№ 4007
г.В., 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502640 по описа за 2021 година
І. По предмета и допустимостта на въззивното производство.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №651/14.06.2021г. на Варненски районен съд, 18-ти състав, постановено
по гр.д. №11089/2020г. по описа на ВРС, ответникът „ИДУАКОМ” ООД, ЕИК *********,
със седалище г.В., е осъден да заплати на ищцата К. М. ХР., ЕГН **********, с адрес в г.В.,
следните суми:
1. сумата 587,10 лева, представляваща неплатена наемна вноска за периода от
01.08.2019г. до 13.08.2019г., дължима по договор за наем от 18.09.2018 година за ползване
на недвижим имот ЖИЛИЩЕ апартамент №22 с идентификатор №******, находящ се в
г.В., общ. В., обл. В., р-н „Приморски”, с.о. ******, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
2. сумата 1 426,67 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота след
разваляне на договора за наем за периода 01.05.2020г. - 22.06.2020г., на основание чл.236,
ал.2 от ЗЗД;
3. сумата 76,74 лева, представляваща платени от наемодателя вместо наемателя
такси за поддръжка и управление на ЕС, дължими на основание чл.11 от договора за наем
за периода от 01.08.2019г. до 13.08.2019г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
4. сумата 1 098 лева, представляваща разходите, свързани с ползването на вещта, а
именно дължими и неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС за
периода от месец януари 2020г. до месец юни 2020г., на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД;
5. законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба - 08.09.2020г. до окончателното им плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
6. сумата 457,46 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото, съобразно уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
1
Исковете в останалите им части – за пълните предявени размери на отделните
вземания и на посоченото от ищеца основание са отхвърлени като неоснователни. В
съответствие с това и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата К.Х. е осъдена да заплати на
ответното дружество сума в общ размер на 1 196,83 лева, представляваща сторени по делото
разноски, по съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Това решение се обжалва от ищцата К. М. ХР., ЕГН **********, с въззивна жалба
вх. №18622/08.07.2021г., подадена чрез пълномощник адвокат Д.В., АК-В., в следните
негови части, с които се отхвърлят частично предявените искове:
1. за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота след
разваляне на договора за наем за периода 01.05.2020г. - 22.06.2020г., поради погасяването на
това вземане чрез прихващане със сумата 1 000 лв., представляваща депозит по т.19 от
договор за наем от 18.09.2018 година;
2. за сумата 3612,90 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода
14.08.2019 - 31.10.2019г., дължими по договор за наем от 18.09.2018г., на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД;
3. за сумата 373,33 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота след
разваляне на договора за наем за периода 23.06.2020 - 30.06.2020г., на основание чл.236, ал.2
от ЗЗД;
4. за сумата 63 лева, представляваща задължение за заплащане на разходвана обща
вода за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. по договор за наем от 18.09.2018 година, на
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
5. за сумата 472,26 лева, съставляваща платени от наемодателя вместо наемателя
такси за поддръжка и управление на етажната собственост (ЕС), дължими на основание
чл.11 от договора за наем за периода месец 14.08.2019г.-31.10.2019г., на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД;
6. за сумата 366 лева, съставляващи такси за поддръжка и управление на ЕС по чл.11
от договора за наем за месеците ноември и декември 2019 г., или по 183 лева месечно, на
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
7. за законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба - 08.09.2020г., до окончателното заплащане на задълженията.
Решението се обжалва и в частта му за присъдените в полза на ответника „Идуаком”
ООД разноски в общ размер на 1 196,83 лева, които ищцата следва да му възстанови на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението се обжалва и от ответника „ИДУАКОМ” ООД, ЕИК *********, с
въззивна жалба вх. №19897/15.07.2021г., подадена чрез пълномощник адвокат Д.Д., АК-Б.,
в частта му, с която исковете са уважени.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259,
2
ал.1 ГПК, и са процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и са надлежно администрирани. Дължимите
държавни такси за въззивното производство по тези жалби, в размери съответно от 197,26
лева и 103,53 лева, са внесени предварително от задължените лица.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания двуседмичен
срок всяка от страните е депозирала писмен отговор по въззивната жалба на насрещната
страна.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
Във въззивната жалба на ищцата К. М. ХР. са обосновани оплаквания, че решението
на първоинстанционния съд в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като се твърди, че съдът не е обсъдил прецизно всички доказателства по
делото и поради това е достигнал до грешни и необосновани крайни изводи.
Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че ефектът на развалянето
на сключения между страните договор за наем от 18.09.2018г. е настъпил на 13.08.2019г. с
получаване на изявлението от наемателя, обективирано в покана от 02.08.2019г., връчена
чрез ЧСИ, съгласно чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Твърди се в тази връзка, че тази покана-
уведомление дружеството – наемател е било поканено да заплаща парично обезщетение по
смисъла на чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползването на имота на отпаднало основание, тъй като
договорът е бил развален с предходно връчена нотариална покана от 02.07.2019 г. С оглед
на това и доколкото тази покана-уведомление не съдържа изявление на ищцата за
прекратяване на договорното правоотношение, то няма как да се приеме, че от връчването
на същата се поражда правния ефект на прекратяване на договора за наем.
Позовавайки се и на влязлото в сила решение №5862/19.12.2019г. по гр.д.
№12341/2019г. на Варненски районен съд, ищцата поддържа последователното си твърдение
в производството, че договорът за наем е едностранното развален на 08.01.2020 година, на
основание чл.18, т.18.2. от договора, с отправеното изрично изявление в тази насока с
нотариална покана peг. №103, том I, peг. №8 от 08.01.2020 година на нотариус Жельо
Костов, peг. №149 на НК, на датата на получаването на поканата. Приемането на друга,
различна от посочената от ищцата дата на прекратяване на договора, без наведени такива
основания от ищеца и /или направено такова възражение от ответната страна, противоречи
на влязло в сила съдебно решение по предходен спор с ответника – наемател, и е
незаконосъобразно.
В контекста на това като неправили се оспорват и изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на исковете за заплащане на всички консумативни разходи, свързани
с ползването на имота, а именно - разходваните от него обща вода, такси за поддръжка и
3
управление, електроенергия и пр., на претендираното от ищцата основание чл.232, ал.2 от
ЗЗД. Като твърди, че в исковата и в уточняващата молби изрично и ясно е посочено
основанието за претендиране на отделните суми, съответно, че е задължение на съда, а не на
ищеца да определи правната квалификация на иска, жалбоподателят счита, че отхвърлянето
на иск с мотиви, че от ищеца е указана неточна квалификация на иска, е при всички
положения неправилно.
Като неправилно се оспорва и решението в частта му за разноските като се твърди, че
включените в присъдените в полза на ответника разноски за подаването на частна жалба
срещу допуснатото предварително обезпечение на исковете не следва да се присъждат, тъй
като в случая частната жалба е била неоснователна (обжалваното с нея определение е било
потвърдено от въззивния съд), а обезпечените искове са били уважени, макар и частично.
При тези основни оплаквания ищцата – въззивник моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и уважаване в цялост на предявените осъдителни искове. Претендира
и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата по тази въззивна жалба страна „ИДУАКОМ” ООД, ЕИК *********,, по
реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх. №26921/24.08.2021г., в който
подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Във въззивната жалба на ответника „ИДУАКОМ” ООД се прави оплакване за
допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилност на
решението в обжалваните му части. Твърди се, че въпреки заявеното в съдебно заседание от
02.04.2021г. оспорване от страна на ответника на представените от ищеца два броя
констативни протоколи на ЕРП Север, съдът не е открил производство по чл.193 от ГПК,
като в мотивите си се е позовал на тези протоколи, за да постанови решението си, без да
анализира и обсъди представените от ответника документи, с които се е снабдил от „Енерго-
Про В.” ЕАД въз основа на издаденото му съдебно удостоверение, което е неправилно. Като
поддържа направеното в хода на първоинстанционното производство възражение, че
наемодателят не е предоставил имота в състояние, което да отговаря на уговореното
ползване, за което е нает (като за жилище), обосновано с неправомерно спиране на
електрозахранването на имота на 11.07.2019г., съответно изпадане в резултат на това на
ищеца – кредитор в забава съгласно чл.96 от ЗЗД, ответникът – въззивник счита, че не
дължи заплащане на консумативни разходи и обезщетение за ползването на имота.
Поддържа и възражението си, че ищецът не е доказал да е заплатил претендираните такси за
поддръжка и управление на ЕС, за да встъпи в правата на удовлетворения кредитор и да
търси репарирането на тези суми от ответника. Моли за отмяна на решението в обжалваните
му части и отхвърляне на предявените осъдителни искове. В съответствие с това моли и за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения писмен отговор вх. №31445/17.09.2021г. въззиваемата по тази въззивна
жалба страна К.Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като твърди, че
вземанията на ищцата – наемодател са установени по безспорен начин от събраните по
4
делото доказателства, обсъдени правилно и в пълнота от съда, и като се позовава на
принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение
(поддържайки в тази връзка твърденията си за неизправност на наемателя в изпълнението на
задълженията му по наемния договор), въззиваемата ищца счита, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част е законосъобразно и правилно и моли да
бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
Страните не сочат и представят нови доказателства. Съставът на въззивния съд
намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на
осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните,
изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват допуснати процесуални
нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на
първата инстанция. За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание. Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК
за присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да
предупреди страните, че при поддържане на такова искане следва да се представи списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №18622 от 08.07.2021г. по
описа на ВРС на ищцата К. М. ХР., ЕГН **********, с адрес в г.В., подадена чрез
пълномощник адвокат Д.В., АК-В., срещу решение №651/14.06.2021г. на Варненски
районен съд, 18-ти състав, постановено по гр.д. №11089/2020г. по описа на ВРС, в следните
негови части:
1. в частта, с която се отхвърлят частично предявените искове:
1.1. за сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота след
разваляне на договора за наем за периода 01.05.2020г. - 22.06.2020г., поради погасяването на
това вземане чрез прихващане със сумата 1 000 лв., представляваща депозит по т.19 от
договор за наем от 18.09.2018 година;
1.2. за сумата 3612,90 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода
14.08.2019 - 31.10.2019г., дължими по договор за наем от 18.09.2018г., на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД;
1.3. за сумата 373,33 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота след
разваляне на договора за наем за периода 23.06.2020 - 30.06.2020г., на основание чл.236, ал.2
от ЗЗД;
1.4. за сумата 63 лева, представляваща задължение за заплащане на разходвана обща
вода за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. по договор за наем от 18.09.2018 година, на
5
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
1.5. за сумата 472,26 лева, съставляваща платени от наемодателя вместо наемателя
такси за поддръжка и управление на етажната собственост (ЕС), дължими на основание
чл.11 от договора за наем за периода месец 14.08.2019г.-31.10.2019г., на основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД;
1.6. за сумата 366 лева, съставляващи такси за поддръжка и управление на ЕС по
чл.11 от договора за наем за месеците ноември и декември 2019 г., или по 183 лева месечно,
на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
1.7. за законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на
исковата молба - 08.09.2020г., до окончателното заплащане на задълженията.
2. в частта му, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за
производството в общ размер на 1 196,83 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №19897 от 15.07.2021г. по
описа на ВРС на ответника „ИДУАКОМ” ООД, ЕИК *********, със седалище г.В.,
подадена чрез пълномощник адвокат Д.Д., АК-Б., срещу решение №651/14.06.2021г. на
Варненски районен съд, 18-ти състав, постановено по гр.д. №11089/2020г. по описа на ВРС,
в частта му, с която са уважени предявените искове:
1. за сумата 587,10 лева, представляваща неплатена наемна вноска за периода от
01.08.2019г. до 13.08.2019г., дължима по договор за наем от 18.09.2018 година за ползване
на недвижим имот ЖИЛИЩЕ апартамент №22 с идентификатор №******, находящ се в
г.В., общ. В., обл. В., р-н „Приморски”, с.о. ******, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
2. за сумата 1 426,67 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота след
разваляне на договора за наем за периода 01.05.2020г. - 22.06.2020г., на основание чл.236,
ал.2 от ЗЗД;
3. за сумата 76,74 лева, представляваща платени от наемодателя вместо наемателя
такси за поддръжка и управление на ЕС, дължими на основание чл.11 от договора за наем
за периода от 01.08.2019г. до 13.08.2019г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД;
4. за сумата 1 098 лева, представляваща разходите, свързани с ползването на вещта,
а именно дължими и неплатени такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС за
периода от месец януари 2020г. до месец юни 2020г., на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД;
5. за законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба - 08.09.2020г. до окончателното им плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.12.2021г. от 14,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните чрез пълномощниците им по делото, като им се връчи и препис
от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
На всеки един въззивник ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на
6
въззивната му жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7