Определение по дело №1354/2020 на Районен съд - Казанлък

 

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №…..

                                             гр.Казанлък, ………..2020 г.

 

                 Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

като разгледа докладваното гр.д.№1354/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е образувано по искова молба от адв.С.И.М. като пълномощник на „И.П.“ ЕООД, с ЕИК:*********, на „Туристическа компания-2000“ ЕООД, с ЕИК:********* и на С.М.М., с ЕГН-********** против Я.Д.Д., ЕГН-**********, с която са предявени субективно съединени искове за заплащане на суми в общ размер 683 лв., явяващи се такси и адвокатско възнаграждение по изп.д.№443/2019 г. по описа на ЧСИ Р.Манджурова, образувано по обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът   счита предявените искове за недопустими и моли съда производството да бъде прекратено .

            За да се произнесе съдът взе предвид следното:

             

 

 

 

От приложеното към исковата молба заверено копие на определение №2254/16.10.2019 г. постановено по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък е видно, че по предявени от „И.П.“ ЕООД, с ЕИК:*********, „Туристическа компания-2000“ ЕООД, с ЕИК:********* и С.М.М., с ЕГН-********** против Я.Д.Д., ЕГН-********** искове за заплащане: на „Туристическа компания-2000“ ЕООД на  сумата от 27 лева, представляваща разликата между платена на Я.Д.Д. сума и сумата посочена в изпълнителен лист №15/08.03.2019г., издаден по гр.дело №410/2015г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново; на С.М.М. сумата от 1218 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по изп.д.№20198090400605 по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, рег.№809 по описа на КЧСИ и  такса за издаване на съдебно удостоверение; и на „И.п.“ ЕООД, сумата от 1206 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по изп.д.№20198090400605 по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, рег.№809 по описа на КЧСИ и  такса за издаване на съдебно удостоверение, е допуснато обезпечение чрез налагане на запор на вземанията на Я.Д.Д. по банковите сметки в конкретно посочени банки, до размер на 2451 лв. и е издадена обезпечителна заповед от 21.10.2019 г.

От приложеното удостоверение изх.№6393/29.06.2020 г., издадено по изп.д.№20198680400443 по описа  на ЧСИ РумЯ.Манджурова, рег.№868 на КЧСИ, с район на действие ОС-Стара Загора се установява, че изпълнителното дело е образувано въз основа на обезпечителна заповед от 21.10.2019 г., издадена по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък и към  29.06.2020 г. направените от „И.П.“ ЕООД „Туристическа компания-2000“ ЕООД и С.М.М.- взискатели разноски са: 72 лв. авансово платени такси, 6 лв. платена такса за удостоверение и по 200 лв. платен от всеки един от тримата адвокатски хонорар – общо в размер на 600 лв.  Към отговора на исковата молба е приложено заверено копие на решение №200 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък, от което е видно, че предявените от „И.П.“ ЕООД, с ЕИК:*********, „Туристическа компания-2000“ ЕООД, с ЕИК:********* и С.М.М., с ЕГН-********** против Я.Д.Д., ЕГН-**********, искове са уважени при условията на чл.237 от ГПК в претендираните размери и е присъдил направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Съдът намира предявените субективно съединени искове с цена 683 лв. за недопустими. Претендираните суми, чийто общ размер е 683 лв. в т.ч. 206 лв. от първия ищец, 200 лв. от втория и 227 лв. от третия ищец са за платени: адвокатско възнаграждение, такси за образуване и издаване на удостоверение по изп.д.№20198680400443 на ЧСИ Румяна Манджурова, както и такса за издаване на обезпечителната заповед по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък, които от твърденията в исковата молба, възраженията в отговора и приложените към тях доказателства може да се направи извода, че сумите, се явяват направени разноски, в развилото се пред ЧСИ Румяна Манджурова производство по налагане на допуснати по чл.389 от ГПК обезпечителни мерки по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък. Предвид това като разноски направени във връзка с допускане обезпечение на предявени в друго исково производство искове, то тези разноски е следвало да бъдат поискани в производството по предявените искове, по който обезпечение е допуснато. В исковото производство по иска, по който е допуснато обезпечението решаващият съд на спора по същество дължи произнасяне и за разноските в обезпечителното производство, които се определят в зависимост от основателността на иска и то ако разноските бъдат поискани /в т.см. Определение №98/05.02.2010г. по ч.т.д.№8/2010 г. на ВКС, II т.о./.  

         Следва да се има предвид, че обезпечителното производство, развило се дори и в рамките на исков процес, има относителна процесуална самостоятелност. То е функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото- и с бъдещия изпълнителен процес. Обезпечителното производство има две фази: 1-ва  по допускане на обезпечаването на иска; и 2-ра по налагане на допуснатата обезпечителна мярка  по арг. от чл.400 от ГПК/. Двете фази се развиват пред различни органи, но същите са част от единния обезпечителен процес / Ж.С., БГПП, изд. 2012 г., стр.1209, стр.1220 – 1226./. Според т.5 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК „направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“. Тъй като в това тълкувателно решение разноските не са разграничени по отделни фази, може да се извлече извода, че се има предвид всички направени разноски в обезпечителното производство и в двете му фази – както по допускането, така и по налагане на обезпечението, независимо пред кой орган те са се развили с оглед обезпечителната мярка. Производство по чл.400 ГПК не е изпълнително производство, а обезпечително такова, поради което не съществува възможност разноските по налагане на обезпечителните мерки да бъдат събрани по друг ред, доколкото тяхната дължимост е обусловена от положителния за ищеца изход на спора по исковото дело, преценката за което принадлежи само на съда съобразно т.5 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно налице е друг ред за присъждане на претендираните от ищците разноски, направени в обезпечителното производство, а именно в исковото производство по гр.д. гр.д.№2094/2019 г.  В случая ищците по настоящото дело са ищци и по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък, по което е допуснато по чл.389 от ГПК обезпечение, издадена е обезпечителна заповед на 21.10.2019 г., въз основа на която е образуваното изп.д.№20198680400443 на ЧСИ Р.Манджурова, с район на действие ОС-Стара Загора поради което предявените искове не могат да се квалифицират като такива за вреди по чл.403, ал.1 от ГПК. Освен това, „когато поради бездействието на страната или по друга причина сторените съдебни разноски в обезпечителното производство не са присъдени на правоимащия и спорът по този въпрос е разрешен с окончателен съдебен акт, не съществува правна възможност същите тези разноски да бъдат търсени в отделно гражданско производство, вкл. чрез специалния иск по чл.403, ал. 1 от ГПК. Такава възможност е преклудирана с приключване на процеса, в който съдебните разноски са направени“ -Определение №14/11.01.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№4793/2018 г. на ВКС, III г.о. С оглед на гореизложеното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове.

             Водим от така изложеното съдът

 

  О П Р Е Д Е Л И:

 

  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1354/2020 г. по описа на РС-Казанлък, поради недопустимост на предявените от „И.П.“ ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***,, „Туристическа компания-2000“ ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление *** и С.М.М., с ЕГН-********** *** против Яна Д.Д., ЕГН-********** *** искове за заплащане общо на 683 лв. за такси и адвокатско възнаграждение по изп.д.№443/2019 г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова с район на действие ОС-Стара Загора, образувано по обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№2094/2019 г. по описа на РС-Казанлък и такса за обезпечителна заповед.

 

                Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                   Районен съдия: