Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.
Пазарджик, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК,
Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на тридесет и първи
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2176/2019 г. по описа на
Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е
след отмяна на решение №415/10.07.2019 г. на ПзРС по АНД № 458/2019 г. и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с решение №
736/08.11.2019 г. на Административен съд Пазарджик по КАНД № 1010/2019 г.
Производството
е образувано по жалба от „П.М.К.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 115-117, представлявано от изпълнителния
директор К.В.Ч. чрез адв. И.Ч. ***, против Наказателно постановление № 45/31.01.2019
г. издадено от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.
Пазарджик, с което на основание чл.164 ал.1 от Закон за опазване на околната
среда (ЗООС) за нарушение на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
Релевираните
в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на незаконосъобразност на обжалваното
постановление, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
са изложени подробни съображения, подкрепящи изразеното становище.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател редовно призовано не изпраща законовия
представител, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага подробно писмено становище в подкрепа
на искането за отмяна на НП. Прави се искане за присъждане на сторените разноски, съгласно представения
списък на разноските.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано писмено становище
за законосъобразност на НП, като пледира за неговото потвърждаване. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и не
прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна
разноски.
Районен съд- Пазарджик, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
На 14. и 15. Ноември 2018 г. екип от експерти от
РИОСВ- Пазарджик и Басейнова дирекция ИБР- Пловдив извършили проверка на
стопанисвана от дружеството-жалбоподател инсталация за производство на катодна
мед и цинков сулфат, находяща се в с. ***, обл. Пазарджишка. Проверката била
възложена със Заповед № РД-08-156/12.11.2018 г. на директора на РИОСВ
Пазарджик. Част от екипа били свидетелите Е.С. гл. експерт „Отпадъци“ и С.П.- гл. експерт „Опасни химични вещества“.
Проверката имала за предмет контрол по изпълнение на условията от оператора „П.М.К.”
АД („***“) на условията от Комплексно разрешително КР № 117/2006г„ изменено с
Решение № 117-Н0-ИЗ-А0-ТГ1 /2017г.
В хода на проверката било установено, че не се
изпълнявали част от условията по това разрешително, а именно:
1./ По условие 7.3.- Притежателят на настоящото
разрешителното е длъжен да информира МОСВ, ИАОС и РИОСВ за всяка планирана
съществена промяна в работата на инсталациите по Условие 2, като при огледа на площадката
било установено, че са извършвани промени в работата на инсталациите по условие
2, за които компетентните органи не са уведомени, а именно: инсталация за
производство на топлоенергия била демонтирана; монтиран бил дизелов генератор с
мощност 160 kW и с резервоар за дизелово гориво около 40 л.; монтирана била
термопомпа, за подгряване на разтвора, които влиза в инсталацията за
екстракция.
2./ По условие 8.3.1.1., съгласно което употребяваните
суровини в инсталацията по Условие 2, които попадат в обхвата на Приложение 4
на ЗООС, да не се различават по вид и да не превишават количествата, определени
в Таблица 8.3.1.1 и Таблица 8.3.1.1 (1) от разрешителното за инсталацията за
производство на катодна мед при следните параметри за Окисна и некондиционна
медна руда количество [t/t] 800- количество [t/y]768000 и за медсъдържащи отпадъци
количество [t/t] 10,8 - Количество [t/y] 650, като било установено, че за
производствена дейност като суровина бил използван единствено набогатен разтвор
от езерото за „богати разтвори“, не са използвани медсъдържащи отпадъци, като
операторът не бил представил информация за употребеното количество
некондеционна медна руда за производството на тон продукт.
3./ По условие 8.3.2. Измерване и документиране.
Условие 8.3.2.1- Притежателят
на КР следва да прилага писмени инструкции, осигуряващи измерване/изчисляване и
документиране на използваните количества суровини, спомагателни материали и
горива, съгласно таблиците по Условие 8.3.1.2 и Условие 8.3.1.3 изразени като:
а) Месечна консумация на суровини, спомагателни материали и горива за
инсталациите, които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, определени с
Условие 2; б) Месечно производство за инсталациите, които попадат в обхвата на Приложение
4 на ЗООС, определени с Условие 2; в) Месечна консумация на суровини,
спомагателни материали и горива за производството на единица продукт за
инсталациите, които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, определени с
Условие 2; г) Годишна консумация на суровини, спомагателни материали и горива
за единица продукт за инсталациите, които попадат в обхвата на Приложение 4 на
ЗООС, определена с Условие 2. Уточнено е също, че изчисляването на количествата
се извършва в съответствие с Условие 6.2.“ При проверката на експертите било
установено, че били представени инструкции за измерване/изчисляване и
документиране на използваните количества суровини
и спомагателни материали, но на място нямало налична документация за
измерване/изчисляване на използваните количества некондиционна медна руда. Не
били представени записи за количествата изразходвана за периода на проверката
окисна и некондиционна медна руда, съгласно изискването на Условие 8.3.2.1.
4./ По условие 8.3.2.2- „Притежателят на разрешителното да прилага
писмена инструкция за оценка на съответствието на измерените/изчислените
количества суровини, спомагателни материали и горива с определените такива в
Условие 8.3.1.1, Условие 8.3.1.2 и Условие 8.3.1.3 на КР. Инструкцията следва да
включва установяване на причините за несъответствия и предприемане на
коригиращи действия. Резултатите от изпълнението на инструкцията следва да се
документират“. При проверката били представени документи- инструкции за оценка
на съответствието на измерените/изчислените количества спомагателни материали и
горива, но на място нямало налични записи за прилагане на РИ- оценка на
съответствието на измерените/изчислените количества използвана некондиционна
медна руда.
5./ По условие 8.3.4.9.- „Притежателят на КР да прилага
инструкция за поддръжка и периодична проверка на съответствието на съоръженията
и площадките за съхранение на суровини, спомагателни материали, горива и
продукти към инсталациите по Условие 2 с експлоатационните изисквания и
условията на разрешителното, установяване на причините за несъответствие и
предприемане на коригиращи действия“. При проверката била представена
инструкция по условието. При проверката на място на откритата част на площадката,
се установило, че фундамента/обваловката на съда за обогатен разтвор,
разположен северозападно от инсталацията за екстракция и електролиза бил
затрупан със земни маси от прилежащия склон. По външната стена на съда били
установени следи от течове и кристализирало вещество със син цвят (медни соли)
от изтичане на обогатен разтвор от резервоара. Констатираните несъответствия
обаче, при проверка на съответствието на съда за обогатен разтвор не са
отразени като несъответствие и не са предприети коригиращи действия за
отстраняването му съгласно работната инструкция.
6./ По Условие 8.3.5.1.- „Притежателят на настоящото
разрешително да документира резултатите от извършените проверки на
съответствието на съоръженията и площадките за съхранение на суровини,
спомагателни материали и горива с експлоатационните изисквания и условията на
разрешителното, установените причини за несъответствие и предприетите
коригиращи действия“. При проверката били представени записи от прилагането на
инструкцията, но в тях не били отразени установените несъответствия за съда за
съхранение на обогатен разтвор и целостта и здравината на резервоара, както и
причините и предприетите коригиращи действия.
7./ По Условие 11.4.3.- „Притежателят на настоящото
разрешително да изготвя (при предаването на опасни отпадъци за
оползотворяване/обезвреждане), съхранява и представя на компетентните органи
при поискване за всяка партида транспортиран отпадък копия от следните
документи:
- За неопасни производствени отпадъци: сертификат на
товара (отпадъка) или съпроводителен документ;
- За опасни отпадъци: сертификат на товара (отпадъка)
или съпроводителен документ;
- „Транспортна карта”, съгласно Приложение 4 на
Наредба № 9/28.09.2004 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичния
регистър на издадените разрешения, регистрационните документи и на
закрититеобекти и дейности;
- „Писмени инструкции за действие при аварии”, в
съответствие с Приложение №5 на Наредба за изискванията за третиране и
транспортиране на производствени и на опасни отпадъци, приета с ПМС №
53/19.03.1999г.“. При проверката на място не били представени „Транспортна
карта” (идентификационни документи) за предадените за транспортиране опасни
отпадъци с код 01 03 07*, 13 02 05*, 16 06 01*. Останалите документи, изискващи
се с условието били налични.
8./ По условие 13.4.- „Притежателят на настоящото
разрешително да прилага инструкция за отстраняване на разливи от
вещества/препарати, които могат да замърсят почвата/подземните води и третиране
на образуваните отпадъци“. При проверката било установено, че е налична работна
инструкция КР- 117/2006 00.39-2012 и бил представен дневник за прилагането й. При
проверката на място на откритата част на площадката, се установило че
фундамента/обваловката на съда за обогатен разтвор, разположен северозападно от
инсталацията за екстракция и електролиза бил затрупан със земни маси от
прилежащия склон. По външната стена на съда били установени следи от течове и
кристализирало вещество със син цвят (медии соли) от изтичане на обогатен
разтвор от резервоара. Констатираният разлив не бил отразен в записите, и не били
предприети действия за отстраняването му.
9./ По Условие 13.8.- „Притежателят на настоящото разрешително да прилага
инструкция за периодична проверка за течове от тръбопроводи и оборудване,
разположени на открито, установяване на причините и отстраняване на течовете“.
Проверяващите установили наличие на работна инструкция КР- 117/2006 00.39-2012,
и бил представен дневник за прилагането й. Констатираните следи от течове и
кристализирало вещество със син цвят (медни соли) от изтичане на обогатен
разтвор, по външната стена на съда за обогатен разтвор, разположен
северозападно от инсталацията за екстракция и електролиза, не били отразени в
записите на дневника и било установено, че не били предприети действия за
отстраняването им.
10./ По условие 16.1.- „В случай, че притежателят на
настоящото разрешително вземе решение за прекратяване на дейността на
инсталациите, посочени в разрешителното или на части от тях, незабавно да бъдат
уведомени РИОСВ и ИАОС“. При огледа на площадката било констатирано, че вторият
резервоар за съхранение на сярна киселина бил демонтиран, като РИОСВ не била уведомена
за намерението на дружеството да демонтира и прекрати експлоатацията на
резервоара за сярна киселина.
11./ По условие 16.3.- „При временно прекратяване на
дейността на инсталациите (технологичните съоръжения) или на части от тях, да
се изготви подробен План за временно прекратяване на дейностите на площадката
или част от тях, и да се представи в РИОСВ. Планът да включва като минимум:
- Почистване на тръбопроводи и оборудване, които са
работили с вещества/материали; материали, контролирани от националното
законодателство;
- Почистване на складови помещения/складови площадки,
временни площадки за съхранение на отпадъци, обваловки и басейни;
- Инструкции и отговорни лица за всяка от дейностите
по временно прекратяване;
- Окончателна цена за всяка от дейностите и
осигуряване на необходимите средства“. При проверката било констатирано, че във
връзка с демонтирането на вторият резервоар за съхранение на сярна киселина не
бил изготвен и представен в РИОСВ- Пазарджик План за временно прекратяване на
дейностите на площадката или част от тях.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.125
ал.1 т.2 от ЗООС, която правна норма императивно предвижда, че операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.
По този св. Т.А.-***
в присъствието на свидетелите С.П. и Е.С. съставила срещу дружеството-нарушител
АУАН № 45 от 07.12.2018 г., който впоследствие на 11.12.2018 г. бил предявен и
връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството л.31 от АНД №458/19 г.).
Въз основа на акта на 31.01.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление.
То било
връчено лично на изпълнителния директор на санкционираното дружество на
13.02.2019 г., видно от разписка за връчване (л.112 от АНД №458/19 г.). Жалбата
против НП била от надлежно упълномощено лице от изп. директор на дружеството
чрез АНО по куриер на 20.02.2019 г., видно от товарителница на л.23 от АНД №
458/2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от
събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. Т.А.
и на свидетелите С.П., С.А., Е.С., Н.У. и И.Н. и от заключението на съдебната
техническа експертиза. Съдът кредитира изцяло събраните
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се
допълват.
При така
установеното съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Така установените
факти и обстоятелства дават основание на съда да приеме, че
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС.
Както се посочи
вече тази правна норма задължава оператора на инсталация да изпълнява условията в комплексното
разрешително.
Не е спорно по делото, че дружеството-жалбоподател
притежава Комплексно разрешително (КР) № 117/14.11.2006г. изменено с Решения №
117-Н0-И1-А0-ТГ1/2013 г., №117-Н0-и2-А0-ТГ1/2016 г. и № 117-Н0-И3-А0-ТГ1/2017
г., приети като писмени доказателства в настоящото производство (л.55- л.94 от
АНД № 458/19 г.). При това положение към момента на проверката няма съмнение,
че дружество „***“ АД е имало качеството на оператор за експлоатация на
инсталации по смисъла на т.43 от §1 към ДР на ЗООС във връзка с чл.117 ал.1 от
ЗООС и Приложение 4 към закона. В този смисъл дружеството може да бъде субект
на нарушение по чл.125 ал.1 т.2 във вр. с чл.164 ал.1 от ЗООС.
Съдът намира
за необосновано твърдението, изложено в жалбата и в писменото становище на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, че описаното в т.1 от НП нарушение на
Условие 7.3 от КР, изразяващо се в това, че на площадката не била извършвана
промяна в работата на инсталациите по Условие 2 от КР, не било осъществено.
Излага се становището, че съгласно Условие 2 от КР, инсталацията за
производство на топлоенергия не попадала в обхвата на приложение №4 от ЗООС,
тъй като тя не била свързана с дейностите, за които било се издава КР съгласно
чл.117 ал. 1 от ЗООС и поради това, задължението за уведомяване по реда на
Условие 7.3 не намирало приложение по отношение на инсталация за производство
на топлинна енергия. Съдът намира тези твърдения за неоснователни. Вярно е, че
инсталацията за топлоенергия не попада в обхвата на КР (виж л.56 от АНД
№458/2019 г.). В случая обаче се касае за демонтиране на тази инсталация, както
сочи в показанията си св. А. и за монтиране на дизелов генератор с мощност 160
kW и резервоар за дизелово гориво 40 литра, както и монтиране на термопомпа за
подгряване на разтвора, който влизал в инсталацията за екстракция, като част от
процеса за извличане на електролитна мед.
Второто
съображение във връзка с неизпълнението на това условие, изложено от
представителя на санкционираното дружество е, че промяната в инсталацията за
производство на топлоенергия (демонтаж) не била планирана, по смисъла на
Условие 7.3 от КР, като била извършена единствено аварийна промяна- демонтаж на
стара паро-котелна инсталация, наложено от срутване на комин за отходните
газове. Твърди се, че демонтажът имал неотложен характер, тъй като авариралото
съоръжение представлявало заплаха за живота и здравето на работниците и
служителите. За удостоверяване на тези обстоятелства, са ангажирани
доказателства, а именно приетия по делото Протокол за констатация на аварията и
показанията на св. И.Н.- консултант, използван от „***“ при възникването на
аварии в дейността на дружеството, с които се обосновава неотложния характер на
демонтажа. В този смисъл и било обективно невъзможно предварителното
уведомяване на РИОСВ за същия, поради което уведомлението е изпратено на
инспекцията впоследствие с писмо с вх. №ПД-06-2022-16/10.12.2018 г. (л.11 АНД
№458/19 г.). Действително демонтажът е бил с неотложен характер, тъй като
аварията в съоръжението е представлявала заплаха за живота и здравето на
работниците и служителите. Следва обаче да се има предвид, че освен този
демонтаж е имало и монтаж на нови съоръжения- дизелов генератор и термопомпа с
посочени по-горе характеристики, в какъвто смисъл са показанията на св. А..
Освен това
от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател се излагат съображения
и за това, че промяната в инсталация за производство на топлоенергия (демонтаж)
не била съществена, с оглед на дефиницията по §1 т.41 от ДР към ЗООС, според
която съществена промяна е всяко преустройство с промяна на естеството на
производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията,
която може да има значително отрицателно въздействие върху здравето на хората
или върху околната среда. За такава се смята всяка промяна или увеличение на
капацитета, когато промяната или увеличението на капацитета сами по себе си
достигат праговите стойности, определени в приложение № 4 към ЗООС. С оглед на
това се излага доводът, че съществена може да бъде единствено промяна в
инсталация за производствена дейност, за която се изисква КР, но не и промяна в
инсталация за производство на топлинна енергия- производство, което не е
основно и което не попадало в обхвата на Приложение № 4 към ЗООС. Установи се
обаче от показанията на св. А., че е налице съществена промяна в инсталацията
за производство на топлоенергия, тъй като както вече се посочи едновременно с
демонтирането на старата паро-котелна инсталация е извършено монтиране на дизелов
генератор с мощност 160 kW, резервоар за дизелово гориво 40 литра и термопомпа.
Този монтаж несъмнено съставлява съществена промяна в инсталацията и попада в
обхвата на дефиницията по І1 т.41 от ДР на ЗООС.
Вярно е, че в
показанията си св. А. посочи, че топлинната инсталация била временно извадена
от експлоатация още преди да бъде извършена проверката от контролния орган,
независимо че не можа да си спомни точно през коя година е станало това. Следва
да се има предвид, че това изваждане от експлоатация е с временен характер,
което предпоставя възможността операторът (дружеството-жалбоподател) да въведе
отново в експлоатация съоръжението, още повече, че в уведомлението до РИОСВ не
е посочен срок.
Неоснователни
се явяват и твърденията в писмената защита, че инсталацията била проверявана и
преди, но не били констатирани нарушения на КР. От показанията на св. А. се
установява, че на оператора се правят ежегодно планови проверки за спазване на
КР, като тя не е посочила дали при предишните проверки са констатирани или не
нарушения на КР. Такива обаче са факт, за което АНО чрез своя процесуален
представител е ангажирал писмени доказателства и за тях дружеството е понесло
санкции (виж приложените на л.100-104 от АНД № 458/19 г. НП). В писмената
защита е направен опит да се внуши, че св. А. смятала като нарушение на
процесното условие от КР „генерирането на голямо количество отпадъци“
вследствие извършения демонтаж на топлоинсталацията, като се оспорва, че
генерирането на отпадъци не било вменено нарушение, а самия демонтаж като
нерегламентирано действие, както и това че не съществувало риск от такова
генериране на отпадъци, с оглед становището от 20.12.2018 г. дадено от РИОСВ по
повод инвестиционното предложение на дружеството относно доставката и монтажа
на нова термопомпа и дизелов генератор, които да заменят инсталацията за
топлинна енергия, като с това становище се одобрявали действията на оператора.
По този начин се санирало допуснатото нарушение на Условие 7.3 от КР с
последващото одобрение на инвестиционното предложение. Следва обаче да се има
предвид, че със заявеното относно геренерирането на отпадъци с демонтажа, св. А.
подчерта обстоятелството, че е от съществено значение за всяка една промяна в
инсталацията, която не е регламентирана от КР, операторът да уведомява
предварително контролния орган- РИОСВ, с цел предотвратяване и недопускане на
щети за околната среда. В този смисъл заявеното от нея не променя
изпълнителното деяние на вмененото нарушение. Фактът, че впоследствие
инвестиционният проект е одобрен, не може да санира извършеното нарушение, тъй
като операторът е бил длъжен да уведоми РИОСВ преди да предприеме промени в
инсталацията, изразяващи се в монтаж на нови съоръжения.
Съдът не
приема и за основателни направените възражения, че на площадката се намирали и
били доставени дизеловия генератор и термопомпата, но същите не били монтирани
и пуснати в експлоатация. Св. А. посочи в показанията си, че дизеловият
генератор и термопомпа „физически са присъствали“ и са били монтирани, като
заяви че не е извършвала проверка дали същите са били въведени в експлоатация,
но също така и уточни, че е чувала шум към момента на проверката, който не може
да посочи със сигурност дали е бил от термопомпата. Установява се още от
нейните показания, че от присъстващите при проверката представители на дружеството
е установено, че термопомпата била монтирана, за да подгрява разтвора на входа
на инсталацията, предвид студеното време. Тя заяви още, че през студения
период- м. ноември термопомпата е експлоатирана, като предходните години през студения
период дружеството е прекратявало работа именно защото разтворът бил студен и
не е могло да се работи. Всичко това показва, че съоръженията- дизелов
генератор и термопомпа са били и монтирани, и експлоатирани. Съдът не даде вяра
на показанията на св. Н., според който термопомпата била пусната в действие
след извършване на проверката, а дизеловият генератор- в началото на 2019 г. На
първо място те противоречат на показанията на св. А., а от друга страна
свидетелят поради дългогодишните си граждански отношения с дружеството е
заинтересован от изхода на делото и неговите твърдения не могат да бъдат приети
за обективни. Сам свидетелят признава дори, че още преди проверката е монтирал
термопомпата и генератора и към момента на проверката те са били на площадката.
Отрича
се от дружеството, чрез процесуалния представител и описаното в т.2 от НП
нарушение на Условие 8.3.1.1 от КР, съгласно което употребяваните суровини в
инсталацията по Условие 2, които попадат в обхвата на Приложение №4 на ЗООС, не
трябва да се различават по вид и да превишават количествата, определени в
Таблица 8.3.1.1 и Таблица 8.3.1.1(1) от КР. Твърди, че се „П.М.К.“ АД не
употребява като суровина некондиционна медна руда и медсъдържащи отпадъци, а
като суровина бил използван единствено дебалансова вода от езерото за „богати
разтвори”, поради което обективно невъзможно било да предостави исканата
информация.
Сочи се още, че непредставянето на информация
за употребени количества некондиционна медна руда не съставлявало само по себе
си нарушение на гореописаното условие по КР, тъй като непредоставянето на
информация не означавало, че употребяваните суровини се различават по вид и
количество от допустимото по КР. Задължение било на АНО да установи дали се
използва некондиционна руда от дружеството и в какви количества. Процесуалният
представител обосновава своите изводи базирайки се на заключението на СТЕ и
поясненията на вещото лице при разпита му в съдебно заседание, от които ставало
безспорно, че водата само минавала през скална статична маса и се излужвало
нищожно количество мед. Нямало данни за добита некондиционна медна руда и
данните за добиването й били условни, като използването на тази руда било
единствено посредством вода, която преминава през нея. Тоест като средство за
извличане на медта от скалната маса се използвало вода.
Следващият
аргумен изложен от процесуалния представител е, че наказващият орган трябвало
да установи при условията на служебното начало дали изобщо некондиционна руда
се използва като суровина от дружеството и в какви количества, а не да прави
изводи на база предположения.
Съдът
не споделя направените възражения от процесуалния представител. На първо място
от показанията на св. А. се установи, че некондицонната медна руда е основната
суровина за производство на електролитна мед от дружеството. В Самото КР в
Условия 8.3.1.1 е посочено, че суровина за производството на катодна мед е
именно окисната и некондиционна медна руда. В СТЕ е описан начина на добиване
на електролинтната мед, а именно чрез промиване с вода на скалният материал
(табан) се разтваря (излужва), получава се обогатяване на въпросната вода с мед
и се събира в малко езеро, след което се извлича с разтвор от сярна киселина,
извличане и концентриране на медта с органичен разтворител, отново извличане
със сярна киселина и разтворът се използва за електролиза, като се подава на
входа на инсталацията. Посочено е още в заключението, че при този процес
престояването на открито води до окисление на медния сулфид (пирит). По този
начин се извлича електролитен мед. В съдебно заседание вещото лице потвърди, че
водата, минавайки през скалната маса излужва мед, макар и в нищожни количества.
Описания от вещото лице метод потвърждава начина, по който се произвежда
електролитна мед, като окисната и некондиционната медна руда участва като
суровина в този процес. Обстоятелството, че вещото лице сочи, че излужването на
тази мед било в нищожни количества, съдът намира, че не следва да се приема,
тъй като същото почива на оглед направен от вещото лице към момента на
изготвяне на експертизата, като тези данни не може да се приеме, че са били
налице и към момента на извършване на проверката от контролните органи през м.
ноември 2018 г. Тоест изводите на експерта почиват на данни почти две години
след извършената проверка, когато фактическата обстановка се е променила. Освен
това от показанията на св. С.П.- гл. експерт „Опасни химични вещества“,
участвал в проверката, че операторът е използвал набогатени разтвори при
производството на мед. Безспорно е установено по делото и че дружеството не е
предоставило информация за употребеното количество некондиционна медна руда за
производство на тон продукт. В случая е без значение какво е количеството за
изложената мед, и по-конкертно дали то е минимално или не. Операторът е бил
длъжен да предостави информация за употребеното количество от основната
суровина, използвана в производствения процес и няма спор, че не е сторил това.
Дружеството-жалбоподател
категорично отрича извършването на нарушението и по т.3 и т.4 от НП, а именно
за нарушения на Условие 8.3.2 и по-конкретно Условие 8.3.2.1 и Условие
8.3.2.2., които АНО е приел за нарушени, поради липсата на съхранявана на място
налична документация за измерване/изчисляване на използваните количества
некондиционна медна руда, доколкото по условията в разрешителното се въвеждало
като задължение за оператора да прилага писмени инструкции, осигуряващи
измерване/изчисляване и документиране (Условие 8.3.2.1) и оценка (Условие
8.3.2.2) на използваните количества суровини. Твърди се, че според условията на
КР не се изисквало съхраняване на място на посочената документация, като при проверката
не било установено, че такива писмени инструкции не се прилагат. Отново се
излагат съображения, че дружеството не използвало като суровина некондиционна
медна руда. Съдът не споделя направеното възражение от процесуалния
представител, тъй като от показанията на св. С.П. се установи категорично, че
операторът („***“) е предоставил инструкции за другите суровини и спомагателни
материали, но не и за некондиционната руда, която е натрупана на насипището и
не е излужена. Св. А. също беше категорична, че операторът не е представил при
проверката документи за измерените/изчислени количества на използваната основна
суровина. Съображения, че основната суровина използвана от дружеството е именно
некондиционна медна руда се изложиха по-горе.
Не
се споделят от съда и направените възражения за липса на извършени нарушения по
т.т. 5, 6, 8 и 9 от НП, а именно за нарушения на Условие 8.3.4.9, Условие
8.3.5.1, Условие 13.4 и Условие 13.8 от КР. Основание за да се приеме нарушение
на посочените условия, са дали констатираните при проверката следи от теч на
обогатен разтвор от резервоара за съхранението му. Показателни в тази насока са
показанията на свидетелите А. и П., които категорично заявяват за констатирано
наличие на теч по резервоара, описвайки същия като образувано кристализирало
синьо на цвят. Операторът не е предприел действия за отстраняването на
разливите. Св. П. заяви също, че в основата на резервоара- бетоновата и долната
му част, е установил затрупването им от земни маси в резултат на свличане от
съседен скат. Вярно е, че свидетелите не могат да посочат кога е станал
разливът, но се описва местоположението на теча по съда- по цялата му обшивка,
което показва че изтичането не е еднократно, а постоянно и е налице наслояване.
Св. П. уточнява, че образувалото се кристализиране е възможно да се влияе от
температурата на средата, като при по-висока се изпарява водата и се образуват
кристали, което обаче към момента на проверката- м. ноември е невъзможно да се
случи, като през по-топлите летни месеци е възможно. Св. П. сочи също, че
представителите на дружеството участвали при проверката, не са отрекли пред
него, че е налице теч, като не са посочили какви са причините за същия. Течът и
засипването със земна маса на основата на резервоара се констатира и от
представените и приети по делото като ВД- снимки, изготвени от св. П. с
мобилния му телефон в деня на проверката (л.42). Поради всичко това съдът не
споделя твърдението на процесуалния представител на дружеството, че разливът
бил получен в резултат на авария, настъпила в деня на проверката- 14.11.2018 г.,
поради което и липсвало отразяването и в документацията на дружеството. Св. П.
посочи, че в деня на проверката инсталацията е работела и резервоарът е бил
пълен. Което категорично изключва наличието на авария. За такава пред него не
са споменали и представителите на дружеството. Твърденията на св. Н., че имало
такава голяма авария, също се опровергават от показанията на св. П.. Св. Н. не
можа да посочи в какво се е изразявала „голямата авария“. Св. А. също не посочи
в показанията си, че при проверката е констатирана авария, респ. за такава не е
било съобщено от дружеството. Следва да се отбележи, че дори в заключението на
СТЕ е посочено, че констатираният разлив, който според експерта не е теч, а
сълзене (коментар за което ще бъде направен по-долу) е с продължителност 1-2
денонощия, което показва, че няма как течът да се дължи на възникнала в деня на
проверката аврия. Представената по делото извадка от дневника на дружеството за
констатации и мерки не би могла да се приеме за достоверна, тъй като
категорично по време на проверката тази документация не е била представена (за
което няма пречка, ако действително е била налична) от една страна, а от друга
не може да се обоснове категорично, че документът носи достоверна дата и
информация, тъй като дружеството има интерес от отпадане на адм.наказателната
му отговорност. Тази документация е била представена почти месец след
проверката- на 10.12.2018 г. Категорично невярно е твърдението, че този
документ бил представен на проверяващите. Видно от отразеното в КП
№1-16/15.11.2018 г. (л.24-29 от АНД № 458/19 г.), е че представената в
инструкция по условието не е отразено констатираното несъответствие на резервоара
(съда за обогатен разтвор) и предприетите коригиращи действия, както и липсва
отразяване на констатирано нарушение на целостта и здравината на резервоара,
причините за теча.
Процесуалният
представител обосновава твърдението си за липса на извършено нарушение и със
извода на експерта в заключението на СТЕ, че констатираният разлив не бил теч,
а сълзене в количество около 5 литра в рамките на 1-2 денонощия. Съдът не
споделя този извод на експерта, тъй като дали ще бъде наречен „теч“ или
„сълзене“ разливът на медни соли по резервоара е без значение в случая. Освен
това в съдебно заседание вещото лице уточни категорично, че сълзенето също е
теч. Факт е че такъв разлив е налице. Че той е възникнал още преди проверката и
че не е бил констатиран в документацията на дружеството, нито са посочени и
взети мерки за неговото отстраняване. Верен е изводът на експерта, че при
извършения от него оглед няма теч в почвата около резервоара, на което
обстоятелство се оповава процесуалния представител на дружеството. Нарушението
на условието в КР (13.4) обаче се отнася до приложение на инструкция за разлив
на вещества, които могат да замърсят почвата и подземните води и
третиране на отпадъците. Тоест фактът, че не е настъпило такова замърсяване в
случая е без значение, защото потенциалната възможност за същото е била налице
и операторът е следвало да направи отразяване в записите какви действия са
предприети за да се предотврати евентуално такова замърсяване.
Категорично
от показанията на свидетелите А. и П., се установи, че направените в КП
констатации за затрупване на фундамента/обваловката на съда за обогатен разтвор
(разположен северозападно от инсталацията за екстракция и електролиза) са
действителни. Тези констатации се установяват и от посочения снимков материал.
Не се спори и безспорно е установено, че тези несъответствия не са отразени
като несъответствие и не са предприети коригиращи действия за отстраняването им
съгласно работната инструкция, която е била представена за това условие по
разрешението. Представени били записи по прилагането на инструкцията, но в тях
не липсвали установените несъответствия
за съда за съхранение на обогатен разтвор и целостта и здравината на
резервоара, както и причините и предприетите коригиращи действия.
В
писмената защита се излага и твърдение, че нарушенията по точки 5, 6, 8 и 9 представляват
едно и също нарушение. Действително обстоятелствата са едни и същи, но при
наличието им се констатира неизпълнение на отделни условия от КР. Условие
8.3.4.9 се отнася до приложение на инструкция за поддръжка и периодична
проверка на съответствие на съоръженията и
площадките за съхранение на суровини, материали, горива, установяване на
причините за несъответствие и предприемане на коригиращи действия. Условие 8.3.5.1
касае документиране на резултатите от извършени проверки на съответствие ,
установените несъответствия и причини за тях и предприети действия. Условие
13.4 засяга приложение на инструкция за разлив
на вещества, които могат да замърсят почвата и подземните води и
третиране на отпадъците. Условие 13.8 се отнася до приложение на инструкция за
периодична проверка от тръбопроводи и оборудване на открито, установяване на
причините и отстраняване на течовете. В този смисъл направените констатации от
експертите при проверката, макар да касаят едни и същи обстоятелства са довели
едновременно до несъответствие на всяко от посочените условия на КР.
Оспорва
се и описаното в т.7 от НП нарушение на Условие 11.4.3 от КР като неоснователно
се поддържа, че дружеството не е транспортирало опасни отпадъци с код 01 03
07*, 13 02 05* и 16 06 01*, тъй като такива отпадъци не били формирани от
производствения процес и не били предавани за транспортиране към датата на
проверката, поради което на контролните органи не били представени транспортна карта
(идентификационни документи) за предадени за транспортиране опасни материали с
посочените кодове. От показания на св. С.- гл. експерт „Отпадъци“, участвала в
извършването на проверката и проверявала конкретно Условие 11.4.3. от КР, се
установи че при проверката не са представени документи за това, че са били
предадени и транспортирани отпадъци с код 01- отпадъци от утайки, опасни
отпадъци, отпадъци от моторни масла и от негодни за употреба батерии и
акумулатори. Св. С. сочи, че е констатирала такова предаване и транспортиране,
тъй като дружеството й представило договор за предаване на отпадъците.
Представен бил и годишен доклад за дейностите по отпадъците на КР за 2017 г., в
който било отразено, че тези три отпадъка са налични на площадката. Св. С. беше
категорична обаче, че при проверката на 14.11.2018 г. тези отпадъци не са били
налични, т.е те са били предадени за транспортиране и транспортирани. В
представените отчетни книги по отпадъците също бил направен запис, че
дружеството е предало отпадъците на друго дружество. Всичко това опровергава
твърдението на процесуалния представител на дружеството, че отпадъци с
посочения код 01 дружеството не е съхранявало, респ. предавало и транспортирало.
В този смисъл то е било длъжно да представи съгласно Наредба № 1/2014 г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците
„Транспортна карта“ (идентификационни документи) за предадените за
транспортиран и опасни отпадъци, като гаранция, че тези отпадъци са предадени
по законоустановения ред на дружество, което има право да извършва тази дейност
за транспортиране на опасни отпадъци. Св. С. беше категорична, че такива
документи не са й били представени. Междувпрочем това обстоятелство не есе
отрича и от въззивника. Само се твърди, че документи не са съставени, тъй като
не е извършвана посочената дейност. Св. С. посочи, че документи за представени
от дружеството едва през м. декември 2018 г., но само за отпадъка- акумулатори,
но не и за другите опасни отпадъци.
В
писмената защита са атакува и съставомерността на нарушенията по т.10 и т.11 от
НП, а именно за нарушения на Условие 16.1 и на Условие 16.3 от КР. Твърди се,
че не била прекратявана дейността на
инсталации или на части от тях, свързани с използването на сярна киселина, като
дори в съставения на 15.11.2018 г. КП от проверката било отразено, че е
премахнат само втория резервоар за съхранение на сярна киселина. Сочи се още,
че доколкото условие 16.1 от КР вменявало задължение на оператора да уведоми незабавно
РИОСВ, когато се прекратява дейността на инсталациите или на части от тях, а не
при прекратяване на дейностите или частите от тях, както било отразено в КП. В
този смисъл се твърди, че АНО не е изпълнил задължението си да посочи в НП
дейността на кои инсталации по смисъла на §1 т.34 от ДР на ЗООС е била
прекратена. Излагат се разсъждения почиващи на легалната дефиниция на понятието
„инсталация“, на база на което се сочи че резервоарът за сярна киселина не
представлявал инсталация и поради това неговият демонтаж не можел да се
квалифицира като прекратяване на дейността на инсталация или част от нея. Излага
се довод и затова, че вторият резервоар за сярна киселини бил демонтиран от
предходния собственик, и че дружеството е имало само един резервоар, като този
извод почива както на показанията на св. Н., така и на експертното заключение.
Съдът
не споделя изложените възражения. Факт е, че е демонтиран втория резервоар за
съхранение на сярна киселина. Факт е също, че РИОСВ не е била уведомена за този
демонтаж, съгласно условието на КР. Неуведомяването безспорно означава неизпълнение
на това условие и води до неговото нарушение. Вярно е, че резервоарът сам по
себе си не е инсталация по смисъла на закона, но той е част от инсталация и в
този смисъл условието важи и по отношение на него. Съдът не приема твърдението,
че резервоарът бил демонтиран много преди дружеството-жалбоподател да придобие
инсталацията и да встъпи в задълженията по КР. Тези твърдения основно почиват
на показанията на св. Н., според който единият резервоар за сярна киселина бил
премахнат от стария собственик през 2012 г. Съдът не даде вяра на показанията
му не само поради неговата пристрастност, но и поради обстоятелството, че сам
свидетелят заявява, че той не обследва резервоарите, защото не попада в обхвата
на неговата компетенция. Тоест сам св. Н. сочи, че не е запознат с наличието на
резервоари. Освен това не убягна от вниманието на съда, че при първоначалното
разглеждане на делото този свидетел е бил колеблив в показанията си и не е бил
сигурен кога е бил премахнат втория резервоар за сярна киселина, но услужливо в
настоящето разглеждане на делото сочи, че това е станало през 2012 г. Съдът не
приема и твърдението на защитата, че според експерта действително бил
демонтиран втория резервоар през 2015 г. Това твърдение съдът не приема. Първо
защото експертът сочи, че към момента на извършената от него проверка на место
има два резервоара за съхранение на сярна киселина и е имало трети, демонтиран
през 2015 г., уточнявайки в разпита си в с.з., че тези данни е получил от
разпита на работниците, т.е. тези изводи са по субективни, а не на обективни
данни. Вярно е, също че експертът заяви, че при извършената през 2016 г.
проверка на дружеството било отразено в документацията, че за съхранение на
сярна киселина имало един резервоар. Дори обаче да се приеме, че още 2016 и г.
е констатирана липса на резервоар, то това не означава, че впоследствие през
следващите две години, отново да са били използвани два резервоара (както
твърди и вещото лице), още повече че според самото КР сам операторът е посочил,
че за дейността на инсталацията се ползват два резервоара. В този смисъл не
следва да се приема и твърдението, че вторият резервоар е бил демонтиран още
през 2012 г. При положение, че още от 2013 г. (виж решение на л.92 от АНД №
458/19 г.) „***“ е станала оператор на инсталацията съгласно изменението на КР
и е встъпило в условията на КР и ако към този момент въпросният резервоар не е
съществувал, то нито е поискана промяна в КР, нито е уведомена РИОСВ от
дружеството в течение на 5 години, при положение, че е запознато с условията и
в частност на процесното от КР. Освен това от показанията на св. А. се
установи, че при предходни проверки били установявани два резервоара за сярна
киселина и са били експлоатирани. За демонтирането на резервоара свидетелства и
св. П.. При приемането на инсталацията „***“ не само че не е посочила, че на
площадката има само 1 резервоар за сярна киселина, но не и уточнила, че за
функционирането на инсталацията е необходим само 1 резервоар, поради което и да
поиска промяна в КР. В този смисъл дружеството не е представило и план за
временно прекратяване на дейностите на площадката или част от тях, след като е
налице реорганизация на тази дейност. Това пък неминуемо води до нарушение на
Условие 13.4 от КР.
Съдът
не споделя и алтернативно изложено в писмената защита възражение, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че са били нарушени не
едно и две условия от КР, а няколко такива (11 броя) само по себе си изключва
маловажността на случая и по-конкретно липсата или незначителността на вредните
последици. Този извод не може да се опровергае и от твърдението, че нарушението
е формално на просто извършване и не са причинени реални вредни последици от
същото. Следва да се има предвид, че конкретно извършеното нарушение е типично
за този вид нарушения и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Целта на КР е свързана с превантивна
дейност за недопускане на вредни последици за компонентите на околната среда
вследствие експлоатирането на инсталацията, като гаранция за това е именно
изпълнението на всички условия по същото. Липсата на малозначителност се
обосновава и от факта, че дружеството нееднократно е санкционирано за подобен
вид нарушения (неизпълнение на КР), за което са ангажирани доказателства по
делото (виж НП № 20/19.12.2017 г., в сила от 17.04.2019г. и НП №
01/24.04.2018г., в сила от 08.05.2018г.). На съда е служебно известно и това,
че и в момента в ПзРС е на производство и друго дело по обжалване на НП на
РИОСВ от „***“, с което отново дружеството е санкционирано за нарушения на
условията на КР.
С
оглед на изложеното до тук съдът намира, че безспорно вмененото на дружеството
нарушение е осъществено. Неизпълнението на условията от КР съставлява нарушение
на чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС в редакцията нормата към датата на нарушението (ДВ
бр.32/2012г. в сила от 07.01.2014 г.). Следва да се посочи, че след издаване на
НП е последвало изменение на закона с ДВ бр. 98/18г. в сила от 27.08.2019 г.,
като ал.1 на чл.125 е премахната изцяло. При това положение се поставя въпроса
приложима ли е разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, респ. следва да се приложи
ал.2 на същия член, т.е. да се приложи по-благоприятния закон. Втората
разпоредба се прилага когато са последвали различни нормативни разпоредби, при
което следва да се приложи по-благоприятната от тях. В случая ал.1 на чл.125 от
ЗОСС е премахната изцяло, което несъмнено е „по-благоприятен закон“. АНО не е
разполагал с прогнозата за тази последваща промяна на закона, поради което и е
подвел извършеното нарушение под правната норма на чл.125 ал.1 от ЗООС.
Разпоредбата на ал.2 от с.чл. обаче е действала и действа след промяната на
закона в една и съща редакция. В описанието на нарушението и в АУАН, и в НП се
излагат факти и обстоятелства, които по своята същност покриват нарушение на
чл.125 ал.2 от ЗООС. Това е така, тъй като наред с посочените обстоятелства, че
не са били изпълнявани условията по КР, заради което са констатирани и сочените
несъответствия, за тези неизпълнения е посочено, че не и била уведомявана
РИОСВ, респ. че не са били предприети своевременни мерки за отстраняване на
последиците, до които е довело неизпълнението на условието. Следва да се
уточни,че част от констатациите са всъщност за неуведомяване, което е било
заложено като условие в разрешителното (напр. по т. 1,2, 3, 10 и 11 в АУАН и
НП) , а друга част- за непредприемане на мерки, което също е било изискване
(условие) по разрешителното (т.т. 5, 8, 9). Тоест, вменените факти по тези
нарушения са именно за уведомяване на контролните органи (изрично се сочи
РИОСВ) и незабавно предприемане на необходимите мерки. Тоест към датата на
нарушението процесните обстоятелства са могли да бъдат квалифицирани както по
чл.125 ал.1 т.2 ЗООС, така и по чл.125 ал.2 т.1 и т.2 от ЗОСС , тъй като тези
обстоятелства са едни и същи- липса на уведомяване на контролния орган и липса
на незабавно предприети мерки за възстановяване на съответствието с условията
по разрешителното; които едновременно с това съставляват и условия по
разрешителното. Вярно е, че съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН следва
да бъде посочена правната квалификация на нарушението, която да съответства на
оп5исанието му, то следва да се има предвид, че съгласно ТР №1/2015 г. на ВАС
от значение за административнонаказателното обвинение са основно фактите, а не
правната им рамка. В конкретния случай фактите отразени в акта и НП сочат на
нарушение на чл.125 ал.2 т.1 и т.2 ЗООС. Непосочването на действителната правна
квалификация не съставлява СПН, защото не е нарушено правото на защита на
привлеченото към адм.наказателна отговорност лице. Тое гарантирано заради
пълното, детайлно и ясно посочване на всички обстоятелства по извършване на
нарушението. Защитата срещу това обвинение почива на пълното и персонално
оспорване на всички тези обстоятелства и поради което и тя е адекватно
реализирана. Допълнителен аргумент за това, че не е допуснато СПН е и
обстоятелството, че санкционната норма на чл.164 ал.1 от ЗООС предвижда
адм.наказателна отговорност за нарушение на цялата разпоредба на чл.125 от с.з.
Тоест и след промените в ЗОСС според фактическото описание на нарушението то
съставлява такова по чл.125 ал.2 т.1 и т.2 от ЗООС, за което основанието за
отговорността е същото.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати СПН. Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В
АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съответстващи на
дадената правна квалификация. АУАН и НП
са съставени в законоустановените срокове.
Неоснователно
е възражението, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, доколкото наказващият орган изобщо не бил преценил възраженията и
събраните в АНП доказателства, както и тези, представени с възражението срещу
АУАН. Вярно, че в съдържанието на НП липсва текст, от които изрично да става
ясно, че направените възражения са били обсъдени, както това се изисква от
посочената норма. Липсва обаче и нормативно изискване в НП да се съдържа
конкретен отговор на направените възражения от нарушителя против акта и довод в
тази насока е лимитативното им изброяване в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Тоест липсва изискване НП да отразява решението на наказващият орган по
направените възражения с подробни или достатъчни мотиви за това.
Не
съставлява съществено нарушение, обуславящо отмяна на НП и отразяване на
обстоятелство в КП, което е било опровергано със свидетелски показания (св. С.
досежно присъствието й на конкретни дати на проверката и отразеното в КП). Това
възражение е направено като не отчетено, че КП е документ, който е съставен
преди да се образува АНП, което несъмнено започва със съставянето на АУАН,
основание за което са дали резултатите от проверката и отразяването им в КП. Но
дори и в КП да има отразено невярно обстоятелство относно лицата, които са
присъствали на проверката, това не касае правно-релевантните факти от състава
на вмененото нарушение, а за дадените показания в тази връзка като всеки
свидетел, актосъставителят би могъл да понесе наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване.
Съдът
намира, че наложената на дружеството санкция в минимален размер не е съобразена
с критериите по чл.27 от ЗАНН, най-малкото заради констатирани 11 броя
несъответствия по КР, съставляващи 11 нарушения, което е следвало да са отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство. На този етап от производството,
размерът на наложената санкция обаче не може да се коригира в посока неговото
увеличаване, тъй като е недопустимо влошаване на положението на санкционираното
лице. Поради което тази санкция само може да бъде запазена.
С
оглед на всичко изложено до тук НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изходът на делото и фактът, че пред въззивната
инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи
искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на РИОСВ- Пазарджик. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се
разгледа в няколко съдебни заседания, с разпит на седем свидетеля, изслушване
на експертиза, ангажиране на писмени доказателства и подробен анализ на същите,
както и излагане на обоснована и подробна писмена защита, като се отчита и
фактическа и правна сложност на делото. В този ред на мисли, независимо че е
поискано от процесуалния представител минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди максималния такъв, а именно
в размер на 120 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално
представителство.
Пак с оглед изхода на делото съдът намира, че
направеното от процесуалния представител на въззивника искане за присъждане на
сторените разноски, за неоснователно, поради което и следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
45/31.01.2019 г. издадено от
Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик, с
което на „П.М.К.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 115-117, представлявано от изпълнителния директор К.В.Ч., на основание
чл.164 ал.1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) за нарушение на
чл.125 ал.1 т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
(десет хиляди) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „П.М.К.“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 115-117,
представлявано от изпълнителния директор К.В.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на РРЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ГР.
ПАЗАРДЖИК, разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: