Решение по дело №571/2014 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 18.12.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на осемнадесети ноември                          две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: К.Б.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 571 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 124 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ И.Х.Б. с ЕГН **********,*** твърди, че по силата на възстановяване на собственост върху земеделска земя и договор за доброволна делба от 18.12.2013 година е собственик на недвижим имот - земеделска земя: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 10.218 дка, четвърта категория, в землището на с. В., П. област, местността А., съставляваща имот № 006002, при граници и съседи: № 06001 - полски път на община К., № 000041 - гор.стоп.т. на МЗГАР - ДЛ, № 006024 - нива на наследници на Г. Т. Т., № 006008 - гора в зем. земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 006007 - нива на наследници на З. П. С., № 006006 - нива на Д. П. Д., № 006005- нива на наследници на К. Л. Б., № 006004 - нива на наследници на А. К. Г., № 6003 - нива на наследници на Р. И. Г., № 000228 - полски път на Община К.. На 06.02.2014 година по нотариално дело № 10/2014 година на нотариус Р. К. – peг. № 588 при НК била извършена обстоятелствена проверка и бил издаден нотариален акт № 16, том I, per. № 549, дело № 10/2014 година, вписан в АВ-СВ К. с вх. рег.№ 546 от 06.02.2014 година, акт № 40, том 2, дело № 213/2014 година, с който ответникът П.К.П. бил признат за собственик на описания в молбата недвижим имот- земеделска земя по давност. По силата на това формално права е придобила и ответницата П. Я. П., съпруга на П.К.П.. Оспорва изцяло правото на собственост на П.К.П., признато с цитирания нотариален акт, по проведената по нотариално дело № 10/2014 година обстоятелствена проверка, като твърди, че П.К.П. никога не е владял като собственик целия или част от имота, описан в акта за собственост. На добра воля на ответника било предоставено да ползва малка част от имота за отглеждане на земеделски култури, без някога ищецът като собственик, а преди делбата и останалите съсобственици да са се отказвали от този имот, да са го изоставяли или по някакъв начин да са изгубили интереса към него. Твърди, че имотът се владеел и ползвал изцяло от собствениците, на които било възстановено правото на собственост.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае по отношение ответниците, че е собственик на собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 10.218 дка, четвърта категория, в землището на с. В., П. област, местността А., съставляваща имот № 006002, при граници и съседи: № 06001- полски път на община К., № 000041- гор.стоп.т. на МЗГАР — ДЛ, № 006024- нива на наследници на Г. Т. Т., № 006008- гора в зем. Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 006007- нива на наследници на З. П. С., № 006006- нива на Д. П. Д., № 006005- нива на наследници на К. Л. Б., № 006004- нива на наследници на А. К. Г., № -6003- нива на наследници на Р. И. Г., № 000228- полски път на община К. и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт № 16, том I, peг. № 549, дело № 10/2014 година, вписан в АВ-СВ К. с вх. рег.№ 546 от 06.02.2014 година, акт № 40, том 2, дело № 213/2014 година.

ОТВЕТНИКЪТ П.К.П. *** оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по силата на нот. акт № 16, том I, per. № 549, нот. д. 10/2014г. на Нотариус Р. К. по силата на давностно владение бил собственик на процесния имот. Този имот владеел от 1984г., след възстановяване на земеделските земи по смисъла на ЗСПЗЗ и до днес, без някой от наследниците на М. К. Б., бивш жител ***, да му се е противопоставял по какъвто и да е начин до завеждането на настоящия иск от ищеца, който претендирал право на собственост по силата на договор за доброволна делба от 18.12.2013г. Придобивната давност била способ за придобиване на собственост или други вещни права посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права през период от време, определен в закона (в случая ЗС). Давността била оригинерно придобивно основание - за придобиване на вещното право било без значение на кого е принадлежала съответната вещ или имот. Правото на собственост по давност не се придобивала автоматично с изтичане на установения в закона срок, тъй като давността не се прилагала служебно (чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС). В тази връзка като владелец се позовал на същата - изтекла в негова полза, поради което с цитирания по - горе нотариален акт по обстоятелствена проверка (решение № 404/16.06.1995г., гр.д. № 1904/94г., IV г.о.) бил признат за собственик. До завеждане на настоящия иск никой (наследник или собственик като в настоящия) случай не му оспорвал владението, поради което владението му не било прекъсвано в предвидения от закона срок.

ОТВЕТНИЦАТА П.Я.П. *** в съдебно заседание оспорва иска. не взема становище по фактите, изложени в исковата молба.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 10272 от 28.05.1999г. (л.56) на Поземлена комисия К. (понастоящем – Общинска служба „Земеделие“ К.) е възстановено правото на собственост на наследници на М. К. Б. върху следния земеделски недвижим имот нива, с площ от 10.218 дка, четвърта категория, в землището на с. В., П. област, местността АКАЦИЙТЕ, съставляваща имот № 006002, при граници и съседи: № 06001- полски път на община К., № 000041- гор.стоп.т. на МЗГАР — ДЛ, № 006024- нива на наследници на Г. Т. Т., № 006008- гора в зем. Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 006007- нива на наследници на Злапо П. Стоянов, № 006006- нива на Д. П. Д., № 006005- нива на наследници на К. Л. Б., № 006004- нива на наследници на А. К. Г., № -6003- нива на наследници на Р. И. Г., № 000228- полски път на община К.. Процедурата по реституция е приключила, като решението е било придружено от скица (л.7, л.82). Представено е по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 150 от 28.11.2013г. на Община К. (л.63), от което се установява, че М. К. М. с ЕГН ********** и М. К. Б. са имена на едно и също лице. От представеното Удостоверение за наследници, изх. № 146 от 24.10.2013г. на Кметство В., се установява, че М. К. М. с ЕГН **********,*** е починал на 29.05.1984г., като е оставил наследници по закон дъщерите си Н.М.Б., С. М. Б., наследниците на починалата си дъщеря П. М. Б. – Х. И.Б. и И.Х.Б., и наследниците на починалия си син Н. М. К. – С. Н. К., П. Н. К. и М. Н. К.. С Договор от 18.12.2013г. с № 197, том VІ, рег. № 11843, нот. дело № 1197/2013г., нотариално заверен от Нотариус Т. Рангелов, вписан в Службата по вписвания К. на 18.12.2013г. в том ІІІ, № 113, вх. рег. № 4263, дв. вх. № 4260, наследниците на М. К. М. (Б.) извършили доброволна делба на реституирани земеделски земи, като в дял ІІІ ищецът е получил и процесния недвижим земеделски имот. С нотариален акт № 16, том I, per. № 549, дело № 10/2014 година на Нотариус Р. коновска, вписан в АВ-СВ К. с вх. рег.№ 546 от 06.02.2014 година, акт № 40, том 2, дело № 213/2014 година П.К.П. е признат за собственик по давност на процесния имот. От представената по делото дакеларация се установява, че ответникът П. е в брак с ответницата П. от 1970г.

Съдът е изслушал показанията на свидетели, доведени от ищцовата страна във връзка с доказване на твърденията, изложени в исковата молба. От показанията на свидетелката Б. – леля на ищеца се установява, че М. К. Б. е неин баща. Имотът в м. „А.” им бил възстановен и се работел лично от тях - два декара и сестра й обработвала други два. Нивата я помнела от детските си години, знаела, че е тяхна. Първо била около седем декара, но купили още една нива, по-малка, и цялата станала 10 декара. Това свидетелката помнела от детските си години. Имотът бил възстановен и не са го давали на никой да го работи. Свидетелката и съпругът й обработвали нивата около 6 или 7 години. Разпределили си я с други наследници, който искал, обработвал по 1, по 2 декара. След като остарели, дали нивата на друг, но той починал и от там нататък я оставили. Преди 6 или 7 години я оставили. П.К.П. ***. Още докато обработвали нивата, ответникът разкопал някъде, но наследниците не знаели, че техния имот стига до мястото, което ответникът обработвал. Ползвал около декар от другата страна на арка (канала). С наследниците на М. Б. си поделили имотите през миналата година. При връщането нивата бола в това положение, в което я знаела свидетелката. Цялата нива била от 10 декара, П. никога не я ползвал и не я садил. Не са му давали да я ползва. Само наследниците на Б. си я ползвали. От показанията на св. Б., леля на ищеца се установява, че М. Б. е неин баща. От него, по наследство, поземлена комисия им възстановила нива в местността „А.“. Не помнела коя година възстановили нивата, доколкото си спомняла, когато ги върнали на всички. Нивата била 10 декара и се намирала в местността „А.”. С останалите наследници си я разделили, свидетелката взела да работи три декара, след това дала на дъщеря си, тя да ги обработва. Познавала П.П., той нямал нива на това място и в тази местност. Ползвал едно кюше да ползва, най-много 5 ара било според свидетелката. Това кюше било на югозапад, от горната страна. Свидетелката не ходила на нивата, защото я дала на дъщеря си, тя можело още да я работи.  От показанията на св. Г. се установява, че е от В. и живее там. Познава М. Б., той бил бивш жител ***. В местността „А.” имал имот, не по-малко от десет декара, нива бил имота. Тази нива се възстановила на неговите наследници. Познавал Н., сватове били. Казвала се Н. Б. и била дъщеря на М. Б.. П. била голямата му дъщеря. С. и К. също ги познавал. Ищецът И. бил наследник на П.. След като се възстановила нивата, Н. им дала нейния дял, защото били сватове, от 1990 година го работило семейството на свидетеля. Делът на Н. бил около три декара, работили тази част от имота до преди две години. М., мъжът на С. също работел нивата до преди 4 или 5 години. Свидетелят познавал ответниците, те работили един ъгъл на кюше, в северозападната част на нивата. Работили, по негова преценка, около 7 или 8 ара. Сега също работели мястото, ответникът садял зеленчуци. П. и П. не работили цялата нива, както я знаел. Наследниците сеели царевица, жито и други култури. М. сеел само царевица. Мъжът на С. работил имота в средната му част, от север. Източната част работел В. К. Д. от В. Не можел да каже, кой му дал да работи тази част от нивата.

Съдът е изслушал показанията на свидетели, доведени от ответната страна във връзка с доказване на твърденията, изложени в отговора на исковата молба. От показанията на св. Р. се установява, че знае къде се намира нивата на П.К.. свидетелят имал място надолу, ходел за вода нагоре и виждал ответника до канала, работел някакво място. Намирало се във В. предполагал, че местността е „А.”, защото неговия имот бил в тази местност. Мястото на ответника се падало вдясно, на запад, до канала. Мястото горе-долу това, което той работи там не е чак толкова голямо. Ответникът садял зеленчуци, около един декар било мястото. Останалото, което косял свидетелят не можел да определи колко е голямо. Местото отивало към С.. Една част садял със зеленчуци, друга част косял. Свидетелят ползвал своята нива след демокрацията и винаги, когато я работел, заварвал ответника също да работи. Не виждал други хора да работят на това място, живеел във В.. Познавал И.Б., съседи били. Не бил виждал И. да работи нивата, нито негови роднини. Не му било известно някой да е имал претенции към нивата, освен ответника. Мястото, което П. работел се намирало до канала, садял в него зеленчуци. До канала мястото било около декар - това което работел, а другото било пръснато – треви, отивало във върбака и от там минавали вода и канал. П. косял всичко там, имало окосено и неокосено място наоколо. Не си представял обособен имот с граници. Нямал граница имота. П. садял зеленчуци и косял останалото, друг свидетелят не виждал да коси там. От показанията на св. Т. се установява, че знае къде се намира нивата на П.К. - в горния край на местността „А.”. Нивата на П. била около 10 декара. Свидетелят откакто го запомнил, все ответника обработвал тази нива. Виждал го, когато ходел да пасе животните, П. първо облагородил нивата, като прекарвал с шофьор и товарна кола топрак (земя-пръст), изравнил я, след това си я обработил. Това съм виждал, когато съм ходил. Виждал го там да коси и викал на помощ свидетеля да прекара сеното, което окосил от ливадата. Една част от имота ползвал като градина, а другата част, като ливада. Не бил ограден имота. Когато в онзи район като пастир, не виждал друг човек в имота. Не е чувал някой да има претенции за този имот. Свидетелят познавал И.Б., не го виждал да ходи там в нивата. Знаел лелите на ищеца, тях също не ги виждал в имота, нито децата им. Знаел, че имотът е на П., само него виждал, той бил собственик. Имътът бил нещо като обществено място, там минавала реката (арк), тя се вливала в тази местност. П. започнал да прекарва облагородителен материал, разширил я, изравнил я и почнал да ползва имота. Това станало много отдавна, в началото на демокрацията, дори може и по-рано да било, не си спомнял точно. И сега ответникът ползвал имота. Свидетелят не бил пастир от около две или три години, не можел да каже площта на градината и на ливадата. Имотът имал граници, виждало се докъде е ливадата, къде е границата, но той не можел да я определи. В тази градина ответникът садял царевица и зеленчук. познавал наследниците на Б. и на Г., имали ниви наоколо, но не ги работели. На Б. хората заминали за К. и не работели нивата. Не знаел дали наследниците на Г. работят нивата си. Не познавал Д. П. Д.. Спрямо канала зеленчуковата градина се намирала в източната част на канала. Нивата граничела с канала, доста голяма била, мислел, че имало и от другата страна. Намирала се на изток от канала от към С.. В източната част свидетелят виждал ответника да работи. От показанията на св. А. се установява, че П.К. имал имот в местността „А.“, доста голям, около 10 дка. Свидетелят не е виждал в този имот П. Г. и В. Д. през последните 10 години. П. и П. ползвали имота от много време, повече от 10 години, мислел че е техен, не виждал друг човек там. Свидетелят карал в имота оборски тор, имало в долния край ливада, имало сети зеленчуци. На юг била ливадата, имотът бил наклонен на север и там се намирали зеленчуците, не бил точно север ориентиран. В горната страна имало път, дига към реката. Отдолу имало голям канал и П.П. си направил път и се движел с един трактор. Не чувал някой да има претенции към имота. Когато свидетелят закарал тор, я оставил навсякъде, където П. казал – в ливадата и зад тази ливада. Не знаел с каква площ е зеленчуковата градината като площ, защото не било засадено цялото място. Мястото било голямо, виждал го преди 10 години до миналия път.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

За да отговори на въпроса за основателността на иска, съдът първо следва първо да разгледа възражението за придобивна давност, направено от ответниците. С чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ е въведено, че изтеклата давност преди влизане в сила на тази разпоредба по отношение на земеделски имоти не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. В случаите, когато реституцията е приключила след 22.11.1997г., когато е започнало действието на посочената норма, давност  ще започне да тече от окончателния акт, с който имотът е възстановен. Т.е. в настоящия случай до 28.05.1999г., на която дата е постановено Решение № 10272 от 28.05.1999г. на Поземлена комисия К. (към онзи момент - необжалваемо), давност по отношение на процесния имот не е текла и съдът следва да се произнесе по възражението на ответниците след тази дата, до предявяване на иска. Основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и това, че лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен). По делото не са събрани категорични доказателства, че П.П. е своил процесния недвижим имот. В тази насока, показанията на свидетелите на ответната страна не са категорични по отношение на цялата площ. всички свидетели – и тези, доведени от  ищеца, и доведените от ответниците сочат, че П. е обработвал само част от имота с площ малко под или около декар, на която е садял зеленчуци. Владение върху целия имот не е доказано в процеса, нито са установени конкретни действия на ответника да свои цялата вещ. действително, св. А. сочи, че веднъж е закарал тор на нивата и тази тор била разхвърляна навсякъде, от с тези показания не се опровергава установеното от показанията на свидетелите на ищеца – конкретно – на свидетеля Г., който твърди, че до преди около две години неговото семейство е обработвало неформалното деление на имота – около три декара, които се паднали на Н., че наследниците на М. Б.са сели царевица и жито. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, но тя е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. В конкретния случай първо не се установи ответниците да са държали цялата вещ – в тази насока показанията на свидетелите са категорични относно владение само върху част от имота, за целия имот доказателства не са ангажирани, а твърденията на свидетелите на ответната страна, че не са чували и виждали друг да обработва и да има претенции към имота, не могат да се противопоставят на доказателствата ангажирани от ищеца, че през различни периоди от време, наследниците на Бламачев са обработвали и ползвали реституираният им имот. При това положение, недоказано, при условията на пълно и главно доказване остана възражението на ответниците, за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ищецът, при условията на пълно и главно доказване установи правото си на собственост по отношение на процесния земеделски имот. Същият е придобит по силата на наследство, извършена реституция с приключила процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ и доброволна делба, извършена между сънаследниците на имота, поради което искът следва да бъде уважен. 

С оглед уважаване на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК, основателен се явява иска по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна нотариален акт № 16, том I, peг. № 549, дело № 10/2014 година на Нотариус Р. К., вписан в АВ-СВ К. с вх. рег.№ 546 от 06.02.2014 година, акт № 40, том 2, дело № 213/2014 година.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът претендира разноските, като на основание чл. 78, ал.1 от ГПК такива следва да му бъдат присъдени в пълния реализиран размер или 350 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на П.К.П. с ЕГН ********** и П.Я.П.,***, че И.Х.Б. с ЕГН **********,*** е собственик по наследство, реституция и доброволна делба на следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 10.218 дка, четвърта категория, в землището на с. В., П. област, местността А., съставляваща имот № 006002, при граници и съседи: № 06001 - полски път на община К., № 000041 - гор.стоп.т. на МЗГАР - ДЛ, № 006024 - нива на наследници на Г. Т. Т., № 006008 - гора в зем. земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 006007 - нива на наследници на З. П. С., № 006006 - нива на Д. П. Д., № 006005- нива на наследници на К. Л. Б., № 006004 - нива на наследници на А. К. Г., № 6003 - нива на наследници на Р. И. Г., № 000228 - полски път на Община К..

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, нотариален акт № 16, том I, peг. № 549, дело № 10/2014 година на Нотариус Р. К., вписан в АВ-СВ К. с вх. рег.№ 546 от 06.02.2014 година, акт № 40, том 2, дело № 213/2014 година, по силата на който П.К.П. с ЕГН ********** е признат за собственик по силата на давност на следният недвижим имот: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА, с площ от 10.218 дка, четвърта категория, в землището на с. В., П. област, местността А., съставляваща имот № 006002, при граници и съседи: № 06001 - полски път на община К., № 000041 - гор.стоп.т. на МЗГАР - ДЛ, № 006024 - нива на наследници на Г. Т. Т., № 006008 - гора в зем. земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 006007 - нива на наследници на З. П. С., № 006006 - нива на Д. П. Д., № 006005- нива на наследници на К. Л. Б., № 006004 - нива на наследници на А. К. Г., № 6003 - нива на наследници на Р. И. Г., № 000228 - полски път на Община К..

ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН ********** и П.Я.П.,*** да заплатят на И.Х.Б. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 350.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: