Решение по дело №280/2022 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 284

 

гр. Враца  08.08.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.07.2022г. /деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №280 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. отАПК във връзка с чл.63в  от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Ж.Д. от ***, Област Враца, против РЕШЕНИЕ №12 от 18.03.2022 г.  на Районен съд – Оряхово,  постановено по АНД № 14 по описа на съда за 2022г. С атакувания съдебен акт е потвърдено издаденото от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ гр.София НП № 11-01-715/14.12.2021 г., с което на основание  чл.32, ал.1, т.1 във връзка с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00/двеста/ лева.  В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и не съобразено със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.  

В депозирани от касатора писмени бележки по хода на делото и същество на спора се поддържат и доразвиват изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът – АДФИ - София, чрез процесуалния си представител * М.Т. в писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание  изразява становище, с подробни аргументи за неоснователност на същата, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  основателна, макар и не по изложените в нея  доводи.  

Предмет на касационен контрол е Решение №12/18.03.2022 г. на Районен съд – Оряхово, постановено по АНД № 14/2022 г., с което е потвърдено НП №11-01-715/14.12.2021г. на Директора на АДФИ – София. С последното е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, за това, че през 2017г., в периода от 04.04.2017г. до 21.12.2017г., в ***, в качеството му на * на ***, е разпоредил целеви средства от Държавния бюджет за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания на военноинвалиди /военнопострадали, учащи се и лица, получаващи пенсия, в общ размер на 39 096,00 лева, от които 24 405.00 лева изплатени на „О.д.“ ЕООД ***, 5 128.00 лева изплатени на ЕТ „Е. – М.Р.“ *** и 9 563.00 лева на ЕТ “К.-М.П.“ ***, без размера на тази компенсация да е определен на база фактически предоставени транспортни услуги през 2017г.  Прието е, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.3, ал. 4 във вр. с чл.65 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планинските и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, че в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно е прието за безспорно установено, че касатора е  осъществил от обективна и субективна страна състава на подробно описаното в санкционния акт административно нарушение, както и че  правилно е приложена санкционната разпоредба на  чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ в минимален размер.

           Касационния  състав  намира, че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване по административнонаказателното производство, образувано срещу  Р.Ж.Д.  с  АУАН  №11-01-715/17.08.2021г., въз основа  на който е издадено НП №11-01-715/14.12.2021 г. на Директора на АДФИ – София, по следните съображения:

           Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законово установени предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. Безспорно в ЗАНН липсва нормативна уредба на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Но това не е основание да се приеме, че институтът на абсолютната давност не намира приложение в административнонаказателното производство. Съгласно Тълкувателно  постановление  №1/27.02.2015г.  на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд "предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК намира приложение". В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно чл.80, ал.3 НК  давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването  им. С оглед на това, в случая давността за нарушенията, описани в процесните АУАН и НП е започнала да тече от извършването им, с издадените платежни нареждания за извършване на плащания по отношение на посочените по-горе фирми, съответно на 04.04.2017г., 12.07.2017г., 17.10.2017г., 24.10.2017 г., 12.12.2017г., 20.12.2017г. и 21.12.2017г. По  отношение  продължителността на срока, приложение намира разпоредбата на чл.81, ал.3 във връзка с  80, ал.1, т.5  вр. чл.11 ЗАНН,  който се установява да е 4 години и половина и е изтекъл за всяко едно от извършените административни нарушения. Като за последното административно  нарушение, извършено  на 21.12.2017г.  срокът на абсолютната давност е  изтекла  на  21.06.2022г., обстоятелство, което е настъпило след постановяване на въззивното решение, но преди разглеждане на делото от касационната инстанция.

По аргумент от разрешението, дадено с Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на административнонаказателното производство съответно тези, имащи за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административно наказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени, поради изтичане на  абсолютна давност за  административнонаказателно преследване.

            Следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски на АНО.

            При този изход на делото, искането за присъждане на разноски  на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. От страна на касатора не са претендирани разноски, като и липсват доказателства за направени такива  по делото. 

Водим от горното  и  на  основание чл.221, ал.2, пр.2 АПК,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ  Решение №12/18.03.2022г. на Районен съд – Оряхово, постановено по АНД №14/2022г., с което е потвърдено НП №11-01-715/14.12.2021 г.  на  Директора на АДФИ – София  и с което  е осъден Р.Д.Ж. да заплати на АДФИ-София разноски  в  размер на 150.00 лева  и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  НП №11-01-715/14.12.2021 г. на Директора на АДФИ – София, с което на Р.Ж.Д. на основание чл.32, ал.1,т.1 във вр. чл.35, ал.1 ЗДФИ  е наложена глоба в размер на 200.00/двеста/ лева.  

ОТХВЪРЯ искането  на  Агенция за държавна финансова инспекция – София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                       2.