№ 13
гр. Кула , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200056 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Р. В. Л.., ЕГН ********** от гр. К., обл. К., ул. „ ,,,
срещу Наказателно постановление № 291-01-ЗНССПЕЕН 112-2021г. от
13.03.2021г. на началника на РУ гр. Кула при ОД на МВР - Видин, с което на
основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН-112/ му е
наложено административно наказание, а именно: глоба в размер на 10
000/десет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.28 ал.1 от същия
закон.
В депозираната жалба се твърди незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като са релевирани доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – липса на пълно и ясно
описание на твърдяното нарушение, непосочване на нарушената норма, както
и на място на извършване на нарушението. Също така се сочи, че актът за
установяване на нарушение, въз основа, на който е издадено атакуваното
наказателно постановление е издаден в хипотезата на чл. 40, ал.4 ЗАНН без
свидетели, без да са налице условията за това. Излагат се и твърдения, че в
1
случая не е налице хипотезата на мобилизиране на служби за спешно
реагиране. Жалбоподателят в жалбата си оспорва описаните обстоятелства в
атакуваното наказателно постановление и АУАН, че е подал сигнал, за
полицейски служители, които са в нетрезво състояние.
В съдебното заседаниe жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата
и моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно
на посочените в жалбата доводи, като релевира допълнителни основания за
отмяна на наказателното постановление и на обстоятелството, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от некомпетентни органи, тъй като
деянието не е извършено в района на тяхната териториална компетентност.
Въззиваемата страна– РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно
управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните
доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 13.12.2020г. жалбоподателят пътувал с товарен автомобил заедно с
майка си – свидетелката Л.А.Д. и брат си М.Г.Д., който управлявал
автомобила по път Е-79, като около 12,00 часа в района на гара С., общ.
Грамада автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители в РУ
при ОДМВР – Видин, РУ гр. Кула - мл. експерт В.П.В. и мл. инспектор
М.Д.Й които осъществявали контрол на пътното движение в с. С.. Посочените
полицейски служители извършили проверка на водача и на автомобила, при
която водачът не представил свидетелство за управление на МПС, като при
направена служебна справка било установено, че същият не притежава
валидно свидетелство за управление на МПС, като за констатираното при
проверката, полицейския служител В. съставил акт за установяване на
нарушение на водача, след което жалбоподателят, водачът М.Д. и
свидетелката Деянова продължили пътя си. След като минали гр. Димово, в
13,32 часа жалбоподателят се обадил от мобилен телефон с телефонен номер
..... на Единен европейски номер 112/ЕЕН112/ и заявил на оператора, който
приел обаждането, че подава сигнала на ЕЕН 112, защото така е посъветван
от служител в РУ гр. Кула, където първоначално се е обадил, като заявява на
оператора, че са спрени за проверка от полицейски служители на РУ Кула, на
които не може да назове имената на място, което не може да посочи на пътя
2
от гр. Видин за гр. Монтана, които са им писали акт в продължение на един
час и пет минути, като са му се „хилили“ подигравателно от колата си, поради
което изразява съмнение, че един от полицейските служители може да е
употребил алкохол с думите „ …имам съмнение, че заради бавното и мудно, и
хилещо се поведение, че единия от служителите беше употребил алкохол,
затова се обаждам.“ Регистрираният сигнал е препратен на дежурната част
при ОД МВР – Видин, откъдето е препратен в РУ – Кула. Във връзка с
получения сигнал със Заповед 3683-2023/14.12.2020г., директора на ОДМВР –
Видин е разпоредил свидетеля Б.К. – полицейски служител в РУ Кула да се
яви на 13.12.2020г. за изпълнение на служебни задачи извън установеното
работно време във връзка с подадения сигнал. Също така е било разпоредено
на дежурния наряд „автоконтрол“ при сектор „Пътна полиция“ – Видин да се
яви в гр.Кула, за да извърши тестване на служителите, срещу които е подаден
сигнал, а последните били отзовани от наряд, във връзка с подадения сигнал.
В РУ Кула в присъствието на свидетеля К., служителите на сектор „ Пътна
полиция“ при –ОДМВР – Видин – мл. автоконтрольори В.А. и М.М.
извършили проверка с алко-текст дрегер на служителите В.П.В. и М.Д.Й като
при тестването е отчетен нулев резултат на дисплея на техническото средство,
за което е съставен и протокол за извършената проверка. С оглед възложената
му проверка по получения сигнал, свидетелят К. прослушал записа от
предоставения от РЦ 112 гр. Монтана електронния носител, за което е
съставен приетия по делото Протокол № Ури 291р-310 от 14.01.2021г., в
който е отразено установеното при прослушването. Във връзка с проверката,
свидетелят К. снел писмени сведения от полицейските служители В., Й., А,
Н., Н., С. и в края на проверката съставил докладна записка № УРИ 290р-
1119/12.02.2021г. до началника на РУ гр. Кула, в която описал установеното
от него. На 15.02.2021г. в РУ – Кула съставил срещу жалбоподателя АУАН №
01/17.02.2021г. на основание посочената докладна записка, изготвена от него,
в отсъствие на жалбоподателя, в условията на чл. 40, ал.4 и чл. 43, ал.4 от
ЗАНН и изпратил посочения акт в РУ К., за да бъде връчен на жалбоподателя.
В тази връзка, на 25.02.2021г. мл. инспектор Т.Л. от РУ К. е предявил акта на
жалбоподателя в гр. К., но същия е отказал да го подпише, което е
удостоверено с подпис на един свидетел – Д.Н.Д., а препис от акта е връчен
на жалбоподателя срещу подпис на другия ден – 26.02.2021г., които
обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя. В посочения акт, свидетеля
3
К. квалифицирал деянието като нарушение на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН за
това, че на 13.12.2020г. в 13.32ч чрез мобилен телефон с № .... е осъществил
обаждане до НССПЕЕН112 и е предал заблуждаващо съобщение за
необходимост от мобилизиране на ресурси на службите за спешно реагиране,
като е възбудил заблуждение за наличие на спешен случай с висока степен н
обществена опасност, изразяващо се в отправено от него твърдение за
униформени, въоръжени полицаи, които извършват полицейски дейности,
свързани с контрол на пътното движение в нетрезво състояние, като в
резултат на заблудата полицейските служители са снети от пост,
преустановена е служебната им дейност, мобилизирани са ресурси на
службите за спешно реагиране в лицето на дежурен наряд към служба за
спешно реагиране – сектор „ Пътна полиция“ при ОД МВР – Видин. Въз
основа на посочения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което, видно от приетото по делото Наказателно
постановление № 291-01-ЗНССПЕЕН 112-2021г./13.12.2021г. на началника на
РУ-гр. Кула при ОДМВР-Видин, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН,
както и квалификацията на деянието и е наложил на жалбоподателя Л.
административно наказание – „ Глоба” в размер на 10 000 лева, на осн. чл. 38,
ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112.
Посочената и установена от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства -
цитираната по – горе заповед на директора на ОДМВР- Видин, цитирания
протокол за извършено прослушване на сигнала, протокол за извършена
проверка за употреба на алкохол на служители, часови график за работа на
нарядите от ПК при РУ Кула и др., както и от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели Б. Б. К. и Л.А.Д., които са в тази връзка.
Съдебният състав даде вяра и кредитира показанията им в частта относно
фактите и обстоятелствата, за които същите свидетелстват и съда е приел за
установени в изложената фактическа обстановка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
4
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е
основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл.
13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че НП и АУАН са
издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Съгласно чл.32 ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 наказателното
постановление се издава от директора на дирекция „Национална система 112”
или от директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваното НП е
издадено от началника на РУ „Полиция”- Кула, който е упълномощен със
Заповед № 5121з-872/02.10.2015г. на директора на ОД на МВР – Видин,
поради което е оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.32 ал.2 от
ЗНССПЕЕН 112. С оглед на изложеното, атакуваното НП е издадено от
компетентен орган. Съгласно чл.29 от ЗНССПЕЕН 112, контролът по
изпълнението на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи.
Последният със заповед определя служителите от МВР, които да
осъществяват този контрол, съгласно чл.30 ал.1. Чл.32 ал.1 от същия закон
гласи, че определените по чл.30 ал.1 служители при установяване на
нарушения, съставят акт за установяване на административно нарушение. В
случая процесния АУАН е съставен от свид. Б.Б. Гацов – началник на група
ОП при РУ – Кула, а съгласно приложена по делото Заповед № 8121з-856 от
10.08.2016г. на министъра на вътрешните работи оправомощени да издават
актове за установяване на административни нарушения ЗНССПЕЕН 112 са
полицейските органи от областните дирекции на МВР. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по
връчването на НП на жалбоподателя.
По отношение на възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение
на процесуалните правила при издаване на процесния АУАН и НП,
съдържащи се в чл. 42, ал.1, т.2 и чл. 57,ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в
5
непосочване на нормата, която е нарушена, съдът намира следното: В
процесните АУАН и НП като нарушена норма е посочен чл. 28, ал.1,
предложение пето от ЗАНН. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112
„Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното
му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ“. При нарушаване на тези забрани, гражданите носят
административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в
закона. В нормата на чл.38, ал.1 е предвидено, че който предава чрез ЕЕН 112
неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с
глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а в ал. 2 на
същия чл. 38 е регламентилано, че когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани
ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до
20 000 лв., ако не подлежи на по –тежко наказание, както и обезщетение за
причинените на службите вреди. Действително в процесните АУАН и НП на
няколко места, както посочва и жалбоподателя в жалбата, е посочено и че е
нарушен чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, но в края на
диспозитива на двата акта ясно е посочено, че деянието представлява
нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, за което
нарушение е предвидена санкцията, регламентирана в чл. 38, ал.2, във вр. с
ал.1 от същия закон.
Съдът констатира, обаче допуснати нарушения на процесуалните правила,
в която връзка са и наведените от жалбоподателя възражения с жалбата.
На първо място АУАН е издаден в отсъствие на нарушителя. Съгласно чл.
40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно
ал.2 „когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие“.
В случая, както и актосъставителят не оспори в разпита си пред съда,
жалбоподателят не е канен за съставянето на акта. По делото не са
ангажирани никакви доказателства в обратния смисъл. С оглед на
посоченото, АУАН е съставен в нарушение на процесуалните правила,
визирани в посочените текстове на ЗАНН.
На следващо място, АУАН е издаден в условията на чл. 40, ал.4 от ЗАНН,
6
като същият е съставен без присъствието на свидетели и в акта е посочено, че
актът е издаден въз основа на докладна записка, съставена от
актосъставителя. В посочения текст е регламентирана възможност, когато
нарушението е установено въз основа на официални документи, актът да
може се състави и в отсъствие на свидетели. Легално определение на
понятието „официален документ“ се дава в чл. 93, т. 5 от НК, според, който
„Официален документ“ е този, който е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представители на
обществеността в кръга на възложената му функция. Същевременно
дефиниция е дадена и в Гражданския процесуален кодекс в чл. 179, ал. 1, като
официален документ е този, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията
пред него и за извършените от него и пред него действия. Следователно, за да
притежава един документ характеристиката на официален, следва да е
предвиден в нормативен акт ред за съставянето му и определена форма, като
на лицето, което го съставя, да е делегирано в служебната му функция
именно съставянето на такива документи.
В този смисъл, съдът намира, че докладната записка не отговаря на
изискванията за официален документ. Докладните записки представляват
вътрешни документи по организация на работата на органите на МВР, както и
структурно предаване на оперативна информация с цел вземане на решения и
предприемане на адекватни мерки. Целта на докладната записка не е
установяването на конкретни факти или пораждането на права или
задължения, в какъвто смисъл следва да се разбира официалния документ, въз
основа на който следва да се установи нарушението по смисъла на чл. 40, ал.
4 от ЗАНН. В този смисъл, съобразно трайната съдебна практика,
съдържащите се в тях данни не могат да служат като доказателство за
установяване на авторството на деянието и механизма на извършването му, в
който смисъл са Решение № 149/16.10.2017 г. по н.д. № 688/2017 г. на ВКС,
III н.о., Решение № 278/2010 год. на ІІ н.о. и решение № 357/2013 год. на ІІ
н.о. на ВКС. С оглед на посоченото се явява основателно и възражението на
жалбоподателя в тази връзка.
Според съдебната практика обаче не всяко нарушение на процедурата по
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е съществено, а
до порочност на наказателното постановление водят само съществените
7
нарушения на тази процедура. Те са два вида – нарушения, които водят до
засягане правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност и нарушения на процедурата, които
ако не бяха извършени резултатът би бил друг.
В процесния случай, доколкото АУАН е надлежно връчен на наказаното
лице, то посочените нарушения, не са от такова естество, че да засегне по
какъвто и да е начин или да препятства правото на защита на
санкционираното лице. Не е преградена възможността му да прави
възражения в етапите на процеса, регламентирани в чл.44, ал.1 от ЗАНН и с
факта на връчване на АУАН до знанието на лицето е сведено обвинението за
вмененото му нарушение. С други думи в процесния случай, ако АУАН беше
съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели на
извършването или на установяването на нарушението, тези обстоятелства по
никакъв начин не биха променили в положителна насока упражняването на
неговото право на защита. За това настоящия съдебен състав счита, че
посочените нарушения не са толкова съществени, та да доведат до отмяна на
наказателното постановление само на това основание, защото не е засегнало
правото на защита на лицето. В този смисъл е и разпоредбата н ачл. 53, ал.2
ЗАНН, съгласно която разпоредба наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Не такова е положението, обаче, при другите констатирани процесуални
нарушения, които констатира съда. Съдът констатира, че при издаване на
посоченият АУАН е нарушена и разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН,
където са уредени част от задължителните реквизити на издаваните актове за
установяване на административно нарушение, а именно: не е посочено
мястото на извършване на деянието. Този порок е пренесен и в атакуваното
наказателно постановление, като AНО не е спазил правилото чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН досежно императива за вписване в НП на мястото на извършване и
установяване на нарушението. Изискването за посочване на място на
извършване на нарушението на първо място е във връзка с чл. 48 от ЗАНН,
който определя компетентния да разгледа административнонаказателната
преписка орган. Компетентния орган е този, в чийто район е извършено
нарушението. При липса на посочване на място на извършване на
8
нарушението не е ясно кой е компетентния да издаде наказателното
постановление орган. Съгласно чл. 48 от ЗАНН
административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено
нарушението. Когато не може точно да се определи местоизвършването на
нарушението, компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. Именно затова законът е поставил като
задължителен реквизит посочването на място на извършване на нарушението
и липсата на този реквизит е съществено нарушение на формата на
издаденото наказателно постановление, което не може да бъде санирано.
Също така това води на практика и до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, защото на същото не са посочени всички релевантни
обстоятелства, спрямо които да може да организира адекватно защитата си,
както и прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото в
съдебното производство следва да се установява съществуването или не
съществуването на описаното именно в наказателното постановление
административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически
установеното действие или без действие на лицето със законовата норма,
определяща същото като административно нарушение.
Съдът намира, че посоченото съществено нарушение на процесуалните
правила е достатъчно основание за отмяната на процесното наказателно
постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите от
материално - правен характер.
Съобразно гореизложеното се налага извода, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон, поради което
и следва същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
В проведеното по делото заседание, жалбоподателят е направил искане до
съда за присъждане на разноски, като е представил доказателства за сторени
такива за транспорт с оглед явяването му в съдебното заседание – фактури за
гориво и копие на свидетелство за регистрация на лек автомобил част I .
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото
производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси,
9
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт,
разноските в производството се възстановява от бюджета на органа, издал
отменения акт. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
"поемане на разноски от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващия орган, а в случая това е ОДМВР Видин. В
случая съдът, след направена справка в интернетстраницата на
www.autodata.bg и https://www.bgmaps.com/map/route се установява, че
разстоянието между гр. К. и гр. Кула в двете посоки е общо 594 км. , средния
разход на гориво на автомобила е 5,7 л/100 км. или общо 33,86 литра, при
стойност 2,13 лв. за 32,878 литра и 1,98 лв. за останалото количество от 0,982
литра или общо - 71,97 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 291-01-ЗНССПЕЕН 112-2021г. от
13.03.2021г. на началника на РУ гр. Кула при ОД на МВР - Видин, с което на
основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН-112/ на Р.
В. Л.., ЕГН ********** от гр. К., обл. К., ул. „ ,,, е наложено административно
наказание, а именно: глоба в размер на 10 000/десет хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл.28 ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА ОДМВР - Видин да заплати на Р. В. Л.., ЕГН ********** от гр.
К., обл. К., ул. „ ,,, разноски в производството в размер на 71,97
лв./седемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ за пътни разходи.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин в 14
дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
10
11