М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
1135/2019 год.
по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс. Ю.А. *** в това, че:
В периода от неустановена дата на месец юни 2017 г. до 08.04.2018 г. в с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе, в условията на
продължавано престъпление – на три пъти, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел
чужди движими вещи – 3 бр. раидоприемници марка „ВЕФ“, 1 бр. дървен часовник с
махало марка „София“, 1 бр. обикновен будилник с батерия, 3 бр. обикновени
куфара от изкуствена кожа, 1 бр. прахосмукачка марка „Хитачи“, 1 бр. медно
джезве, 1 бр. медна тава, 1 бр. малка гедория, комплект, 16 бр. обикновени
осветителни крушки, 10 кг. захар, 60 буркана „омния“ с компоти, 30 бр. медни
звънци за животни, 1 бр. каска за мотоциклет, 1 бр. туристическа раница, 10 бр.
отвертки, комплект, и 1 бр. клещи, всичко на обща стойност 418,40 лева, от
владението на М.Р.М. *** и Р.М. ***, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, и
т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае
подсъдимия за виновен в извършването на престъплението и му наложи предвиденото
за него наказание.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, по смисъла на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК.
По делото бил предявен и приет от Съда граждански иск,
солидарно от М.М. и Р. М., против подсъдимия, за сумата от 403.40 лв., претендирани
имуществени вреди, резултат от престъплението. Гражданските ищци, чрез своя
повереник, поддържат иска си и молят Съда да го уважи изцяло.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Ю.А.А. е роден на *** ***,
български гражданин, със основно образование, разведен, неосъждан
/реабилитиран/, не работи, с ЕГН **********.
Съпрузите М.М. и Р.М.
притежавали собствен имот – двор с къща, в с.Щръклево, обл. Русе, ул. “Теменуга“ № 7, но не живеели постоянно там. Посещавали
имота си поне по два пъти месечно, като в останалото време входната порта и
вратите на къщата заключвали с катинари.
Подс. А. *** и познавал семейство М. отпреди, като
бил наясно с това, че те не обитават постоянно имота си.
На неустановена дата през месец
юни 2017 г., подс. Ю.А. ***. Минавайки покрай къщата свидетелите Р.М. и М.М.А. видял, че
вътре няма никого и вратите са заключени с вериги и катинари. С неустановено по
делото техническо средство подсъдимия разбил катинара на една от външните врати
на къщата и влязъл вътре. От различни стаи на къщата, на няколко пъти, А. взел
и изнесъл 3бр. раидоприемници марка „ВЕФ“, 1 бр. дървен часовник с махало марка
„София“, 1 бр. обикновен будилник с батерия, 2 бр. обикновени куфара от
изкуствена кожа, 1 бр. медно джезве, 1 бр. медна тава, 16 бр. обикновени
осветителни крушки, 10 кг. захар, 60 буркана „омния“ с компоти, 30 бр. медни
звънци за животни, 1 бр. каска за мотоциклет и 1 бр. туристическа раница, ведно
с намиращите се в нея 1 бр. малка гедория, комплект, 10 бр. отвертки, комплект и
1 бр. клещи. Впоследствие подсъдимият се разпоредил с по-голяма част от вещите.
Известно време след това, съпрузите
М. отишли до имота си в с.Щръклево и установили, че катинарът на една от
външните врати на къщата е разбит, а отвътре липсват посочените по-горе вещи.
Преди да си тръгнат двамата съпрузи подменили разбития катинар с нов.
След около седмица свид. М.М. срещнал подс. Ю.А. и го запитал той ли е влизал в къщата им
и той ли е взел вещите. А. признал, че той е извършил кражбата и ще върне
вещите, но впоследствие върнал на М. единствено каската за мотоциклет и един от
трите раидоприемници марка „ВЕФ“. Подсъдимият носел със себе си и отнетия от
къщата будилник с батерия, но вместо да го върне на свид. М., го счупил пред него.
На 01.11.2017 г., подс. Ю.А. отново отишъл до дома на семейство М. и след като установил, че
вътре няма никого, с неустановено по делото техническо разбил катинара на една
от външните врати на къщата и влязъл вътре. От къщата взел един обикновен куфар
от изкуствена кожа, след което тръгнал да напуска имота на семейство М.
По същото време свид. Ш. А., чиито дом бил съседен до този на М.,
била в двора на къщата си. Тя видяла, че подс. Ю.А. напуска двора, както и че държи в ръцете си куфар. Веднага се
обадила на свид.Р.М. и я уведомила за случилото се. Още същият ден свидетелите Р.М.
и М.М. посетили имота си в св. Щръклево
и отново установили, че катинарът на една от външните врати на къщата е разбит,
както и че от дома им е откраднат куфар от изкуствена кожа. Впоследствие
двамата съпрузи подменили разбития катинар с нов.
На 08.04.2018г., подс. Ю.А. *** и след като се убедил, че няма никого
в къщата на свидетелите Р.М. и М.М. решил отново да влезе вътре. С неустановено
по делото техническо средство подсъдимият отново разбил катинара на една от
външните врати на къщата и проникнал в имота. От къщата взел прахосмукачка
марка „Хитачи“, червена на цвят, след което тръгнал да напуска имота. По същото
време свид. Ш.А.била в двора на къщата си и видяла подсъдимия да излиза от
двора на съседите й, държейки в ръцете си прахосмукачката. Свид. А. веднага се обадила на свид. Р.М. и я уведомила за случилото се. По-късно съпрузите
М. посетили имота си, намерили разбит катинара на едно от вратите и установили,
че от дома им липсва прахосмукачката марка „Хитачи“.
По-късно през деня, подс. Ю.А. се разхождал из улиците на с. Щръклево, като носел със себе си
прахосмукачката и една брадва. В един момент, пред погледа на жители на
с.Щръклево, обв. А. започнал да удря с брадвата прахосмукачката
и я унищожил.
За установените кражби,
свидетелите Р. и М. М. подали жалби в полицията. Проверката по случаите била
възложена на свид. О.О.– полицейски служител в РУ гр. Две Могили. О. снел обяснения от подсъдимия, в
които последният признал, че няколко пъти влизал в дома на сем. М., в тяхно отсъствие, като разбивал
катинарите и вземал различни вещи, но не помнел какви. Въз основа на
материалите по полицейската проверка било образувано досъдебното производство
по настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, с обект на
изследване подс. Ю.А.. От заключението на тази експертиза се
установява, че подсъдимият се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе и ДПБ-Бяла,
както и че същият страда от „Личностово разстройство – емоционално нестабилна
личност. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на
алкохол. Синдром на алкохолна зависимост.“. Според вещите лица, въпреки
заболяването си, през периода 01.06.2017 г. – 08.04.2018 г. и към момента на
изготвяне на експертизата подсъдимият не бил с нарушени годности и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите
лица установили, че подс. А. е годен да носи наказателна отговорност, както и
че спрямо него не се налага прилагането на принудителни медицински мерки по
чл.89 от НК.
От заключението на назначената
ценова-икономическата експертиза се установява, че общата стойност на вещите,
които подс. Ю.А. отнел от имота на свидетелите Р.М. и М.М., е 418,40 лв. Част
от откраднатите вещи – на обща стойност 15 лева, били върнати на св. М.М..
Авторството на подсъдимия в извършването на деянията и начина им на извършване Съдът намира за безспорно
установени. В тази насока са признаването изцяло от страна на подсъдимия А. на
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на
съдебното следствие. Същите са подкрепени и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите Ш. А., Е. А., И. И., Д. Г., О.
О., М.М. и Р.М. както и от приложените и приобщени то Съда по
делото протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи
от съдебни заседания по ЧНД № 998/18г. на РРС, Решение № 408/20.06.2018г. по
ЧНД № 998/18г. на РРС, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с
фотоалбума към него, заключението на икономическата експертиза, заключението на
комплексната психиатрично-психологическа експертиза, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние, автобиография.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената
и неоспорена фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият Ю.А.А. е осъществила състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т.4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като през периода от неустановена дата на м. юни, 2017 г.
до 08.04.2018 г. в с. Щръклево, обл. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на три пъти, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими
вещи – 3 бр. раидоприемници „ВЕФ“, 1 бр. дървен часовник с махало „София“, 1 бр. обикновен будилник с батерия, 3 бр.
обикновени куфара от изкуствена кожа, 1 бр. прахосмукачка „Хитачи“, 1 бр. медно
джезве, 1 бр. медна тава, 1 бр. малка гедория-комплект, 16бр. обикновени
осветителни крушки, 10 кг. захар, 60 буркана „омния“ с компоти, 30 бр. медни
звънци за животни, 1бр. каска за мотоциклет, 1 бр. туристическа раница, 10 бр.
отвертки, комплект, и 1бр. клещи, всичко на обща стойност 418,40 лева, от
владението на М.Р.М. и Р.М.М.,***, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че инкриминираните
вещи били чужди за подсъдимия А.. Те били собственост на М.Р.М. и Р.М.М. и били в тяхно владение,
съхранявани в дома им в с. Щръклево, обл. Русе, ул. “Теменуга“ № 7.
Подсъдимият
сам участвала в извършване на престъпленията, както във фаза на отнемането на
вещите, като прекъснал фактическата власт на пострадалите лица над предмета на
престъплението, вземайки посочените по-горе вещи от жилището им, а така също и във
втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над отнетите вещи,
като след като ги вземал се отдалечавал от местопрестъплението, с което си осигурявал
възможност за безпрепятствено разпореждане с тях.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, тъй като
подсъдимия използвал техническо средство – неустановено по делото, с който разбивал
и в трите случая катинара на врата на къщата на М., преграждаща достъпа до
вътрешността, като по този начин си осигурил достъп до съхраняваните там вещи,
както и безпроблемното им изнасяне от там.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по
чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като и при трите деяния, подсъдимият разрушил
прегради здраво направени за защита на имот – разбил с неустановено техническо
средство катинарите, с които била заключвана входната врата към къщата.
Деянието подс. Ю.А. извършил в условията на
продължавано престъпление – на три пъти, тъй като през непродължителен период
от време – около десет месеца, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, извършил три самостоятелни престъпления по чл. 195 от НК, при идентични
квалифициращи обстоятелства, като всяко от деянията се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна е налице
пряк умисъл у подсъдимия А.. Той действал с ясното съзнание за
противоправността на извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер
на деянията и техните общественоопасни последици, при което целял настъпването
на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият Ю.А.А. следва да бъде признат
за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъпление, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства оказаното съществено съдействието за разкриване на
обективната истина още във фазата на предварителната полицейска проверка,
признанието на вината в хода на досъдебното и съдебното производство, тежкото му
социално и имотно състояние, и особено съществено - установеното му психично
заболяване, характеризиращо се с снижени интелектуални възможности, склонност
към импулсивно реагиране, липса на критичност към последиците от поведението, невъзможност
за справяне със социалните изисквания и упадък на цялостната житейска дейност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са невъзстановяването на
значителна част от причинените на пострадалите вреди и това, че престъплението
било осъществено чрез три самостоятелни деяния, осъществяващи, всяко от тях, състава
на престъплението по чл.195 от НК и включени в продължаваното престъпление.
Предвид това Съдът
приема, че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. Съобразявайки,
съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК задължителното прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК,
Съдът намалява така определеното наказание с една трета, като налага на подс. Ю.А.
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
Съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така наложеното наказание следва да се отложи за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Относно гражданският иск:
Гражданският иск,
солидарно предявен от пострадалите Р.М. и М.М., Съда счита за доказан по своето
основание, до размера на причинената и нерепарирана имуществена вреда, а именно
403.40 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер. Деянието на
подсъдимия Ю.А. представлява непозволено увреждане и на основание чл. 45 от ЗЗД
той е длъжен да компенсира парично вредите, които причинила виновно, а
пострадалите Р.М. и М.М. понесли в размер на 403.40 лв., представляващи стойността
на отнетите им и невъзстановени вещи.
Подсъдимият Ю.А.
следва да заплати солидарно на М.М. и Р.М. сумата от 1000.00 /хиляда/ лв. за
направени разноски по делото - за адвокатски хонорар
Подсъдимият следва
да заплати в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от 492.46 лв., за
разноски на досъдебното производство, както и в полза на Районен съд Русе
сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса върху размера на уваженият
граждански иск.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: