Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
25.09.2019г.
Гр. Варна
в името на народа
Варненският
апелативен съд,
наказателно отделение, на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
секретар
Петранка Паскалева
прокурора
Владимир Чавдаров,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
АНДВ
№267 по описа за 2019 год.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.
Образувано
е по предложение на Апелативен прокурор – АП Варна за възобновяване на внад №149/19г. на ОС Добрич
поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, като с решението си
от 02.07.19г. е потвърдил изцяло решение №119/28.03.19г. на РС Добрич, с която е
признал А.А.И. за невиновен и го е оправдал по обвинението му по чл.343в ал.2 НК като не му е наложил административно наказание по реда на чл.78а НК. Прави
се искане да бъде възобновено въззивното наказателно дело и бъдат отменени
решенията на ДОС и ДРС като лицето бъде признато за виновно и му се наложи
административно наказание по реда на
чл.78а НК – глоба. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато на
първата инстанция за разглеждане от друг състав на ДРС.
В съдебно заседание пред АС – Варна направеното искане се поддържа от
Апелативния прокурор.
А.А.И. се явява в с.з. като прави искане предложението да бъде оставено без
уважение.
След
анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане АС- Варна прие за
установено следното:
Срещу обв. лице е било повдигнато обвинение по чл.343в ал.2 НК, за това, че
на 03.08.2017г., в гр.Добрич,в едногодишния срок от наказването му по адм. ред
с НП от 16.11.2016г., вр. В сила на 04.01.2017г.-, извършил отново такова
деяние като управлявал МПС с временни рег. Табели, без съответно свидетелство
за правоуправление на МПС.
Двете инстанции са приели, че не е налице субективният състав на
престъплението по чл.343в ал.2 НК, тъй като на обв. лице не било връчено по
съответния ред въпросното НП от 16.11.16г. и у същия нямало знание, че вече има
наложено наказание за същото такова деяние в едногодишен срок.
От материалите по делото се установява, че обв. лице А.А.И. е било
многократно санкционирано по административен ред по ЗДвП. При поредното
нарушение му е било иззето свидетелството за правоуправление с административна
мярка до заплащане на дължимите глоби със заповед за прилагане на адм. мярка по
реда на чл.171 т.1 ЗДвП от 29.12.2014г, редовно връчена на обв. лице. Същият
сам е предал свидетелството си за правоуправление. На 02.11.2016г. за пореден
път у бил спрян за проверка, като е било установено, че управлява МПС без
наличието на у-ние за правоуправление, за което му е бил съставен АУАН
№Т402368/02.11.2016, като на 16.11.16г. е било издадено НП №16-1886-000137, с
което на Обв.лице А. И. е било наложено наказание глоба в размер на 200лв. за
това, че е управлявал МПС, след като СУМПС му е било иззето на основание чл.171
т.1 ЗДвП.
На 03.08.17г. обв. лице отново е било спряно за проверка като се
установило, че отново управлява МПС без наличие на СУМПС и то в едногодишният
срок от предходното му наказание за същото нарушение.
Спори се, че предходното НП не е било връчено лично на нарушителя или по
реда на чл.58 ЗАНН, поради което не било влязло в сила. Върху разписката
придружаваща въпросното НП от 16.11.16г. има положен подпис, за която обв.лице
твърди че не е негов. На ДП и от съда са били назначавани няколко графологични
експертизи, като първата-единична изразява вероятност подписа да е на обв.
лице, а следващите тройни – че подписа е на обв. лице и не е полаган от лицето
Севилен Хюсеинова, сочена от свидетелите по делото, че е подписала въпросната
разписка.
Двете инстанции не са възприели заключенията на графологичните експертизи,
като са дали вяра на показанията на разпитаните свидетели Исмет Реджебов,
връчил НП и бащата на обв. лице, свид. А.И..
Възприето е становището на ТР№1/7.06.16г. на ВКС според което, субективната
страна на състава на престъплението по чл.343в ал.2 НК, в случаите, когато НП
за санкциониране на дееца по адм. ред, за управление на МПС без съответно СУМПС
е връчено по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН, подлежи на доказване чрез всички способи
на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, като е
недопустимо умисълът на дееца за извършване на това престъпление да се
обосновава само от законовата фикция по чл.58 ал.2 ЗАНН.
На първо място в случая не се касае за връчване по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН, тъй като никъде няма
отбелязване, че лицето не е намерено на посочения от него адрес. Напротив, има
положен подпис, за който обаче се спори дали е на обв. лице.
Тук съдът е в правото си да възприеме едни или други доказателства като
обоснове избора си. Неправилното им възприемане води до необснованост, което от
своя страна пък не е основание искане за възобновяване, ако не води до
съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК.
Във всички случаи, съгласно ТР нередовността при връчване на НП води до
липса на субективния елемент, а тъй като, от друга страна изключва влизането в
сила на НП, това пък обуславя обективна несъставомерност на престъплението по
чл.343 ал.2 НК.
На второ място, обв. лице може да бъде оправдано само, ако деянието му не
съставлява и друго престъпление.
Съгласно ал.3 на чл.343в НК – наказанието по ал.1 се налага и на лице,
което управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна мярка за временно
отнемане на СУМПС.
Такава мярка в случая е налице – редовно връчена , влязла в сила заповед от
29.12.14г. издадена по реда на чл.171 т.1 ЗДвП, като дори към момента на
съставяне на АУАН от 02.11.16г. е било налице основание за търсене на
наказателна отговорност по този текст, тъй като повторността не е обвързана с
никакъв срок, а е необходимо само наличието на предходна заповед за налагане на
адм. мярка.
Тъй като не е налице никакво изменение на фактическата обстановка, а е
следвало фактите да се подведат под съответната норма на НК, съдът е следвало
да признае обв. лице А.И. Или за виновен за извършване на деяние по чл.343 ал.3 НК, тъй като на въпросната дата е управлявал МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. В този случай
е без значение дали предходното НП от 16.11.16г. е влязло в сила или не.
Спор, че административната заповед е влязла в сила няма. Тя е била известна
на обв. лице, същият е знаел, че свидетелството му е отнето до заплащане на
дължимите глоби, сам е предал свидетелството си. За размера на глобите същия
своевременно е бил уведомен, дори сам е ходил до офис на НАП за да се увери в
размера им, за което има събрани по делото доказателства.
Обв. лице много добре знае, че още от
2014г., управлява МПС без свидетелство за правоуправление.
Съдът не е следвало да не налага административно наказание на обв. лице А.И.,
при положение, че същия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на друго, по-леко наказуемо деяние, такова по чл.343в ал.3 НК.
По тези съображения подаденото искане за възобновяване на производство по
ВНАХД № 149/2019г. по описа на ОС Добрич, респ.- ахнд № 923/18. На РС Добрич с
аргумент за допуснати съществени нарушения на материалния закон, е допустимо, и
по същество е основателно, но
на посочените други основания.
Налице е допуснато съществено нарушение на материалния закон като лицето е
признато за невиновно, въпреки, че деянието което е извършил съставлява
престъпление.
Допуснатото нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК е съществено и е основание за
възобновяване на наказателното дело.
Тъй като производството е по реда на чл.380 ал.1 НПК то съдът може да се
произнесе по съществото на делото, без да връща същото на въззивна или първа
инстанция.
Предвид гореизложеното съдът счита, че направеното искане от апелативния прокурор за възобновяване на делото е
основателно, тъй като са допуснати
съществени нарушения, поради което следва да бъде допуснато
възобновяване на внахд№149/19г.по описа на ДОС,като се отмени въззивното
решение както и се отмени решението по анхд № 923/18г. на РС Добрич и виновното
лице А.А.И. бъде признат за виновен да е извършил деяние по чл.343в ал.3 НК и
като бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК му се
наложи административно наказание глоба в минималния предвиден размер от 1000лв.
Водим от горното и на основание чл.380 ал.1 от НПК, АС-Варна,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внахд №149/19г. на Окръжен съд Добрич.
Отменя решение №49/02.07.19г. на ДОС и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ решение №119/28.03.19г., постановена по нахд №
923/18г. на РС Добрич.
Признава обв. А.А.И., със снета самоличност за ВИНОВЕН в това,
че на 03.08.2017г. в гр.Добрич е управлявал МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, престъпление
по чл.343в ал.3 НК.
На основание чл.78а НК освобождава същия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1000лв./хиляда лева/.
ОПРАВДАВА обв. И. по обвинението по чл.343в ал.2 НК
ОСЪЖДА Айледин А.И.
да заплати направените по делото разноски в размер на 289,15лв., от които
107,15лв. по сметка на ОД на МВР Добрич и 181,97лв. по сметка на ДРС.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.