Решение по дело №163/2023 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 138
Дата: 29 септември 2023 г.
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20237280700163
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

138

Ямбол, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ВАНЯ СТОЯНОВА

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ СТОЯНОВА административно дело № 20237280700163 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 от АПК, вр. Чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Образувано е въз основа на Определение № 5995 от 06.06.2023 г. по адм. д. № 5058/2023 г. по описа на ВАС, с което на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК адм. д. № 522/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас е изпратено за разглеждане от Административен съдЯмбол.

Оспорена е ПАМ „принудително задържане на лек автомобил“ чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 17.02.2023 г. от Б.А.Ч. – Инспектор „Синя зона“, обективирана в Констативен протокол № 0141908 от 17.02.2023 г. за прилагане на техническо средство тип „скоба“. Жалбоподателят А.О.Ч. претендира отмяната на наложената ПАМ, като навежда твърдения за нищожност на наложената принудителна мярка по съображения за липса на компетентност на издателя. Сочи се, че ПАМ не е мотивирана, тъй като липсва посочване на конкретна правна норма, в нарушение на която да е паркирано личното МПС на оспорващия, обосноваваща принудителното задържане посредством поставянето на техническо средство тип „скоба“. Твърди се също допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като преди налагането на мярката не са изяснени конкретните факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Твърди се в жалбата, че към момента на налагането на ПАМ автомобилът не е бил паркиран в зона, определена за платено паркиране, което да е видно от разположение на видимо място указателни табели и в този смисъл се навежда довод за материалната незаконосъобразност на мярката. В допълнение се сочи, че за община Варна не е наличен действащ Генерален план за организация на движението и въведена поетапно схема към него, касаещ еднопосочната улица „Н.К.“, където е бил паркиран автомобилът. Иска се прогласяване нищожността на наложената ПАМ, алтернативно – отмяната  като незаконосъобразна с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание оспорващият - редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани по делото писмени становища жалбата и исканията се поддържат на посочените в нея основания, излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се обявяване нищожността на процесната ПАМ, алтернативно отмяната  с присъждане на разноските по делото.

Ответната страна Б.А.Ч. – Инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и Синя зона“ - Варна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт, включително и извадка от График инспектори „Синя зона“ широк център за месец февруари 2023 г., изпълняващи длъжност по Заповед № 2309/02.08.2022 г. на кмета на община Варна, и скици за точното разположение на знак, указващ зона за платено паркиране за ул. „Н.К.“ между *.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2023 г. около 19:15 часа жалбоподателят паркирал собствения си лек автомобил „*“ с peг. № * **** * в гр. Варна, в дясната част на пътя по посока на движението на еднопосочната улица „Н.К.“ *. На същата дата служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - Варна при изпълнение на служебните си задължения поставили скоба на процесното МПС, тъй като констатирали, че същото е паркирано в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 5 бр. снимки с фотоапарат; изготвено било и Съобщение № 128981 от 17.02.2023 г. за констатираното нарушение, същото било поставено на предното стъкло на автомобила. Съставен бил и Констативен протокол № 0141908 от 17.02.2023 г. за прилагане на техническо средство тип „скоба“. За поставената скоба на оспорващия било изпратено и електронно съобщение с посочване, че на МПС с рег. № * **** * е поставена скоба, както и телефонен номер за информация и заявка за премахване на скобата. След позвъняване на упоменатия телефон на място пристигнали служители на община Варна, на които жалбоподателят заплатил сумата от 21 лева, след което поставената скоба била премахната.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е ПАМ „принудително задържане на лек автомобил“ чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 17.02.2023 г. от Б.А.Ч. – Инспектор „Синя зона“, обективирана в Констативен протокол № 0141908 от 17.02.2023 г. за прилагане на техническо средство тип „скоба“.

Съобразно представените писмени доказателства съдът намира, че ПАМ е приложена от компетентен орган. В конкретния случай е наложената мярка е установената в закон принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, по силата на която разпоредба службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според разписаното в чл. 27, ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна, (приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018 г., доп. с Решение № 842-7(24) от 30.03.2022 г., изм. и доп. с Решение № 972-3(26) от 17.05.2022 г.), оперативната дейност по въвеждането и прилагането на режим за кратковременно платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“ за ППС на територията на община Варна се организира и осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ (ОПОПСЗ) по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на община Варна, а ал. 2 предвижда удостоверяването на заплащането и контрола на паркиране на автомобили в „Синя зона“ и „Зелена зона“ да се осъществява от ОПОПСЗ по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на община Варна. С представената по делото Заповед № 2309 от 02.08.2022 г. кметът на община Варна е оправомощил длъжностни лица от ОП „Общински паркинги и Синя зона“ с правомощията по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, измежду които Е и издателят на процесната ПАМ. От приобщената към доказателствения материал по делото извадка от График инспектори „Синя зона“ широк център за месец февруари 2023 г., изпълняващи длъжност по Заповед № 2309/02.08.2022 г. на кмета на община Варна, се установява, че към момента на прилагане на ПАМ служителят Б.А.Ч. – Инспектор „Синя зона“, е осъществявал контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закон за движение по пътищата в подзона VII-7.2, където е бил паркиран процесния автомобил съобразно Схема за местоположението и обхвата, приети от Общински съвет-Варна (Приложение № 3 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна, публично достъпна на интернет адрес https://varna.obshtini.bg/doc/3300108). Изложеното налага извода, че към 17.02.2023 г. последният се явява материално компетентен орган да наложи ПАМ от вида на процесната. В този смисъл наведените в жалбата доводи за нищожност на наложената ПАМ поради липса на компетентност на издателя са неоснователни.

ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната ПАМ. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 принудителни административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Не са предвидени и специални правила, административното производство е от бърз характер, тъй като и цел на същото е ползване на обособената зона за кратковременно паркиране по предназначението, за което е предвидена. С паркирането на автомобил в такава зона, без да е платена такса, се ползва паркомясто в разрез с утвърдените правила за това и същевременно се ограничава възможността за други автомобили да ползват зоната, поради което и налагането на тази мярка е съответно на целта на закона при констатирано неправомерно поведение. В този смисъл наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на конкретно приложената ПАМ поради липса на мотиви и нарушение на чл. 35 от АПК са неоснователни.

Досежно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Спорът по делото се свежда до това налице ли е фактическият състав за прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДВП, който включва паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане, и това плащане да не е извършено. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.

В конкретния случай е безспорно, че не е заплатена такса за платено паркиране. Спорен по делото е въпросът, дали мястото, на което е бил паркиран автомобилът, попада в зона за платено паркиране.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съобразно разписаното в чл. 26, ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна, (изм. с Решение № 972-3(26) от 17.05.2022 г.), на улици, площади и паркинги - общинска собственост, съгласно схема за местоположението и обхвата, приети от Общински съвет-Варна (Приложение № 3), със заповед на кмета на община Варна, съгласно предоставените му по закон правомощия, се въвежда режим за кратковременно платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“ за ППС с допустима максимална маса до 2,5 тона и на микробуси и автобуси до 12 пътнически места. Ал. 2 предвижда, че режимът за кратковременно платено паркиране „Синя зона“ е валиден до три часа от понеделник до неделя в часовия диапазон от 09:00 до 20:00 часа, с изключение на официални празници и неработни дни; зоната е за самотаксуване от водачите на ППС, като заплащането се извършва веднага при заемане на място в същата по методите, посочени в чл. 27, ал. 4 от Наредбата. Установеният от законодателя термин „зона“ е пространство, определена територия, чиито граници - улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. С Решение № 8864 от 27.07.2021 г. по адм. д. № 3773/2021 г. Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия е отменил Заповед № 4966/27.11.2019 г. на кмета на община Варна, с която е одобрен окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“. С Решение №1247–4 от 11.05.2023 г. на Общински съвет Варна е приет актуализиран Генерален план за организация на движението на територията на община Варна. Съгласно чл. 29 от общинската наредба, (изм. с Решение № 972-3(26) от 17.05.2022 г.), зоните за кратковременно платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“ се обозначават с неподвижен пътен знак, представляващ информационна табела, в който са посочени условията за паркиране на ППС в зоните, размера на цената за паркиране, начина на заплащане и принудителните мерки, прилагани съгласно ЗДвП. Според чл. 27, ал. 3 от Наредбата заплащането на цените на времето на паркиране на автомобили в зоните за кратковременно паркиране се извършва съгласно цени и тарифи, определени в Приложение 2 на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, приета от Общински съвет – Варна, публично достъпна на интернет адрес https://varna.obshtini.bg/doc/3300108. Ал. 4 на чл. 27 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна предвижда заплащането на цените в зоните за кратковременно паркиране да се извършва по един от следните начини: 1. чрез изпращане на кратко текстово съобщение (SMS) от личния мобилен телефон на номер, посочен в информационната табела, описана в чл. 29; 2. чрез виртуален паркинг-метър (ВПМ) - от личен смартфон или друго устройство с достъп до интернет, чрез използване на индивидуални предплатени сметки за паркиране; 3. чрез публичен (обществен) виртуален паркинг-метър (ПВПМ) - обществено достъпни точки за заплащане на кратковременно паркиране в брой или с банкова карта. Съобразно Приложение № 3 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна (изм. с Решение № 972-3(26) от 17.05.2022 г.) режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони – синя и зелена, като „Синя зона“ (с време на действие от понеделник до неделя, с изключение на официалните празници и неработни дни, в часовия интервал от 09:00 до 20:00 часа) включва СИНЯ ЗОНА - ЗОНА ЦЕНТЪР, както и СИНЯ ЗОНА 2 - ШИРОК ЦЕНТЪР, последната с обхват ул. „Кракра“, ул. „Беласица“, ул. „Д-р Пискюлиев“, бул. „Владислав Варненчик“, ул. „Дрин“, ул. „Пирин“, ул. „Битоля“, ул. „Братя Бъкстон“, бул. „Чаталджа“, бул. „Ген.Колев“, бул. „Царевец“, бул. „Осми приморски полк“, ул. „Капитан Рончевски“, ул. „Васил Друмев“, бул. „Княз Борис I“, бул. „Цар Освободител“, бул. „Осми приморски полк“, бул. „Мария Луиза“ и бул. „Христо Ботев“ и подзони, както следва: подзона 5, включваща и ограничаваща се от булеварди и улици: ул. „Кракра“, ул. „Беласица“, ул. „Д-р Пискюлиев“ и бул. „Христо Ботев“; подзона 6 включваща и ограничаваща се от булеварди и улици: ул. „Д-р Пискюлиев“, бул. „Владислав Варненчик“ и бул. „Христо Ботев“; подзона 7, включваща и ограничаваща се от булеварди и улици: бул. „Владислав Варненчик“, бул. „Мария Луиза“, бул. „Сливница“ и ул. „Дрин“; подзона 8, включваща и ограничаваща се от булеварди и улици: бул. „Сливница“, бул. „Осми приморски полк“, бул. „Цар Освободител“ и ул. „Пирин“; подзона 9, включваща и ограничаваща се от булеварди и улици: бул. „Цар Освободител“, бул. „Осми Приморски полк“, бул. „Царевец“, бул. „Ген. Колев“, бул. „Чаталджа“, ул. „Братя Бъкстън“ и ул. „Битоля“; подзона 10, включваща и ограничаваща се от булеварди и улици: бул. „Осми приморски полк“, ул. „Капитан Рончевски“, ул. „Васил Друмев“, бул. „Княз Борис I“ и бул. „Цар Освободител“). При тази нормативна уредба и с оглед доказателствата по делото, в т.ч. приложения снимков материал и приобщените по делото извадка от скица за ул. „Н.К.“ и скица (2 бр.) за точното разположение на знак, указващ зона за платено паркиране на ул. „Н.К.“ между *, безспорно се установява, че ул. „Н.К.“ попада в режима на почасово платено паркиране „Синя зона“ към момента, когато е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя; несъмнено мястото, на което е паркиран автомобилът, попада в СИНЯ ЗОНА – ШИРОК ЦЕНТЪР съгласно обхвата на същата; установява се също, че при навлизане в улицата, на която е бил паркиран автомобилът, е налице указателна табела за наличие на зониране, както и ред за заплащане на таксите за това. Следователно, в конкретния казус са обективирани и двете материалноправни предпоставки, обуславящи приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - налице е паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране, и не е заплатена дължимата такса за паркиране. Мярката е и съответна на целта на закона, защото принудителното задържане на автомобила е способ за санкциониране на допуснатото паркиране без заплащане на дължима такса.

С оглед на изложеното атакуваната ПАМ се явява законосъобразна и жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно направена, е неоснователна. Предвид липсата на заявена претенция за разноски от ответната страна такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.О.Ч. ***, срещу ПАМ „принудително задържане на лек автомобил“ чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 17.02.2023 г. от Б.А.Ч. – Инспектор „Синя зона“, обективирана в Констативен протокол № 0141908 от 17.02.2023 г. за прилагане на техническо средство тип „скоба“.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на А.О.Ч. ***, за присъждане на сторените в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател:

/п/ не се чете