№ 20316
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110170362 по описа за 2024 година
Прeдявен е иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл.
49 и 45, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Н. Д., с която е предявил срещу
ЧСИ С. Б. Я. и помощник частен съдебен изпълнител С. Г. И. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД, с който иска
ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на солидарност сумата от 873
лв., представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършено незаконосъобразно действие от ПЧСИ С. И.
по издадени постановления за налагане на глоба от 10.01.2023 г. и от 30.01.2023 г. г. по
изп.д. № 20228440401535, а също така от незаконосъобразното поведение на ЧСИ Я.,
допуснал неправомерните действия на своя помощник и отговарящ за тях наравно с
него, която сума включва 800 лв. –разходите на ищеца за заплатено адвокатско
възнаграждение на адв. Р. Ш. и 73 лв. – разходи на Т. Д. за такси и разноски към съд и
съдебен изпълнител във връзка с жалбата му, по която е образувано ч.гр.д. №
3985/2023 г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноските за настоящото
производство.
Ищецът твърди, че е обжалвал постановление постановления за налагане на глоба
от 10.01.2023 г. и от 30.01.2023 г. г. по изп.д. № 20228440401535, като с решение по
ч.гр.д. № 3985/2023 г. на СГС същите били отменени. Счита, че направените по това
дело разноски представляват вреда, която е претърпял вследствие на виновното и
противоправно поведение на ЧСИ и ПЧСИ по налагане на глоба с посочените две
постановления, отменени от съда като незаконосъобразни.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от всеки от ответниците с идентично съдържание, с който признават изцяло исковата
претенция и представят доказателства за заплащане на същата по сметка на ищеца.
Отправят искане за прекратяване на производството поради липса на правен интерес,
както и да не бъдат присъждани в тежест на ответниците разноски за завеждане на
делото, доколкото не са дали повод за това, тъй като не са били поканени за заплащане
на претендираните суми.
1
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения
иск:
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговоря за вредите,
които неправомерно е причинил при извършване на своята дейност.
В конкретния случай ищецът следва да докаже, че е претърпял вреда в размер на
873 лв., поради неправомерни действия на частния съдебен изпълнител и помощник-
частния съдебен изпълнител при упражняване на дейността им, изразяващи се в
неправомерно наложена на ищеца глоба с постановление от 10.01.2023 г. и от
30.01.2023 г. г. по изп.д. № 20228440401535, във връзка с което същата е направила
разноски за обжалването му в производството по ч.гр.д. № 3985/2023 г. на СГС, с
решението по което обжалваните постановления са отменени.
С окончателния доклад по делото, приет в проведеното на 08.10.2025 г. открито
съдебно заседание, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с оглед
признанието на иска, всички факти и обстоятелства, които се твърдят от страна на
ищеца, а именно, че е претърпял вреда в размер на 873 лв., поради неправомерни
действия на частния съдебен изпълнител и помощник-частния съдебен изпълнител при
упражняване на дейността им, изразяващи се в неправомерно наложена на ищеца
глоба с постановление от 10.01.2023 г. и от 30.01.2023 г. г. по изп.д. №
20228440401535, във връзка с което същият е направил разноски за обжалването му в
производството по ч.гр.д. № 3985/2023 г. на СГС, с решението по което обжалваните
постановления са отменени.
Посочените обстоятелства са не само безспорни, но и се установяват от
ангажираните по делото писмени доказателства - постановление от 10.01.2023 г. и от
30.01.2023 г. г. по изп.д. № 20228440401535 по описа на ЧСИ С. Я., решение от
07.07.2023 г. и определение от 17.10.2023 г., постановени по ч.гр.д. № 3985/2023 г. по
описа на СГС, II-Е с-в, договори за правна помощ от 08.02.2023 г., представени с
исковата молба.
Предвид гореустановеното настоящият съдебен състав намира, че е налице
противоправно деяние, осъществено чрез действие от страна на ответниците за
налагане на глоби на ищеца – длъжник по процесното изпълнително дело, които като
незаконосъобразни са отменени от СГС. Безспорно незаконосъобразното налагане на
глоби влече институционален път за защита правата на длъжника, което налага
адекватна защита, във връзка с която се реализират разходи за такси и процесуално
представителство, под формата на вреди, и то преки такива, които са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразното поведение на ЧСИ.
Безспорно в настоящото производство се установява и размерът на вредите,
претърпени от ищеца, които възлизат на сумата от 873 лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на неправомерно наложените
глоби и за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с жалбата му по
изп. дело.
С отговора на исковата молба е приложено платежно нареждане за извършено
погасяване на вземането към ищеца в общ размер на 873 лв. Ищецът до приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е оспорил факта на заплащане на
процесната сума, поради което съдът намира, че вземането на ищеца е погасено
изцяло. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК и като съобразява направеното от ответника
ЧСИ С. Я. плащане, съдът следва да отхвърли предявения иск поради плащане в хода
на процеса.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право.
Неоснователно е възражението на ответника, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
2
разноските следва да се възложат върху ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Този извод не се опровергава от факта,
че ищецът преди предявяване на иска не е предявил претенцията си към ответниците
за доброволното й плащане, защото за ищеца не съществува такова задължение, а и от
значение за отговорността на ответниците за разноски е обстоятелството, че с
виновното си противоправно бездействие са причинили имуществени вреди на ищеца
и са предизвикали правния спор.
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът, който претендира
разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 600 лв. от всеки от ответниците.
Ответниците своевременно са релевирали възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК. Съдът, като съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото,
приключването му в рамките на едно съдебно заседание, проведено без участието на
страните, защитавания материален интерес и конкретно проявената процесуална
активност по делото, цената на предявения иск, актуалната съдебна практика относно
(не)задължителността на Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, която
настоящият съдебен състав разглежда като ориентир за справедливото възмездяване на
адвокатската работа, намира възражението за прекомерност за основателно, с оглед на
което и намалява тези разноски до сумата от 400 лв. общо, дължима солидарно от
ответниците, доколкото проведената защита по иска е една и съща спрямо двамата
солидарни ответници, поради което и се дължи едно общо възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Н. Д., ЕГН ********** срещу ЧСИ С. Б. Я., рег. №
844, ЕГН ********** и ПЧСИ С. Г. И., ЕГН ********** осъдителен иск с правна
квалификация чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане в
условията на солидарност на сумата 873 лв., представляваща обезщетение за нанесени
на Т. Д. имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършено
незаконосъобразно действие от ПЧСИ С. И. по издадени постановления за налагане на
глоба от 10.01.2023 г. и от 30.01.2023 г. г. по изп.д. № 20228440401535, а също така от
незаконосъобразното поведение на ЧСИ Я., допуснал неправомерните действия на
своя помощник и отговарящ за тях наравно с него, която сума включва 800 лв. –
разходите на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Ш. и 73 лв. –
разходи на Т. Д. за такси и разноски към съд и съдебен изпълнител във връзка с
жалбата му, по която е образувано ч.гр.д. № 3985/2023 г. на СГС, поради извършено в
хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА ЧСИ С. Б. Я., ЕГН ********** и ПЧСИ С. Г. И., ЕГН **********, да
заплатят при условията на солидарност на Т. Н. Д., ЕГН ********** сумата 450 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3