№ 19589
гр. С., 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110100972 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 05.10.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Г. А. Г. за сумата 1478,26 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "В.", бл. *** вх. Б, ет. 5, ап. *** за
периода м. май 2020г.- м. април 2022г., за сумата 280,16 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.08.2021г.- 19.09.2023г.;
сумата 34,02 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.08.2020г.- 30.04.2022г., сумата 7,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
16.10.2020г.- 19.09.2023г. Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е
образувано ч.гр. дело № 5***7 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023г. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника е предявен установителвн иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
1
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответника
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж.к.
"В.", бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. *** като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени
с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата
не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът
също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на
ответника, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с
дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Г. А. Г. за сумата 1478,26 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "В.",
бл. ***, вх. Б, ет. 5, ап. *** за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., за сумата 280,16 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 15.08.2021г.- 19.09.2023г.; сумата 34,02 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.08.2020г.- 30.04.2022г., сумата 7,97 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 16.10.2020г.- 19.09.2023г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 37.20.2023г. по ч.гр. дело № 55027 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
предявените искове се признават и е изразено становище за основателност на исковете.
Ответникът изразява желание за доброволно уреждане на спора.
След като прецени събраните по доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
От събраните писмени доказателства, чрез представения договор за продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че ответникът е придобил правото
на собственост върху процесния недвижим имот
На 21.10.2012г. е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда,
намираща се в гр. С., ж.к. "В.", бл. *** вх. Б, на което е взето решение услугата дялово
разпределение да се извършва от ищеца. От приложения списък към протокола се
установява, че ответникът е заявил, че в имота няма разпределители и водомери.
2
Видно от издадената от ищеца фактура № **********/ 30.06.2021г., за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на
сумата 942,72 лева. От представената фактура № **********/ 31.07.2022г. се установява, че
за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна
енергия в размер на сумата 534,17 лева.
На 27.06.2024г. между страните е сключено споразумение, видно от което страните са
постигнали съгласие, че към датата на сключване на договора ответникът дължи цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "В.", бл. *** вх. Б, ет. 5, ап.
*** за периода м. май 2020г.- м. април 2022г. в размер на сумата 1512,28 лева, сумата 288,13
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.10.2020г.- 19.09.2023г.; сумата
139,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от предявяване на исковете до подписване на договора за спогодба; сумата 72,01 лева-
съдебни разноски. Страните са договорили, че задължението е платимо на седем вноски, от
които една- платима към деня на подписване на споразумението, в размер на 603,55 лева и
шест вноски, всяка в размер на 234,71 лева.
От представения фискален бон се установява, че на 27.06.2024г. ответникът е платил
сумата 603,55 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
3
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост по
силата на правна сделка- продажба.
В светлината на изложеното, съдът счита, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същият се явява пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между ищеца и посочената ответница е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
4
условия, за периода м. 05.2020г.- м. 04.2022г.
В конкретния случай между страните не е спорно, че през процесния период ищецът е
доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на
претендираната цена. Извънсъдебното споразумение представлява договор за спогодба по
смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, чиято цел е да внесе определеност и яснота в отношенията на
спорещите, като се прекрати съществуващия спор чрез взаимни отстъпки. В конкретния
случай на 27.06.2024г. ответникът е платил сумата 603,55 лева, с което е погасено
задължението за плащане на обезщетение за забава в размер на сумата 288,13 лева, за
законна лихва в размер на сумата 139,41 лева, цена на топлинна енергия в размер на сумата
104 лева. Предвид изложеното дължима остава цената на топлинна енергия в размер на
сумата 938,28 лева. В т.см. е признанието на ищеца в съдебно заседание.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид обстоятелството, че
задължението е погасено чрез доброволно плащане, разглеждането на правопогасяващото
възражение е допустимо. С оглед изложеното, съобразявайки факта на извършеното
плащане, съдът счита, че следва да бъде признато за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумата 938,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия. В
частта над сумата 938,28 лева предявеният иск установяване вземането на ищеца за цена на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и искът за
установяване вземането на ищеца за обезщетение за забава.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В настоящия случай
плащането е извършено след предявяване на исковете, поради което в негова тежест следва
да бъдат присъдени направените от ищеца разноски. На ищеца следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и исковото
производство, които съдът определя, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правна помощ, съответно в размер на 50 лева и 100 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. Г., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************, за сумата 938,28 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "В.",
бл. *** вх. Б, ет. 5, ап. *** за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска- 05.10.2023г., до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023г. по
ч.гр. дело № 55027/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************, против Г. А. Г., с ЕГН
**********, обективно съединени искове за установяване на вземането на "Т.С." ЕАД за
цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "В.", бл. *** вх. Б, ет.
5, ап. *** за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., в частта над сумата 938,28 лева над
сумата 1478,26 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД; за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.08.2021г.- 19.09.2023г., с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД; за цена на услугата дялово разпределение за за периода 01.08.2020г.- 30.04.2022г.
за сумата 34,02 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД; за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 16.10.2020г.- 19.09.2023г. за сумата 7,97 лева, с правно основание
чл. 422 ГПК вр. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. А. Г., с ЕГН **********, да плати на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК ************,
сумата 50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 55027/ 2023г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 100 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6