№ 1242
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103421 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК във вр. с чл. 19 ЗГР.
Постъпила е молба от Р. М. А., в която твърди, че е родена през 1983г.
и записана в акта си раждане с посочените имена. Последствие, с оглед
обстоятелствата в страната била преименувана на Р.М.А., след което
родителите й са възвърнали първородните й имена. В обществото малко хора
познавали молителката с името Р., но дори и те се обръщали към нея с името
Р.. Свидетелствата й за завършено начално и основно образование, както и
дипломата за средно образование били издадени на имената Р.М.А.. На
14.09.2009г. Българската патриаршия със Свидетелство за кръщение на
енорийската църква в с. Каран Върбовка удостоверило, че е кръстило
молителката с името Р..
По изложените съображения се иска съдът да допусне промяна в
имената на молителката, като занапред тя да носи името Р.М.А. и същото да
бъде вписано в регистрите на населението.
В срока по чл.131 ГПК заинтересованата страна Община Русе изразява
становище за допустимост и основателност на молбата.
Заинтересованата страна РП- Русе не изразява становище по молбата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема
1
за установено от фактическа страна следното:
Молителката е родена на 12.05.1983г. и в съставения акт за раждането
й е записана с имената Р. М. А..
Според представените писмени доказателства, молителката е
завършила начално, основно и средно образование в СОУ „***“ гр. Русе, като
в свидетелствата за първите два етапа от образованието и в дипломата за
третия тя е записана с имената Р.М.А..
Представено е удостоверение от Община Русе за идентичност на лице
с различни имена, с което се удостоверява, че Р. М. А. и Р. М.А. са имена на
едно и също лице.
На 14.09.2009г. Българската патриаршия със Свидетелство за
кръщение на енорийската църква в с. Каран Върбовка е удостоверило, че е
кръстило молителката с името Р..
Свидетелката П.М.Ц. установява, че познава молителката от много
години и за това била много изненадана, когато преди 2-3 години била
помолена от нея да й напечата някакви документи установила, че в тях
фигурира с името Р., а пък тя и останалите хора я познавали като Р..
Свидетелката никога не била чувала някой да се обръща към молителката с
името Р., всички я познавали и я наричали с името Р.. Поради това тя била
споделила, че желая официално да промени имената си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните прани изводи:
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
За да се иска промяна на собствено, бащино или фамилно име на
дадено лице, чл.19 ЗГР изисква някое от тях или всичките да са опозоряващи
или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В конкретния случай в молбата са наведени
доводи, които говорят за втория случай, тъй като молителката излага важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, за промяна на трите й имена.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирана
като потестативно право, което възниква при точно определени от закона
основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.
В чл.19 ЗГР изрично е посочено при какви предпоставки може да се
2
иска промяна на имена, като в конкретния случай, съдът счита, че са налице
важни обстоятелства за това. Законодателят не дефинира понятието „важни
обстоятелства”, които налагат промяната на името, поради което те следва да
се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като тази преценка винаги
трябва да бъде съобразена с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР.
В конкретния случай молителката иска промяна на трите си имена, с имена
които е носила официално в продължение на много години, с които имена е
израснала, учила, изграждала контакти и с които продължава и понастоящем
да е известна сред близки и познати. Възстановяването на турските й имена е
извършено не по нейно желание. С оглед на това и предвид средата в която
живее и съзнанието което има, би могло да се приеме, че носенето на имена с
арабско-турски произход й създава неудобство.
Разпоредбата на чл. 19 ЗГР позволява не само промяна на собствено
име, а и на останалите две имена. В случая исканата промяна не противоречи
на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от закона, които определят правилата за
образуване на бащино и фамилно име. Тези две имена молителката вече е
носила и те са били съобразени с тези правила и понастоящем съответстват на
изразеното от нея българско самосъзнание. Всеки гражданин на Република
България има право да самоопределя етническата си принадлежност и в
случая не би могла да бъде отказана исканата промяна в имената.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.19 ЗГР, а именно налице са важни обстоятелства, които налагат
промяната на трите имена на молителката, която промяна следва да се
допусне.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА в трите имена на Р. М. А. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ******** на Р.М.А., с които имена следва да бъде записана в
регистрите на населението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние в Община Русе за отразяване промяната в съответните
регистри на населението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.537,
3
ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4