Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 361 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.З.К., ЕГН ********** срещу
„Б.Е.“ АД, ЕИК
********* за осъждане на ответника
да заплати на ищеца,
на основание чл.7, т.1, б. "а" от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, сумата от 250.00 /двеста и петдесет/
евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 8193 от летище „Варна“, Р. България до летище „Анталия“, Р. Турция, за дата 04.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както
и направените по настоящото
производство разноски - държавни такси и адвокатски хонорар.
В
срока за отговор е
постъпил такъв от
ответника. В отговора се твърди,
че ответното дружество не е станало причина за завеждане на делото,
тъй като не е разполагало с
банкова сметка ***, по която да плати
полагащото ѝ се съгласно
Регламент (ЕО) №261/2004 обезщетение,
като сочи, че веднага
след узнаването на банкова
сметка, ***не, е извършил
такова на процесната сума. Моли
искът срещу него да бъде отхвърлен поради плащане
в хода на процеса,
като сочи, че не е станал причина
за завеждане на делото,
поради което не следва
да носи отговорност за разноски.
След указания от съда
с уточнаваща молба ответникът
не е изразил изрично
становище, че признава исковата
претенция на ищеца, а само че поддържа
депозирания отговор, в който
също няма изрично признание
на иска, а само
изявление за плащане на претендираните суми.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно между страните, че ответното дружество е осъществило полет FB 8193 от летище „Варна“, Р. България до летище „Анталия“, Р. Турция, за дата 04.10.2017г. със закъснение от четири часа и половина, както и че разстоянието между летище Анталия и летище Варна, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е 748 км., или под 1500 км.
Видно от приложения по делото ваучер, същият е закупен от Емералд Травел България и осигурява освен двойна стая в хотел Титаник Делукс Белек и саметни билети от летище Варна до летище Анталия за дата
04.10.2018 г.
По делото е приложена бордна карта на името на г-жа Б.К. за дата 04.10 за полет FB 8193.
Съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО)
261/2004 г при отмяна на полет съответните пътници: имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са: информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Съгласно чл.5, параграф 4 от Регламент (ЕО)
261/2004 г. тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети до 1 500 километра, като при определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание, като съгласно параграф 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 г разстоянията, дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг.
По делото безспорно беше доказано, че полет FB 8193 за дата 04.10.2018 г. от летище Варна до летище Анталия е бил отменен. Същият е следвало да бъде изпълнен от опериращ въздушен превозвач „България ЕР“. Разстоянието между летище Варна и летище Анталия, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е под 1 500 км. Следователно съгласно Регламент (ЕО)
261/2004 г. на пътниците се дължи обезщетение съгласно в размерите, определени от чл. 7, параграф 1, т.1 в размер на 250,00 евро.
По делото не се наведоха твърдения и не се представиха доказателства, за наличието на предпоставките на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО)
261/2004 г., изключващи отговорността на превозвача за заплащане на обезщетението по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът установи по несъмнен начин, че му се дължи обезщетение в размер на 250,00 евро на осн. чл. 7, параграф 1, във вр. с чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. поради отмяната на полет FB 8193.
Видно от представеното платежно нареждане ответникът е заплатил процесното обезщетение по сметка на процесуалния представител на ищцата адв. Бойко Филев в размер на левовата равностойност на 250,00 евро, или сумата от 488,96 лв., или претендираната сума за главница е изцяло изплатена към датата на постановяване на настоящото решение.
Ответникът обаче не е изплатил претендираната законна лихва, считано от завеждане на исковата молба –
14.01.2019 г. до датата на изплащането на главницата
13.03.2019 г., или сумата от 8,01 лв., изчислена с общодостъпен онлайн калкулатор от сайта на calculator.bg.
Или исковата претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена поради плащане в хода на процеса за сумата от 250,00 евро, а да бъде уважена за сумата на законната лихва в размер на 8,01 лв. за перода от завеждане на исковата молба –
14.01.2019 г. до датата на изплащането на главницата
13.03.2019 г.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът е направил възражение, че с поведението си не е станал повод за завеждане на настоящата искова претенция, платил е доброволно при узнаването за делето, поради което не дължи залащане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и ако признае иска,
разноските се възлагат върху
ищеца.
В настоящия
случай ответникът не е бил поканен извънсъдебно
да заплати процесното обезщетение, а направо
е заведeно настоящото дело. Ответникът
от своя страна веднага
след завеждането е
извършил плащане. Последният обаче е заплатил само главницата,
но не и
дължимата лихва. Освен
това ответникът не е признал иска, въпреки
указанието на съда изрично
да заяви дали прави
признание на иска, дадено
в първо по делото
съдебно заседание, което е било именно с оглед на преценката
дали са налице кумулативно
дадените преподставки за възлагане
на отговорността за разноски
на ищеца по смисъла
на чл. 78, ал.2 от
ГПК. С писмена молба
ответникът е уточни по същество: „моля да отхвърлите исковете на ищеца като недоказани
и неоснователни по аргументи
и съображения”, които вече
били изложили по делото.
С тази
молба ответникът е
оспорил иска както по основание –
възникване на предпоставките за присъждане
на обезщетение по чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., изключващи отговорността на превозвача за заплащане на обезщетението по чл. 7 от Регламент (ЕО)
261/2004 г., така и по размер, поради което не са налице кумулативно дадените предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответника.
Заплащането на претендираната сума по съществотото си не представлява признание на иска.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени на ищеца. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 50,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв., или общо следва да бъде присъдена сумата от 350,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.З.К.,
ЕГН ********** срещу „Б.Е.“
АД, ЕИК ********* иск за осъждане
на ответника да заплати
на ищеца, на основание чл.7, т.1, б. "а" от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, сумата от 250.00 /двеста и петдесет/
евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 8193 от летище „Варна“, Р. България до летище „Анталия“, Р. Турция, за дата 04.10.2017г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Янко Вълков Георгиев и Христо Тодоров Тодоров, и от прокуриста Бистра Цветкова Маринкова ДА ЗАПЛАТИ на Б.З.К.,
ЕГН ********** сумата от 8,01 лв. (осем лева и една стотинки), представляваща законната лихва върху левовата равностойност на сумата от 250 (двеста и петдесет) евро, представляваща парично обезщетение за отмяна на полет FB 8193 от дата 04.10.2018 г. от летище Варна, Р България до летище Анталия, Р Турция за периода от 14.01.2019
г. - завеждане на исковата молба до 13.03.2019 г. – датата на изплащането на сумата, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Янко Вълков Георгиев и Христо Тодоров Тодоров, и от прокуриста Бистра Цветкова Маринкова ДА ЗАПЛАТИ на Б.З.К., ЕГН ********** сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: