Решение по дело №3/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 26
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20204410200003
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _20.02._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и четвърти януари_ 2020 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                            

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_3_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Левски е постъпила жалба от В.З.Д. ***.09.2019 г. на Началник РУ на МВР Белене, с което  за нарушение на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Твърди се, че Д. не е допуснал посоченото в акта и НП нарушение, тъй като към момента на подаване на заявление за продължаване на срока за носене на ловно оръжие, валидността на издаденото разрешение не е изтекъл. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита, както и че НП не съдържа необходимите задължителни реквизити по чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН – описание на нарушението, датата и мястото където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Административно наказващия орган не е изразил становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

          Видно от обжалваното НП е че същото е издадено срещу В.З.Д. затова, че на 05.09.2019 г. около 14.30 ч. при подаване на заявление за разрешение за съхранение и продължаване срока за носене на ловно оръжие и боеприпаси на разрешително № 20140067080 валидно до 08.09.2019 г. се е установило, че лицето не е подало заявлението в законоустановения едномесечен срок съгласно ЗОБВВПИ преди изтичането на валидността, с което виновно е нарушил чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер на 500 лв. В НП е отразено, че същото е издадено въз основа на съставен акт № 2 от 05.09.2019 г. против Д..

          По делото е представен и АУАН № 2/2019 от 05.09.2019 г., от който се установява, че същия е съставен против В.З.Д. за това, че на 05.09.2019 г. около 14.30 часа при подаване на заявление за разрешение на съхранение и продължаване срока за носене на разрешително № 20140067080, валидно до 08.09.2019 г. е установено, че не е подал заявлението в законоустановения едномесечен срок съгласно ЗОБВВПИ преди изтичане на валидността и е отразено, че е нарушил чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ.

          В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта – Б.Б.  и А.М., от показанията на които се установява, че актът е съставен на В. тъй като е пропуснал едномесечния срок преди изтичане на разрешителното за оръжие.

          Административно наказващия орган не е представил като доказателства посоченото в акта и НП разрешително № 20140067080 от което да се установи кога е издадено и до кога е валидно действително. Не е представено и новоподаденото заявление от Д., с оглед установяване дали действително същото е подадено без да е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ едномесечен срок преди изтичане валидността на вече издаденото разрешително.

          По отношение на свидетелските показания съдът приема, че същите не са конкретни и са непълни, тъй като от тях не се установява какъв е срока на издаденото разрешително, както и кога е извършено нарушението, за което е съставен акта и е издадено наказателното постановление. В най-общи линии свидетелските показания преповтарят посоченото в акта, без да допринесат за допълнително изясняване на обстоятелствата по извършване на нарушението, за което е наказан Д..

          При съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно на чл. 42 ал.1 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата, на която е констатирано нарушението и датата, до която е било валидно издаденото разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие и боеприпаси, но не и датата, на която жалбоподателят е осъществил с бездействието си състава на нарушението. Това следва да е първият присъствен ден след последния ден, на който е трябвало да бъде подадено заявлението. Съобразно разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ Д. е следвало да подаде необходимите документи за продължаване срока на издаденото му разрешително в едномесечен срок преди изтичане срока на текущото му разрешително. Видно от посоченото в акта и НП е, че в същите е отразено, че разрешителното, което притежава Д. е валидно до 08.09.2019 г., т.е. едномесечния срок преди изтичане срока на текущото му разрешително е изтекъл на 08.08.2019 г., поради което следва да се приеме, че датата на която е осъществено нарушението е 09.08.2019 г. - първият присъствен ден след последния ден, на който е трябвало да бъде подадено заявлението.  Посочването на датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е абсолютно необходим задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП. Липсата на този реквизит поставя нарушителя в невъзможност за правилна организация на защитата, а в определени случаи препятства съда при проверка за сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и изтичането на абсолютната давност. Непосочване на датата на извършване на нарушението, или посочване на неправилна такава, е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП и е основание за отмяна на последното.

          Предвид така констатираното съществено нарушение на процесуалните правила, съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото, следва да бъде осъден административно наказващия орган да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски, а именно сумата от 300 лв. – представляваща заплатено възнаграждение за 1 адвокат, съгласно представения списък на разноските.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 от 13.09.2019 г., издадено от Началника на  РУ на МВР Белене, с което на В.З.Д. ***, ЕГН  ********** е наложено административно наказание на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ  – глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ, установено с АУАН № 2 от 05.09.2019 г.  - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ на МВР Белене да заплати на В.З.Д. ***, ЕГН  ********** направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: