№ 3177
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110118633 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153, ал.1 вр. вр. 144 АПК вр. чл. 218
ГПК
Производството е образувано по молби:
1.вх. № 340159/25.10.2024 г. от адв. М. А
2. вх.№ 351670/04.11.2024 от адв. Н. Д.
3. вх.№ 351670/04.11.2024 от адв. А. М.
4. вх. № 393071/04.12.2024 от САК
5.вх. № 378977/25.11.2024 от СНЦОП ОС А
В молбите е направено искане за конституирането на тези страни в това
производство и по дело С-541/24.
На първо място, адв. А въвежда твърдения, че следи практиката на ОСЗ
и като бъде конституирана ще придобие впечатления от нейната работа и ще
знае практиката (твърдения за обучение и впечатления от работа на
административен орган).
Останалите доводи, които лицата искат е, че искат да бъдат
конституиране по това производство, за да могат да вземат становище по дело
С – 541/24 на СЕС. Твърдят, че същите обжалват заповедта на съдебния
администратор на СРС, с което е отказан достъп до адвокати по ред на чл.77,
ал.3 ПАС с GDPR. Твърдят, че решение по дело С-541/24 ще определи изхода
на делото, по което те са оспорили заповедта на съдебния администратор.
Другите страни по делото не излагат становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема следното от фактическа и правна страна:
1
По настоящото дело е подадена молба от адв. Д. Б., като пълномощник
на И. Б., с което моли да бъде даден достъп на адвоката по делото. Като правен
интерес адв. Б. твърди, че между жалбоподателите по настоящото дело и И. Б.
има иск за собственост за същия имот, който е висящ в САС и по този начин
ще защити правата си в САС, като разбере за какво е това дело.
Молбата на адв. Б. е в охранително производство (едностранно
производство) пред СРС, за което настоящият съдебен състав трябва да се
произнесе дали да предостави достъп до трети лица, които не са участници в
настоящото производство или техни пълномощници по реда на чл.77, ал.3-4
ПАС. Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбите на чл.77, ал.3-4 ПАС,
противоречат на GDPR, поради което е отправил преюдициално запитване, за
което е образувано дело С-541/24 на СЕС. Настоящият съд е спрял
производството в охранителната част, т.е. по произнасянето на съда по
молбата за предоставяне на достъп до дело на лице, което не е страна по
делото и не е пълномощник на страна по дело.
По делото са постъпили гореописаните молби, с което адвокатите
желаят да бъдат конституирани по настоящото дело, за да могат да вземат
становище по дело С-541/24 на СЕС. Като правен интерес от конституирането
им по това дело страните излагат, че искат да вземат становище по дело С-
541/24 на СЕС. Твърдят, че произнасянето по дело С-541/24 е от съществено
значение за решаването на други дела, по които те са конституирани.
Същевременно, трите лице подават непрекъснато молби за бавност,
жалби до председатели на съдилища, с което настоящият съдебен състав има
обосновано предположение, че лицата искат да упражнят натиск върху
независимостта на съдебния състав. Съдът счита, че същите са неоснователни,
тъй като няма забавяне (липса на действие на съдия - докладчик), повече от
три месеца, което е характерно за настоящия съд, с толкова голяма
натовареност.
При така изложените твърдения, съдът счита, че молбите са
неоснователни.
По правния интерес за конституиране по С-541/24 и за взимане на
становище
По повод национално едностранно охранително производство съдът е
отправил преюдициално запитване. При това положение страната е само
молителя, който следва да вземе становище по делото пред СЕС дали чл.77
ПАС противоречи на GDPR, т.е. дали трябва да му се предостави достъп или
не.
Институтът на преюидициалните запитвания касае конкретен спор по
конкретно дело, а не общо всички дела. Следователно, съгласно чл. 96, ал.1,
т.1 от процедурния правилник на СЕС, страните в преюдициалното запитване
са страните в охранителното производство. Това е адв. Д. Б.. Следователно е
недопустимо да се конституират нови лица в настоящото производство само,
за да вземат становище по дело С-541/24 г.
2
Страни по дело С-541/24 г. са само тези, по чиято молба е отправено
преюдициалното запитване, защото решението по Преюдициалното запитване
е от значение за произнасяне по тяхната молба в правилното приложение на
Правото на ЕС (ПЕС). Ето защо лицата, които са подали молби за
конституиране по С-541/24 г. и по настоящото дело нямат правен интерес да
бъдат конституирани по това дело. Същите не са страни по охранителното
производството, за да обосноват интерес от конституиране по делото. По
повод техни права и задължения, настоящият съдебен състав не е отправил
преюдициално значение. Т.е. произнасянето на съда няма да бъде от значение
за решаване на техен проблем.
Лицата М. А, А. М. и Н. Д. щяха да бъдат конституирани по дело С-
541/24, ако съдът е отправил преюдициално запитване по повод техни молби и
искания, за да приложи ПЕС.
Несъстоятелно е твърдението, че решението по преюидициалното
запитване е от съществено значение за решаване на техния казус, по повод
оспорване заповед на съдебния администратор.
На първо място, ако считат, че при решаване на техния казус (дела,
които са образували), административният съд следва да приложи ПЕС и да
тълкува Общностното право, същите следва да искат от съда, пред когото са
висящи техните оспорвания, да отправи преюдициално запитване по чл.267
ДФЕС. Само тогава ще се установи дали има необходимост от тълкуване на
Съюзното право и дали е необходимо за правилното решаване на техните дела.
Институтът на чл.267 ДФЕС е за решаване на конкретен казус, който е
висящ пред национален съд. Ето защо е недопустимо да се конституират лица,
които са извън висящото дело, Не може по дело, което е отправено
преюдициално запитване, да се конституират всякакви лица, които не са
страни по него, само по предлог, че ще вземат становище по преюдициалното
запитване. Така ще се стигне до абсурдната ситуация, че всички лица в
България ще могат да се конституират по всяко дело, по което има отправено
преюдициално запитване, за да могат да вземат становище пред СЕС. Това
противоречи на сигурността на правния оборот и на принципа за разглеждане
на делата в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ.
Няма как запитващият съд да знае за кои лица, решението па
преюдициалното запитване е от значение за тяхно дело, което е висящо пред
друг съд. Това е компетентността (независимостта) на другия национален съд,
който следва да използва процесуалните инструменти по спиране или
отправяне на преюдициално запитване по неговото дело. Само другият съд,
пред когото е висящо дело може да прецени дали отговорите на въпросите са
от съществено значение за решаване на неговото дело и да прецени дали
следва да зададе други въпроси.
По същият лицата твърдят, че обжалват заповед на съдебния
администратор на СРС, с което се ограничава достъпа на адвокати по чл.77
ПАС, за което са образувани множество административни производства пред
3
АССГ и ВАС. Това е принципно е служебно известен факт. По настоящото
дело липсват доказателства, че отговорите по дело С-541/24 ще бъдат от
значение за техните дела. Липсват доказателства дали съдебният състав на
административните съдилища има необходимост от тълкуване на ПЕС, както и
дали ще приложи отговорите по настоящото запитване. Освен това, не е ясно
какъв отговор ще се даде, за да се обоснове дали решението по С-541/24 ще се
ползва от съдебния състав, разглеждащ техните дела. Затова само страните по
висящо национално дело, по което е отправено запитване по чл.267 ДФЕС са
страни по делото в СЕС. По тази причина е недопустимо да се конституират
лица по национално дело, по което е отправено преюдициално запитване, ако
тези лица не са страни в националното дело.
Не е основателно лицата да се конституират по настоящото дело, за да
вземат принципно становище по преюдициалното запитване. Същите не са
страни в охранителното производство по което е отправено запитването, нито
е ясно дали това запитване касая техен проблем. Дали касае техен проблем
или не, следва да прецени, съдът пред когото е висящо тяхното дело.
Ето защо липсват правен интерес от конституиране на посочените
лицата в настоящото производство и в производството по С-541/24.
По правния интерес за конституиране по главното производството
- реституция
Лицата, които са подали молби за конституиране, не излагат правен
интерес от същността на спора в главното производство – реституцията по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
ЗСПЗЗ е специален закон спрямо действащия АПК. Административното
правоотношение, което започва по молба на собственика на земеделската земя
или на някой от наследниците му, търпи отклонение от типичното развитие на
правоотношенията, визирани в АПК. Страни по административното
правоотношение по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ, са заявителят за
възстановяване правото на собственост върху земеделската земя и ОСЗГ.
Заинтересовани лица в това правоотношения няма. Подаденото заявление от
един наследник ползва всички останали наследници, по арг. чл. 14, ал.1, т.1
ЗСПЗЗ. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху
земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за
неговите наследници. Правоотношенията между наследниците се уреждат
според нормите на ЗН. Останалите наследници, които не са заявители по
образуваната преписка за реституция, не са заинтересовани страни, както пред
административния орган в административното правоотношение, а така също и
пред съда. В този смисъл е Определение № 715 от 10.12.2007 г. на АдмС -
Пазарджик по ч. адм. д. № 678/2007 г.
Производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е административно, но
компетентен да го разгледа е РС (чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ). По него РС действа като
въззив с правомощията на контролно – отменителна инстанция. В неговите
правомощия е да обезсили акта, ако е недопустим, нищожен, а по същество –
4
да потвърди, ако е законосъобразен или отмени и върне да ново произнасяне
на административния орган, като е незаконосъобразен (чл.172, ал.2 АПК).
Съгласно приетото в Решение № 11748 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 16547/2013 г., IV о., в съдебното производство по обжалване на
решенията на общинските служби по земеделие и гори (бившите поземлени
комисии) участват само тези, които са били участници в административното
производство, тоест подалите заявления за признаване правото на собственост
върху земеделските земи и компетентният да се произнесе по искането им
колективен орган по поземлената собственост, независимо как е бил
наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по
земеделие и гори, понастоящем общинска служба по земеделие. Трети на така
създалото се между административния орган и правоимащите
административно правоотношение лица, които не са били участници в
административното производство, което се е развило пред административния
орган, не могат да участвуват като страни и в съдебното производство.
Третите лица нямат право на жалба, поради което не се явяват в
процесуалното качество на жалбоподатели, недопустимо е и да се
конституират като заинтересовани страни. В този смисъл е Определение №
12029 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2012 г.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, при спор за собственост лицата не са
обвързани от постановен административен акт за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.
17, ал. 2 ГПК. Само и единствено държавата е обвързана от обвързана от
съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тъй като същата е
участвала чрез орган на държавно управление в това производство. Затова е
недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на
административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по
предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е
упражнен пряк съдебен контрол. При това положение третите лица, които
претендират собственост върху реституирания имот могат да се бранят с
възражение по чл.17, ал.1 ГПК в друг процес.
Съгласно чл.177 АПК решението на административния съд има
действие спрямо страните по делото, но ако бъде отменен или изменен,
решението има действие по отношение на всички. Действието erga omnes
следва да се прилага стеснително, доколкото с цитираното Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК
установява, че е допустим косвен съдебен контрол върху административния
акт от страна, която не е участвала в съдебното производството по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ. Това нямаше и да е по друг начин, тъй като действието спрямо всички
на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ ще застраши техни права и ще направи
последващ процес за собственост недопустимо, което е нарушение на чл. 6
5
ЕКПЧ. Еманацията на защитата на правото на собственост не може да се
осъществи с липсата на последващи процесуални инструменти за защитата му.
Налага да се приеме, че решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ има действие спрямо
страните по делото и наследници на общия наследодател, но не и спрямо
трети лица, по повод на което е постановено. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК.
Както в производството по чл.14, ал.4, така и в това по ал.3 на същия
член на ЗСПЗЗ, няма необходими задължителни другари. При това положение
не е необходимо да се конституират всички наследници на общия
наследодател, тъй като съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ подаденото заявление и
решение ползва всички наследници, поради наличие на общ юридически факт.
Неучастието им в процеса води до невъзможност да подаване на въззивна
жалба по отношение на общия за наследници юридически факт –
собствеността на наследодателя, но не и по отношение на фактите в техните
вътрешни отношения. В този смисъл са Определение № 168 от 12.03.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 790/2003 г. ГК, Определение № 701 от 16.07.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 670/2009 г., I г. о., ГК.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 по
гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК. "предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, както и на общия иск за собственост от един от наследниците е акт на
обикновено управление за защита на общи права. Те произтичат от факта на
притежание на земеделската земя от наследодателя към момента на
включването й в селскостопанските организации. С решението на съда по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ този факт се установява еднакво и ползува всички
наследници, дори и да не са участвували в производството. Извън общите
факти наследниците могат да имат различно материално правно положение,
което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. В производството по чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички
не е задължително". Щом не е налице необходимо, а обикновено другарство и
същевременно наличие на общи факти, чието установяване следва да стане
общо и еднакво спрямо всички другари, субективно съединените искове
следва да се разгледат в едно производство. При това положение съдът изцяло
приема, че написаното в цитираното ТР е относимо и за производството по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, по своето естество решенията
представляват индивидуални административни актове, постановени в
едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в
което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В
това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се
разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва правото
на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и
претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си
в спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето
6
лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от
позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността
на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в
практиката на ВКС при действието на ГПК от 1952 г. (отм.)., а сега произтича
пряко от чл. 17, ал. 2 ГПК., но само във връзка със своите противопоставими
права – права настъпили след колективизацията. Третите лица не разполагат
с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-
специално - че реститутът или неговият наследодател не са били собственици
на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между
притежавания и възстановения имот. По отношение на тези възражения
косвеният съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това
ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите
на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон. Това е така,
тъй като третите лица не черпят права от колективизацията, а на друго
основание – давност, продажба или друг способ, настъпил след 1945 г.
Затова след като са не са необходими другари, то е недопустимо и не е
необходимо в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ да се конституират трети
лица. На заинтересованите страни е предоставен друг ред за защита на
техните права:
1. ако трети лица, твърдят че със страните имат общ наследодател (и
двете насрещни страни притежават позитивни решение, респ. и двете са
подали заявление за възстановяване правото на собственост или иск по чл. 11,
ал. 2 ЗСПЗЗ) и 2) когато имотите на насрещните страни са били съседни и се
цели установяване на точните граници (точното местоположение на имотите),
т.е. когато двете страни спорят за собствеността на имота преди
колективизацията, защитата е чрез иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
2. Ако трети лица твърдят собственост на основание, факти и
обстоятелства, които стоят извън колективизацията (обобществяването)
(извън момента дали наследодателят е собственик към онзи момент, например
на основание давност, делба, покупка, приватизация), то защитата се
осъществява чрез положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а в
зависимост от търсенето на владението и иск по чл.108 ЗС.
3. Ако твърдят, че реституираният имот неправилно засяга техния имот,
който е различен от реституцията, то е налице защита чрез иск по чл.54
ЗКИР – в хипотезите на положителен и отрицателен, за съответната грешка –
неправилно нанасяне на реституционния имот или липса на нанасяне на имота
на заинтересованите страни.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ако заинтересованата страна, в друг
процес, не направи възражение по чл.17 ГПК и не се повдигне спор по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ, то тя няма основание да изиска повторно доказване правото на
собственост към момента на образуване на ТКЗС (колективизацията като
7
цяло).
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, ако третата страна не повдигне спор по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ, той не може да оспорва решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ с възражение,
че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на
ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията. Проблемът за индивидуализацията на реституирания имот
може да се разгледа само в производството по чл.14, ал.3 и ал.4 ЗСПЗЗ и е
недопустимо трета страна да оспорва индивидуализацията, ако не е предявила
иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като нейните реституционни
претенция се разглеждат в цитираното производство, което има за предмет
право на собственост към отминал момент преди 1945-1950 година.
Индивидуализацията на реституцията не може да се оспори в производството
по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС, чл.54 ЗКИР, които имат за
предмет имот след 1945 г. За нея могат да спорят само лица, които твърдят, че
техният наследодател има права към минал момент върху имота, предмет на
реституцията, но не и на лица, които са придобили собственост след
колективизацията. Техните права са защитени по административен ред - чл.
14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ .
Доколкото в глава XX ГПК не е написано дали определение по чл. 153
АПК за отказ за конституиране на заинтересовани страни подлежи на
обжалване или не, то на основание чл.144 АПК следва да се приложи чл. 220
ГПК – за допускане на трето лице – помагач.
Воден от горното, СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, обективирани в молби с вх. №
340159/25.10.2024 г. от адв. М. А, вх.№ 351670/04.11.2024 от адв. Н. Д., вх.№
351670/04.11.2024 от адв. А. М., вх. № 393071/04.12.2024 от САК, вх. №
378977/25.11.2024 от СНЦОП ОС А, за конституиране като заинтересовани
страни в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в 7-дневен срок от съобщаването му, по реда на Глава XIII АПК, на
основание чл.144 АПК вр. чл.220 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на:
М. А
адв. Н. Д.,
адв. А. М.
САК
СНЦОП ОС А
8
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9