Присъда по дело №10017/2019 на Окръжен съд - Габрово

 

МОТИВИ :

 

Срещу подсъдимия К.Г.К., роден на *** *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 20.06.2017 г., около 10,57 часа в гр. Габрово, на ул. "Иван Гюзелев", между **, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Рено", модел "Канго" с рег. № **, собственост на "Уникредит Лизинг" ЕАД гр. София е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата: ал. 1: "Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението"; ал. 2: "По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", в резултат на което, със задната част на автомобила ударил движещият се зад него пешеходец Д.Т.Д., с ЕГН ********** от гр. Габрово и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

Подсъдимият К.Г.К. заявява, че е получил препис от обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото обвинение. Признава вината си и изразява съжаление за стореното.

Подсъдимият К.Г.К. и неговия договорен защитник адв. Г.Н. *** са направили искане производството по делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като същото е продължило по този ред, след проведеното разпоредително заседание на 05.03.2019 г. 

С протоколно определение от 05.03.2019 г., след предварително изслушване на страните, на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието на подсъдимия К.Г.К., без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В наказателното производство няма предявени за съвместно разглеждане граждански искове.

Съобразно направеното искане, в разпоредително заседание на 05.03.2019 г., наследниците на починалия Д.Т.Д. и легитимираните лица, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В.Р., а именно - С.Р.Д., Д.Д.И., А.Д.Я., Б.Р.И., Д.Р.Х., К.Р.Н., М.Х.Я. и Д.Х.Я., бяха конституирани в процеса като частни обвинители.

В съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура Габрово изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Претендира, съдът да наложи наказание лишаване от свобода, след като извърши редукция на основ. чл. 58а от НК, като изпълнението на същото бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, както и да наложи съответно наказание на основ. чл. 343г от НК. Счита, че при постановяване на своя акт, съдът следва да съобрази съпричиняването от страна на пешеходеца, изследвано подробно в авто-техническата експертиза.   

Поверениците на частните обвинители - адв. С.Т. от АК Габрово и адв. Б.Г. от АК Габрово молят съдът да наложи справедливо наказание, като също считат, че следва да намери приложение чл. 66 от НК.       

Чрез комплексна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият К.Г.К. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* за категории „АМ", „В1", „В", „С1", „С", „ВЕ", „С1Е, „СЕ" и „Ткт". На 20.06.2017 година, около 10,57 часа подсъдимият К. управлявал товарен автомобил, марка „Рено", модел „Канго", per. № ** по ул. "Иван Гюзелев" в гр. Габрово, между №* и №*, като автомобилът се е движел на заден ход, в посока север-юг. Подс. К. възприемал обстановката зад автомобила при движението му на заден ход единствено чрез страничните огледала за задно виждане, тъй като конструкцията на купето не е позволявала друга възможност, с оглед липсата на задно стъкло. При движението на заден ход подс. К. следял предимно хората, които се намирали вдясно на движението. Скоростта на движение на товарния автомобил е била около 4 км./ч., като по време на движението му подсъдимият не е възприел пешеходеца Д.Т.Д., движещ се по същата улица и посока със скорост от 2,4 км./ч. Вследствие на по - високата си скорост на движение, товарният автомобил застигнал пешеходеца Д., при което настъпил удар със задната част на автомобила и задната част на пешеходеца. От удара пешеходецът Д. нарушил динамичното си равновесие и паднал върху асфалтовата настилка на пътя. След удара подс. К. спрял автомобила, слязъл от него и видял Д. да лежи на пътя зад автомобила. Веднага се приближил до Д. и установил, че е в съзнание и има кръв по лицето. Говорил с Д. и се обадил на тел. 112, за да изпратят линейка и полиция. След това му предложил вода, но Д. отказал. Изправил го да седне и го подпрял на себе си.

На мястото на ПТП пристигнали екипи на Спешна помощ, като Д. бил откаран и настанен в хирургично отделение на МБАЛ-Габрово. След предприетите действия от органите на полицията, подс. К. отишъл в болницата, за да се информира за състоянието на Д.Д., като през следващите няколко дни продължил да посещава Д.. На 05.07.2017 година Д.Т.Д. починал, въпреки указаното му медицинско лечение.

От заключенията на назначените по делото авто-технически експертизи, изготвени от вещото лице К.К. /л. 63 - 72 и л. 153 - 160 от ДП/, които не се оспориха от страните, и които съдът възприе като правилни и обосновани се установи, че "Товарен автомобил „Рено Канго" с рег. № **, управляван от водача К. се е движил на заден ход в град Габрово по ул. "Иван Гюзелев" между №* и №* като посоката му на движение е от север към юг. Пешеходецът Д. се е движил по същата улица и посока. По време на движение, водачът на товарния автомобил не възприема пешеходеца и вследствие на по-високата му скорост на движение застига пешеходеца и настъпва удар със задната част на товарния автомобил и задната част на пешеходеца. След удара водачът на товарния автомобил спира, а пешеходецът, нарушил динамичното си равновесие, пада върху асфалтовото покритие. Водачът К. е имал техническа възможност да забележи пострадалия, след като преустанови движението си, напусне автомобила и извърши визуален оглед, така и ако помоли друго лице да наблюдава пространството зад автомобила. Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка е разположението на пешеходеца Д., върху платното за движение в траекторията на движение на товарния автомобил. По време на движението си на заден ход, водачът К. е имал технически възможности да възприеме Д. като опасност, по описаните по-горе начини. Като следи траекторията и посоката на движение на пешеходеца е имал възможност да предотврати настъпването на сблъсък. От друга страна, пешеходецът Д. е имал техническа възможност при движението си по пътното платно постоянно да следи движещите се ППС и като възприеме посоката и направлението на процесния автомобил от достатъчно разстояние, да промени посоката си на движение, така че да бъде извън коридора на движение на товарния автомобил, с което е имал възможност да предотврати удара с автомобила.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Я.Г.К./л. 16 - 30 от ДП/, което не се оспори от страните, и което съдът възприе като правилно и обосновано се установи, че при пострадалия са настъпили тежка лицева и черепно-мозъчна травма със счупване на носните кости и кръвоизлив в максиларните синуси и етмоидалните клетки, кръвонасядания по лицето; обширен кръвоизлив под и над твърдите мозъчни обвивки вдясно, кръвоизлив в меките мозъчни обвиввки на дясната голямомозъчна хемисфера; кръвонасядане в меките черепни обвивки челно и вдясно слепоочно-теменна (около операциите); състояние след трепанация на черепните кости на две места вдясно; голям кръвоилиз в бялото мозъчно вещество на дясната мозъчна хемисфера - теменн-тилно, с разкъсване на мозъчното вещество назад и към комисурата и пробив към вентрикулите (пълни с кръв); кръвоизливи в мозъчното вещество в задната част на корпус калозум вдясно и в областта на базалните ядра на мозъка двустранно; мозъчен оток; охлузвания и кръвонасядане на гърба на дланта на дясната ръка, охлузвания на двете колена; дълбоки кръвонасядания в средната част на гърба и в седалищната област (вляво от срединната линия).               

Причина за смъртта на Д. е тежката черепно-мозъчна травма, с кръвоизливи под и над твърдите мозъчни обвивки, кръвоизливи в мозъчното вещество и мозъчен оток. Допринасящ фактор за влошаване на състоянието са заболяванията от генерализирана атеросклероза и артериална хипертония (високо кръвно налягане), като не може да се изключи в зоната на травматичните кръвоизливи да има и насложени болестни такива по-късно с характер на хеморагичен инсулт, поради съдови промени. Основната част от кръвоизливите са резултат от травмата в лицевата област (характерна е тяхната мултифокалност и наличието на т. нар. "светъл период", което при хеморагичен инсулт не се наблюдава - при него развитието е тежко от самото начало и с характер на единично огнище). Травмите отговарят да са резултат от блъскане отзад в поясната и тръбната област и падане напред по лице.                    

При огледа и аутопсията не се открити следи и увреждания, които да не съответстват на гореописания механизъм. Сами по себе си травмите на мозъка и обвивките му с кръвоизливи, са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. В конкретния случай тази опасност се е осъществила и е настъпила смърт, въпреки оказаната медицинска помощ. Състоянието на трупа отговаря на смърт в посочения срок.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, чрез съпоставка на самопризнанието на подсъдимия К.Г.К. /л. 59 от НОХД № 17/2019 г./ с писмените и гласни доказателства, събрани в досъдебното производство – показанията на свидетелите Д.Д.И. /л. 5 от ДП/, П.И. М./л. 56 - 57 от ДП/, Б.Т.К. /л. 59 от НОХД № 17/2019 г./, писмените доказателства - справка за съдимост /л. 35 от ДП/, препис - извлечение от акт за смърт /л. 41/, удостоверение за наследници /л. 43 от ДП/, копие от доклад за установени факти и предприети действия /л. 48 от ДП/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 49 - 50 от ДП/, фотоалбум /л. 93 - 96 от ДП/, копие от договор за партньорство /л. 98 - 106 от ДП/, копие от заповед за прекратяване трудов договор  /л. 107 от ДП/, копие от свидетелство за управление /л. 108 - 109 от ДП/, писмо на ОД на МВР, сектор "ПП" и справка /л. 111 - 112 от ДП/, писмо на "Спиди" АД гр. София,копие от договор за партньорство и уведомление за прекратяване на договора /л. 116 - 128 от ДП/, копие от свидетелство за управление /л. 134 - 135 от ДП/, декларация /л. 137 от ДП/, справка - картон на водача /л. 41 - 42 от НОХД/, копие от удостоверение за раждане /л. 43 от НОХД/, копие от удостоверение за сключен граждански брак /л. 44 от НОХД/, копие от трудов договор /л. 45 от НОХД/, авто-технически експертизи и скица, изготвени от вещото лице К.К. /л. 63 - 73 и л. 153 - 160 от ДП/, съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Я.Г.К./л. 16 - 30 от ДП/.

При така изложеното съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. 

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :

След като на 20.06.2017 г., около 10,57 часа в гр. Габрово, на ул. "Иван Гюзелев", между **, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Рено", модел "Канго" с рег. № **, собственост на "Уникредит Лизинг" ЕАД гр. София е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата: ал. 1: "Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението"; ал. 2: "По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", в резултат на което, със задната част на автомобила ударил движещият се зад него пешеходец Д.Т.Д., с ЕГН ********** от гр. Габрово и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, подс. К.Г.К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.

От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вина - небрежност. К.К. нито е искал, нито е предвиждал настъпването на престъпните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Деянието е съставомерно по предявения от обвинението престъпен състав. След като е управлявал моторно превозно средство, движейки се назад, без преди това да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, подс. К.К. е нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно е, че по време на движението си назад същият е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Можел е и да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Като не е изпълнил това свое задължение, подсъдимият е нарушил чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Видно от неоспорената авто-техническа експертиза, тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Видно от неоспорената съдебно - медицинска експертиза, смъртта на Д.Д. се намира в пряка причинно – следствена връзка с травмите, получени при пътно – транспортното произшествие на 20.06.2017 г. 

Безспорно е, че пешеходецът Д.Д. също е нарушил правилата за движение, въведени в чл. 108, ал. 1 от ЗДвП. От авто-техническата експертиза става ясно, че пострадалият се е движил по пътното платно. Видно от фотоалбума, в участъка на ПТП и от двете страни има тротоар, който макар и в лошо състояние е единственото място, позволено за придвижване на пешеходците. Съгласно заключението, пешеходецът Д. е имал техническа възможност при движението си по пътното платно постоянно да следи движещите се ППС и като възприеме посоката и направлението на процесния автомобил от достатъчно разстояние, да промени посоката си на движение, така че да бъде извън коридора на движение на товарния автомобил, с което е имал възможност да предотврати удара с автомобила.

Видно от данните по делото, след деянието подс. К. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Д.Д., като се е обадил на телефон 112, след това му предложил вода, изправил го да седне и го подпрял на себе си, в деня на инцидента и след това се е интересувал от състоянието му и възможностите за подобряването му.

Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води до увреждане на правно защитен обект – транспортните отношения и свързаните с тях нужди от безопасно придвижване на гражданите. 

Относно наложените наказания:

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Отегчаващи - Висока степен на обществена опасност на престъпното деяние, предвид настъпилия резултат и начина, по който е възникнал. Настъпването на смърт при ПТП винаги е със завишена степен на обществена опасност, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Смекчаващи - Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало /за предходното осъждане К.К. е реабилитиран/. Подсъдимият К. изразява пълно съжаление за стореното и демонстрира разкаяние. Подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина във фазата на досъдебното производство. Самопризнанието пред съда не се цени като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е предпоставка за реализиране на диференцираното производство по Глава двадесет и седма от НК и се премира с намаляване на наказанието при условията на чл. 58а от НК; По същия начин, оказаната помощ на пострадалия след инцидента води до приложение на привилегирован състав и не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Добрите характеристични данни за личността на К.. Същият полага обществено полезен труд като шофьор на тежкотоварен автомобил при ЕТ "Илва - И.Й." гр. Габрово. Грижи се за семейството си. Осигурява доходи за издръжката на детето и домакинството. Характеризиран е от свидетелката Б.К.като изключително спокоен, уравновесен и неагресивен човек, добър съпруг и баща. Към смекчаващите вината обстоятелства следва да посочим и приноса на пешеходеца за настъпване на ПТП, който с поведението си е допринесъл за възникването на вредните последици. В случая е налице значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства.

За извършеното от подс. К.К. престъпление е предвидено наказание - лишаване от свобода до четири години. Относно наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като определи такова при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и осъди подсъдимия К.К. на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че подходящото наказание за подсъдимия К. е над минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. "б" от НК, т. е. шест месеца лишаване от свобода. Намалено с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, това наказание се явява в размер на четири месеца лишаване от свобода, каквото се налага с настоящата присъда.   

По отношение на подсъдимия К.К. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви като такова обстоятелство. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не могат да се оценят и като многобройни, в сравнение с обичайните случаи при извършване на подобен род престъпления. Изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства не се сочат и в пледоарията на  защитника адв. Н.. Напротив - същият претендира за приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и моли за по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода.     

Подсъдимият К.К. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер /за предходното осъждане на К. е настъпила реабилитация при условията на чл. 86 от НК/. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на четири месеца. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Попадането в средата на заведение за лишаване от свобода няма да спомогне К. да бъде поправен и превъзпитан в спазване на законовите норми. Същият и към момента демонстрира своето искрено разкаяние. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед личността на К., минималният срок на условното осъждане ще е достатъчен, за да може същият да осмисли деянието си и занапред да приведе поведението си в съгласие с общоприетите нормативни правила.   

На основание чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът постанови лишаване на подс. К.К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Не са налице условията за приложение на чл. 59, ал. 4 от НК, тъй като няма данни свидетелството за управление на водача да е отнето по административен ред. Срокът на лишаване от право съдът съобрази с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, като водач на МПС. Последното му наказателно постановление е от 27.06.2009 г. за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което са наложени две глоби от по 10 лв. Съгласно трайната съдебна практика, когато се налага наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК заедно с наказание лишаване от свобода, срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаването от свобода.

По отношение на подсъдимия К.К. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй вследствие на деянието има настъпила смърт.

По отношение на К. липсват други осъждания, които да налагат обсъждане на приложението на чл. 23 – 25 и чл. 68 от НК.

Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия К.Г.К. наказания ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на нормативно определените правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия, като водач на МПС.

По делото няма веществени доказателства, което да налага произнасяне по реда на чл. 109 и сл. от НПК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.К. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сума в размер на 790,47 лв. - разноски по делото, както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.

Съобразно направеното искане, и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия К.К. да заплати на частния обвинител С.Р.Д. *** сума в размер на 600 лв. - разноски по делото за участието на повереник, както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно издаване на изпълнителен лист.

В този смисъл е произнесената присъда.

 

 

                                         Председател :