№ 330
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по възражение на Й. Й. П. с ЕГН: ********** от
гр. Б. срещу заповед за изпълнение на парично задължение от
18.03.2014 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 151/2012 год. по описа на
Районен съд – гр. С..
Молителят излага съображения, че заповедта не му е била
връчена надлежно и не бил уведомен за образуваното заповедно
производство пред РС-С., нито за изпълнителното производство по
и.д. № 69/2017 г. по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на
действие СГС. Излага, че не е променял настоящия и постоянния си
адрес, а именно – гр. Б., ул. „А.С.“ № ..., ет. ... По изложените
съображения моли съда да приеме, че не е надлежно уведомен за
заповедта за изпълнение.
След като обсъди събраните доказателства и взе предвид
изложените във възражението доводи, настоящият съдебен състав
приема следното:
Изискан е препис от и.д. № 69/2017 г. по описа на ЧСИ Г.К., тъй
като ч.гр.д. № 151/2014 г. по описа на РС-С. е било унищожено.
1
Изпълнителното производство е образувано по молба на „З К
Л.И.“ АД срещу Й. Й. П. с ЕГН: **********, въз основа ва приложен
изпълнителен лист № 151 от 23.06.2014 г., издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение от 18.03.2014 г. по ч.гр.д. №
151/2014 г., за сумата от 357,33 лева – дължима главница, по
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за „ГО“, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, ведно с разноски по делото, в
размер на 125, 00 лева, от които държавна такса в размер на 25, 00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 1, изр. 2 от ГПК, когато
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение въз основа на
заповед за изпълнение, кани длъжника с връчването й, а когато
заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й
изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно
изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително
дело, както и копие от изпълнителния лист.
От получените от ЧСИ Г.К., рег. №924 в КЧСИ, книжа се
установява, че съобщение за образувано изпълнително дело до
длъжника Й. Й. П., касаеща задълженията му по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 23.06.2014г., издадени
по ч.гр.дело №151/2014г. по описа на РС-С., изведено с изх.
№408/23.01.2017 г. по изп. дело № 20179240400069, му е било
връчено на 26.10.2017 г., чрез работодателя „М....“ Г., със задължение
да бъде предадено. Към съобщението за образувано изпълнително
дело е приложен и препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт.
На 30.07.2020 г. е връчено съобщение до длъжника за наложен
запор на трудовото му възнаграждение, чрез работодател Е.П. ООД.
Съобщението е получено от Б.К.Ц.а, със задължение да предаде
2
съобщението.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните изводи:
Нормата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК предоставя възможност на
длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да
подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно.
Като вече се посочи ч.гр.дело №151/2014г. по описа на РС-С. е
било унищожено, след изтичане на срока за неговото съхранение,
поради което данни от него не могат да се черпят.
От приложеното изпълнително дело обаче може да бъде
направен извод, че длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение още с връчването на съобщението за образувано
изпълнително дело, ведно с изпълнителен лист от 23.06.2014г.,
издаден по ч.гр.дело №151/2014г. по описа на РС-С., което е станало
на 26.10.2017 г. От тази дата той е имал възможност да подаде
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което очевидно не е сторено в срок.
На 30.07.2020 г. му е връчено съобщение за наложен запор, чрез
работодателя Е.П. ООД.
С оглед на това, че молителят е бил уведомен за задължението от
съдебния изпълнител, съдът намира, че по делото не се доказаха
обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, които са
възпрепятствали длъжника да оспори вземането своевременно.
Поради това възражението пред въззивния съд е неоснователно.
При този изход на делото, неоснователно е и искането по чл. 423,
ал. 3, изречение второ, за спиране на изпълнението на заповедта по чл.
410 от ГПК като последица от приемане на възражението.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НЕ ПРИЕМА възражението на Й. Й. П. с ЕГН: ********** от
гр. Б. срещу заповед за изпълнение на парично задължение от
18.03.2014 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 151/2014 год. по описа на
Районен съд – гр. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. Й. П. с ЕГН:
********** от гр. Б. за спиране на изпълнението на заповед от
18.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 151/2014 год. по описа на Районен съд – гр. С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4