Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 21.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на десети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 894 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление
№ 18-0906-001031 от 23.07.2018 година на Николай Васков
Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на Ц.Х.Т. с ЕГН ********** *** на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
50 лева за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят Ц.Т., който го обжалва в срок и моли същото
да бъде отменено, като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното административно
нарушение, тъй като страда от сърдечно заболяване, поради което е претърпял
сърдечна операция и не може да носи обезопасителен колан.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. За него се явява адвокат Цветомир Ангелов от АК – Ловеч, който моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Не отрича обстоятелството, че
доверителят му е бил без предпазен колан, но твърди, че не е извършил нарушение
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като попада в хипотезата на лицата, които могат
да не ползват колани – чл.137а, ал.2 т.2 от ЗДвП за лица, чието физическо
състояние не позволява използването им. Счита, че от заявеното от свидетелите и
от представените писмени доказателства, се установява, че доверителят му е имал
тежко заболяване, което е протекло с отстраняване на част от сърцето и
поставяне на изкуствена клапа, поради което той и до днес е с 60 процента
неработоспособност. Приема, че от предписаните противопоказни условия на труд
от експертните решения на ТЕЛК се вижда, че не следва да извършва тежък
физически труд, а от текста на другата им страница на тези решения се
установява, че получава задуха, има сърцебиене и поставяне на колан върху
операцията допълнително усложнява здравословното му състояние. Изтъква, че това
обстоятелство е заявил на проверяващите, но те са съставили АУАН и е наложена
глоба. Счита, че има и съществени процесуални нарушения при издаване на НП, тъй
като, видно от изложените обстоятелства, никъде не е описано, дори и в акта не
е описано като констатация, че доверителят му е претендирал за несъставяне поради
здравословни причини. Това би имало отношение при определяне на наказанието и
дали е маловажен случай. Изтъква, че с Тълкувателно решение №1/2007 година,
което има задължителна сила, ВАС приема, че преценката за маловажност на случая
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, а в НП, никъде
административно наказващият орган не е отбелязал и няма мотиви в тази насока,
дали случая представлява маловажен случай и ако е - защо е, и ако не е - защо
не е. според процесуалния представител на жалбоподателя тези мотиви подлежат на
самостоятелен съдебен контрол, независимо дали е наложено наказание с НП. Това
води до незаконосъобразност на НП, което е съществен пропуск и само на това
основание, същото следва да бъде отменено. Алтернативно прави искане ако счете
съда, че има извършено нарушение, въпреки медицинската документация,
представена в съдебно заседание, да приеме, че е допуснато съществено
процесуално нарушение и да бъде отменено НП или да счете случая за маловажен,
като изтъква, че занапред доверителят му ще си вземе съответните документи за
управление на МПС без обезопасителен колан.
Ответникът – ПП при ОД на
МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното
писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без последствие
и да бъде потвърдено наложеното наказание.
От събраните по делото
писмени доказателства, от показанията на свидетелите Е.П.К. и Д.П.П., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 11.07.2018 година свидетелят
Е.П.К. в присъствието на свидетеля Д.П.П. съставил
Акт серия Д № 112964 за установяване на административно нарушение против Ц.Х.Т.
с ЕГН ********** ***, за това, че на 11.07.2018 година, около 16:20 часа в община
Угърчин, на път Коритна- Български извор – Микре –
Севлиево – Велико Търново – Търговище - /Разград – Шумен/, ПП I-4 км
37€200 с посока на движение към гр.Варна управлява товарен автомобил Мерцедес с
регистрационен номер ОВ 2207 ВА негова собственост като не ползва обезопасителен
колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът, с което е нарушил
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е написал
възражение. Като доказателство е бил иззет контролен талон №4135625. Въз основа
на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение относно
непоставянето на обезопасителен колан съответстват на действителното положение
и от събраните доказателства се установява, че безспорно към момента на
проверката Т. не е бил поставил такъв, което не се оспорва.
Разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Това задължение, вменено на водачите на МПС,
не е безусловно. Съгласно чл.137а,
ал.2 т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни
колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Действително начина на доказване на изключенията по
чл.137а, ал.2 от ЗДвП не е уреден нито в ЗДвП, нито в поднормативен акт,
издаден въз основа на него. Видно от представената в съдебно заседание
медицинска документация, жалбоподателят на 18.12.2006 година е претърпял аортно-клапно протезиране, но в
нито едно от представените експертни решения на ТЕЛК
не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо
на извод, че отразеното в решението заболяване води до такова физическо състояние,
което не му позволява използването на обезопасителен колан. Още повече, че от
извършената оперативна интервенция са изминали повече от десет години, т.е. не
се касае за скорошна операция. Не бяха представени и никакви други писмени
документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е
бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето
му по някакъв начин. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински
документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не
позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за самото физическо
състояние не може да бъде направено без специални знания в областта на хуманната
медицина. В тази връзка жалбоподателят не само не представи относима медицинска документация, но и не поиска
назначаването на съдебно-медицинска експертиза, доказваща обективната
невъзможност да използва такъв колан поради констатираното заболяване, от което
страда.
С оглед на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на сектор към ОДМВР – Ловеч, сектор ПП - Ловеч, видно от т.2.11 на приложената заповед 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР .
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазени са изисквания на ЗАНН и ЗДвП при съставяне на
АУАН и издаване на НП.
Съдът намира, че не са
налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. За да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
необходимо да са налице доказателства за по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и дееца. Пред настоящият състав, освен твърдението за необсъждане
на приложението на тази разпоредба, не бяха представени каквито и да било
доказателства в тази насока. Освен това се касае за формално административно
нарушение и настъпването или не на вредни последици не е съставомерно.
При тези съображения, настоящата инстанция намира, че НП
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001031 от 23.07.2018
година на Николай Васков Недялков – Началник на
сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, с което на Ц.Х.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева за
извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава
дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :