№ 332
гр. Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20243110201764 по описа за 2024 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Н. Ж. Д. чрез адв. В. В. при АК –Варна против Електронен фиш
серия К № 8362996 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с
чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва посочената в ЕФ фактическа обстановка. Твърди се, че в
обжалвания електронен фиш не са посочени координати или други
индивидуализиращи белези, от които може категорично да се определи
местоположението на техническото средство, с което е извършено установяването на
нарушението. С оглед на изложеното се сочи, че е нарушено правото на защита на
въззивника. Навежда се твърдение, че ресторант „Комитово ханче“ е в края на гр.
Варна, съотв. е възможно заснетото управление на процесното МПС да е осъществено
извън границите на града. Навеждат се доводи, че липсват доказателства за твърдяната
от АНО повторност. Като аргумент за незаконосъобразността на НП се сочи липсата за
информация в съдържанието му за датата на издаването му, липсата на информация за
лицата, които са осъществили заснемането, дали същите са били компетентни да
боравят с техническото средство и дали лицата, осъществили връчване на фиша са от
кръга на визираните в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП. Въззивникът иска ЕФ да бъде
отменен като незаконосъобразен, необоснован и издаден в нарушение на
процесуалните правила, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от адв. В..
В заседание по същество жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че административно-
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при
1
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения
и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП.
Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и
констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния
фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и
е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението
не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива
нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от
ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от
жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С електронен фиш серия К № 8362996 е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4 , във вр. с чл.
182 ал.4, във вр. с ал.1 т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП за това, че
на 01.11.2023 г. в 23.53 часа, в населено място – гр. Варна, по бул. Владислав
Варненчик, в посока на движение към центъра на града, до магазин „КIA“ /КПП
Комитово ханче/, е извършено управление на МПС – л.а. Фолксваген Пасат с рег. № В
5362 ТС със скорост от 92 км/ч при превишаване с 42 км/ч на допустимата скорост
от 50 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност - в
едногодишния срок от влизане в сила на 23.12.2022 г. на ЕФ серия К № 5336802.
След като е установено, че автомобилът е собственост на „Рива Холд“ООД , като
представляващ дружеството е установен Ж. Н. Д., който е попълнил и подписал
декларация № 8329020/06.12.2023 г., в която е посочил, че на 01.11.2023 г. в 21.53 ч.
прооцесното превозно средство е управлявано от въззивника Н. Ж. Д..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална
проверка, писмо с рег. № 819000 – 28933/29.05.2024 г. от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Варна, ведно със заверен препис ЕФ Серия К № 5336802 и
справка от АИС АНД с отразена дата на влизането му в сила, справка от Началник
СГКК към Агенция по геодезия, картография и кадастър с изх. № 20-25155/05.07.2024
г. с приложено извлечение 1 лист извадка от кадастралната карта на гр. Варна в района
на „Комитово ханче“, с отразен имот с идентификатор 10135.4508.164 и магазин
„КИА“, отразен, като имот с идентификатор 10135.4510.1108, писмо от Началника на
отдел ОП при ОДМВР – Разград с рег. № 330000-499/07.01.2025 г.,ведно със заверено
копие ел. фиш серия „К“ № 5336802, договор за правна защита и съдействие.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел – С. Д., на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна. В показанията
си свидетелят заявява пред съда, че мястото, където е било разположено техническото
средство е на влизане в гр. Варна от автомагистрала Хемус, в посока първото
кръстовище по бул. Република, където е магазин „Киа“, съотв. техническото средство,
с което е извършено заснемането на процесния автомобил е било позиционирано
преди първото кръстовище в града. Същият посочва разположението на АТСС на
2
предявената му извадка от кадастрална карта като заявява, че видно от предявения му
снимков материал, заснетият автомобил се е намирал на 82 м от АТСС към момента на
отчитане на скоростта и заснемането му.
Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно
описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни
признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".
Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на
МВР-Варна, което кореспондира на изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който
електронния фиш се издава от овластените контролни органи.
Неоснователно е възражението, че в ЕФ липсва точно и ясно описание на
нарушението вкл. досежно мястото на извършването му. Всяко деяние представлява
съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона
административно нарушение. В случая съставът на посочената като нарушена
разпоредба на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на
пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък,
установената скорост на движение на автомобила и мястото /населено, извън населено,
автомагистрала/, където е установено. Превишението на скоростта представлява
зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната
скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения ЕФ и са
достатъчни, за да се приеме, че е налице съставомерно деяние. В ЕФ е описано и
мястото на нарушението , а именно – в гр. Варна, по бул. Владислав Варненчик, до
магазин „KIA“/КПП Комитово ханче/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
3
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и
ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и
половина. Видно от датата на извършване на нарушението – 01.11.2023 г., към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH САМ S1 с №
120С511, което е одобрен тип средство за измерване, ,видно от приобщеното с АНП
копие на удостеверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, на което е
извършена метрологична проверка на 24.03.2023 г. със срок на валидност 1 г. /видно
от представения с АНП протокол за проверка № 032-СГ-ИСИС/24.03.2023 г./.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТСС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на
АТСС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и
системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от
страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по
включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено
копие на протокол с рег. № 819р -35297/01.11.2023 г., издаден по образец,
представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното
МПС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено
в интервала от 20.00 ч. до 22.00 ч. в рамките на който е извършено и процесното
нарушение.
В случая са налице и доказателства за спазване на изискванията за работа с
ползваното АТСС, с което е работило надлежно овластено длъжностно лице, като
липсват данни за неспазване на процедурата предвид отразеното в протокола по чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Като неоснователни бяха оценени
доводите на въззивника за липса на доказателства, че лицето боравело с АТСС е
обучено такова, предвид установения по делото факт, че нехническото средство
функционирало в процесния период в автоматичен режим.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа
всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го
служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство,
местоположението и периода на извършване на контрола, общото ограничение на
скоростта. В протокола е отразено, че измерването е по стационарен метод, в посока
4
приближаващо се движение съотв. е посочен и диапазонът на работа, като са
обективирани 26 бр. нарушения. Протоколът съдържа всички важни данни за описание
на техническото средство, за дата, за мястото на поставяне на конкретното
автоматизирано техническо средство, за начина на работата му (стационарен) и за
времетраенето на осъществения контрол. От съдържанието на самия протокол се
констатира, че вписаните в протокола начало и край на контролирания участък се
попълват само при режим на измерване "Д" – в движение, какъвто не е бил режимът на
измерване в настоящия случай, тъй като автоматизираното техническо средство е
работило в режим на измерване "С" – стационарен. Протоколът е подписан от
съответните служители.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, че не е безспорно установено местоизвършването на нарушението,
включително, че същото е в рамките на населено място. От приобщения снимков
материал, се установяват GPS координатите на местонахождението на АТСС към
момента на заснемане на процесния автомобил, съотв. измерване на скоростта му. От
посочените доказателства, както и от показанията на свид. Д. е видно, че разС.ието на
АТСС от превозното средство към момента на заснемането е било 82м. С оглед на
изложеното, предвид приобщените гласни доказателства на полицейския служител и
приложената по делото извадка от кадастралната карта, находяща се на л. 33 е видно,
че нарушението е извършено до КПП Комитово ханче, а именно – на територията на
гр. Варна.
Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо
средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение,
съотв. същите са регистрирани от процесното техническо средство при осъщественото
измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – от 92.5 км/ч, е съобразено възможното отклонение
от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена
измерена скорост от 92 км/ч.
С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че на
процесната дата, час и място, с л.а. Фолксваген Пасат с рег. № В 5362 ТС е извършено
описаното в електронния фиш нарушение.
Съдът оцени като несъстоятелни доводите на въззивника за отсъствие на данни
досежно лицата, осъществили връчване на процесния фаш, доколкото посочения
въпрос е ирелевантен за законосъобразността на обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът, респ. ползвателят се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
случая собственикът е депозирал декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, с посочени
данни на въззивника в качеството на водач на процесния автомобил във времето,
указано в обжалвания ЕФ. С оглед депозираната декларация и доколкото
жалбоподателя не е ангажирал доказателства, които оборват обективираните в същата
обстоятелства, съдът намира, че деянието е безспорно доказано по отношение на
авторството.
С посоченото деяние безспорно се осъществява нарушение на нормата на чл. 21
5
ал.1 от ЗДвП, доколкото управлението на автомобила е осъществено със скорост над
допустимата за населено място, а именно – над 50 км/ч.
В обжалвания ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено при
условията на повторност, като са посочени видът и номерът на акта, въз основа на
който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен
признак. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, видно от
които ЕФ Серия К № 5336802, издаден срещу въззивника за нарушение на чл. 21 ал.1
от ЗДвП, е връчен на същия на 08.12.2022 г., посоченият акт е влязъл в сила на
23.12.2022 г. Предвид така установените факти и разпоредбата на §6 т.33 от ДР, според
която „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, правилно е
установен посоченият квалифициращ признак на процесното деяние.
С оглед допуснатото превишение на скоростта от 42 км/ч приложима е
санкционната норма на чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, която предвижда налагане на
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
Предвид извършването на нарушението при условията на повторност, правилно
на основание чл. 189 ал.4 от ЗДвП санкцията на въззивника е наложена в двоен размер,
а именно в размер на 1200 лева.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид, а от друга страна превишаването на максимално
допустимата скорост повишава риска от реализиране на ПТП и евентуално засягане на
здравето и живота на участниците в движението. Друг е въпросът, че на основание чл.
189з от ЗДвП нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима за допуснати нарушения на
ЗДвП.
Поради изложените съображения, съдът намира, че процесният ЕФ следва да
бъде потвърден като законосъобразен и обоснован.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение искането на
въззивника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Основателно с оглед изхода на делото е своевременно направеното искане на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото и поради факта, че
правната защита се реализира посредством изготвяне на писмен отговор на жалбата,
без явяване на пълномощник в проведеното открито съдебно заседание, съдът намира,
че следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 80 лева по чл. 27е
от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 8362996 на ОД на МВР- Варна, с
който на Н. Ж. Д. на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1200 /хиляда и
6
двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Ж. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Ж. Д. за присъждане в негова полза на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7