Р Е Ш Е Н И Е
Номер 208/22.11. Година
2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На осми ноември Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар Соня Дичева
Прокурор Анна Помакова
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
НДВ № 361 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 380
от НПК.
Образувано е по предложение на прокурор
от Апелативна прокуратура гр. Варна по чл. 380 ал. 1 от НПК с искане за
възобновяване на производството по ВНАД № 22/2018г. по описа на Окръжен съд гр.
Търговище, отмяна на постановеното по него Решение № 28/28.03.2018г. и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В хода на пренията пред настоящата
инстанция представителят на Варненската апелативна прокуратура намира, че
становището за недопустимост на производството е неоснователно с оглед цялостно
протеклата по гл. 28 от НПК процедура. Поддържа искането и намира, че съдът
погрешно е декриминализирал деянието, извършено от Н.К., приложил е неправилно
неотносим материален закон – чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. 2 от ЗДвП. Прокурорът
подчертава, че елементите на административнонаказателната норма по чл. 175 ал.
3 от ЗДвП и чл. 345 ал. 2 от НК са еднакви, като е необходима преценка на
обективни, субективни характеристики на конкретното деяние, данните за
участието на всеки от лицата и за личността им, правилно извършена от състава
на РС гр. Търговище. Моли предложението да бъде уважено с правилно прилагане на
закона спрямо двамата извършители.
Осъденият Н. К. е представил писмено
възражение срещу предложението на прокурора, поддържано и в съдебно заседание.
Счита се, че с оглед правилата по чл. 72 и 73 от ЗАНН, процедурата по
възобновяване следва да бъде инициирана от окръжния прокурор пред
Административния съд, приложени са и копия от решения на АдмС гр. Търговище и
гр. Варна. По същество заявява, че от извършеното преди година деяние не се е
случило нищо общественоопасно, че би останал за цял живот с вписан чл. 78 а в
досието си. Счита, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде
оставено в сила.
Осъденият Ст. К. се присъединява към
становището на Н. К..
І.Варненският апелативен съд провери
възражението за недопустимост на настоящото производство, депозирано от Н.К., и
го счете за неоснователно по следните съображения:
БП № 994/2017г. на РУ при ОД на МВР
гр. Търговище било внесено за разглеждане в РС гр. Търговище по предложение на
прокурора на основание чл. 357 ал. 1 т. 4 вр. чл. 375 от НПК.
С разпореждане от 21.12.2017г.
съдията-докладчик преценила, че не са налице пречки и е насрочила разглеждането
на АНД № 1152/2017г., а в с.з. от 10.01.2018г. производството пред
първоинстанционния съд е приключило с постановяване на решение по чл. 378 ал. 4
т. 1 от НПК – Решение № 6/10.01.2018г., с което двамата обвиняеми са били
признати за виновни по обвиненията, повдигнати спрямо тях от досъдебната фаза –
съответно Н.К. по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, а С.К. – по чл.
345 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, били са освободени от наказателна
отговорност по чл. 78 а от НК и са им били наложени административни наказания
глоби в минимален размер от по 1000лв.
Въззивното производство било
образувано по жалба от Н.К., към която в насроченото с.з. се е присъединил и С.К..
Производството по ВАНД № 22/2018г. на Окръжен съд гр. Търговище приключило с
постановеното от състава Решение № 28/28.03.2018г., по силата на което Н.К. бил
признат за невинен по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, решението
на РС гр. Търговище било отменено в частта на освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв.,
и бил наказан с административно наказание глоба в размер на 100лв. за извършено
от него административно нарушение по чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. 2 от ЗДвП.
Решението на РС гр. Търговище било изменено и спрямо обв. С.К., когото ТОС
оправдал по чл. 20 ал. 2 от НК да е извършил деянието в съучастие с Н.К..
Описаната процесуална хронология
несъмнено съответства на особеното производство по гл. 28 от НПК –
„Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание“, и единствената възможна процедура по възобновяване на делото е
отнесена към чл. 380 от НПК. С оглед нормата, предложението за възобновяване се
изготвя от апелативния прокурор и се разглежда от апелативния съд по реда и
сроковете, определени в ЗАНН.
В конкретния случай, производството
до този момент е било изцяло по гл. 28 от НПК, внесеното предложение е от
апелативен прокурор при АпП гр. Варна и компетентен за разглеждането му е
съставът на АпС гр. Варна. От друга страна, редът, основанията по чл. 70 от ЗАНН и сроковете по чл. 71 от ЗАНН (без предвиден срок, свързан с чл. 70 б. „д“
от ЗАНН) са приложими и в това производство. Постигнато е обвързване между
нормите на особеното производство по НПК с относими изрично упоменати правила
по ЗАНН.
С оглед на изложеното, специалният
ред, уреден в чл. 380 ал. 1 от НПК, е спазен и възражението на Н.К. за
недопустимост на образуваното производство е неоснователно. Приложените от него
примери от съдебната практика касаят коренно различна процедура по обжалване на
наказателни постановления и тяхното възобновяване, регламентирана единствено и
само в ЗАНН.
ІІ.На следващо място съставът на
ВАпС прецени спецификата на правомощията в производството по възобновяване по
чл. 380 от НПК спрямо това по гл. 33 от НПК.
С оглед трайната съдебна практика,
напр. Решение № 255 от 4.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 118/2010 г., III н. о.,
Решение № 188 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 750/2009 г., II н. о., Тълкувателно
решение № 1 от 25.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1/2011 г., ОСНК, в т. 3,
производството по възобновяване по чл. 380 от НПК има лимитиран предмет, не е
от компетентността на ВКС, тъй като постановените от съдилищата решения в хода
на производството по гл. 28 от НПК са извън обхвата на чл. 419 НПК.
Изложеното обосновава различните
правомощия на състава на апелативния съд, компетентен да разгледа предложение
на апелативния прокурор по чл. 380 ал. 1 от НПК, от тези по чл. 424 ал. 1 от НПК. При основателност на предложението в производството по възобновяване по
гл. 28 от НПК апелативният съд по чл. 380 ал. 2 от НПК се произнася и по
същество, като събира и доказателства, когато е необходимо. За разлика от това
по чл. 425 ал. 1 от НПК, в рамките на компетентността на апелативния съд освен
решаване на делото по същество – в хипотезите по т. 2-4, е включена и
възможността по т. 1 съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново
разглеждане при посочване на стадия, от който трябва да започне.
С оглед на процесуалните
характеристики на настоящото производство, съставът на апелативния съд дължи
решение по съществото на делото.
ІІІ. Проверката на процесуалната
правилност на постановеното от въззивния съд решение № 28/28.03.2018г.
установява следното:
В диспозитива на решението отсъства
процесуално основание за произнасянето на съда. С оглед чл. 378 ал. 5 от НПК
приложим във въззивното производство е редът на гл. 21 от НПК. При тълкуване на
разглежданото решение се извежда, че волята на съда е била да се ползва
процесуалното правомощие по чл. 336 ал. 1 т. 4 от НПК, като неправилно е
отразено позоваване на чл. 305 ал. 6 вр. чл. 301 ал. 4 от НПК. Допусната е
грешка в посочване на счетеното от съда за спряно от движение ППС, попълващо
индивидуализацията на административно нарушение по чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. 2
от ЗДвП – л.а. „Рено Еспейс“, вместо „Дайхатсу“. Непрецизна е формулировката
при изменение на решението спрямо С.К..
Описаните неточности безспорно
засягат формата на съдебния акт, но по-съществено процесуално нарушение е
подписването на мотивите към решението само от докладчика по делото. С оглед
чл. 28 ал. 2 от НПК въззивната инстанция заседава в състав от трима съдии, по
чл. 34 от НПК – съдебният акт следва да бъде подписан от членовете на състава, и
като единство на мотиви и диспозитив, следва да отразява волята на целия съдебен
състав. При отлагане на обявяването на мотивите към решение на въззивната
инстанция, след изготвянето им следва да бъдат подписани от всички членове на
съдебния състав – по арг. и от Решение № 393 от 18.11.2010 г. на
ВКС по н. д. № 372/2010 г., I н. о.; Тълкувателно решение № 4 от 11.VII.1995 г.
по н. д. № 7/93 г., ОСНК.
Допуснатите от въззивния съд
процесуални слабости, установени при проверката в производството по
възобновяване, не могат да бъдат отстранени. На основание чл. 380 ал. 2 от НПК
съставът на апелативния съд следва да се произнесе по съществото на делото.
ІV. Преценката на първоинстанционния
и въззивния съд, по приложимия към извършеното от Н.К. материален закон, се
различава съществено, въпреки еднозначно установената фактическа обстановка.
Между събраните по реда и със средствата на НПК доказателствени източници не са
налице противоречия, включително са депозирани и самопризнания на обвинените
лица пред първоинстанционния съд.
За да оправдае Н.К. по обвинението
за деяние по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, ТОС определил така
осъщественото теглене на нерегистрирания л.а. „Дайхатсу“ от редовно
регистрирания, управляван от обв.Н. К. л.а. „Рено Еспейс“, като управление на
състав от ППС, в който е включено спряно от движение такова средство и счел, че
е допуснато административно нарушение по чл.177 ал. 1 т.4 пр.2 от ЗДвП, за
което му наложил глоба в размер на 100 лева.
Този извод не може да бъде подкрепен
от настоящата инстанция, тъй като нито едно от двете МПС в състава, не е било
спряно от движение по смисъла на закона и подзаконовите актове. Управляваният
от Н. К. л.а. „Рено Еспейс“ е бил редовно регистриран, а л.а. „Дайхатсу“ -
управляван от Ст. К. и теглен от Н. К. - с прекратена регистрация поради бракуването
му около 1 година и 4 месеца преди деянието. Правилна е отправната точка на
прокурора в изготвеното предложение – „Спирането от движение и прекратяването
на регистрацията на МПС са различни понятия.“. Приложената от ТОС
административноправна норма е напълно неотносима към фактите по делото.
От друга страна, чл. 175 ал. 3 от ЗДвП предвижда санкции лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. спрямо водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. По чл. 345 ал. 2 от НК престъпно е деянието – управление
на МПС, нерегистрирано по надлежния ред. В зависимост от трайно установените в
практиката на съдилищата качествени критерии, определени фактически действия по
управление на нерегистрирано МПС могат да бъдат преценени като административно
нарушение или престъпление. Административната отговорност е насочена към
ограничен кръг правонарушения с по-ниска степен на обществена опасност, по арг.
от Решение № 296 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 914/2014 г., II н. о.,
докато при оценка за висока степен на обществената опасност на конкретно
извършено деяние, то следва да бъде идентифицирано като престъпление и да ангажира
наказателната отговорност на дееца.
Конкуренцията между административна
и наказателна отговорност, когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни
норми, които охраняват един и същ обект на защита, е задълбочено изследвана в
практиката на съдилищата, при признаване приоритета на реализиране на
наказателната отговорност. Така в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, т. 3. „Съотношението между наказателната и
административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32,
ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. "г"
от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната постановка, че в случаите, когато с
едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна
норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща
административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното престъпление
държавата охранява най-значимите обществени отношения, а наказателноправната репресия
най-интензивно въздейства върху дееца.“, Решение № 15 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
1641/2014 г., II н. о. - „при
идентичност на фактическите състави обусловили ангажиране на
административно-наказателна и на наказателна отговорност на определено лице,
приоритет има реализацията на наказателната отговорност, чрез която се
въздейства с най-интензивна форма на държавната принуда върху дееца. …
Българската правна традиция винаги е признавала приоритета на реализиране на
наказателната отговорност - Р. 564/2008 г., 1 н. о., 348/1998 г., 2 н. о., Т.
р. 85/66 г. и 51/78 ОСНК. В подкрепа на този извод са и редица решения на ВКС
от последните години - Р. 594/23.01.2014 г., 1 н. о., 296/11.07.2014 г., 2 н.
о., 184/07.05.2014 г., 3 н. о.“.
При отчитане изложените съображения и
на установените по делото фактически положения, съставът на настоящата
инстанция подкрепя становището на първоинстанционния съд за осъществяване на
признаците на престъпния състав по чл. 345 ал. 2 от НК от всеки от двамата
обвинени лица в условията на съучастие – Н.К. като помагач, а С.К. като
извършител. Изключително подробно и обосновано РС гр. Търговище е разгледал
обективните и субективни елементи на деянието, вида и обема на
общественоопасните последици, изключил е приложимостта на чл. 9 ал. 2 от НК
спрямо деятелността на помагача Н.К.. Установеното за степента на обществената
опасност на деянието, автоматично изключва правилността на преценка за
извършване на административно нарушение от Н.К., а на престъпление от С.К..
Анализът на събраните по делото доказателства установява равностоен принос от
всеки от двамата обвинени в извършване на престъплението – без дейността на
един от тях, то не би било извършено изобщо. Движението на двата автомобила в
пиков час, в разстояние на километри по първокласен национален път, заемащо
около 12 м по дължина на пътната лента – при отчитане на гъвкавата връзка
помежду им, без сигнализация на тегленото нерегистрирано и без контролни табели
МПС, безспорно е създавало опасност за движението на останалите МПС по пътя и
встрани от него – завишаващо степента на обществена опасност на извършеното.
Всеки от двамата водачи и съзнавал и искал това движение на нерегистрираното
МНП да бъде осъществено, без значение от недоказаността на крайната му цел.
Престъплението е формално, създадено е било укоримо общественоопасно състояние,
което по волята на законодателя е обвързано с наказателна отговорност. Възраженията
за незнание на закона, за нарастващо недоволство към правния ред в страната и
за евентуална бъдеща емиграция на Н.К., не могат да бъдат противопоставени на
факта на престъплението, на съществения принос на Н. К. в осъществяването, на
данните за налагани му многобройни предходни санкции за нарушения на правилата
по ЗДвП, включително и по чл. 78 а от НК през 2003г. с решение на РС Търговище
(л.20 от БП, последна таблица). Данните, изложени в характеристиката от
Директор ОД на ДФ „Земеделие“ – Търговище, коментират проявленията на личността
на Н. К. от 2000г. до м.01.2018г., но надеждността на твърденията за качествата
му като водач на МПС е категорично разколебана от отразеното в справката за
нарушител, изготвена от ОД на МВР Търговище, Сектор „Пътна полиция“.
Съобразявайки тези фактически и правни елементи, при
отмерване на обстоятелствата от значение за параметрите на отговорността на
всеки от обвинените, първоинстанционният съд е взел правилно и законосъобразно
решение като е признал за виновни: Н.К. за деяние по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 20 ал. 4 от НК, и С.К. – по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, освободил ги е от наказателна отговорност по чл. 78 а от НК и им е наложил
административни наказания глоба в размер на от по 1000лв.
С оглед на изложените съображения съставът
на Апелативен съд гр. Варна счете, че предложението на апелативен прокурор при
АпП Варна е основателно и производството по ВНАД № 22/2018г. по описа на
Окръжен съд гр. Търговище следва да бъде възобновено на основание чл. 70 б. „д“
от ЗАНН, като Решение № 28/28.03.2018г. бъде отменено. Производството следва да
бъде решено по същество с потвърждаване на Решение № 6/10.01.2018г. на РС гр.
Търговище, V състав.
Поради изложените съображения и на
основание чл. 380 ал. 2
от НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНАД № 22/2018г. по описа на Окръжен
съд гр. Търговище, като
ОТМЕНЯ Решение № 28/28.03.2018г. на ОС гр.
Търговище, и
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/10.01.2018г. на РС гр.
Търговище, V състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :