№ 1313
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20243110202245 по описа за 2024 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024 г.,
издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателя Н., на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за това, че на 05.03.2024 г. в
21:55 часа в гр. Варна, по бул. „Константин и Фружин“ до магазин „На близо“
в посока жилищен блок № 21 управлява собствения си лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № В 4656 НТ, като след извършена полицейска
проверка, водачът Н. П. Н. отказва да бъде изпробван за проверка на
концентрация на алкохол в кръвта си с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085, като на водача е издаден талон за
медицинско изследване с номер 0165508 – нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Н. П. Н. намира издаденото наказателно постановление
1
за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. На първо място посочва, че не отговаря на
действителността твърдението, че е отказал да бъде тестван с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ за установяване на концентрация на алкохол в
организма му, като сам навежда твърдения, че е направил 5 – 6 неуспешни
опита да издиша в техническото средство, но поради здравословни проблеми
не е успял да даде качествена проба. Също така акцентира, че в случая е била
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото липсва
конкретика на фактическите обстоятелства, релевантни към състава на
нарушението, за което е била ангажирана административно – наказателната
му отговорност. Обръща внимание на съда, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от Закона за движение по пътищата, законодателят ясно е разграничил две
форми на изпълнително деяние, използвайки съюза „или“ в цитирания текст,
като в случая, според жалбоподателя, административно – наказващият орган
единствено е възприел съдържанието на текста на нормата на чл. 174, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата, като е спестил съюза „или“, което поведение
създава неяснота за коя конкретна форма на изпълнителното деяние е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Поради гореизложените
съображения, жалбоподателят Н. моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД №
2245 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н. П. Н.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й.
А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна Началникът на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество по време на проведеното
на 16.10.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2245 по описа за 2024
г. на Варненския районен съд. В депозирани на 25.09.2024 г. в деловодството
на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл.
юрисконсулт К.Л.-А. – процесуален представител на въззиваемата страна, се
застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за
потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение
2
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 21:55 часа на 05.03.2024 г. жалбоподателят Н. П. Н., с ЕГН:
********** управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
В 4656 НТ по бул. „Константин и Фружин“ в ж.к. „Владислав Варненчик“ в гр.
Варна в посока към обръщача на пътническите превозни средства от масовия
градски транспорт.
По същото време свидетелите Ф. С. Г.-А. и И. К. А. – служители на Трето
РУ към ОД на МВР гр. Варна изпълнявали служебните си задължения по
контрол на обществения ред в този район на гр. Варна, като се предвижвали
със служебен автомобил по бул. „Константин и Фружин“.
Полицейските служители забелязали управлявания от жалбоподателя Н.
автомобил и решили да му извършват проверка.
Полицейските служители спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя Н. автомобил до магазин „На близо“, като пристъпили към
тестването му за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085.
Жалбоподателят Н. направил няколко неуспешни опита да даде
качествена проба, като издиша продължително време въздух в техническото
средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085.
След поредния неуспешен опит св. И. К. А. – командир на отделение в
Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Н. за
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като 11.04.2024 г. Началникът
на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на
чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на
жалбоподателя Н. административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.
3
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и
кредитира показанията на св. Ф. С. Г.-А., която обясни пред съда, че водачът
Н. няколко пъти е направил неуспешни опити да даде качествена проба, като
съвсем конкретно не е успял да издиша продължително време въздух в
техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085.
Самата св. Г.-А. обясни, че липсва възможност водачът да бъде изпратен в
болнично заведение евентуално да даде кръвна проба, без да му бъде съставен
АУАН за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
Закона за движение по пътищата, което очевидно е законодателен пропуск, но
в случая според съда по – важното е, че жалбоподателят не е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата,
доколкото няколко пъти (3 – 4 пъти, съгласно показанията на св. Г.-А.) е
направил опит да издиша продължително време въздух в техническото
средство, но поради здравословен проблем (за който потвърди и св. Г.-А.) не е
успял.
При това положение не отговаря на действителността твърдението на
административно – наказващия орган, че жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван за проверка на концентрация на алкохол в организма си с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085,
поради което и жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и
процесното Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024 г.,
издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
За пълнота на мотивите съдът би желал да вземе отношение и по другите
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Няма как на съда да не му направи впечатление драстичното разминаване
4
в показанията на св. Г.-А. и св. А. по отношение някои детайли на самата
проверка и най – вече по отношение основния въпрос дали водачът е отказал
да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“.
Св. А. доста категорично заяви, че водачът е отказал да бъде тестван с
техническо средство по време на проверката, но съдът не дава вяра на тези
негови на пръв поглед доста категорични показания, поради следните
съображения:
Самият св. А. обясни пред съда, че самият той не е участвал в началния
етап на проверката, тъй като след като св. Г.-А. е слязла от служебния
автомобил и се е приближила към автомобила на жалбоподателя, той е
останал в служебния автомобил, за да го паркира на безопасно място. При
това положение очевидно е, че самият св. А. няма как да знае какво се е
случвало с жалбоподателя Н. в началото на проверката, като още един момент
заслужава внимание – самият св. А. потвърди думите на св. Г.-А., че именно
тя е държала в ръка техническото средство, поради което и е съвсем логично
именно св. Г.-А. да има по – ясни и достоверни спомени как е протекла
проверката вечерта на 05.03.2024 г., доколкото именно тя е контактувала с
жалбоподателя.
Ето защо съдът не кредитира показанията на св. А., а същевременно дава
вяра на показанията на св. Г.-А. и именно „стъпвайки“ върху тези показания,
съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение приложените от жалбоподателя амбулаторни листи,
издадени от д-р. М.М., съдът няма причина да не ги кредитира, но следва да
се подчертае, че те се отнасят за здравословното състояние на жалбоподателя
близо 8 дни след извършване на проверката от страна на св. А. и св. Г.-А.,
поради което и на практика не са съвсем относими към правния спор.
В крайна сметка св. А.-Г. потвърди, че жалбоподателят е кашлял силно,
което състояние очевидно му е попречило да даде качествена проба за
употреба на алкохол.
В обобщение, съдът намира, че Наказателно постановление № 24 – 0439 –
000338 от 11.04.2024 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР
гр. Варна, следва да бъде отменено.
Липсват доказателства за сторени разноски от страна на жалбоподателя
5
Н. П. Н., поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000338 от 11.04.2024
г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Н.
П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 174, ал.
3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
това, че на 05.03.2024 г. в 21:55 часа в гр. Варна, по бул. „Константин и
Фружин“ до магазин „На близо“ в посока жилищен блок № 21 управлява
собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № В 4656 НТ, като
след извършена полицейска проверка, водачът Н. П. Н. отказва да бъде
изпробван за проверка на концентрация на алкохол в кръвта си с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. номер № ARBB – 0085, като водачът е
издаден талон за медицинско изследване с номер 0165508 – нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6