Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….../27.03.2017г.
град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
десети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Ю. Асенова, разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6132 по описа за 2013г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искове с правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С
исковата молба ищецът Л.Б.Й. твърди, че е собственик, както следва: на ¼
идеална част от дворно място, находящо се в село Г., Столична община,
местността „Земнико“, с площ по нотариален акт 90,00 кв.м., съставляващо имот
пл.№479, заснет през 1988г., нанесен в кадастрален лист Г-6-9-Г, по
неодобрената кадастрална карта на град С., с.Г., заедно с построената в него
сграда, без строители книжа, с площ от 15,00 кв.м., състояща се от стая и
стъклена веранда, с граници посочени в исковата молба; и на 1/3 идеална част от
апартамент №1, находящ се в град С., ул. „******** с обща площ от 62,10 кв.м.,
заедно със зимнично помещение №1 с площ от 6,90 кв.м., таванско помещение №11 с
площ от 7,10 кв.м., заедно с 4,93% ид.части от общите части на сградата.
Имотите са съсобствени с дъщерите му. В началото на 2008г. решават да ги
продадат. На 31.03.2008г. сключват предварителен договор с К.Х. за продажбата
на апартамента с уговорена продажна цена от 90 000,00 евро. За дворното място
преговори за продажба води ответницата, за което ищецът и дава пълномощно с
рег. №№ 11356, 11360 от 31.03.2008г. на нот.М.М.. На 02.05.2008г. ищецът е
приет по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на 07.05.2008г.
подписва пълномощно на ответницата, за да го представлява при сключването на
окончателния договор за продажбата на апартамента. Пълномощното е заверено от
нотариус И. Н. в болничното заведение. На същия ден въз основа на пълномощното
ответницата продава с нот.акт № 86, том V,
рег.№ 7294, дело № 799/2008г. по описа на нотариус И. Н. апартамент №1, находящ
се в град С., ул. „********. Няколко дни по-късно, докато ищецът е още в
болницата, на 12.05.2008г. е продадено и дворното място в село Г. за
34 200,00 евро на купувачите В.А. и С.А., които превеждат продажната цена
по сметка на ответницата в „Б. Пиреос“ АД. Въпреки, че ответницата е получила
продажната цена за припадащите се на ищеца части от имотите, както следва:
8850,0 евро за дворното място и 30 000,00 евро за апартамента, същата не
предава сумите на ищеца. Затова на 11.03.2013г година е поканена с нот.покана с
рег. № 4592, том 1Б, акт №158 по описа на нотариус Анна Найденова да върне
сумите. По изложените съображения ищецът иска осъждането на ответницата да му
заплати общо сумата от 38 850,00 евро, представляваща припадащата му се част от
продажната цена на продадените имоти съобразно притежаваните от него в тях
идеални части, както и сумата от 22 000,00 евро – представляваща лихва за
забава плащането на главницата от 38 850,00 евро за периода от 12.05.2008г до
07.05.2013г., ведно със законната лихва считано от 07.05.2013г. до
окончателното им заплащане. Претендира разноски.
Ответницата
П.Н.Г., оспорва предявените искове като недопустими. Счита, че указанията на
съда за представяне на четлив препис от исковата молба не са изпълнени в
дадения от съда седмичен срок, поради което същата следва да бъде върната на
основание чл. 129, ал.3 от ГПК. Не оспорва, че е пълномощник на ищеца по
описаните в исковата молба пълномощни; че като негов представител сключва
договорите за продажба на притежаваните от ищеца идеални части от 07.05.2008г и
от 12.05.2008г. Твърди, че на 27.09.2006г. между ищецът и неговите дъщери Н.Л.Б.
и Б.Л.Б. е сключен договор, по силата на който й възлагат: да продаде дворното
място в село Г., Столична община, при свободно избрани съконтрахенти и условия,
както и да получи продажбата цена, с която да закупи избрана от нея гарсониера
в град С., при условия, каквито намери за добре, от името и за сметка на Б.Б. и
ищеца, при квоти 2/3 ид.част за първия и 1/3 ид.части за втория. Съгласно т.4
от договора всички разноски са за сметка на доверителите, а ако след
изпълнението на възложите действия останат неизразходвани в парични средства,
същите се считат за възнаграждение на довереника – т.5 от договора. Преди
продажбата на дворното място в село Г., чрез лични средства и банков кредит съгласно
договор от 02.11.2006г. сключен с „Б. ДСК“ ЕАД в размер на 20 850,00 евро, на
03.11.2006г закупува апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „***********
състоящ се от една стая, кухненски бокс и сервизни помещение с полезна площ от
32,63 кв.м, заедно 0,349% ид.части от общите части и толкова части от правото
на строеж върху местото за сумата от 23 850,00 евро. Общия размер на разходите
направени от ответницата за придобиване на имота възлизат на 26 243,83 евро. На
29.12.2008г. сключва договор за покупко-продажба, по силата на който прехвърля
на ищеца 1/3 ид.части, а на Б.Б. – 2/3 ид.част от правото на собственост върху
апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „*********** състоящ се от една
стая, кухненски бокс и сервизни помещение с полезна площ от 32,63 кв.м, заедно
0,349% ид.части от общите части и толкова части от правото на строеж върху
местото за сумата от 25 000,00 лева. Договорът се счита за нищожен като
привиден в частта относно цената, както и в частта, че сумата е получена от
продавача към сключване на договора. Действителната продажна цена по договора се
твърди, че е сумата от 26 243,83 евро съобразно продаваните идеални части,
от която ищецът дължи за прехвърлената му 1/3 ид.част 8747,94евро. Задължението
на ответницата за връщане на продажната цена по договора от 12.05.2008г в
размер на 8550,00 евро е прихванато към задължението на ищеца за плащането на
сумата от 8747,94 евро до размера на по-малкото от тях. Евентуално се твърди,
че вземането за връщане на сумата от 8550,00 евро възниква без отнапред
определен ден за изпълнение, поради което то е дължимо след покана. Такава е
отправена на 15.03.2013г, като с нея е определен допълнителен седемдневен срок
за доброволно изпълнение. Така забавата в изпълнението следва да се изчислява
от 23.03.2013г. Евентуално се твърди, че вземането за лихвите за забава върху
вземането за връщане на сумата от 8550,00 евро за периода от 12.05.2008г. до
07.05.2010г. са погасени по давност. Не оспорва, че на 31.03.2008г. е сключен
предварителен договор за продажба межди ищеца, двете му дъщери и К.Х. за
продажбата на апартамента №1, находящ се в град С., ул. „******* с уговорена
продажна цена от 90 000,00 евро. Твърди, че съгласно договора цената е
платима, както следва: при сключване на предварителния договор капаро от 9
000,00 евро; остатъка от 81 000,00 евро – със собствени средства и банков
кредит, който ще бъде отпуснат след вписване на първа по ред ипотека върху
имота в полза на Б.та. Ищецът участва лично при подписване на предварителния
договор, поради което лично получава припадащата му се част от платеното капаро
в размер на 3000,00 евро, поради което тя не подлежи на повторно плащане. Дори
да се приеме, че то е получено от ответницата, искът за връщането му е погасен
по давност с изтичане на предвидения в чл. 110 ЗЗД пет годишен срок. Припадащата
се на ищеца част от остатъка от продажната цена в размер на 27000,00 евро, не
се оспорва, че е получена от ответницата по банковата й сметка. Твърди се, че част
от сумата в размер на 13 800,00 евро е преведена като заем по нареждане на
ищеца на дъщеря му Н.Б. на 14.05.2008г, а друга част в размер на 11 000,00
евро като заем на дъщеря му Б.Б. на 20.08.2008г. Остатъка от сумата в размер на
2200,00 евро е предаден на 18.08.2008г на дъщерята на ищеца Н.Б., която да му я
предаде в брой. Евентуално се твърди, че вземането за връщане на сумата от 30
000,00 евро възниква без отнапред определен ден за изпълнение, поради което то
е дължимо след покана. Такава е отправена на 15.03.2013г, като с нея е
определен допълнителен седемдневен срок за доброволно изпълнение. Така забавата
в изпълнението следва да се изчислява от 23.03.2013г. Евентуално се твърди, че
вземането за лихвите за забава върху вземането за връщане на сумата от 30
000,00 евро за периода от 12.05.2008г. до 07.05.2010г. са погасени по давност.
Отделно твърди се твърди, че през 2006г. са извършени описаните в отговора
ремонтни работи, стойността на които е в размер на 12 200,00 лева, платени
изцяло от ответницата. Сумата не е възстановена, с което ищецът се обогатява за
сметка на последната с припадащата му се от собствеността част или сумата от
4066,66 лева, която сума се заявява за прихващане към евентуално уважената част
от исковете.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
По допустимостта на
исковете:
За
да е налице основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3
от ГПК, следва да има нередовност на исковата молба и тя да не се отстранява в
определения за това от съда срок. С разпореждането от 16.05.2013г, съдът
констатира, че исковата молба не е четлива, което обстоятелство, не е налице.
Исковата молба не е поправяна до 11.07.2013г. Въпреки това нейното съдържание е
ясно установимо при прочита й. Следователно първоначалния препис е четлив, а
указанията на съда са неправилни, тъй като исковата молба не страда от
посочените в разпореждането пороци. След като указанията са неправилни то и
бездействието на ищеца (или неговата забава да ги изпълни) не може да доведе до
приложението на санкциониращата с последиците на чл. 129, ал.3 от ГПК. Затова
исковата молба не е върната, а производството е допустимо.
Относно
квалификацията на предявените искове.
Първият
спорен въпрос между страните касае правната квалификацията на исковете.
Квалификацията на исковете се дава от съда въз основа на фактическите твърдения
в исковата молба. За съда не е задължителна дадената от страните правна квалификация
на исковете. Последната може да бъде ориентир, при неясни твърдения на ищеца,
но тя не обвързва съда. С исковата молба и допълнителните становища ищецът ясно
посочва, че качеството си на кредитор по предявените вземания извежда от
липсата на отчет от ответницата за дадения й с двете пълномощни мандат от
негово име и за негова сметка да продаде идеалните му части от двата имота, при
условия каквито намери за добре, както и да получи продажната цена за това
разпореждане. Тези твърдения не могат да обосноват различна правна квалификация
от първоначално дадената с проекто-доклада на делото такава като искове по чл.
284, ал.2 от ЗЗД.
В случая квалификация по чл. 55 от ЗЗД е
необосновима, тъй като неоснователното обогатяване изисква твърдения за
престационно разместване на блага при начална или последваща липса на основание
за това. По делото няма твърдения, че ищецът е дал нещо на ответницата.
Напротив изрично се посочва, че полученото е дадено от трети за отношенията между
страните лица (купувачите по двата договора за покупко-продажба). Т.е. липсват
твърдения за престационно разместване на блага. Не без значение за
квалификацията е и твърдението, че ответницата получава даденото не за себе си,
а от името и за сметка на ищеца съгласно двете пълномощни от 31.03.2008г и
07.05.2008г. Не се твърди последните да не са произвели действие
изначално или то да е отпаднало в последствие с обратна сила, поради
прекратяване или несбъдване на основанието. Следователно още с исковата молба
основанието за ответницата да получи паричните суми по двете сделки не се
оспорва.
Възраженията
на ответницата, че няма сключени мандатни договори с ищеца и поради това исковете
следва да се квалифицират като такива за неоснователно обогатяване за чужда
сметка съгласно чл. 59 ЗЗД, също не могат да бъдат споделени. Твърденията на
ответника не определят правната квалификация на иска. Дали такива мандатни
отношения съществуват или не, съставлява становище по съществото на спора и
няма отношение към правната квалификация на исковете, а към тяхната
основателност.
По основателността
на исковете.
Както
се посочи по-горе ищецът извежда качеството си на кредитор по предявените
вземания при твърдения, че ответницата като негово пълномощник не е отчела
получената от негово име и за негова сметка продажна цена за продажбата на
идеалните части от двата имота. Ответникът оспорва дължимостта като твърди, че сумата
не е платена, защото: част от нея е прихваната като разход за изпълнение на
поръчката; за друга част е натоварен от ищеца да я предаде в заем на двете му
дъщери; а трета част е изплатена на ищеца чрез дъщеря му Н.Б., евентуално е при
хваната към разходите на направени от нея за запазване на апартамента находящ
се на ул. „И.А.“. Съответна на твърденията на страните е и доказателствената
тежест, която носят в производството: ищецът следва да установи пораждането на
сочените от него мандатни отношения с ответницата и че тя е получила в
изпълнението им продажната цена по двете сделки, а последната - причините, поради които не е отчела на
ищеца получените от продажбата на имотите суми.
Между
страните не е спорно, че с пълномощно с рег. №№ 11356, 11360 от 31.03.2008г. на
нот.М.М. и с пълномощно рег. №№ 7278, 7274 от 07.05.2008г. на нот. И. Н.,
ищецът Л.Й. упълномощава ответницата П.Г. да продаде притежаваните от него
¼ идеални части от дворно място, находящо се в село Г., Столична община,
местността „Земнико“, с площ по нотариален акт 90,00 кв.м., съставляващо имот
пл.№479, заснет през 1988г., нанесен в кадастрален лист Г-6-9-Г, по
неодобрената кадастрална карта на град С., с.Г., заедно с построената в него
сграда, без строители книжа, с площ от 15,00 кв.м., състояща се от стая и стъклена
веранда, с граници посочени в исковата молба; и 1/3 идеална част от апартамент
№1, находящ се в град С., ул. „******** с обща площ от 62,10 кв.м., заедно със
зимнично помещение №1 с площ от 6,90 кв.м., таванско помещение №11 с площ от
7,10 кв.м., заедно с 4,93% ид.части от общите части на сградата, при свободно
избран от нея съконтрахент, цена и условия на сделката, както и да получи
продажната цена.
Спорно
е дали упълномощаването установява договор за поръчка.
Упълномощаването
поначало е едностранна сделка, която поражда право за представителя да ангажира
със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното
задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от
извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани
от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича
овластяването), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.
ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт.
Упълномощаването обаче може да е конклудентно действие, с което се предлага
сключване на договор за мандат. Упражняването на представителната власт, когато
тя налага извършване на правни действия, които в последствие налагат
упълномощения да действа като довереник представлява конклудентни действия, с които той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя за пораждане на мандатните отношения. (че
мандатните отношения могат да възникнат с конклудентни действия е застъпено в
задължителна практиката на ВКС обективирана в Решение № 338 от 11.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о.; Решение № 59 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4617/2013 г., IV г. о.).
Следователно
сами по себе си двете пълномощни издадени от ищеца не установяват твърдените
мандатни отношения. В процесния случай, отношенията между страните не се
ограничават само до учредяването, респ. приемането на правата по пълномощните. С
договор за покупко-продажба по нот.акт № 86, том V,
рег.№ 7294, дело № 799/2008г. по описа на нотариус И. Н. и с договор за
покупко-продажба по нот.акт № 61, том IV, рег.№ 5358, дело № 631/2008г. по описа на
нотариус С.Т., ответницата П.Г. като пълномощник на Л.Й. се разпорежда с
притежаваните от него идеални части от двата имота – дворното място в село Г. и
апартамента в град С., на ул. „********, като изрично е упълномощена да получи
и цената по тях от името и за сметка на ищеца. Ото основаното и допълнителното
заключението на ССЕ и банковите извлечения приети по делото се установява, че тя
получава продажната цена за идеалните части на ищеца по двете сделки.
Следователно, ответницата не само приема учредената представителна власт, но и
я упражнява като довереник на ищеца-продавач (тъй като получава за от негово
име и за негова сметка продажната цена по двата договора за продажба). След
като при упражняването на представителната власт, ответникът-пълномощник
действа и като довереник на ищеца, той е длъжен да изпълни поръчката с грижата
на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведоми ищецът-доверител
за изпълнението, да му даде сметка и да му предаде всичко което е получил в
изпълнение на поръчката. /така и Решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 1729/2015 г., IV г. о., Решение № 323 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
689/2014 г., IV г. о./.
Сключването
на договора за покупко-продажба по нот.акт № 61, том IV,
рег.№5358, дело № 631/2008г. по описа на
нотариус С.Т. и получената по него сума от 34000,00 евро, не са спорни
обстоятелства. Не е спорно и че на основание договор за покупко-продажба по
нот.акт № 86, том V, рег.№ 7294, дело № 799/2008г. по
описа на нотариус И. Н., ответницата получава 81 000 евро, което е
остатъка от продажната цена, след приспадане на капарото платено при сключване
на предварителния договор от 31.03.2008г. Тези обстоятелства се установяват
както от представените извлечения от банковите сметки на ответницата, така и от
извлеченията от банковите сметки на третите неучастващи по делото лица Н.Б. и Б.Б.
и от заключението, основано и допълнително, на ССЕ.
Спорно
е дали ответницата е получила припадащата се на ищеца част от капарото по
предварителния договор от 31.03.2008г. В т. 2.6 от предварителния договор е
посочено, че купувачът заплаща при подписването му капаро в размер на 9000,00
евро, от която сума ищецът има право да получи 3000,00 евро. Договорът е
подписан на 31.03.2008г. като никоя от страните не твърди плащането на капарото
да е извършвано в друг момент, а не при сключването на договора. При подписването
на договора ищецът участва лично, а не чрез представител. При това положение и
при лисата на други доказателства, се налага извода, че сумата е получена от
ищеца, а не от ответницата по делото. Следователно тя не дължи връщането й на
ищеца.
Както
се посочи, по делото се установява, че в изпълнение на мандатните отношения
породени във връзка с двете пълномощни, ответницата получава като довереник на
ищеца сума от 8850,00 евро, представляваща припадащата се част от продажната
цена за притежаваните от него 1/4 ид.част от дворно място, находящо се в село Г.
и сумата от 27000,00 евро, представляваща припадащата се част от продажната
цена за притежаваните от последния 1/3 ид.част от апартамент №1, находящ се в
град С., ул. „И.А.“ №**. Това е и размерът на задължението на
довереника-ответник, което той следва да предаде при отчетната сделка на ищеца-доверителя.
В
тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на задължението.
Първото
възражение на ответника срещу дължимостта на съдебно предявените вземания,
касае иска за сумата от 8850,00 евро. Твърди се, че то е погасяване чрез прихващане
с насрещното вземане на ответника срещу ищеца за плащане на разходите за
изпълнение на поръчка съгласно договор от 27.09.2006г в размер на сумата от
8747,94 евро, до размера на по-малкото от тях. Възражението за прихващане касае
едно неликвидно вземане на ответника, поради което той носи тежестта да докаже
както пораждането му, така и настъпването на изискуемостта му, за да бъде
зачетен погасителния му ефект. В този случай материалноправният ефект на
компенсацията настъпва по силата на съдебното решение и то към датата на влизането
му в сила (така и Решение № 3289/15.12.78 г., по гр.д. № 2496/78 г., на І г.о.
на ВКС).
За
доказването на възражението по делото е приет договор от 27.09.2006г., с който
ищецът Л.Й., Н.Л.Б. и Б.Л.Б., от една страна като „доверители“ възлагат на П.Н.Г.,
от друга страна като „довереник“: да продаде дворното място в село Г., Столична
община, при свободно избрани съконтрахенти и условия, както и да получи продажната
цена, с която да закупи избрана от нея гарсониера в град С., при условия,
каквито намери за добре, от името и за сметка на Б.Б. и ищеца Л.Й., при квоти
2/3 ид.част за първия и 1/3 ид.части за втория. Съгласно т.4 от договора всички
разноски са за сметка на доверителите, а ако след изпълнението на възложите
действия останат неизразходвани в парични средства, същите се считат за
възнаграждение на довереника – т.5 от договора.
Договорът
се оспорва от ищеца, който твърди, че представеният екземпляр е с подменено
съдържание на първите две страници. В оригинала на договора правата и задълженията
на страните по него са различни. Възражението касае автентичността на частния
диспозитивен документ, какъвто е договора за поръчка. По делото не е откривано
нарочно производство по реда на чл. 193 ГПК, в хода на което поначало се
проверява истинността на документите. Въпреки това настоящия състав, счита че
това не е пречка за разглеждане на възражението на ищеца. При основателност на последното,
съдът няма да гради фактически и правни изводи въз основа на документа.
Подмяната
на съдържанието на волеизявлението на автора над подписа му е една от възможните
форми на неавтентичност на документа. Доказателствената тежестта да се установи
неистинността на документа се носи от страната, която оспорва авторството на волеизявлението,
на което е даден вид, че изхожда от нея – арг. от чл.193, ал.3 от ГПК. Тя
трябва при условията на пълно и главно доказване да установи неистинността на
документа, а това в случая е ищецът.
С
молба от 04.11.2016г последният представя документ именуван „договор от
27.09.2006г.“, съгласно който: след продажбата на дворното място в село Г.,
„…получената сума следва да се предостави на Б.Б., включително получената сума
за продажбата на дела на Л.Й. и получената сума от продажбата на дела на Н.Б. –
¼ от и за сметка на Л.Й. и ½ от ¾ от и за сметка на Н.Б..
А в т.1.3 е предвидено, след осъществяване на действията довереникът от името и
а сметка на Б.Б. следва да дари на Н.Б. и Л.Й., пропорционално на
предоставените от тях суми, части от притежаваната от Б.Б. 1/3 ид.част от
апартамент №1, находящ се в град С., ул. И.А.“ №69…“.
Наличието
на два документа от една и съща дата с различно съдържание индицира неистинност
на документ, но пълното и главно доказване изисква у съда да не остава
съмнение, че неистинският документ е именно оспорения такъв, а не друг. По
делото са събрани и други доказателства имащи отношение към оспорения документ,
а това са: договорът за покупко-продажба от 03.11.2006г., с които ответницата
закупува апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „М. I“, бл. ********* и договорът за покупко-продажба от
29.12.2008г, с който ответницата продава на ищеца 1/3 ид.част, а на Б.Б. – 2/3
ид.части от правото на собственост върху апартамент №117, находящ се в град С.,
ж.к. „********* Тези два договора съответстват на волята на страните
обективирана в договора от 27.09.2006г. със съдържанието представено от
ответницата. В тази насока са и показанията на свидетелите Б.Б. и Н.Б.. Други
доказателства за истинността на оспорения договора от 27.09.2006г не са сочени,
респ. събрани. Или съвкупната преценка на доказателствата по делото налага
извода за неоснователността на оспорването.
В
изпълнение на договора от 27.09.2006г., преди продажбата на дворното място в
село Г., чрез лични средства и с банков кредит съгласно договор от 02.11.2006г.
сключен с „Б. ДСК“ ЕАД в размер на 20 850,00 евро, на 03.11.2006г ответницата закупува
апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „*********** състоящ се от една
стая, кухненски бокс и сервизни помещение с полезна площ от 32,63 кв.м, заедно
0,349% ид.части от общите части и толкова части от правото на строеж върху
местото. Отклонението от поръчката се обяснява с нарастващите цени на жилищата
в град С. и желанието на ищеца и дъщеря му Б.Б. да закупят именно този
апартамент. Ищецът оспорва тези твърдения с доводи, че никога не е давал
съгласие за закупуването на апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „М. I“, бл. *********; че той е закупен почти две години
преди продажбата на дворното място в Г. и че цената по договора от 29.12.2008г е платена с други средства на
ответницата, че доверителната сделка изисква съгласуване и
потвърждение в нотариална форма.
Съгласно
чл. 282 от ЗЗД отклонението от поръчката е допустимо, когато то е предприето за
запазване интереса на доверителя и ако последният не може да даде изрично
съгласие. Кумулативните предпоставки на цитираната разпоредба се установяват от
показанията на свидетелите Б.Б. и Н.Б., според които имотът е предпочетен, тъй
като е близо до работата на ищеца и до метростанция. Те свидетелстват и че
цените на имотите към този момент са се покачвали, което е налагало да се реагира.
Индиция за одобрение изпълнението на поръчката съставлява и сключения договор
за покупко-продажба от 29.12.2008г, с който ответницата продава на ищеца 1/3
ид.част, а на Б.Б. – 2/3 ид.части от правото на собственост върху апартамент
№117, находящ се в град С., ж.к. „********* Тази сделка е отчетната сделка по
смисъла на чл. 284, ал.2 от ГПК, с която довереника прехвърля на доверителя
правата, които е придобил в изпълнение на поръчката по договора от 27.09.2006г.
След като с нея доверителя се съгласява да получи нещо различно от първоначално
уговореното, то следва да се приеме, че одобрява извършеното от довереника
отклонение от първоначалното поръчение. Възраженията на ищеца, че никога не е
давал съгласие за закупуването на апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „М.
I“, бл. ********* се опровергават от самия договор,
където такова съгласие е обективирано, а документа не се оспорва като
неистински. Доводът, че имотът е закупен почти две години преди продажбата на
дворното място в село Г. би имал значение, ако изпълнението следва да се
извърши в точно определен по-ранен момент, каквито твърдения няма. По-късното
изпълнение, ако не е налице фикс сделка, не променя отношенията между страните,
а може да обоснове евентуални претенции за вреди от забава или да даде право на
изправната страна да развали договора. Обстоятелството, че нотариално заверени
пълномощни и декларации не са съставени в деня на подписване на договора не е
аргумент да се приеме, че последният не е произвел действие, по изложените вече
съображения, забавата дава право на изправната страна да прекрати договора или
да иска изпълнение на уговореното заедно с обезщетение за забава, но не
прекратява автоматично договора. Не на последно място пълномощни и декларации
ищецът издава, макар и по-късно, тъй като не оспорва, че е издал пълномощно с
рег. №№ 11356, 11360 от 31.03.2008г. на нот.М.М., което има за предмет
овластяването на ответницата да се разпореди с неговите идеални части от имота.
Следователно
по делото се установява пораждането на твърдените от ответника мандатни
отношение, а съгласно чл. 285 от ЗЗД доверителят дължи на довереника
направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял, във връзка
с изпълнението на поръчката на поръчката. Тези разноски ответника определя на
заплатените от него суми за придобиването на апартамент №117, находящ се в град
С., ж.к. „*********** в това число лихвата и разноските по договора за кредит,
в общ размер на 26 243,83 евро. Твърди, че разноските не са възстановени с
договора за покупко-продажба от 29.12.2008г, въпреки постигнатото за това
съгласие, тъй като ищецът не е заплатил припадащата му се част от уговорената
продажна цена. Договорът в частта относно цената и заплащането й се оспорва
като привиден, прикриващ действителната стойност на имота от 26243,83 евро.
Тези твърдения на ответника обосноват за него тежест да установи симулацията, а
при разкриването и в тежест на ищеца е да докаже положителния факт на плащането
на продажната цена.
За
установяване привидността на договора за покупко-продажба от 29.12.2008г ответницата
представя документ именуван „обратно писмо“. За да съставлява документа „обратно
писмо“, той следва да е нарочно съставен за разкриване привидността на
сделката, да изхожда от страните по нея и да съдържа всички елементи от
съдържанието на прикрития договор и ясно изявление на страните, недвусмислено
разкриващо симулативността на явната сделка. Без значение е кога е съставен -
преди, след или заедно с явния договор. Когато „обратното писмо“ доказва
привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е
достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими
на позоваващата се страна./така Решение № 763 от 4.02.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 356/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 19 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2159/2013 г., III г. о.;Решение № 243 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3412/2014 г., I г. о./
Представеното
по делото „обратно писмо“ е едностранно писмено изявление на единия от
купувачите по сделката Б.Б., в което привидността е ясно и категорично призната.
Това едностранно изявление не може да обвърже другите страни по договора, тъй
като по този начин лесно би могло да се наруши правната сигурност, която се
цели със съставянето на един документ. То обаче може да се приеме за „начало на
писмено доказателство“ по смисъла на чл.
165, ал.2 от ГПК, тъй като изхожда от насрещната страна по договора. Следователно
с него се преодолява забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК и без съгласието
на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността и е
допустимо установяване на симулацията и със свидетелски показания /Решение №
484 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о./. По изложените
съображения съдът намери за неоснователно възражението на ищеца за
недопустимост на сърбаните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б.Б..
От показанията свидетеля Б.Б. се установява,
че действителната уговорка на страните по договора за продажба от 29.12.2008г е
продажната цена да бъде в размер на 26 243,83 евро в това число лихвите и
разноските по кредита, който е взела ответницата за закупуването на имота. От
показанията се установява и че тези разходи по изпълнението на поръчката следва
да бъдат заплатени от ищеца след продажбата на дворното място в село Г.. Вярно
е, че свидетелят е същото лице, което е автор и на изявлението в обратното
писмо. Разликата е в качество, в което то прави изявлението. При „обратното
писмо“, това е едностранно изявление, което не обвързва никого освен неговия
автор. Като свидетел, лицето носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване
и ако няма други доказателства, които да опровергават показанията му, съдът не
може да не ги кредитира, като отчете възможната тяхна заинтересованост съгласно
чл. 172 ГПК. Доказателства оборващи показанията по делото не са събрани.
Напротив събрани са други, представени от ответника, които изцяло подкрепят
изложеното от свидетеля като договора за поръчка от 27.09.2006г., с който
ищецът възлага на ответника продажбата и едновременното закупуване на друг имот.
Договора за банков кредит от 02.11.2006г. сключен с „Б. ДСК“ ЕАД, с който
ответницата е кредитирана със сумата от 20850,00 евро за закупуването на
апартамент №117, находящ се в град С., ж.к. „М. I“,
бл. ********* и който кредит е уговорено да бъде върнат заедно с договорна
лихва от 6,95% или общо сумата от 23 508,29 евро, която сума е близо до
посочената от свидетеля цена. Не без значение за кредитирането на показанията
са и обстоятелствата, че на практика друг освен страните по сделката е малко
вероятно да има знания за нейната симулативност. Има и житейска логика имот
закупен през 2006г за повече от 20 850,00 евро, две години по-късно през 2008г,
при непрестанно нарастване на цените на имотите на пазара в гр. С., да струва
повече.
При
съвкупната преценка на доказателствата по делото настоящия състав на съдът
приема за установено, че договорът от 29.12.2008г обективиран в нот.акт №77,
том XIV, рег.№ 19368, дело 2404/2008г. по описа на нот.И. Н. е
привиден в частта относно цената. Прикритата действителна стойност на имота
съдът приема, че възлиза на сумата от 26 243,83 евро, в каквато насока са
свидетелските показания.
След
като действителната продажна цена по договора е в размер на сумата от
26 243,83 евро, съразмерно на продадените му 1/3 идеална част, ищецът
дължи сумата от 8747,94евро. Последният твърди, че част от нея в размер на
8333,33 лева е погасена чрез плащане в брой при сключването на договора.
Свидетелските показания на Б.Б. разкриват симулативността на изявленията на
страните по договора от 29.12.2008г и относно плащането на продажната цена. Други
твърдения, респ. доказателства, от страна на ищеца за погасяване на
задължението му към ответника не са представени, поради което и съдът не може
да приеме, че такова е осъществено.
Следователно
активното вземане, заявено за прихващане в настоящото производство, е установено
по основание и размер. Както се посочи и по-горе материалноправният ефект на
компенсацията в този случай настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с
което то се признава, защото двете вземания стават ликвидни едва тогава (така
Решение № 3289/15.12.78 г., по гр.д. № 2496/78г, на І г.о. на ВКС).
Като
друг способ за погасяване на остатъка от главницата в размер на 102,06 евро
(8850-8747,94=102,06), ответницата релевира възражение за прихващане с
вземането й за заплащане от ищеца на припадащата му се част от стойността на
извършен през 2016г. ремонт в апартамент № 1, находящ се в град С., ул. „И.А.“
№69. За доказване на ремонта, тежестта за което е на ответницата, по делото се
представя договор от 20.06.2006г и протокол от 30.08.2006г.
С
договора от 20.06.2006г ответницата възлага на трето за процеса лице С.Д.
извършването на следните ремонтни работи в апартамент №1, находящ се в град С.,
ул. „******* а именно: подмяна на водопровод и канализация; подмяна на
електрическа инсталация; полагане на фаянсови плочки и теракот в кухненски
бокс, баня и входно антре; инсталиране на новозакупено оборудване за баня;
гипсова шпакловка и боядисване с латексова боя на всички стени в апартамента;
подмяна на дървената дограма на прозорците и на вратите на кухненските
помещения и банята с PVC дограма; полагане на външна изолация на северната част
от външните стени на апартамента; циклене и лакиране на паркета в хола и
спалнята; изхвърляне на всички отпадъчни материали, свързани с извършените
ремонтни дейности. В договора е уговорено възнаграждение за СМР в размер на
12 200,00 лева.
С
протокола от 30.08.2006г. ответницата и третото неучастващо по делото лице,
удостоверяват изпълнението на договора и заплащането на сумата от 12200,00
лева.
От
твърденията в отговора, че ответницата извършва подобрения в чужд имот, без да
е натоварена за това от собствениците, се налага извода, че вземането се
основава на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60, ал. 1 от ЗЗД).
Съгласно чл. 61, ал.1 ЗЗД, ако работата е предприета уместно и е управлявана
добре, заинтересуваният е длъжен да върне необходимите и полезните разноски,
заедно с лихвите от деня на изразходването им. По делото няма доказателства
извършеният ремонт да е бил наложителен, следователно необходими разноски, т.е.
такива за неговото запазване, не се претендират. Твърденията следва да се
квалифицират като вземане за извършени подобрения. Подобрения в един имот са
налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Те се обезщетяват доколкото съществуват към приключване на
устните състезания по делото – ППВС №6/1974г. Представените от ответницата
доказателства са частни документи, които изрично се оспорват от ищеца.
Последният не е страна по тях и те не могат да му се противопоставят. Други доказателства
за това, че извършеният ремонт е довел до увеличаване стойността на имота и че
извършеното е факт и към приключване на делото, не са събрани, поради което и
съдът не може да приеме, че такива са налице. Следователно това възражение за
прихващане като недоказано по основание и размер следва да се отхвърли.
По
изложените съображения искът за сумата от 8850,00 евро по договора от
12.05.2008г. следва да се уважи до размера от 102,06 евро, а за
разликата - да се отхвърли като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника срещу ищеца за заплащане на разноските за изпълнението на договора за
поръчка от 27.09.2006г. в размер на 8747,94 евро.
Както
се посочи по-горе, ответницата получава по банковата си сметка припадащата се на
ищеца част от продажната цена по договора за покупко-продажба сключен с нот.акт
№ 86, том V, рег.№ 7294, дело № 799/2008г. по описа на нотариус И.
Н. в размер на 27000,00 евро. Не е спорно и че тя не е отчетена към ищеца.
Дължимостта на сумата се оспорва при твърдения, че по поръчение на ищеца част
от сумата в размер на 13 800,00 евро е преведена в заем на дъщеря му Н.Б.
на 14.05.2008г, а друга част в размер на 11 000,00 евро като заем на
дъщеря му Б.Б. на 20.08.2008г. Остатъка от сумата в размер на 2200,00 евро е
предаден на 18.08.2008г на дъщерята на ищеца Н.Б., която му я предава в брой.
За
доказване на тези твърдения, тежестта за което на ответницата, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Б. и Б.Б.; разписки
от заемополучателите; банкови извлечения; основно и допълнително заключение на
ССЕ. Свидетелските показания са допустими доказателствени средства, тъй като
ограниченията по чл. 164, т. 3 от ГПК не важат, когато договорните отношения са
между роднини по права линия. В тези случаи не е необходимо да се иска, респ.
даде съгласие от другата страна в производството съгласно чл. 164, ал.2 от ГПК.
От
показанията на двете свидетелки ясно и недвусмислено се установява, че на
14.05.2008г. с Н.Б. и на 20.08.2008г. с Б.Б., ищецът сключва договори за заем,
по силата на които се задължава да им предаде на първата сумата от
13 800,00 евро, а на втората сумата от 11000,00 евро. Заемополучателите от
своя страна се задължават да ги върнат при поискването им от ищеца.
Като
свидетели, Н.Б. и Б.Б. носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и
ако няма други доказателства, които да опровергават показанията им, съдът не
може да не ги кредитира, като отчете възможната тяхна заинтересованост съгласно
чл. 172 ГПК. Двете свидетелки са дъщери на ищеца и ответницата. С показанията
си признават неизгодни за себе си факти за сключени и получени в заем суми. Тяхното
признание ползва ответницата, тъй като я освобождава от задължението да върне полученото
по договорите на ищеца. Възможната заинтересованост на свидетелските показания
по отношение на тезата на ответницата не е достатъчна, за да не се кредитират
показанията. Нужни са доказателства, които да установяват недостоверността на
показанията.
Приетите
данъчни декларации на Н.Б. и на Б.Б. установяват, че те не са декларирали като
доход по ЗДДФЛ сумите по посочените по-горе договори за заем. В редакцията на
чл. 50 от ЗДДФЛ към 2008г не е
предвидено задължение за физическите лица да декларират доход от заемни
средства, поради което липсата на такова деклариране не означава, че заемите не
са сключени.
Не
се установи твърдението на ищеца, че свидетелят Б.Б. не е била в Република
България на дата на сключване на заема, поради което не е могла да получи в
брой заемната сума. Видно от данните от СДВР, същата пребивава на територията
на страната в периода от 11.08.2008г до 16.09.2008г, а от банковите извлечения
от сметката на ответницата, основно и допълнително заключение на ССЕ, се
установява, че в периода от 03.07.2008г – 20.08.2008г последната е изтеглила от
сметката си общо 26000,00 евро. При това положение и само от тези доказателства
не може да се приеме, че те не са се видели с ответницата или че не са си
предали суми в брой.
Изявлението
на свидетеля Н.Б. пред СДВР, също имат само косвено значение за насрещното
доказва по отношение на подлежащия на доказване факт. В него се посочва, че от
м.декември 2012г. ищецът претендира от свидетелката огромни суми пари, като
твърди, че тя ги е присвоила, а те са получени след продажбата на съсобствен
имот през 2008г, цената за който е разделена на три части между наследниците. В
изявлението на свидетеля пред СДВР заемът не се коментира. Там той нито е
признат, нито е отречен.
Характерното
за всички доказателства представени от ищеца тях е, че те са косвени
доказателства относно подлежащия на доказване факт, съществуват ли договорите
за заем. За косвеното доказване е нужна логическа верига, която изключва
възможността за друг извод освен осъществяването на подлежащия на доказване
факт. Такава верига представените доказателства не установяват. Те не разколебават
проведеното от ответника пълно и главно доказване с ангажираните от него преки
доказателства.
Задължението
да предаде сумите по заемите ищецът изпълнява чрез ответницата, на която
нарежда да преведе по сметка на едната и да предостави в брой на другата,
уговорените в договорите с всяка една от свидетелките суми. По правната си
същност това нареждане е възлагане на мандат за плащане по договор за поръчка,
с изпълнението на който се погасяват едновременно както нейното задължение към
ищеца да отчете тази част от получената при изпълнението на мандатните
отношения сума, така и задължението на ищеца по двата договора за заем от
14.05.2008г и 20.08.2008г. Сключването на договора за поръчка се установява
отново от показанията на свидетелките Б.Б. и Н.Б.. И двете са категорични, че в
разговор по телефона, ищецът нарежда на ответницата предаването на сумите по
двата договора за заем. Косвено показанията се подкрепят от банковите
извлечения и основно и допълнително заключение на ССЕ. Оставащата разлика в
размер на 2200,00 евро е платена на ищеца чрез свидетелката Н.Б..
По
изложените съображения искът за заплащане на сумата от 27 000,00 евро
следва да се отхвърли като неоснователен.
По исковете по чл.
86 ЗЗД.
Задължението
на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в
изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана -
задължение, следващо от естеството на мандатното правоотношение, поради което
обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на получаване на сумите в
изпълнението на договора за поръчка. /така и Решение № 300 от 23.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о./. Вземането за връщане на главницата от 8850,00
евро е дължимо от 12.05.2008г (датата на сключване на договора за продажба на
идеалните части от дворното място в село Г.), а вземането за заплащане на
сумата от 27 000,00 евро е дължимо от 07.05.2008г (датата на сключване на
договора, която е и дата на получаване на сумата по сметката на ответницата
съгласно допълнителното заключение на ССЕ). За периода от 12.05.2008г. до
07.05.2013г. върху главницата от 8850,00 евро се натрупват мораторни лихви в
размер на 9872,59 лева (изчислена чрез електронния калкулатор на Calculator.bg). Върху главницата от 27000,00 евро за
периода от 12.05.2008г до 14.05.2008г. (когато е сключен
договор за заем с Н.Б.) се натрупват лихви в размер на 65,70 лева (изчислена
чрез електронния калкулатор на Calculator.bg), а за периода от
14.05.2008г до 20.08.2008г. (когато е сключен
договор за заем с Б.Б.) върху сумата от 13200,00 евро (27000-13800=13200) се
натрупват лихви в размер на 1068,10 лева (изчислена чрез електронния калкулатор
на Calculator.bg). Или общо дължимото се обезщетение за
забава възлиза на сумата от 11006,39 лева.
В
тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на задължението. Лихвите
за периода от 12.05.2008г. до 07.05.2010г. ответникът оспорва като погасени по
давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с кратката три годишна давност се
погасяват вземанията за лихва. Исковата молба е депозирана в деловодството на
съда на 07.05.2013г. Следователно погасени по давност са всички вземания за
лихва натрупани преди 07.05.2010г. За периода от 12.05.2008г. до 07.05.2010г.
върху главницата от 8850,00 евро се натрупват мораторни лихви в размер на
4522,99 лева (изчислена чрез електронния калкулатор на Calculator.bg).
Върху главницата от 27000,00 евро за периода от 12.05.2008г до 14.05.2008г. (когато е сключен договор за заем с Н.Б.) се натрупват
лихви в размер на 65,70 лева (изчислена чрез електронния калкулатор на Calculator.bg), а за периода от 14.05.2008г до
20.08.2008г. (когато е сключен договор за заем с Б.Б.) върху сумата
от 13200,00 евро (27000-13800=13200) се натрупват лихви в размер на 1068,10
лева (изчислена чрез електронния калкулатор на Calculator.bg).
Или общо погасени по давност са обезщетения за забава в размер на 5656,79 лева.
По
изложените съображения исковете за лихвата по чл. 86 ЗЗД за доказани по
основание до размера от 5349,60 лева, до който следва да се уважат. За
разликата над тази сума исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските.
При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът
доказва разноски за държавна такса (4611,49лв), адвокатско възнаграждение
(5000,00 лева, платено в брой при сключване на договора) депозит за вещо лице
(350,00 лева) в общ размер от 10261,49 лева, от които съразмерно на уважената
част от исковете ответницата дължи 1953,68 лева ((22658,70лв./119012,26лв)х10261,49лв=1953,68лв).
Тук следва да се посочи, че при определяне на разноските по делото съдът взе
предвид, че възражението за прихващане поражда действие едва с влизане на
решението в сила. При това положение следва да се приеме, че ответницата е дала
повод за завеждане на иска за сумата от 8850,00 евро и независимо от изхода по
спора, тя следва да понесе разноските за него.
Ответницата
доказва разноски само за депозит за вещо лице в размер на сумата от 300,00
лева, от който съразмерно на отхвърлената част от исковете ищеца дължи 242,88
лева (((119012,26лв-22658,7лв)/119012,26лв)х300,00лв=242,88лв).
След
съдебна компенсация ответницата дължи на ищеца разноски за производството в
размер на 1710,80 лева.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Н.Г. с ЕГН **********
и съдебен адрес: *** да заплати на Л.Б.Й.
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, както
следва: на основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД сумата от 102,06 евро - представляваща получената и не отчетена от ответницата
като довереник на ищеца продажна цена за ¼ идеална част от дворно място,
находящо се в село Г., Столична община, местността „Земнико“, с площ по
нотариален акт 90,00 кв.м., съставляващо имот пл.№479, заснет през 1988г.,
нанесен в кадастрален лист Г-6-9-Г, по неодобрената кадастрална карта на град С.,
с.Г., заедно с построената в него сграда, без строители книжа, с площ от 15,00
кв.м., състояща се от стая и стъклена веранда, съгласно договор за
покупко-продажба, сключен с нот.акт № 61, том IV,
рег.№5358, дело № 631/2008г. по описа на
нотариус С.Т.; ведно със законната лихва,
считано от 07.05.2013г до окончателното й изплащане, КАТО ГО ОТХВЪРЛЯ за разликата над сумата от 102,06 евро до пълния
предявен размер от 8850,00 евро КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното
вземане на П.Н.Г. с ЕГН ********** срещу
Л.Б.Й. с ЕГН ********** за заплащане на
основание чл.285 от ЗЗД сумата от 8747,94
евро - представляваща разноските за изпълнението на договора за поръчка от
27.09.2006г.
ОСЪЖДА П.Н.Г. с ЕГН **********
и съдебен адрес: *** да заплати на Л.Б.Й.
с ЕГН ********** на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 5349,60 лева, представляваща обезщетение за забава
плащането на главниците за периода от 07.05.2010г до 07.05.2013г, ведно със законната лихва, считано от
07.05.2013г до окончателното й изплащане, а
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1710,80 лева – разноски за
производството
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Б.Й. с ЕГН **********
предявен срещу П.Н.Г. с ЕГН **********
с правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 30 000,00 евро - представляваща получената и
не отчетена от ответницата като довереник на ищеца продажна цена за 1/3 идеална
част от апартамент №1, находящ се в град С., ул. „******** с обща площ от 62,10
кв.м., заедно със зимнично помещение №1 с площ от 6,90 кв.м., таванско
помещение №11 с площ от 7,10 кв.м., заедно с 4,93% ид.части от общите части на
сградата, съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 86, том V, рег.№ 7294, дело № 799/2008г. по описа на нотариус И.
Н..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: