Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка ДИМИТРОВА.
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 318 по описа
за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е въз основа на жалба
от М.Х.Н. с ЕГН ********** ***, срещу Отказ №УТ-16-086/01.07.2020г. на главен
архитект на община Шумен за издаване на скица – виза за проучване и проектиране
за строеж на навес – барбекю в поземлен имот 4712, попадащ в УПИ I „Комплексно жилищно строителство“, кв.257-а по
регулационния план на гр.Шумен, имот с идентификатор 83510.675.78 по КК на
града. Оспорващата релевира доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт, въз основа на
които моли за неговата отмяна. Сочи, че искането за издаване на скица – виза за
проучване и проектиране на строеж навес - барбекю в поземлен имот с идентификатор 83510.675.78,
попадащ в УПИ I „Комплексно жилищно
строителство“, кв.257-а по регулационния план на гр.Шумен, касае допълващо
застрояване, което не е предвидено с действащия план за застрояване, затова
съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ същото следва да бъде допуснато с виза за
проектиране по чл.140 от ЗУТ. При издаване на визата главният архитект на общината е длъжен да се съобрази само и
единствено със застрояването на имота, предвидено с ПУП, а то по отношение на
посочения поземлен имот, съобразно характера на застрояване на този имот, е за
нискоетажно засторяване, поради което отказът се явява необоснован. Въз основа на изложените в
жалбата съображения е отправено искане за отмяна на отказа на главния архитект
на община Шумен да издаде исканата скица виза за проектиране. В съдебно
заседание оспорващата заявява, че поддържа депозираната жалба и искането за
отмяна на акта. В депозирани по делото писмени бележки излага допълнителни
аргументи за незаконосъобразност на акта. Сочи, че по делото е установен
фактът, че за имот с
идентификатор 83510.675.78 по КККР на гр.Шумен е отредено ниско жилищно
застрояване и не са налице пречки за издаване на исканата виза. Счита, че доколкото
сгради с идентификатори 83510.675.78.3 и 83510.675.78.5 не са предвидени и не
се запазват по действащия застроителен план, същите нямат траен
градоустройствен статут, респективно подлежат на премахване, поради което
тяхното местонахождение не е пречка за издаване на исканата виза за
проектиране. Въз основа на аргументите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание, както и в представените писмени бележки, оспорващата счита, че
искането за издаване на процесната виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ е
съобразено с разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗУТ и не противоречи на
разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУТ, поради което отказът за издаването ѝ
се явява незаконосъобразен. Моли обжалвания акт да бъде отменен и преписката
върната на административния орган с указания за издаване на исканата скица виза
за проектиране на строеж навес барбекю. Претендира присъждане на разноските.
Ответната страна – главен
архитект на Община Шумен, представляван от упълномощен процесуален представител
И.К.- ст.юрисконсулт при община Шумен, оспорва жалбата. Сочи, че
административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството.
Релевира доводи за материална законосъобразност на отказа, като сочи, че имотът
на жалбоподателката попада в УПИ I „Комплексно жилищно
строителство“, кв.257-а по регулационния план на гр.Шумен, който е отреден за
средно етажно застрояване, поради което правилно главният архитект е счел,
че исканото проектиране противоречи на
чл.46, ал.1 от ЗУТ. Ответната страна аргументира тезата, че исканото
проектиране противоречи и на Общия устройствен план на гр.Шумен, доколкото
процесният имот попада в зона 8 Жс1, която е жилищна с преобладаващо средно
етажно застрояване. Като самостоятелно основание за законосъобразност на
постановения отказ се изтъква обстоятелството, че към заявлението не е
представено съгласие от собственика на сграда с идентификатор 83510.675.78.3, още
повече, че проектираният строеж би затруднил ползването на сградата. Въз основа
на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата
страна С.К.Й. в писмено становище рег.№ ДА-01-2442/05.10.2020г. и в съдебно
заседание на 07.10.2020г. заявява, че жалбата е основателна, като сочи, че
същият е дал съгласие за издаване на исканата скица – виза за проектиране.
Заинтересованите
страни М.Ф.Х., Ф.Ш.Х. и Н.А. А., не се явяват в съдебно заседание и не изразяват
становище по оспорването.
Заинтересованата
страна В.В.А. счита жалбата за неоснователна, като твърди, че целта на оспорващата
е да построи барбекю върху собствения му имот – къща. Сочи, че с искания строеж
ще се ограничи достъпът до неговия имот, както и че теренът е с денивелация и
няма практическа възможност за построяване на желания навес.
Заинтересованата
страна М.Р.Димитрова в съдебно заседание на 07.10.2020г. заявява, че е съгласна
с подадената жалба и няма възражения против нея.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С описаните в
молба рег.№ДА-01-21787/31.08.2020г. и приложени към същата нотариални актове и
удостоверение за наследници, оспорващата се легитимира като собственик на ½ ид.част от поземлен
имот 4712, попадащ в УПИ I „КЖС“, кв.257-а по ПУП на
гр.Шумен, имот с идентификатор 83510.675.78 по КК на града; на сграда, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 83510.675.78.4 и на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 83510.675.78.1.2.
Със Заявление
вх. № УТ-16-086/19.06.2020г. М.Х.Н. поискала издаване на скица - виза за проучване
и проектиране за строж на навес – барбекю в поземлен имот 4712, попадащ в УПИ I „Комплексно жилищно строителство“, кв.257-а по
регулационния план на гр.Шумен, имот с идентификатор 83510.675.78 по КК на
града.
С оспорения акт,
обективиран в писмо изх. №УТ-16-086/01.07.2020г., гл.архитект на община Шумен
отказал издаване на исканата скица - виза за проектиране. Като мотив за отказа
е посочено, че проектният строеж представлява второстепенна постройка на
допълващото застрояване в урегулирания поземлен имот и съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1
от ЗУТ второстепенни постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат
в УПИ за ниско жилищно или за вилно застрояване. ОУП на гр.Шумен предвижда за УПИ I „КЖС“, кв.257-а, в който попада поземлен имот 4712,
средно етажно застрояване, поради което заявлението противоречи на ОУП и чл.46,
ал.1 от ЗУТ, което се явява основание за постановяване на отказ за издаване на
скица – виза по заявление вх. № УТ-16-086/19.06.2020г.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че съгласно Общия устройствен
план на гр.Шумен, одобрен с решение №935 по протокол №51 от 10.08.2011г. на
Общински съвет – Шумен, зона 8 Жс1, в която попада поземлен имот №4712 от
кв.257а по РП на гр.Шумен, е в жилищна зона с преобладаващо средно етажно
засторяване с височина до кота корниз 12 метра.
Поземлен имот
4712, кв.257а по РП на гр.Шумен е идентичен с поземлен имот с идентификатор
83510.675.78 по КККР на гр.Шумен. Съгласно приложената към делото скица на
поземлен имот № 15-826026-10.09.2019г. процесният имот е с площ от 406 кв.м. и
с начин на трайно ползване – ниско застрояване.
Върху имота попадат
следните сгради: 1. сграда за обитаване 83510.675.78.1, засторена площ 83
кв.м., брой надземни етажи 2; 2. жилищна сграда 83510.675.78.1.2; засторена
площ 112 кв.м., брой надземни етажи 2; 3. жилищна сграда 83510.675.78.1.3;
засторена площ 65 кв.м., брой надземни етажи 1; 4. сграда за обитаване
83510.675.78.1.4; засторена площ 18 кв.м., брой надземни етажи 2; 5. сграда за
обитаване 83510.675.78.1.5; засторена площ 8 кв.м., брой надземни етажи 1. Според
заключението на вещото лице сгради с идентификатори 83510.675.78.3 и
83510.675.78.5 не са предвидени и не се запазват по действащия застроителен
план, същите нямат траен градоустройствен статут.
Действащият към
момента ПУП за поземлен имот 4712 в кв.257а по регулационния план на гр.Шумен е
застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № 5158/02.12.1975г. на
министъра на строителството и архитектурата. Съгласно предвижданията на ПУП
имотът на жалбоподателката - № 4712 не е самостоятелно обособен, а същият
попада в УПИ I „КЖС“, кв.257а на гр.Шумен. За посочения поземлен имот е отредено основно
застрояване – две масивни жилищни сгради на два етажа, свързано застрояване на
улична регулация, без допълващо застрояване. Вещото лице е установило, че в
кадастралната основа на плана е отразена като съществуваща паянтова жилищна
сграда с идентификатор 83510.675.78.1.3, която не е с траен градоустройствен статут.
Последващото
изменение на квартално – застроителния план на част от кв.257а по плана на
гр.Шумен, одобрено със заповед № 119/28.02.1978г. на председателя на Градски
народен съвет, не касае застрояването в имот 4712, но с него в УПИ I „КЖС“, кв.257а се предвиждат и четириетажни сгради, т.е. средноетажно застрояване.
Със Заповед №
90-25-466/04.06.1991г. е променена етажността на сграда с идентификатор
83510.675.78.1.2 от два на три етажа и се обособяват три самостоятелни парцела в УПИ I, а
именно: II – 4540; III – 4541 и II – 4542 в кв.257а.
Следващото изменение
е извършено с Решение – скица № 2587/07.09.1995г. за проектиране на надстройка
– гараж за жилищни нужди в имот 4712 и офис или магазин в имот 4711.
С измененията на ПУП
имот 4712 в кв.257а по плана на гр.Шумен не е обособен като самостоятелен
парцел, а е включен в УПИ I „КЖС“, кв.257а, за който е отредено средно етажно
застрояване.
Изложената фактическа
обстановка се установява въз основа на приобщените по делото доказателства.
При така установените
факти от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
Доколко оспореният акт инкорпорира отказ за издаване на виза, с който се отрича
заявеното пред администрацията право и по този начин се засяга непосредствено
правната сфера на жалбоподателя, съдът в приема, че същият подлежи на съдебен
контрол по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Оспореният отказ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Същият е
издаден от главния архитект на община Шумен - компетентен орган съгласно
чл.140, ал.7 от ЗУТ, в кръга на функционалните и териториалните му правомощия,
в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на
изискването за мотивиране. По своята форма и съдържание отказът за издаване на
виза за проектиране отговаря на изискванията на чл.59 от АПК – съдържа
фактически и правни основания, които обективират в пълна степен волята на
органа. Спазени са административно производствените правила.
При извършената
преценка за съответствие на обжалвания отказ на главния архитект на община
Шумен с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:
Обжалваният отказ е
постановен по заявление вх. № УТ-16-086/19.06.2020г., с което оспорващата е
поискала издаването на виза за проектиране за строеж навес – барбекю в
съсобствен поземлен имот.
Процедурата по
издаване на виза е уредена в чл.140 от ЗУТ. Предвид разпоредбата на чл.140,
ал.2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия
подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени
имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и
допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ. Следователно във визата за проектиране
се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, а
именно: видове и параметри на застрояване, правила и нормативи за разполагане
на сградите. Въз основа на нея започва инвестиционното проектиране.
В чл.140, ал.3 от ЗУТ
са посочени случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително.
В тези случаи с визата се допуска строителство, различно от плана за
застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самият план. Една от
тези хипотези е разписаната в чл.41, ал.2 от ЗУТ, според която когато допълващо
застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се
допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по
чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
В процесния казус със заявление вх. №
УТ-16-086/19.06.2020г. оспорващата, в качеството си на възложител по чл.140,
ал.1 от ЗУТ, е поискала издаването на
виза за проектиране за строеж навес – барбекю в съсобствен поземлен имот.
Посоченият в заявлението строеж – навес барбекю съставлява второстепенна
постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане се издава виза за
проектиране. За да е допустим исканият строеж, същият следва да отговаря на
изискванията по раздел Раздел VII „Допълващо застрояване, огради“ от Глава
трета на ЗУТ и в частност на разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУТ, според която
второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки
постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и
временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско
жилищно или за вилно застрояване. В настоящия случай е поискано издаване на
виза за проектиране за второстепенна постройка на допълващо застрояване,
разположена в поземлен имот 4712. От приобщените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че този имот не е самостоятелно обособен, а е
част от УПИ I „КЖС“, кв.257а. При това положение за съсобствения на оспорващата
поземлен имот се отнася отреждането, което е предвидено за целия УПИ. По делото
липсва спор досежно факта, че за УПИ I „КЖС“, кв.257а по плана на гр.Шумен е
отредено средно етажно застрояване. Устройствените показатели на урегулирания
поземлен имот важат за всички поземлени имоти, включени в него.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на оспорващата, че преценката за издаване на исканата
виза за проучване и проектиране следва да се
извърши съобразно характера на застрояване на имота. Законодателят е
дефинирал по категоричен начин разликата между „урегулиран поземлен имот“ и
„поземлен имот“. Според §5, ал.1, т.11 от ДР на ЗУТ „урегулиран поземлен имот
(УПИ)“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен
план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно
предназначение и режим на устройство. Според т.2 от същата алинея, „поземлен
имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода,
определена с граници съобразно правото на собственост. Именно с това си
съдържание се използват двете понятия в ЗУТ. Разликата между УПИ и ПИ следва да
се отчита винаги, когато се изследва допустимостта на застрояването. Един УПИ
може да е съставен от повече поземлени имоти, но не всеки поземлен имот е УПИ.
В случая по аргумент от разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУТ второстепенни
постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат само в урегулирани
поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.
От изложеното следва,
че правилно в оспорения отказ на главния архитект е прието, че исканото
проектиране на навес – барбекю, представляващо второстепенна постройка на
допълващо застрояване, противоречи на разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗУТ,
поради което не може да бъде удовлетворено.
Основателен е и
вторият аргумент, изложен от административния орган при постановяване на
обжалвания отказ, а именно, че заявеното искане противоречи Общия устройствен
план на гр.Шумен. Видно от заключението
на вещото лице, съгласно ОУП на гр.Шумен, одобрен с решение № 935 по протокол
№51 от 10.08.2011г. на заседание на ОбС – Шумен, зона 8 Жс1, в която попада
поземлен имот №4712, кв.257а по РП на гр.Шумен, е в жилищна зона с преобладаващо
средноетажно застрояване. Съгласно чл.103, ал.4 от ЗУТ всеки устройствен план
се съобразява с предвижданията на устройствентите планове от по-горна степен,
ако има такива и представлява по отношение на тях по-пълна и конкретна
разработка. Устройствените показатели в имота следва да са в рамките на
зададените за зоната в ОУП. След като УПИ I „КЖС“, кв.257а е отреден за средно
етажно застрояване, в същия не е допустимо изграждането на второстепенни
постройки.
При преценка на
материалната законосъобразност на обжалвания акт съдът отчете и
обстоятелството, че в поземлен имот 4712 има съществуващи няколко сгради, което
се установява от изявлението на вещото лице в съдебно заседание на
06.01.2021г., както и от становището на заинтересованата страна В.В.А., в
резултат на което на практика няма свободно място, позволяващо изграждането на
исканата постройка. Действително, видно и от заключението на вещото лице,
сгради с идентификатори 83510.675.78.3 и 83510.675.78.5 не са предвидени и не
се запазват по действащия застроителен план, но същите съществуват на място.
Доколкото визата за проектиране има отношение и е част от ПУП, при издаване на
такава в хипотеза на чл.140, ал.3 от ЗУТ – в случаите когато с нея се допуска
строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се
променя самият план, следва да се отчетат и съществуващите на място строежи.
Само по този начин собствениците на сгради, които нямат траен градоустройствен
статут биха могли да защитят своите вещни права.
С оглед изложеното
съдът намира за правилен и законосъобразен отказа на главния архитект да издаде
исканата скица – виза за проучване и проектиране.
Изложените аргументи
определят като неоснователна жалбата на М.Х.Н. срещу Отказ №УТ-16-086/01.07.2020г.
на главен архитект на община Шумен за издаване на скица – виза за проучване и
проектиране за строеж на навес – барбекю в поземлен имот 4712, попадащ в УПИ I
„Комплексно жилищно строителство“, кв.257-а по регулационния план на гр.Шумен,
имот с идентификатор 83510.675.78 по КК на града.
С оглед изхода от
спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на основание
чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото.
Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че в полза на Община Шумен (в чиято структура е органът,
издал обжалвания акт), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Х.Н. с ЕГН ********** ***,
срещу Отказ № УТ-16-086/01.07.2020г. на главен архитект на община Шумен за
издаване на скица – виза за проучване и проектиране за строеж на навес –
барбекю в поземлен имот 4712, попадащ в УПИ I „Комплексно жилищно строителство“, кв.257-а по регулационния план на
гр.Шумен, имот с идентификатор 83510.675.78 по КК на града.
ОСЪЖДА
М.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Шумен сумата от 100
лева (сто лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: