№ 377
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231100500595 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Е. Г. – взискател по изп. д. № 20228480400734
по описа на ЧСИ Р.А., рег. № 848 КЧСИ, срещу постановление на съдебния
изпълнител от 14.12.2022 г. за определяне на разноски. Поддържа, че са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, уговорени за
образуване и водене на изпълнителното производство, изцяло съобразени с
Наредба No 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
поради което същите не подлежат на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Посочва, че длъжникът не е платил доброволно, преди образуване на
изпълнителното дело, присъдената в полза на взискателя сума за дължимите
разноски по гр. д. № 51406/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 142
състав, което е наложило и образуването на изпълнителното дело, съответно
извършването на разноски за упълномощаване на адвокат, който да образува
и води това дело от името на взискателя. Предвид изложеното иска от съда
да отмени обжалваното постановление и му присъди направените в
настоящето производство разноски.
Препис от жалбата е връчен на длъжника по изпълнителното дело „К.и.и.
бг“ ЕАД, като в законоустановения срок е подадено възражение срещу
1
жалбата, с което се излагат доводи за неоснователност на същата. Претендира
направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20228480400734 е изложил подробни
мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Изложени са доводи за неоснователност на жалбата.
На 28.11.2022 г., по молба на взискателя В. Е. Г., подадена чрез адв. Иван
Иванов, е образувано процесното изпълнително дело, срещу „К.и.и. бг“ ЕАД,
въз основа на изпълнителен лист от 25.02.2021 г., издаден от Софийски
районен съд, по гр. д. № 51406/2016 г., с който длъжникът е осъден да плати
на взискателя сума в размер от 500 лева.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да
бъде събрана присъдената с изпълнителния лист сума, както и направените по
изпълнителното дело разноски, включително и платеното адвокатско
възнаграждение.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от
18.11.2022 г., с който е уговорено възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лева и за процесуално представителство
по изпълнителното дело в размер на 200 лева, като е отбелязано, че сумата от
400 лева е платена изцяло в брой.
С постановление от 28.11.2022 г. съдебният изпълнител е приел дължимите
за събиране по изпълнителното дело такси и разноски, между които и
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 400 лева.
Покана за добровно изпълнение е връчена на длъжника на 01.12.2022 г.,
като на 08.12.2022 г. длъжникът е превел посочената в поканата сума по
сметката на ЧСИ Апостолова.
С молба от 12.12.2022 г. длъжникът е поискал да бъдат намалени
разноските за адвокатско възнаграждение на длъжника поради прекомерност.
С обжалваното в настоящето производство постановление съдебният
изпълнител намалява адвокатското възнаграждение на взискателя, поради
липсата на фактическа и правна сложност на делото, до сумата от 200 лева –
предвиден минимум по Наредба No 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждение, за образуване на изпълнително дело. Предвид
намаляването на адвокатското възнаграждение, намалява съответно и размера
на дължимата такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 108 на 84 лева с ДДС.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване акт /постановеният от съдебният изпълнител акт представлява по
същество отказ на съдебния изпълнител да събере претендираната от
взискателя сума за разноски в пълен размер/.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.
Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал. 1 от
ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото
е прекратено поради плащане преди започването му; ако изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, както и при
новата хипотеза, посочена в т. 3 – когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Само при
наличие на някое от тези основания длъжникът се освобождава от
отговорността, която носи за разноските по изпълнението. От съдържанието
на чл. 79 от ГПК е видно, че за разпределение на отговорността за разноските
в изпълнителното производство е без значение каква е причината и поводът
за образуване на изпълнителното дело, като единственото относимо към
дължимостта на тези разноски поведение на длъжника е плащането на
дължимите по изпълнителния лист суми, преди образуване на
производството. Видно от представеното в цялост копие на изпълнителното
дело, извършените от адвоката на взискателя действия по делото към този
момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. В представения от взискателя договор за правна
защита и съдействие изрично е постигнато съгласие, уговореното с него
възнаграждение да се дължи, както за образуване на изпълнителното дело,
така и за извършване на действия, свързани със защитата по него. Длъжникът
е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа на което е
присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е бил запознат
с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно задължението към
взискателя, тъй като изпълнителният лист е издаден след влизане на
осъдителния акт в сила. В случая изпълнителният лист е издаден на
3
25.02.2021 г., а молбата за образуване на принудителното изпълнение е от
28.11.2022 г. или година и девет месеца след издаването на изпълнитления
лист. Няма законова разпоредба, която да постановява, че изпълнението на
задължението в срока по поканата за доброволно изпълнение, но след
образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на отговорността за
разноски, респ. до минимален размер на същата. Затова следва да се приеме,
че неправилно ЧСИ е счел, че дължимото на взискателя възнаграждение може
да бъде единствено сумата от 200 лева, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 Наредба № 1
от 2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е 200
лева. Следователно дължимото на взискателя възнагаждение, определено
съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възлиза на 400 лева, в това число 200 лева за образуване на изпълнително
дело и 200 лева за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят е уговорил и
заплатил кумулативно възнаграждение на упълномощения от него адвокат,
включващо такова по т. 1 и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно
за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, в предвидения по
Наредба № 1 минимален размер, поради което съдът намира, че същото не се
явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК или недължимо и
съдебният изпълнител не е имал основание да намали същото.
Наистина обоснован се явява доводът на длъжника, че не е налице правна
и/или фактическа сложност на делото, предвид естеството на извършените от
представителя на взискателя действия, но същевременно не може да се
приеме и че се дължи единствено и само възнаграждение за подаване на
молбата, тъй като възнаграждението изрично е уговорено и за процесуално
представителство по делото, като следва да бъде съобразено, че към момента
на уговаряне на адвокатското възнаграждение за представителство в
изпълнителното дело не е било ясно какви точно действия ще се наложи да
извърши упълномощеният адвокат и дали сумата ще бъде събрана
4
непосредствено след образуване на изпълнителното производство, доколкото
длъжникът не е проявил желание да плати задължението си по издадения
срещу него изпълнителен лист за не особено висока по размер сума, за период
от 1 година и девет месеца. Освен това в случая разноските за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнително дело по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 не са уговорени като дължими за представителство за извършване на
конкретен изпълнителен способ, поради което по отношение на тях не е
приложимо и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид извода на съда за липсата на основание за намаляване на
определените като дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, то няма основание и за съответно намаляване на
определената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Предвид изложеното постановеният от съдебния изпълнител акт следва да
бъде отменен.
Съдът намира, че жалбоподателят няма право на разноски, при уважаване
на жалбата, доколкото настоящият съдебен състав отстъпва от поддържано в
предходни актове становище, че в настоящето производство направените от
страните в него разноски подлежат на възстановяване. В производството по
разноските /каквото характер има настоящето такова по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата на чл. 81 от
ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на
нови задължения на страните за разноски, което е недопустимо, съгласно
практиката на ВКС /обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС,
ІV ГО, по ч. гр. д. № 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС,
ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба, подадена от В. Е. Г., ЕГН **********,
постановление от 14.12.2022 г. за определяне на разноски на ЧСИ Р.А., рег. №
848 КЧСИ, по изпълнително дело № 20228480400734.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6