№ 35
гр. С., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Р. Р. Д.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600253 по описа за 2021 година
С присъда № 10 от 30.09.2020 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена
по н.о.х.д. № 266/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимата Й. ЕВГ. В., от
гр.С., ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че на 30.11.2012 г., в
с.*****, Софийска област, местността „М.“, комплекс „С. П.“, отнела чужди
движими вещи – 2 броя хоризонтални витрини марка „Куул стар“, 3 броя
подвижни стелажи от ПДЧ, 1 брой неподвижен стелаж, хладилна витрина
марка „Либхер“, монитор марка „Самсунг“, модел „Синк Мастер 740Н“,
ведно с компютър, климатик марка „Мидеа“, модел MSG-21HRI, всички вещи
на обща стойност 6 776 лева, от владението на собственика им К. И. С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана
по така повдигнатото й обвинение.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от
прокурор от Районна прокуратура – гр.Е. П.. В протеста са въведени
оплаквания, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и
1
неправилна. Сочи се, че първостепенният съд неправилно е изградил
решаващия си извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимата В.,
основно върху нейните обяснения, които според подалия протеста прокурор
са необективни, недостоверни и лансират защитната й версия. Като аргумент
в тази насока се изтъква обстоятелството, че дадените обяснения от
подсъдимата са в пълно противоречие с показанията на свидетелите К. С.,
С.С., С. В. и Д. Д.. Твърди се, че тези гласни доказателствени средства
необосновано са били игнорирани от първата инстанция, доколкото имено
същите са източник на преки доказателства за осъществената от страна на
подсъдимия, инкриминирана му кражба на процесните вещи. С въззивният
протест на прокурора от РП Е. П. се оспорва и оневинителната теза на
първата инстанция за липса на съставомерно по своето обективно и
субективно проявление, поведение на подсъдимата. Според прокурорът,
изнесените в този аспект съображения на решаващия съд, че
инкриминираните вещи не са били във фактическата власт на подсъдимата
към момента, когато тя се е разпоредила със същите, доколкото тя
/подсъдимата/ не е била в трудови правоотношения с „*****“ЕООД, не
намират опора в съществуващата доказателствена основа. Аргументацията е
свързана с твърдения за това, че събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите К. С., С.С. и Д. И. установявали, че оборудването в магазина
се е намирало в търговския обект до момента, когато подсъдимата го продала
на свидетеля Д. И.. Според прокурорът, всички тези доказателствени
източници по несъмнен начин оборват и тезата на подсъдимата, че
процесните движими вещи, представляващи магазинно оборудване, са били
закупени от нея и съответно са били нейна собственост. Предвид така
изложените съображения, представителят на държавното обвинение счита, че
решаващият извод на първоинстанционния съд за липсата на извършено от
подсъдимата деяние, което да осъществява обективните и субективни
признаци на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, за което й е повдигнато
обвинение, е неправилен, незаконосъобразен и не почива на верен анализ и
обективна оценка на доказателствената съвкупност. С оглед на това и на
основание чл.336 ал.1, т.2 във вр. с чл.334 т.2 от НПК, в протеста се предлага
въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда, с която подсъдимата е
оправдана за посоченото престъпно деяние и да я осъди за същото. В
съответствие с това искане е заявена претенция от прокурора за налагане на
2
наказание на подсъдимата при условията на чл.55 от НК, като предвиденото
наказание лишаване от свобода бъде заменено с пробация, при двете
задължителни пробационни мерки.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
Софийска окръжна прокуратура поддържа протеста на прокурора от РП –
гр.Е. П. срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като
моли въззивната инстанция да го уважи и да признае подсъдимата за виновна
по повдигнатото й обвинение. В подкрепа на това искане твърди, че районния
съд е сторил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, в
резултат на която е достигнал и до необоснован извод за недоказаност на
инкриминираното на подсъдимата В. деяние. В тази насока, според
прокурорът от СОП, неправилно са били взети в предвид от първостепенния
съд единствено обясненията на подсъдимата, които са израз на поддържаната
от нея защитна версия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитата на
подсъдимата Й. ЕВГ. В. в лицето на адв.К.К., моли протестът да бъде оставен
без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд. В
полза на така отправеното искане, не се изтъкват никакви конкретни доводи
от защитникът.
Пред настоящата втора инстанция, подсъдимата Й. ЕВГ. В. поддържа
заявеното от защитника си становище.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след
цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема
следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимата Й. ЕВГ. В. и свидетелят К. И. С. се познавали, като
подсъдимата предоставяла счетоводни услуги на неговите фирми – ЕТ
”***** К. С.” и „*****”ЕООД. През 2011 г. двамата решили да инвестират в
магазин за хранителни стоки, като си разпределят процент от печалбата. По
3
силата на писмено пълномощно от 16.11.2011 г., заверено от нотариус с район
на действие СРС, свидетелят К. С., в качеството си на управител на „******”
ЕООД, упълномощил подсъдимата Й.В. да представлява посоченото
дружество пред НАП, митнически, данъчни, държавни, общински,
обществени органи и организации, ФЛ и ЮЛ.
На 01.10.2011 г. бил сключен договор за наем между свидетелят К. С., в
качеството му на управител на „******” ЕООД, като наемател и
„*****”ЕООД, като наемодател. По силата на този договор, наемодателят
предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване собствен
недвижим имот, находящ се на партера в сграда Търговски център, построена
в ПИ 035049 по КВС на с.*****, община Е. П., а именно – помещение
„магазин за хранителни стоки”, състоящо се от търговска част, склад,
съблекални със сервизни помещения и коридор, при посочени в договора
граници на имота. От своя страна наемателят се задължил да заплаща
уговорената в договора наемна цена на имота.
С лични парични средства, както на свидетелят К. С., така и на
подсъдимата В., същите закупили инвентар за магазина – 2 броя
хоризонтални витрини марка „Куул стар”, 1 брой хладилна витрина марка
„Либхер”, климатик марка „Мидеа”, 1 брой компютър, ведно с монитор марка
„Самсунг”. Приятел на свидетеля С. – свидетеля Д. Д. му помогнал да сглоби
и постави в магазина неподвижни стелажи от ПДЧ.
За времето от започване на търговската дейност на магазина –
22.11.2011 г. до 17.07.2012 г. като продавачи работили свидетелките С. В.,
Б.С. и С.С.. По това време със стопанисването на магазина се занимавала
единствено подсъдимата Й.В. – идвала всеки ден в магазина след работа,
зареждала стоката, плащала на доставчиците, от оборотните парични
средства плащала наемната цена на помещението. Свидетелят С. не участвал
по никакъв начин в търговската дейност на магазина и го посещавал много
рядко.
През 2012 г. търговската дейност на магазина не се развивала добре и
същия нямал печалба, като приходите на същия не можели да покрият и
наемната цена на помещението. Поради това наемодателят – „*****” ЕООД
уведомил „******”ЕООД, че прекратява сключения между тях договор за
наем, считано от 30.06.2012 г. Това писмено уведомление било получено
4
лично от свидетеля С. на датата 18.07.2012 г.
По това време подсъдимата Й.В. решила сама да продължи търговската
дейност на магазина, като за целта регистрирала ЕООД „*****”.
Така, на 18.07.2012 г. между подсъдимата Й.В., като управител на
ЕООД „*****” и „*****”ЕООД, представлявано от свидетелката Н. М., бил
сключен нов договор за наем на въпросното помещение – магазин за
хранителни стоки, находящо се в търговския комплекс в с.*****. При
предаването на магазина на подсъдимата, свидетелката Н. М. видяла, че в
същия било налично процесното оборудване - хоризонталните витрини,
хладилната витрина марка „Либхер”, климатик, 1 брой компютър, ведно с
монитор марка „Самсунг” и стелажите.
Тъй като продажбите в магазина продължавали да не вървят,
подсъдимата В. решила да прекрати дейността му.
На 01.11.2012 г. „*****” ЕООД сключило договор за наем за процесния
хранителен магазин с друго лице – „****”ЕООД, представлявано от
свидетеля Д. А. И. На това дружество, подсъдимата В., в качеството й на
управител на „*****”ЕООД, продала с договор от 30.11.2012 г., търговския
инвентар, находящ се в магазина и описан както следва: 2 бр. хоризонтални
витрини марка „Коолстар”, 3 бр. подвижни стелажа от ПВЧ, един неподвижен
стелаж, 1 бр. хладилна витрина „Либхер”, 1 бр. настолен компютър и 1 бр.
климатик „Мидеа”.
От заключението на изготвената по делото и приета от първостепенният
съд, съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата пазарна
стойност на инкриминираните вещи възлиза на сумата от 6776 лева, а именно
- 2 бр. хоризонтални витрини марка „Коолстар” на стойност 1520 лева, 3 бр.
подвижни стелажа от ПВЧ на стойност 2160, един неподвижен стелаж на
стойност 1440 лева, 1 бр. хладилна витрина „Либхер” на стойност 240 лева, 1
бр. настолен компютър, ведно с монитор на стойност 320 лева и 1 бр.
климатик „Мидеа” на стойност 1096 лева.
По делото е назначена, изслушана и приета от районният съд съдебно-
счетоводна експертиза изследвала въпроса, дали инкриминираните вещи са
осчетоводени като разход на „******”ЕООД и като дълготрайни материални
активи. Същата не е могла да даде заключение по така поставената й задача,
поради непредставяне на първични и вторични счетоводни документи за
5
закупените инкриминирани движими вещи - фактура за климатика,
инвентарна книга, справки по счетоводни сметки – материални или разходни.
Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се
различава съществено от описаната в мотивите на атакуваната присъда.
Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на
събрания по делото доказателствен материал, а именно – че събраните гласни
и писмени доказателства, и приетите експертизи, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно
установени фактически обстоятелства по делото. Също както първата
инстанция, настоящият съдебен състав няма основание да не кредитира и даде
вяра изцяло на обясненията на подсъдимата Й.В., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, като възприе същите като източник
на доказателства за интересуващите процеса факти. В принципен план е
известно, че обясненията на подсъдимото лице са основно и едно от най-
важните средства за защита в наказателния процес, но същевременно те са и
напълно годно и допустимо доказателствено средство. За да им се даде вяра и
да се ползват за база на фактически изводи, твърденията на подсъдимия по
фактите, е достатъчно да не бъдат преодоляни, опровергани или оборени от
другите доказателства. Такъв е и конкретният случай – подсъдимата В. излага
твърдения, звучащи логично, подкрепящи се от други гласни доказателствени
средства и не опровергаващи се от останалия събран доказателствен
материал, поради което липсват каквито и да е основания за отхвърляне на
обясненията й.
В частност, за да се довери на обясненията на подсъдимата, правилно
първостепенният съд е взел в предвид тяхното съответствие с останалите
доказателствени източници, по следните относими към предмета на доказване
факти: - че тя и свидетелят К. С. взели под наем въпросния хранителен
магазин, за да развиват обща търговска дейност в него; - че подсъдимата е
участвала с лични парични средства за закупуването на процесното
оборудване на магазина, както и за зареждането му със стоки; - че от началото
на функциониране на магазина, подсъдимата изцяло се занимавала с
дейността му, като от оборотните му средства, плащала наема на
помещението, зареждала стоките за продажба в магазина, плащала на
доставчиците, плащала заплати на продавачите; - че свидетелят К. С. не
участвал по никакъв начин в организацията и дейността на магазина, и дори
6
рядко го посещавал. Правилно е отбелязано от първият съд, че относно така
очертаните факти, обясненията на подсъдимата се потвърждават /подкрепят/
по несъмнен начин от показанията на свидетелите Н. М., С.С., С. В., Б.С. и Д.
И.. От своя страна, преценката на показанията на последните, пък налага
извод, че и те също следва да заслужат доверието на съда, доколкото са
кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези
свидетели по последователен, достоверен, обективен и безпристрастен начин.
В показанията си свидетелите С.С., Б.С. и С. В., които са работили като
продавачи в магазина, дават преки сведения за отношенията между
подсъдимата и свидетеля С. по повод търговската дейност на магазина. Така,
свидетелката С.С. цитирана дословно заявява: „В периода, в който аз
започнах работа Красимир не се занимаваше с нищо..не е идвал в магазина…
Й. се занимаваше изцяло с магазина”, а в показанията си пред настоящата
инстанция категорично твърди: „Когато постъпих на работа това оборудване
вече беше налично. Не е ставало въпрос за това чия собственост е
оборудването”. В същият смисъл са и показанията на свидетелката Б.С.: „Й.
се занимаваше с магазина и за всичко към нея сме се обръщали…Аз като
отидох имаше оборудване, имаше климатик и стелажи”. И свидетелката С. В.
потвърждава, че между подсъдимата и свидетеля С. е съществувало съдружие
при осъществяване дейността на магазина, както и че не знае чия собственост
е оборудването в същия.
По-нататък, обясненията на подсъдимата В., че свидетеля С. никога не е
имал претенции към процесните вещи и че същите са били налични в
магазина до момента на прехвърлянето им на „****”ЕООД, са напълно
съответни и на показанията на свидетелите Н. М. и Д. И.. Така, в показанията
си пред първата инстанция свидетелката М. заявява: „ Знам, че работеха
заедно подсъдимата и свидетеля С.…при предаване помещението на
подсъдимата, вътре имаше оборудване”. Този факт се потвърждава и от
свидетеля Д. И., както и от материализираната в договора от 30.11.2012 г.
информация. В частност, И. дава сведения, че познава свидетеля С., но той
никога не е идвал при него и не е предявявал претенции по повод закупеното
от него оборудването на магазина.
Наред с това, нужно е да се отбележи и, че обсъжданите гласни
доказателства не са изолирани и от останалия доказателствен материал.
7
Същите кореспондират на събраните по делото писмени доказателствени
средства, съдържащи данни за извършеното от страна на свидетелят С.
упълномощаване на подсъдимата да го представлява при осъществяване на
дейността на „******”ЕООД; за сключените последователно от дружествата,
представлявани от свидетеля С., подсъдимата и свидетеля Д. И., договори за
наем на процесния магазин; за наличието на въпросния инвентар в магазина
към датата 30.11.2012 г., когато бил сключен договора за продажбата му.
Липсата на доказателства за собствеността на процесните вещи се установява
и от счетоводно-оценителната експертиза, съгласно която същите тези вещи
не са били осчетоводени като активи на „******”ЕООД, тъй като не
съществуват първични или вторични счетоводни документи за придобиването
им.
Въззивният съд в съгласие с първоинстанционния такъв, не дава вяра и
игнорира като противоречиви, неубедителни и недостоверни показанията на
свидетеля К. С. относно твърденията му, че договора му за наем на магазина е
бил прекратен без негово знание и без да е имал възможност да си вземе
оборудването от магазина; че не е бил уведомен за това, че дължи
неизплатени наемни вноски за магазина; че подсъдимата умишлено не е
плащала наема на магазина, за да бъде прекратен неговия договор и да
сключи тя самата нов наемен договор. Очертаните фактически данни,
установени чрез показанията на свидетеля С., се оборват и опровергават по
един категоричен и несъмнен начин от останалите събрани по делото
доказателства. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е преценил,
че посочените гласни доказателства не могат да бъдат поставени в основата
на изводите му по фактите, предвид тяхната противоречивост с останалия
доказателствен материал по делото. В тази насока са писмените доказателства
по делото – покана отправена от „*****”ЕООД до свидетеля С. /л.59 от ДП/
за заплащане на дължимата от него наемна цена по договора и съдържаща
предупреждение, че при неизпълнение на задължението му, договора ще бъде
прекратен; уведомление за прекратяване на договора за наем на магазина,
получено лично от С. на датата 18.07.2012 г. /л.60 от ДП/, които доказателства
напълно опровергават твърденията на свидетеля С., че не е знаел и по никакъв
начин не е бил уведомен, че има неизплатени задължения по договора, както
и, че предстои прекратяване на договора му. На следващо място, дадените от
свидетелят С. сведения, че не му е била предоставена възможност да си вземе
8
оборудването на магазина след прекратяване на договора, изцяло се оборват
от показанията на свидетелите С.С., Н. М., Б.С., Д. И. и обясненията на
подсъдимата, които са категорични в информацията, че въпросното
оборудване /хладилни витрини, стелажи, компютър, климатик/ е било
налично в магазина до продажбата му на свидетеля И., а и след това. Най-
после показанията на свидетелят С., че единствено той е закупил процесните
вещи, се опровергават от всички останали гласни доказателствени източници
/коментирани по-горе/. Именно тези характеристики на показанията на
свидетеля К. С. мотивират и въззивната инстанция да не кредитира с доверие
посочените гласни доказателствени средства и да ги възприеме като
необективни и неотговарящи на истината.
В обобщение следва да се отбележи, че въззивната инстанция напълно
споделя дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото
доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел
именно въз основа на тази законосъобразна и правилна интерпретация на
доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства,
безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че
правните изводи на първата инстанция за недоказаност на инкриминираното с
обвинителния акт на подсъдимата Й.В. деяние, са законосъобразни и
правилни.
Повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Й.В. е за противозаконно
присвояване на чужди движими вещи – процесните хладилни витрини,
стелажи, климатик и компютър с монитор, от владението на техния
собственик – свидетеля К. С., като управител на ЕООД”******”, без негово
съгласие и с присвоително намерение. Това изисква по безспорен и
категоричен начин /по смисъла на чл.303 ал.2 НПК/ в наказателния процес да
бъде доказано, че именно на инкриминираната дата – 30.11.2012 г.,
подсъдимата е извършила такива действия, с които е прекъснала досегашното
владение върху посочените движими вещи, осъществявано от свидетеля К. С.
и същевременно е установил своя фактическа власт върху тези вещи, при
9
отсъствието на съгласие от страна на последния. Такива факти и
обстоятелства по делото, обаче не са доказани и установени по никакъв
начин. В тази насока, правилно първостепенният съд е посочил, че такъв
извод не може да бъде направен единствено въз основа на несъмнено
установеното обстоятелство, че подсъдимата се е разпоредила с процесните
вещи в полза на „Д.” ЕООД, представлявано от свидетеля Д. И., с договора от
30.11.2012 г. Напълно обосновани са аргументите на районният съд в този
аспект, за липсата на ангажирани по делото доказателства процесните вещи
да са чужди на подсъдимата, респ. да са такива за някаква идеална част.
Същите са основани на гласните доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелите Н. М., С.С., С. В., Б.С. и Д. И., обясненията на подсъдимата,
счетоводната експертиза, установила липсата на първични и вторични
счетоводни документи в счетоводството на „******”ЕООД за въпросните
вещи. Безспорно установен по делото е и фактът, че процесното оборудване е
било налично в магазина до датата на продажбата му на свидетеля И. /а и след
тази дата/, като свидетеля С. никога не е идвал в магазина /нито по време на
стопанисването му от подсъдимата, нито по време на наемането му от
свидетеля Д. И./, за да заяви претенциите по отношение собствеността на
вещите.
По тези съображения настоящият състав на въззивната инстанция прие,
че въз основа на така установените фактически положения и констатации,
направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото,
не може да се изведе еднозначен, недвусмислен и категоричен правен извод,
че подсъдимата Й.В. е осъществила състава на твърдяното престъпление по
чл.194 ал.1 от НК или друго деяние, което да осъществява състав на
престъпление по НК, поради което намери, че същата правилно,
законосъобразно и обосновано от първия съд е призната за невиновна и
оправдана за това да е извършила посоченото престъпление. Съобразно това,
въззивният съд намери, че протестираната съдебен акт на първата инстанция,
следва да бъде изцяло потвърден.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и на основание
чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за
сметка на държавата.
Воден от горните мотиви и на основание чл.338, вр. чл.334 т.6 от НПК,
10
С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 30.09.2020 г. на Районен съд – гр.Е.
П., постановена по н.о.х.д. № 266/2017 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11