Р
Е Ш Е Н И Е
№
260345 / 9.10.2020г.
гр. Перник, 09.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на десети септември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01561 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД от Р.Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу А.И.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че между страните е
сключен Предварителен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка
на подписите от 04.12.2013г. на лек автомобил „“, модел, рег. № РК АС. Уговорената продажна цена за автомобила е 3050,00лв., като е посочен и начин на
плащане на цената. В договора е уговорена страните да сключат окончателен
договор за продажбата на автомобила до 12.11.2014г., като с подписването на
предварителния договор е предадено владението на автомобила. Уговорено е, че в случай, че автомобилът - предмет на договора, не е във вида и състоянието, в което е предаден, купувачът губи
платените суми и дължи неустойка в размер на 1000 лв. Сочи се, че въпреки
уговорките в договора,
ответникът не е заплатил продажната цена на автомобила. До ответника са изпращани две покани за
доброволно изпълнение. Въпреки това продажната цена на автомобила не е изплатена,
което е породило и правен интерес на ищцовата страна да реализира правата си по
чл. 417 ГПК. По повод подадено от ищеца в
настоящото производство заявление е издадена ЗИПЗ и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 37/2017г. като съдът е отхвърлил
искането за присъждане на уговорената в договора неустойка. Твърди се, че са
налице основанията за присъждането й в настоящото производство, тъй като
автомобилът не е във вида,
в който е предаден. Налице е валидно възражение от страна на длъжника, довело и
до образуването на настоящото производство.
Иска се от съда да признае, че ответникът дължи сумата от 3050,00 лв. – продажна цена на посочения
лек автомобил, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1000лв.
неустойка. Претендират се разноски за производството.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен
срок, ответникът дава становище за допустимост, но
неоснователност на ищцовите претенции. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца.
Заявява, че действително между страните е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 04.12.2013г., като при подписването му са
му предадени ключовете и малкия талон на автомобила. Заявява, че с автомобила е
претърпял ПТП, при което същият е смачкан, поради което ответникът предложил на
ищеца да развалят договора, за което ищецът отказал, тъй като нямало смисъл.
Уточнили се автомобилът да бъде продаден на части, като ответника да връща получените пари. Ответникът заявява, че е извършвал частични
плащания в размер на от 200 до 1000лв. Отрича да са му изпращани покани за
сключване на окончателен договор. Оспорва приложените известия за доставяне,
плик и покана.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за решение, с
което предявените искови претенции бъдат уважени като основателни. В
представените писмени бележки, същият аргументира основателността на
предявените искове със събраните по делото доказателства, които, поред него,
категорично доказват обстоятелството, че ответникът не е изпълнил поетите с
Предварителния договор парични задължения, както и че процесният автомобил не е
бил в състоянието, в което е бил предаден. Твърди, че не се доказва в процеса,
че ответникът е изплатил част от дължимите се суми.
Процесуалния
представител на ответника пледира за решение, с което предявените искови
претенции бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа възражението си за
погасяване на вземанията, поради изтичане на предвидената в закона погасителна
давност.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявения установителен иск за сумата от 3050,00 лева е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3820 от 06.01.2017г. по ч. гр. д. № 00037 по описа
за 2017г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответника по
настоящото дело), при което, в срока по
чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявения понастоящем
установителен иск, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявената искова претенция, респ. съдът дължи
произнасяне по нея.
Съдът намира за допустим и предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, доколкото между
страните е налице правен спор, обосноваващ наличието на правен интерес у ищеца.
По основателността:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.92 ЗЗД.
По иска с правно
основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД:
За да
се уважи предявения установителен
иск, ищецът следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /Предварителен
договор за покупко-продажба на МПС/ и в претендирания размер, както
и изправността си по договора. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, в т.ч. и
възражението му за изтекла погасителна давност.
С доклада,
извършен по реда на чл. 146 ГПК, съдът е обявил за безспорно,
че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на лек
автомобил, че владението на автомобила е предадено, както и че същият не е във
вида в който е бил предаден.
С оглед горното и предвид ангажираните от страна на ищеца
писмени доказателства, съдът намира, че по
делото се установява на валидни договорни взаимоотношения между страните, почиващи на
подписания между последните Предварителен договор за покупко-продажба на МПС.
Последният е подписан от страните, което обстоятелство е нотариално
удостоверено. Установява се, а и не е спорно по делото, че продажната цена на
процесния лек автомобил възлиза на 3050,00 лева. Безспорно
между страните е обстоятелството, че автомобилът е предаден на ответника, който
е ползвал вещта, както и че същата е погинала в следствие на претърпяно ПТП. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест да установи, че е
заплатил продажната цена, не е ангажирал доказателства за плащане, поради което
съдът приема, че сумата е дължима и претенцията е основателна изцяло. Свидетелските показания на разпитаните в хода на
производството свидетели – Т. Х. Х. и П. Л. В., не са достатъчни, за да
установят факта на плащане на някаква част от продажната цена от страна на
ответника. Свидетелят Т.Х. посочва, че знае, че ответникът е заплатил всички
вноски на ищеца, но не посочва от къде му е известно това обстятелство и дали е
бил пряк очевидец на предаването на въпросните вноски. Същия е заявил, че е
виждал ответникът да плаща някаква сума пари, която не може да конкретизира, на
лице, което също не може да индивидуализира. С оглед обстоятелството, че
свидетелят не конкретизира лицето, на което са предавани суми от страна на
ответника, както и предвид това, че не конкретизира размера на сумите, съдът
намира, че с показанията си този свидетел не доказва плащане на процесната сума
от страна на ответника. Още повече, че показанията на свидетеля противоречат с
твърденията на ответника, доколкото последния твърди, че е изплащал различни
суми пари, а свидетелят сочи за изплащане на вноските по договора, така както
са уговорени. Съдът намира, че и показанията на свидетеля П. В. не допринасят
за установяване факта на плащане, доколкото същия не си спомня почти нищо и не
знае нищо за взаимоотношенията между страните, освен, че е закарал ответника до
кв. „Изток“ в гр. Перник два пъти, без да посочва дати или период от време.
Същия не може да каже каква сума пари са предавани, от кого на кого и на какво
основание.
С оглед
приемането на установителната претенция за основателна, на основание
чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата от 3050,00 лева,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.01.2017г. до окончателното й плащане.
По
иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
По
отношение на предявения иск за неустойка съдът намира същия за основателен.
Уговорената
в чл. 9 от договора между страните
неустойка е дължима при отказ от страна на
купувача, в случай че процесният автомобил не е във вида и състоянието към датата на подписване на
предварителния договор, която промяна е настъпила в следствие на претърпяно
ПТП. Неустойката е предварително уговорено обезщетение
за неизпълнение на определено задължение, тя е клауза от договора и
задължението за плащането й възниква именно на основата на тази клауза и
неизпълнение на основното задължение по договора.
Както се
посочи по-горе, страните не спорят, че няколко дни след подписване на процесния
предварителен договор за покупко-продажба на МПС и предаването на владението
върху автомобила на ответника, последният е претърпял пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което веща – предмет на договора, е погинала. Не се
установи в хода на производството, ответникът да е изпълнил задължението си по
договора, т.е. да е изплатил продажната цена. Ето защо
съдът намира, че в случая са налице предпоставките за дължимост на уговорената
в чл. 9 от предварителния договор неустойка, тъй като
ответникът не е заплатил уговорената цена за придобиване на автомобила. Поради това искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
За
неоснователно съдът намира възражението за изтекла погасителна давност, досежно
сумите по предявените искове. Съгласно чл. 110 ЗЗД, в настоящия случай е
приложима 5-годишната погасителна давност. Същата започва да тече в деня, в
който вземането е станало изискуемо, по отношение на установителната претенция
и от последния ден, за който се начислява неустойката, досежно осъдителната
претенция. В случая, погасителната давност е започнала да тече от 20.02.2015г.,
когато ответникът е получил покана за доброволно изпълнение. В настоящия
случай, заявлението за издаване на процесната заповед (относимо към предявената
установителна претенция) е подадено на 05.01.2017г., а исковата молба, с която
е предявена и осъдителната претенция, е подадена на 07.03.2018г., т.е. по отношение
на процесните вземания не е приложим института на погасителната давност.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал направени в исковото и
заповедно производство разноски в размер
на 1292,00 лева, от които: 61,00 лева – държавна такса в заповедното
производство, 81,00 лева – държавна такса в исковото производство, 650,00 лева
– адвокатско възнаграждение (в тази връзка съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност на посочения в списъка по чл. 80 ГПК
размер и доказания по делото размер на адв. възнаграждение) и 500,00 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното произвоство. С оглед изхода на делото,
същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен
от Р.Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу А.И.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че А.И.А. ДЪЛЖИ на ищеца
Р.Д. А. сумата от 3050,00 лева,
представляваща главница по Предварителен договор за продажба на МПС от
04.12.2013г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2788/04.12.2013г. по
описа на нотариус И. П. – Б., с рег. № 610 към НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК - 05.01.2017г. до окончателното
й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 037/2017г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
ОСЪЖДА А.И.А., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.
Ангелов, с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1000,00 лева, представляваща
неустойка по чл. 9 от Предварителен договор за продажба на МПС от 04.12.2013г.
с нотариална заверка на подписите с рег. № 2788/04.12.2013г. по описа на
нотариус Ирина Първанова – Бележкова, с рег. № 610 към НК.
ОСЪЖДА А.И.А., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.
Ангелов, с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 1292,00 лева, представляваща
направени по делото и по ч. гр. дело № 037/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 037/2017г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: