Р Е Ш
Е Н И Е N 126
гр. Сливен, 18 .07.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 342 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 492/08.05.2019 г. по гр. д. №
7052/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е осъдено ЗАД „Армеец“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ********* да заплати на В.К.Д. ЕГН ********** със съгласието на
неговия баща и законен представител К.И.Д.
ЕГН **********,***, в качеството му на низходящ наследник по права линия втора
степен на загиналата при ПТП В.И.Д., сумата от 20 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие загубата на баба му В.И.Д. починала на 09.03.2015
г. , в резултат на настъпило ПТП, причинено от Г.С.Г., която при управление на
собствения си лек автомобил марка „Нисан
Примера“ с ДК№ *** **извършила
престъпление по чл. 343 ал.1 б.в“, вр. с чл. 342 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на основание на чл.
226 ал. 1 от КЗ /отм/ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, като отхвърля иска за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на непозволеното увреждане 09.03.2015 г.до 21.12.2015 г. включително
като погасен по давност. Със същото решение е осъдено дружеството да заплати
държавна такса, както и да заплати на ищеца на правени по делото разноски.
Първата въззивна жалба е подадена от ищеца, чрез
процесуалния му представител по пълномощие, и с нея е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлен искът за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
непозволеното увреждане – 09.03.2015г. до 21.12.2015 г., като погасен по
давност. Твърди се, че съдът е отхвърлил лихвата за този период, но не се е произнесъл за
лихвата, считано от 22.12.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението. Развиват се съображения, че съдът не
се е произнесъл за законната лихва за този период, поради което се иска да бъде
отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на
законната лихва и вместо това да бъде осъдено дружеството да заплати и
законната лихва, считано от 22.12.2015 г. , като претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на тази въззивна жалба.
Втората въззивна жалба е подадена от ответното
дружество, чрез процесуален представитпел, и с нея се обжалва решението в
неговата уважителна част, като неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. На първо място се развиват съображения, че ищецът не е
активно легитимиран да търси от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като между него и баба му не е имало трайно установена емоционална
връзка, както е посочено в т.1 на ТР № 1/2016 г. на ОСНГКТК на ВКС.
Обезщетението на други лица извън посочените в постановленията на ВС се допуска
по изключение и то само в случаите, когато конкретни житейски обстоятелства са
станали причина да се породи особена връзка на близост. Наличието на формалната
връзка за родство не е достатъчно да бъде претендирано обезщетение. Развиват се
аргументи в подкрепа на тази теза и се сочи, че в настоящия случай не са
доказани факти и обстоятелства , които да доведат до обоснован извод, че между
ищеца и починалата е била налице емоционална връзка, обосноваваща правото на
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Доказано е, че той е живял в
друго домакинство, като непосредствена всекидневна грижа за неговото отглеждане
са имали неговите родители. Не се спори,
че той вероятно е преживял емоционални страдания, но тези страдания не е
доказано да имат правна значимост, която да ги прави годни да възмездяване,
чрез парично обезщетение по реда и на основание чл. 223 ал. 1, чл. 225 ал.1 ,
чл. 267 от КЗ във вр. с чл. 45, чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че с
тълкувателното решение /ТР/ е въведено изключение, от което може да се ползва
лицето, което е създало особено близка трайна и дълбоко житейски емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт сериозни по интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Поради това се счита, че в случая не
са причинени такива вреди, които следва да
бъдат възмездени по реда и на основание на чл. 432 ал. 1 от КЗ. На следващо място се твърди, че неправилно е
присъдено обезщетението като размер, тъй като неправилно е приложен материалния
закон и трайната тълкувателна съдебна практика, определяща критериите за
обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Така присъденото обезщетение се
явява прекомерно завишено с оглед принципа за неговото справедливо определяне.
На следващо място неправилно съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на §
96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. В случая размерът на обезщетението може да варира
до горната граница от 5 000лв. Държавите са обвързани с директивата
дотолкова, доколкото националните власти имат свобода при избора и формата на
средствата за постигане на резултата посочен в нея. Обхватът на подлежащите за обезщетяване вреди
се определя от националното законодателство на всяка държава. членка, което
урежда кои вреди и в какъв размер да се обезщетят. Съдебните претенции предявени
след 21.06.2018 до 07.12.2018 г. обвързват
отговорността, която е лимитирана до предвидения максимален размер от
5 000лв. и съдът е обвързан с това. В обобщение се иска да бъде отменено
решението на районния съд в обжалваната част и да бъдат отхвърлени претенциите.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на тази въззивна жалба, в който се твърди, че
жалбата е неоснователна. Развиват се аргументи , че в хода на
производството се установило по безспорен начин, че между ищеца и неговата баба
е съществувала силна пълноценна и хармонична връзка. Двамата са били привързани
един към друг, тя е помагала на момчето за подготовката в училище. От
показанията е установено, че той е претърпял морални болки и страдания от
неочакваната смърт, която го е лишила от обичта, подкрепата и опората , които е
получавал от баба си. На следващо място се сочи, че в случая съдът не е
обвързан с посочения максимум за обезщетяване на неимуществените вреди в размер
на 5 000лв., поради което решението в тази част е правилно. Иска се да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.
В с.з.
процесуалният представител на въззивника прави изявление, че оттегля подадената
от В.К.Д. със съгласието на неговия баща и законен представител К.И.Д. въззивна жалба, поради
което съдът прекрати производството по делото в тази част. Процесуалният
представите поддържа подадения отговор по въззивната жалба на насрещната
страна, като счита за неоснователни изложените съображения.
В с.з.
за втория въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в едната си част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Не се спори
по фактите. Първото основание, с което
се поддържа неправилност на решението, е че ищецът не е активно легитимиран да търси от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като между него и баба му не е имало трайно установена
емоционална връзка, както е посочено в т.1 на ТР № 1/2016 г. на ОСНГКТК на ВКС.
С Тълкувателното решение е прието е, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Така ищецът
попада в кръга лица, които са правоимащи съгласно ТР от 21.06.2018 г. по ТД №
1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Той е претърпял
и търпи болки и страдания вследствие смъртта на
увреденото лице – неговата баба, тъй като е създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата,
причиняваща му продължителни болки и страдания, които
е справедливо да бъдат обезщетени. В традиционните за българското общество
семейни отношения бабите и внуците са част от най – близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В конкретния случай за установяване на вредите, чието обезщетяване се претендира с предявения иск, съответно техния
вид и обем, са ангажирани гласни доказателства . Тези свидетелски показания са основани на
непосредствени възприятия относно фактите, до които се отнасят, като не са представени основания за съмнение в тяхната
достоверност. Въз основа на така събраните
гласни доказателства е установено, че между ищеца и баба му е съществувала
силна и хармонична връзка, като те са били привързани един към друг и
отношенията им се основавали на разбирателство и взаимопомощ. Детето е
поддържало редовни контакти с баба си, разчитало е на нейната грижа, помощ и подкрепа. Установено е и че детето е търпяло и търпи морални болки и страдания от внезапната загуба на баба си, която се е отразила негативно върху неговото емоционално състояние. При така установената трайна и дълбока
емоционална връзка и тежестта на претърпените
вреди, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от
разширения семеен кръг и следва да се направи изключение от ограничението на Постановления
№4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС като се присъди обезщетение в полза на ищеца по реда на чл.52 ЗЗД.
С оглед на изложеното въззивната жалба в тази част се явява неоснователна.
Второто основание за неправилност на решението е свързано с приетото от
съда, че е неприложима разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, както и
че присъденото обезщетение е завишено. В случая размерът на обезщетението може да
варира до горната граница от 5 000лв. Държавите са обвързани с директивата
дотолкова, доколкото националните власти имат свобода при избора и формата на
средствата за постигане на резултата посочен в нея. Обхватът на подлежащите за обезщетяване вреди
се определя от националното законодателство на всяка държава. членка, което
урежда кои вреди и в какъв размер да се обезщетят. Съдебните претенции
предявени след 21.06.2018 до 07.12.2018
г. обвързват отговорността, която е лимитирана до предвидения максимален размер
от 5 000лв. и съдът е обвързан с това. За да отхвърли
това възражение, районният съд приел, че действително в §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
Съгласно §
96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр. 101/2018г/, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ за предявените от тях
съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на закона се
определя по нормата на ал. 1, като тези лица могат да оттеглят своите искове
без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената
част от иска.
Процесуални норми уреждат с обратна сила
заварените до влизане в сила чл.
493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от
лицата по чл. 493а ал. 4, за периода от 21.06.2018г. до влизане в сила на
наредбата по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103
ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила
на този закон.
Настоящият иск е предявен на 21.12.2018г.
като тогава и досега не е издадена наредбата по чл. 493а ал. 2, поради което
трябва да намери приложение §
96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, вр. с ал. 2,
вр. с ал.
1 и чл. 493а ал. 4 КЗ., т. е. до влизане в сила
на наредбата по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди
на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер до
5000 лв. Поради това съдът е обвързан с така определеният максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди, поради което не може да присъди
обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв., дори при доказани вреди, които
съгласно принципа за справедливост, би следвало да се възмездят в размер, много
по-висок от 5000 лв. Настоящият състав счита, че принципно правилно районният
съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, като е отчел и
съпричиняване, но не е съобразил нормата на §
96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/.
С оглед на изложеното решението следва да
бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията над размера на сумата от
5000 лева до 20 000 лева и да бъде отхвърлен иска в тази част.
Решението на районния съд следва да бъде
отменено и в частта за разноските, като на въззиваемия – ищец в
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на сумата от 537,50 лева, а на въззивника в размер на
сумата от 100 лева за първата инстанция, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и в размер на сумата от 400 лева за тази инстанция,
представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението на районния съд следва да бъде ревизирано и в
частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна такса
над размера на сумата от 200 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 492/08.05.2019 г. по гр. д. № 7052/2018
г. на Сливенския
районен съд в частта с която е осъдено ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ********* да заплати на
В.К.Д. ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен представител К.И.Д. ЕГН **********,*** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баба му В.И.Д. над размера на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева до пълния присъден
размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.Д. ЕГН ********** със
съгласието на неговия баща и законен
представител К.И.Д. ЕГН **********,*** против ЗАД „Армеец“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ********* иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие загубата на баба му В.И.Д. над размера на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева до пълния претендиран
размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 492/08.05.2019 г. по гр. д. № 7052/2018
г. на Сливенския
районен съд в частта с която е осъдено ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ********* да заплати на
В.К.Д. ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен представител К.И.Д. ЕГН **********,*** сумата
от 2150 лева представляваща заплатен адвокатски хонорар над размера на сумата от 537,50 /петстотин тридесет и седем лв и 50 ст/
лева до пълния размер от 2150 лева като отхвърля претенцията в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 492/08.05.2019 г. по гр. д. № 7052/2018
г. на Сливенския
районен съд в частта с която е осъдено ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ********* да заплати по сметка на Сливенския районен съд сумата от 800/ осемстотин/ лева над размера на сумата от 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА В.К.Д. ЕГН ********** със съгласието на неговия
баща и законен представител К.И.Д. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********
сумата от 100 /сто/ лева за първата инстанция, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и в размер на сумата от 400 /четиристотин/ лева за тази
инстанция, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: