№ 14224
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110104877 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно
съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т.3 от КТ, вр. с чл. 225,
ал.1, КТ от ищцата Г. Д. В. срещу ответника ФИРМА .
Ищцата Г. Д. В. твърди, че считано от 29.05.20г. по силата на трудов
договор №025/29.05.20г. е изпълнявала в ответното дружество ФИРМА
длъжността „рецепционист“. Поддържа, че със Заповед № 017/04.01.22г. на
работодателя й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.
330, ал.2,КТ и е прекратен трудовия й договор, считано от 04.01.22г., като
заповедта й била връчена чрез куриер на 18.01.22г.
Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна , като издадена в
нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ , тъй като е немотивирана.
Ищцата твърди, че не е извършвала нарушение на трудовата дисциплина ,
както и че не са представени никакви доказателства за това твърдение на
ответника. Твърди се, че никога ищцата не е отсъствала от работа, като в
уволнителната заповед работодателят не бил посочил на кои точно дати
последната не се е явила на работа. Поддържа с исковата си молба, че не са й
поискани писмени обяснения в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ. Сочи се , че
работодателят не и е заплатил обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван
годишен отпуск в размер на 10 дни през 2020г., както и в размер на 20 дни за
2021г. Моли съда да отмени уволнението, да я възстанови на заеманата до
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение
за оставане без работа за периода 04.01.2022 г. – 04.07.2022 г. в размер на
5613,45лева / след направено и прието изменение размера на иска/ . Моли
1
ответникът да бъде осъден да й заплати и на осн. чл. 224, ал.1 КТ сумата от
1500лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за
2020г. и 20 дни за 2021г., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски.
Поради отказ от предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ,
производството по него е прекратено с протоколно определение от 18.10.22г.
Ответникът ФИРМА оспорва исковете, при твърдение че процесната
уволнителна заповед е мотивирана и законосъобразна , съдържаща всички
необходими законови реквизити. Твърди се, че преди налагане на
дисциплинарното наказание от ищцата са поискани писмени обяснения , но
такива не са били представени. Оспорва исковете по основание и размер, като
твърди, че на ищцата е било заплатено следващото се обезщетение във връзка
с неизползвания платен годишен отпуск. Релевира възражение, че ищцата В.
е прекратила трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ считано
от 20.12.21г. - с получаване на поканата , отправена от ищцата до ответника
за прекратяване на договора на това основание, поради което към датата на
издаване на обжалваната заповед, ищцата е била с прекратено трудово
правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят относно факта, че по силата на сключен между тях
трудов договор № 025/29.05.20г. ищцата е работила по трудово
правоотношение и е изпълнявала, към датата на прекратяването му
длъжността „рецепционист“ с код по НКПД 42262003 с основно трудово
възнаграждение в размер на 930лв. , платимо до 15-то число на следващия
месец, при 8 часов работен ден. Представена и приета е длъжностна
характеристика за заеманата от ищцата длъжност .
Представено е заявление от ищцата до ответното дружество за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1,
т.2,КТ, заедно с покана , с отбелязване от ищцата, че същата е получена от
ответника на 29.12.21г. , което обстоятелство не се оспорва и от двете страни
по спора.
Извършена е констатация на трудовата книжка на ищцата, вписавна в
протокола от съдебното заседание от дата 18.10.22г., като съдът е
констатирал, че последното вписване към този момент в трудовата книжка на
ищцата е било за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 330,
ал.2, т.6,КТ с ответника , считано от 04.01.22г., като е констатирал и липса
на последващи вписвания . Представено и прието е и разпореждане на ТП на
НОИ София Град от 04.02.22г., по силата на което на ищцата е отпуснато
обезщетение за безработица считано от 31.01.22г. до 12.05.22г. по 12лв.
дневно.
Представена и приета по делото е и атакуваната Заповед №
017/04.01.22г. на Управителя на ФИРМА, с която на основание чл.
2
188,т.3,КТ, 190, ал.1, т.2,КТ вр. с чл. 188, т.3 от КТ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа за повече от
два работни дни без уважителни причини на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ .
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна , за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, и за заплащане на обезщетение за оставането без
работа в резултат незаконното уволнение за исковия период, са допустими.
Предявеният главен иск за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна е основателен и като такъв следва да се уважи.
Безспорно в случая се касае за прекратяване на трудово
правоотношение на ищеца, поради налагане на дисциплинарно наказание
“уволнение”. Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната
отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно
производство. То обхваща четири основни етапа: установяване на факта на
нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на
дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно
наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението.
Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя. Той
установява определено по фактическия си състав нарушение на трудовата
дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере необходимите
за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на
дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от
КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Значението на това задължение е
работодателят да събере доказателства относно извършеното нарушение, да
си изясни всестранно и пълно фактическата обстановка, при която е
извършено нарушението на трудовата дисциплина, да си изясни отношението
на работника към извършеното, да му даде възможност да се защити. Това
задължение на работодателя като орган на дисциплинарната власт
представлява от друга страна право на работника или служителя да бъде
изслушан или да даде писмените си обяснение.
В тежест на работодателя в процеса е да докаже, че дисциплинарното
производство е проведено съгласно изискванията на закона.
Не е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ , доколкото
работодателят не е ангажирал доказателства във връзка с това в процеса.
Атакуваната заповед не отговаря и на изискванията на чл. 195, ал. 1 от
КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса на
3
приложението на чл.195, ал.1 КТ -решение №201/17.3.2010 г. по гр.д.
№38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г.
на ВКС, ІV г.о., решение №45/29.01.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение №92/16.3.2011 г. по гр.д.№910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№49/15.02.2012 г. по гр.д.№624/2011 г.на ВКС, ІV г.о., в която е прието, че
“Разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания
към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето
на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна,
тъй като правната норма на чл. 195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за
мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този
принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви,
било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на
изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да
може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред
съда. Неизпълнението на императивната норма по чл. 195, ал. 1 от КТ при
издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане
на липсващите фактически основания в процеса и представяне на
доказателства за установяването им, т.е липсата на изискуемите се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова
съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй
като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма.
Поради това съдът приема, че процедурата по чл. 193 и чл. 195, ал. 1 от
КТ е опорочена и не е изпълнена от работодателя. Неспазването от страна на
работодателя на това изискване води до опорочаване на цялата процедура по
налагане на дисциплинарното наказание. Следователно констатирано е
наличие на основание, въздигнато от закона в абсолютно отменително, което
налага атакуваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, без да
се разглежда спора по същество.
С оглед констатираните нарушения в дисциплинарното производство,
съдът намира атакуваната заповед за незаконосъобразна, неотговаряща на
изискванията на чл. 193, ал.2 и чл. 195, ал. 1 от КТ, поради което наложеното
с нея наказание “дисциплинарно уволнение” следва да бъде отменено само на
процесуално основание, без да разглежда спора по същество. В тази насока
съдът намира за напълно основателни релевираните с исковата молба пороци
на атакуваната уволнителна заповед.
В настоящия случай, предвид конкретната фактическа обстановка ,
4
уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, не обосновава
основателност на претенцията на ищцата за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, както и на претенцията за обезщетение за
оставане без работа по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл. 225, КТ. Горното е
така, тъй като е нарушена и липсва причинно-следствената връзка
относно оставането без работа, правото за възстановяването на
предишната работа , и уволнението с атакуваната заповед , поради
факта , че трудовото правоотношение на ищцата с работодателя е
прекратено по нейно желание , със заявление по чл. 327, ал.1, т.2 КТ ,
достигнало до работодателя на 29.12.21г. Т.е. последиците,
обезщетяването на които се претендира с акцесорните искови претенции
, са настъпили в резултат изявлението на ищцата по реда на чл. 327, ал.1,
т.2 и считано от предходен момент -29.12.21г., а не се явяват
закономерна последица от процесната уволнителна заповед №
017/04.01.22г. , поради което и не подлежат на уважаване. В случая
служителят е упражнил добросъвестно потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без
предизвестие по реда на чл. 327, ал.1, т.2, достигнало до работодателя
преди издаване на атакуваната уволнителна заповед , поради което
следва да се счита, че трудовото правоотношение е прекратено в по-
ранен момент - с достигането на заявлението до работодателя - на
29.12.2021г., като с атакуваната в настоящото производство заповед на
работодателя от 04.01.2022г. , последният е прекратил едно вече
несъществуващо между страните и прекратено в по-ранен етап трудово
правоотношение на различно основание.
Съгласно правилата на процеса, предвид частичното уважаване на
исковите претенции, ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважените искове, като с оглед минималния размер на претендираните
разноски, които са под минимума, залегнал в Наредба № 1/2004г. , то следва
на ищцата да се присъди търсения размер от 650лева за заплатено адвокатско
възнаграждение .
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски,
съразмерно отхвърлената част на исковете. Същият обаче не е претендирал
разноски , и такива не следва да му бъдат присъждани.
При това положение и на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в общ размер на
80лева , изчислена върху уважения иск, както и съразмерно на него- депозит
за вещо лице – 150лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ УВОЛНЕНИЕТО на
5
ищцата Г. Д. В. , ЕГН ********** ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед
№ 017/04.01.2022 година, издадена от управителя на ФИРМА с ЕИК ***** –
С.М. , с която е прекратено трудовото правоотношение на Г. Д. В. , ЕГН
********** с налагането на дисциплинарно наказание “уволнение” на осн.
чл. 330, ал.2, т.6 КТ .
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. В. , ЕГН ********** на осн. чл.
344, ал.1 т.2 КТ срещу ФИРМА с ЕИК ***** иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението , извършено със Заповед № 017/04.01.2022
година, издадена от управителя на ФИРМА с ЕИК ***** , длъжност
„рецепционист“ с код по НКПД 42262003 в ответното дружество .
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. В. , ЕГН ********** на осн. чл.
344, ал.1 т.3 КТ, вр. с чл. 225 КТ срещу ФИРМА с ЕИК ***** иск за
осъждане на ответника за заплащане на сумата от 5613,45лева ,
представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на
уволнението, извършено със Заповед №017/04.01.2022 година, издадена от
управителя на ФИРМА с ЕИК ***** , за периода от 04.01.2022г. до
04.07.2022г. , ведно със законна лихва от датата на исковата молба .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ФИРМА с ЕИК ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Д. В. , ЕГН ********** направените по делото разноски
за адвокат, в размер на сумата от 650 лева .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ФИРМА с ЕИК ***** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд разноски в общ размер на 230лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок връчване на препис от него на страните .
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6