№ 64
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000785 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец С. Я. Н., редовно призована, не се явява, не
се представлява.
Жалбоподателят ответник Н. /Н./, редовно призован, се
представлява от адв. Р. Ц., с пълномощно.
От адв. П. К., като процесуален представител на жалбоподателя
ищец, е подадена молба с вх. № 963/07.02.2023 г., в която се сочи, че при
невъзможност да се яви в съдебното заседание, не възразява да бъде даден
ход на делото в нейно отсъствие.
Адв. Ц. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се същото.
С решение от 08.07.2022 г., постановено по т.д. № 1221/2021 г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, е осъдено Н. да заплати на С. Я. Н.
сумата от 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й Я.С.Я., настъпила при
1
ПТП на 09.10.2020 г., ведно със ЗЛ от 09.06.2021 г. Искът е отхвърлен за
разликата над 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв. по частичния иск,
както и за ЗЛ за периода от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г., като неоснователен.
Със същото решение Н. е осъдено да заплати на С. Н. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 614 лв., ведно със ЗЛ от 09.06.2021 г., като е
отхвърлен искът за ЗЛ за периода от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. до, като
неоснователен. Н. е осъдено да заплати възнаграждение на адв. К. на
основание чл. 38 ал. 2 ЗА. Ищцата С. Н. е осъдена да заплати разноски на
ответника съразмерно с отхвърлената част от иска. Н. е осъдено да заплати
ДТ и разноски за експертизи съобразно уважената част от иска.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищцата в първоинстанционното производство С. Н., чрез
процесуалния й представител адв. П. К., е обжалвала решенето в частта, с
която е отхвърлен предявеният от нея иск за неимуществени вреди за
разликата от 100 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта, с която са
отхвърлени акцесорните претенции за присъждане на ЗЛ върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, като се иска
присъждане на ЗЛ върху двете обезщетения с начален момент от 09.03.2021 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението в частта, касаеща определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като се поддържа, че той е занижен,
несправедлив и несъобразен със събраните по делото доказателства, касаещи
действителните отношения между ищцата и нейния баща. Освен това
обезщетението не било съобразено с икономическите условия в страната,
както и с лимитите по застраховка Гражданска отговорност. Твърди се също,
че присъденият размер противоречал на съдебната практика, досежно
размерите на обезщетенията в сходни случаи.
По отношение на началния момент, от който следва да бъде
присъдена ЗЛ, са изложени доводи, че в случая е приложима разпоредбата на
чл. 429 ал. 3 КЗ и че такава се дължи с начален момент от датата на
предявяване на претенцията пред Н..
Срещу въззивната жалба на ищцата в първоинстанционното
производство са подадени писмен отговор и допълнителен писмен отговор от
Н., с подробно развити съображения за нейната неоснователност, вкл. и в
2
частта, касаеща началния момент, от който се дължи ЗЛ. В допълнителния
отговор е цитирана съдебна практика и са изложени съображения за това, че
ЗЛ от ответника следва да се дължи от изтичане на 3-месечния срок след
подаване на претенцията пред него, съобразно разпоредбата на чл. 496 КЗ.
Втората въззивна жалба е подадена от Н. и касае присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50 000 лв. до 100 000
лв., като се иска отмяна на решенето в тази част и отхвърляне на иска.
Изложени са подробни съображения за това, че от събрани по делото
доказателства е видно, че между ищцата и нейния баща не е съществувала
постоянна и дълбока връзка. Поддържа се също така допуснато процесуално
нарушение, свързано с необсъждане показанията на ищцата, дадени в хода на
образуваното ДП, в което е разпитана като свидетел, както и в това, че
решението е мотивирано и с показанията на свидетеля С.Н., съпруг на
ищцата, който е допуснат в нарушение на процесуалните правила, след
изтичане на преклузивния срок и чиито показания са заинтересовани.
Срещу въззивната жалба на ответника е подаден писмен отговор
от адв. К., като процесуален представител на ищцата, с изразено становище за
нейната неоснователност и с претендирани разноски на основание чл. 38 ЗА.
По делото не са направени доказателствени искания.
В цитираната по-горе молба, подадена от адв. К., се сочи, че се
поддържа въззивната жалба на ищцата, оспорва се въззивната жалба на
ответника, както и подаденият от него отговор и допълнение към отговор на
въззивната жалба на ищцата. Иска се уважаване на въззивната жалба на
ищцата и оставяне без уважение на тази на ответника, като са изложени
подробни съображения. Претендира се присъждане на възнаграждение по чл.
38 ал. 1 т. 2 ЗА, ведно с ДДС, като е направено при условията на евентуалност
възражение за недължимост или евентуално прекомерност на разноските на
ответната страна.
Адв. Ц. – Поддържам въззивната жалба на доверителя ми,
поддържам подадения отговор и допълнителен такъв. Оспорвам въззивната
жалба на ищцата. Няма да соча нови доказателства. Нямам нови
доказателствени искания. Представям списък с разноски, два броя дебитни
известия, два броя фактури и три броя дневни извлечения, като доказателство
за заплащане на адвокатското възнаграждение. Претендирам и заплатената
3
ДТ за въззивно обжалване.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноски на жалбоподателя
ответник, ведно с доказателства за реално заплащане на адвокатското
възнаграждение.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Ц. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло
въззивната жалба на доверителя ми срещу решението в съответната
обжалвана част. Считам, че в първоинстанционното производство безспорно
беше установено, а същото се приема и от съда в мотивите на постановения
акт, че отношенията между ищцата и нейния баща не изчерпат връзката,
която е твърдяна в исковата молба, и че тези отношения със сигурност не се
характеризират с такава близост и топлина, както е в обичайния случай между
баща и дъщеря. Въпреки тези установени факти и обстоятелството, че ищцата
през целия си живот не е съжителства с баща си и че не са били близки, е
присъдено обезщетение, което се явява завишено по размер, и не отговаря на
принципите за справедливост. По делото са налице достатъчно доказателства,
както от разпитите на свидетели, така и от приобщения протокол за разпит на
ищцата, изготвен по повод ДП във връзка с процесното ПТП и безспорно се
установява от цялата доказателствена съвкупност, че не се касае за такива
отношения и за такава емоционална връзка, чиито обем и интензитет на
болки и страдания да обоснове присъждане на така определения от
първоинстанционния съд размер.
Моля да уважите въззивната жалба Н. и също да не уважавате
въззивната жалба на ищцата, с която се претендира обезщетение в още по-
висок размер.
По отношение на претендираните лихви и даденото от нас
допълнение към отговора, отделно от това и изложеното във въззивната
жалба, считам, че неоснователно се претендира лихва на основание чл. 429
КЗ, предвид обстоятелството, че сдружението не е застраховател, а и
нормите, относими към застрахователите, не са приложими по отношение на
Н.. Отделно от това сочената от въззивницата норма на чл. 429 КЗ изобщо не
4
е приложима към застраховката, от която черпи правата си, и във връзка с
която е отправила претенция, а именно Гражданска отговорност на
автомобилистите. Разпоредбата е приложима към обща Гражданска
отговорност.
Претендираме и направените в производството разноски, вкл. и
адвокатско възнаграждение, за което сме представили доказателства.
По отношение на евентуалното възражение на ищцата за
прекомерност или недължимост на адвокатското възнаграждение, считам, че
същото е дължимо и уточнявам, че размерът, който е изплатен и начислен от
адвокатското дружество, е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.04 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5