№ 19073
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110127623 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез
адв. Д. М., САК, срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „А. Малинов“ №
51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ***, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит **** от 09.05.2023 г., поради
противоречие със закона, а в условията на евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит **** от
09.05.2023 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство от „MultitudeBank“ в полза на ответника, поради
неравноправност на клаузата и поради противоречие на същата със закона, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5 лв., предявен като частичен от 100 лв., явяващи се недължимо
платена сума при начална липса на основание предвид нищожността на договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2025 г. до
окончателното плащане..
Ищецът А. Г. А. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит
****/09.05.2023 г. по реда на ЗПФУР за сумата от 400 лв., която сума следвало да бъде
погасена заедно с лихва в размер на 9,88 лв., при посочен в договора ГПР 49,90 %. В
чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от “Multitude Bank” в полза на дружеството ответник. Твърди се, че при
сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество,
като ищецът разбрал за начислена такса за гарант в размер на 90,12 лв. след
сключването на договора и усвояването му. Сочи, че е погасил изцяло всички
задължения по договора за кредит. Поддържа, че договорът за кредит страда от редица
1
пороци, водещи до неговата нищожност, а именно, че в договора за кредит не е
посочен размера на дължимата такса за гарант, както и че сключването на договора за
гаранция е условие за сключването на договора за кредит; че ищецът не е подписал
договора, нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което
счита, че липсва съгласи; не е изготвен в предписаната от закона форма. Поддържа
също така, че в договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР, същевременно
при изчисляването му не е включена дължимата такса за гарант, което представлява
задължителен разход по кредита, поради което счита, че не е спазено изискването на
чл. 11, ар.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при изчисление на ГПР, размерът
му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 5
от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради
противоречието и със закона и евентуално, че е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 9 ЗЗП. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит и частичен иск
за заплащане на сумата от 5 лв. – част от общо дължима сума в размер на 100 лв., като
платена при начална липса на основание въз основа на нищожния договор за кредит.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум
България“ ЕООД оспорва иска с доводи, че договора за кредит не страда от сочените
от ищеца пороци. Твърди, че при кандидатстване за кредит, кредитополучателят може
да избере между опциите да представи поръчител, избран от него, или гарант,
предложен от кредитора, поради което счита, че сключването на договора за гаранция
не е задължително. Изразява становище относно недопустимостта на искове за
нищожност и унищожаване на договора за гаранция, но такива искове не са предявени.
Твърди се, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за
кредит. Същевременно се сочи, че ответникът е получил преддоговрна информация, в
която изрично било посочено, че за сключването на договора за кредит кредиторът
изисква поръчителство. Оспорва възнаграждението за гаранция да намира отражение в
ГПР и в този смисъл, счита че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит ****/09.05.2023 г. по
ЗПФУР, по силата на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни
средства в размер на 400 лв., при лихва в размер на 9,88 лв. и ГПР от 49,90 %. Не е
спорно между страните и обстоятелството, че изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит е обезпечено с договор за гаранция, сключен
с Multitude Bank, за което кредитополучателят дължи такса/възнаграждение в размер
на 90,12 лв.
В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството,
като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба
е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
заема.
Видно от приложената на л. 11 от делото разписка №
0700018663859911/09.05.2023 г. кредитът е усвоен от ищеца на 09.05.2023 г.
Представен е и договор за гаранция, сключен между Multitude Bank, Малта и
ищеца, видно от разпоредбата на чл. 1.6. от който, клиентът дължи на гаранта такса в
размер на 90,12 лв.
2
По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът
изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в
размер на 90,12 лв.
Видно от приложената разписка № 0500018700338418/12.05.2023 г. на
посочената датата ищецът е погасил по кредита сума в размер на 500 лв.
Представено е удостоверение, издадено от ответното дружество за липса на
неплатени задължения от страна на ищеца към ответника към дата 12.05.2023 г.
По делото е приета Тарифа към Общите условия за предоставяне на кредити на
ответното дружеството.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.
9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит
отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване
на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно
сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за
сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна
информация.
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е
3
могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в
лицето на Multitude Bank, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на
90,12 лв. видно от преддоговорната информация и представения договор за гаранция.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора, което се
извежда пряко от разпоредбата на чл. 5 от договора за кредит. Въз основа на всичко
изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за поръчителство следва да
бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде
отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя (в този смисъл са
Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е сторено, като
видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора общата сума, дължима от
заемателя е в размер на 409,88 лв. и се състои от размера на заемната сума и размера
на възнаградителната лихва за целия срок на договора и е изчислена към момента на
неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по
гаранционната сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на
годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл.4 от договора, а при
допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с
размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера,
посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гарната/поръчител Multitude
Bank (Малта), доколкото при извършена справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“,
което наименование е идентично със сегашното наименование „Мултитюд Банк“
(преди Фератум Банк). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на
4
кредитодателя, въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита –
предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно
допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 90,12 лв. надвишава многократно размера на
дължимата лихва за целия на срок на договора – 9,88 лв., което налага извода, че
действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него
от 49,9%, в който е включена само възнаградителната лихва от 9,88 лв. При това
положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Предвид основателността на главния установителен иск, не са налице
предпоставките за разглеждане на евентуалния такъв за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора, поради което съдът не дължи произнасяне.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая беше доказано, че
ищецът е извършил плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 500 лв.
Предоставената по договора за кредит главница е в размер на 400 лв., следователно
всичко платено над размера на усвоената главница и предвид нищожността на
договора за кредит, се явява платено при начална липса на основание и подлежи на
връщане. Следователно и предвид установените по делото данни, сумата от 100 лв. се
явява платена при начална липса на основание, поради което предявеният частичен иск
в размер на 5 лв. се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно 100 лв. платена държавна такса 1200 лв. реално
заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят в тежест на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит **** от 09.05.2023 г., сключен между
страните, по предявения от ищеца А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
чрез адв. Д. М., САК, срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „А. Малинов“
№ 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ***, иск.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
5
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „А. Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20, представлявано от *** да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, чрез адв. Д. М., САК, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
сумата от 5 лв., предявен като частичен от 100 лв., явяващи се недължимо платена
сума при начална липса на основание предвид нищожността на договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „А. Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20, представлявано от *** да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, чрез адв. Д. М., САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1300 лв.
– разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6