ 800 кв.м. липсва произнасяне от органа по поземлената собственост.

Според съда, усилията на жалбоподателя, независимо от това колко удачно са били заявени тези усилия в исканията му до ответната община, са насочени към завършване на фактическия състав на земеделската реституция по отношение на горепосочените 800 кв. от имота по нот.акт № 77/47 г. (№177/47г.), попадаща в границите на урбанизираната територия на с.Медово, общ.Поморие.

За да се възстанови собственост върху бивш земеделски имот, находящ се в границите на населеното място е необходимо прилагане от заявителите по преписката на удостоверение и скица, издадени от техническата служба на общината. Тази скица, вече заверена и от органа по поземлена собственост се прилага към решението му и установява правото на собственост със силата на констативен нотариален акт – чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответния му чл.18ж, ал.1 от ППЗССПЗЗ. Ето защо в скицата имотът трябва да бъде нанесен с границите и номера по действащия кадастрален план. Съдържанието на скицата и удостоверението е предмет на изрична уредба в чл.13, ал.5 и 6 от правилника. Така и в ал. 5, т. 2 и в ал. 6, т. 1 се изисква те да съдържат номер, граници и размер на имота според кадастралния план. При сравнителното тълкуване на тези две алинеи и на нормата на чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, се налага изводът, че чл. 13 се прилага в случаите, в които претендираният имот е нанесен в одобрения кадастрален план и може да бъде успешно идентифициран от техническите органи с всички данни, подлежащи на отразяване в удостоверението и скицата. Когато той не е нанесен в одобрения кадастрален план и съществуват затруднения при идентифицирането му следва да се изпълни процедурата по чл.13а, ал.1, като се изработи помощен план. В него се отбелязват границите и номерата на бившите имоти, наред с границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрения кадастрален план. В този случай се използват посочените информационни източници в чл.13а, ал.3 ППЗСПЗЗ – Решение № 7394/03.06.2010 г. по адм. д. № 16727/2009 г., IV о. на ВАС.

Според жалбоподателя процесните 800 кв.м. от имот  с пл. № 87 по плана на с.М.от 1933 г., по действащия план на населеното място от 1991 г., попадат в кв.16 от плана, за тях не е отреден имот, поради което било поискано от наследниците попълване на кадастралния с имот с проектен № 324.

Тези твърдения, които са подкрепени и от доказателствата по делото, обуславят необходимостта от изпълнение на процедурата по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като частта от имота, за която не е налице произнасяне, не е нанесена в плана от 1991 г. и съществуват затруднения по идентифицирането и.

Именно по тази причина с писмо изх. № 94 Я-239-1/14.03.2016 г., община Поморие е уведомила жалбоподателя, че за издаване на скица и удостоверение е необходимо изработването на помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ.

Тук следва да се отбележи, че е изцяло неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че писмо изх. № 94 Я-239-1/14.03.2016 г., по съществото си представлява отказ да се извърши поисканата от жалбоподателя административна услуга – издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ.

Искането за издаване на удостоверение и скица по реда на 13 ППЗСПЗЗ не е административна услуга, а е специална процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ – Решение № 5622/18.05.2015 г. по адм. д. № 11260/2014 г., IV о. на ВАС и с писмото е указан редът по който процедурата следва да се проведе.

В съответствие с тези указания със заявление вх. № 94 Я – 239 – 1/12.05.2016 г., жалбоподателят е внесъл за разглеждане и приемане помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ.

С решение на комисията по чл.13а, ал.5 ППЗСПЗЗ помощният план не е приет, след което е последвал обжалваният мълчалив отказ на кмета на общината за издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, т.е мълчалив отказ за издаване на заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ.

Според настоящия съдебен състав отказът е законосъобразен.

 Безспорно е, че пред­назначението на помощния план по чл.13а ППЗСПЗЗ е да се идентифицира претендирания за възстановяване имот по начин, позволяващ определянето каква част от него е застроена, респ. свободна от застрояване.

В случая претендираната част от имот с пл. № 87 по плана на с.М.от 1933 г. не се идентифицира по изискуемия от закона начин нито от представения от жалбоподателя пред общинската администрация помощен план по чл.13а ППЗСПЗЗ, нито от заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи.

Съгласно представения помощен план се иска попълване на кадастралния план с имот с проектен № 324. Видно от доказателствата по делото, този имот, за който няма вписана идентификация в действащия план на с.Медово,  представлява част от бивш парцел ІІ в бивш кв.32 по плана на населеното място от 1933 г. и е разположен източно от УПИ ІІІ-299 в кв.16 по действащия план. 

За имот с пл. № 87, с плана от 1933 г. са образувани бивши парцел VІ, в бивш кв.16 и бивш парцел І, в бивш квартал 32, но не и бивш парцел ІІ в бивш кв.32, както се сочи в жалбата. Тези бивши парцели – VІ, кв.16 и І, кв. 32 са възстановени на наследниците на Марин В.в стари реални граници с решение № 242/06.04.1998 г. на ПК – Поморие.

Както сочат и двете вещи лица, по плана от 1933 г. , контурът на бивш имот пл. № 87 не е затворен, източната граница на имота не е изчертана в плана, а само загатната, като пунктира и достига до предвидената по плана от 1991 г. улица-тупик.

Действително, след съвместяване на плана на селото от 1933 г. и аерофотоснимката от 1941 г. се установява посоката на източната имотна граница и обстоятелството, че същата върви в посока югоизток, като почти разполовява бивш парцел ІІ в бивш кв.32, но това установяване не е достатъчно, за да индивидуализира безспорно източната граница на имот пл. № 87, а още по-малко е достатъчно, за да индивидуализира границата на частта от имота, на площ 800 кв., за която липсва произнасяне от органа по поземлената собственост.

Предвид невъзможността за индивидуализиране на претендираната за възстановяване част от имот бивш бл. № 87, мълчаливият отказ на кмета на община Поморие за издаване на жалбоподателя на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ (заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ) е законосъобразен, поради което и жалбата следва да се отхвърли.

Предвид направеното искане и с оглед изхода на спора на ответната община Поморие следва да бъдат присъдени разноски в размер 250 лв., представляващи заплатено възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.А., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., уточнена с молба вх. № 4033/15.08.2016 г., срещу мълчалив отказ на кмета на община Поморие за издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 94 Я-239-1/12.05.2016 г. на община Поморие

 ОСЪЖДА И.Й.А., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В.,***, сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: