Решение по дело №1685/2018 на Районен съд - Ловеч

                           

 

                                                      Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                         гр.ЛОВЕЧ, 11.07.2019 год.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1685 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка  с чл.415, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Настоящият съдебен съдебен състав е сезиран с искова молба от “Топлофикация Плевен”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрисконслут Величкова против Г.С.Ц. *** която твърди, че дружеството им е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г.С.Ц., ЕГН-**********, като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.

            Позовава се на определение, постановено по Ч.гр.дело №9340/2017 год. по описа на РС-гр.Плевен, с което е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл.414 от ГПК същият е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдията-докладчик по заповедното производство им е указал, че дружеството им може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

            Затова и в законоустановеният срок по чл.415, ал.1 от ГПК. предявяват иск за установяване на съществуването на вземането им от Г.С.Ц., ЕГН- **********, с адрес *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия за негов топлоснабден имот - апартамент, с аб.№5447.

            Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането им пояснява, че са следните : като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството : правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за нея, а именно : в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на толпинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Г.С.Ц., видно от приложеното в Ч.гр.д.№9340/2017 г. по описа на РС-гр.Плевен извлечение от сметка за абонатен №5447 е използвал доставяната от дружеството им топлинна енергия през процесният периода и не е погасил задължението си.

Сградата-етажна собственост на Г.С.Ц. ЕГН-**********, на адрес ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма " Техем сървисис”ЕООД.

Сумите за топлинна енергия за периода за процесният имот са начислявани от "Топлофикация-Плевен"ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма " Техем сървисис"ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за Топлоснабдяването.

Ето, защо в законният едномесечен срок от получаване на съобщението за това, предявява иск относно вземането си, пояснявайки, че до датата на завеждане на исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми, което породило у тях правен интерес да предявят иск и да защитят правата си по съдебен ред.

Моли съда, след като се убеди в истинността на твърдените обстоятелства, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на Г.С.Ц., ЕГН-**********, с адрес ***, че дължи на „Топлофикация-Плевен"ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в размер общо на 352,24 лв., от които :

- 297,57лв. - главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия  за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г.

- 54,67 лв. лихва за забава от 05.01.2015 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №9340/2017 г. по описа на РС-гр.Плевен до окончателното изплащане на сумите.

Моли да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лв., на основание чл.78 от ГПК.

            С молба вх.№5681/20.05.2019 год. ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт Величкова, от името на доверителя си прави оттегляне на предявените искове с оглед извършено плащане на цялата изискуема сума главница и мораторна лихва от страна на ответника по делото. Моли за присъждане на сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 75 лева, включващи 25 лева платена по сметка на съда държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 490 лева разноски, направени в настоящото исково производство, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение, 75 лева държавна такса, 15 лева д.т.жалба, 50 лева държавна такса и 200 лева възнаграждение за юрисконсулт.

            В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но с молба вх.№6893/21.06.2019 год., чрез юрисконсулт Величкова, моли делото да се гледа в отсъствие на техен представител. Моли съда да даде ход на делото по същество и след като се убеди в истинността на твърдените обстоятелства, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ответника им дължи посочените суми, както и разноски, направени в заповедното и в исковото производства. В случай, че страната ползва адвокат, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

            Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.Панчева, която от името на доверителя си уточнява, че сумите /главница и лихви/ са платени една година преди делото да се гледа в РС-гр.Ловеч. Моли съда да приеме за доказано, че причина за завеждане на делото е станала именно ищцовата страна, тъй като въпреки плащанията, направени от нейния доверител, същата си е позволила да заведе това дело и го е вкарала в ненужни и невъзможни за страната разноски. Не отрича, че “Топлофикация-Плевен”ЕАД е направила разноски, включително и такива след първото прекратяване на делото от съда, но счита, че те са сторени само защото зле водят своите интереси. Според нея всички разноски, които доверителят й е направил по Ч.гр.дело №45/2019 год. по описа на ОС-гр.Ловеч и съгласно определението на този съд, следва да се заплатят в настоящото производство, а сумите за юрисконсултско възнаграждение не следва да се начисляват изобщо, защото нито пред ОС-гр.Ловеч и пред настоящата инстанция никой не се е явявал за ищцовото дружество.

            По отношение направеното възражение срещу адвокатския й хонорар, счита, че тези размери не са завишени, нито прекомерни, тъй като са точно минималните суми, посочени в чл.7, ал.2 от Закона за адвокатурата. Моли съда да приеме, че на доверителя й се дължи заплащане на разноски в размер на 827,30 лева и след като присъди разноските и на ищеца за държавна такса да ги изчисли по компансация, като разпореди издаването на изпълнителен лист в полза на доверителя й за сторените разноски в това производство.

            С оглед молбата на ищеца, чрез неговия пълномощник, съдът е приел, че са налице основанията за оттегляне на исковата претенция, на основание чл.232 от ГПК, по отношение на претендираната главница в размер на сумата 297,57 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за времето от 01.11.2014 год. до 30.04.2017 год., както и по отношение на акцесорното вземане за сумата от 54,67 лева лихва за забава, считано от 05.01.2015 год. до 05.12.2017 год. и е прекратил производството по гр.дело №1685/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч по отношение на тези суми.

            След като е останал сезиран само с претенцията за разноски, съдът при това развитие на исковия процес я намира частично основателна и доказана по следните съображения. Дори и ответника да е направил плащане в хода на исковото производство и да е погасил изцяло задължението си по издадената в заповедното производство Заповед №6081/13.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.дело №9340/2017 год. по описа на РС-гр.Плевен, той не е заплатил разноските, направени в заповедното и исковото производства, в който смисъл „Топлофикация-Плевен”ЕАД е в правото си да ги претендира пред съда, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, още повече, че съгласно т.11 на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, последният е длъжен да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. След като с поведението си Г.С.Ц. е станал причина и е дал повод на „Топлофикация-Плевен”ЕАД за завеждане на делото и след като не са налице доказателства до приключване на устните състазания пред настоящата инстанция да е заплатил разноските на ищеца, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 75 лева, направени в заповедното производство, от които 25 лева заплатена по сметка на РС-гр.Плевен държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.

            За настоящото исково производство, видно от представения списък на разноски по чл.80 от ГПК ищеца претендира заплащане на сумата в размер общо на 490 лева, но съдът счита, че дължимите разноски, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възлизат в размер общо на сумата 215 лева, включваща 50 лева заплатена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса, 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, определено в минимален размер, на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 15 лева държавна такса за подадена частна жалба пред ОС-гр.Ловеч и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт за изготвяне на частна жалба без явявяне в открито заесдание, определено от съда при съобразяване на чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ищцовата претенция до пълния претендиран размер на сумата от 490 лева се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, тъй като в тази сума е включена 75 лева държавна такса без реално да е заплатена такава и да има представена вносна бележка по делото, т.е. посочването й е изцяло некоректно, както и според съда се претендира прекомерно завишен размер за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и за подадената частна жалба пред ОС-гр.Ловеч.

            Изцяло неоснователно според съда е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.Панчева, в качеството й на пълномощник на ответника, предвид факта, че в конкретният казус съдът разпредели отговорността за разноски, в съотвествие с текста на чл.78, ал.1 от ГПК. Затова и не намира за необходимо да обсъжда искането на ответника, направено чрез неговия пълномощник в пледоарията му по съществото на казуса за присъждане и на него на разноски по компенсация, тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.78, ал.3 или ал.4 от ГПК и сторените от него разноски не следва да се съобразявят от съда при постановяване на решението му, а те останат изцяло за негова сметка.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                                        Р   Е   Ш  И    :

 

 

            ОСЪЖДА ответника Г.С.Ц., ЕГН-********** *** да заплати на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрисконслут Величкова сумата 75 /седемдесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, от които 25 лева заплатена по сметка на РС-гр.Плевен държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.

            ОСЪЖДА ответника Г.С.Ц., ЕГН-********** *** да заплати на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрисконслут Величкова сумата 215 /двеста и петнадесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в исковото производство, включваща 50 лева заплатена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса, 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, определено в минимален размер, на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 15 лева държавна такса за подадена частна жалба пред ОС-гр.Ловеч и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт за изготвяне на частна жалба без явявяне в открито заесдание, определено от съда при съобразяване на чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, като претенцията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от Изпълнителния директор Йордан Василев, чрез юрисконслут Величкова против Г.С.Ц., ЕГН-********** *** за заплащане на съдебно-деловодни разноски до пълния претендиран размер на сумата от 490 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :