РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Велико Търново, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101770 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Н., подадена
чрез пълномощника му адв. М. М. от САК, против ответника „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Ищецът твърди, че е пострадал
при подробно описано в исковата молба ПТП, настъпило на 28.12.2019 г., около 15:50
ч., на ПП 1-4 (гр. София-гр. Варна) в района на км 109+100, причинено от виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** А. А. И..
Изтъква, че към датата на инцидента по отношение на посочения автомобил е имало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответното дружество и валидна до 15.06.2020 г. Посочва, че във връзка с инцидента е
образувано ДП № ЗМ-1136/2019 г. по описа на РУ – Велико Търново, приключило с
постановление за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна
отговорност срещу виновния водач, а впоследствие с влязло в сила решение от
06.03.2023 г. по АНД № 32/2023 г. на РС – Велико Търново същият е признат за
виновен за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност. Ищецът
твърди, че в резултат на реализираното ПТП е получил множество физически травми,
изразяващи се в повърхностна травма на китката и дланта, оток на главата, охлузни и
прорезни рани по дясната китка и предмишница, охлузни рани и охлузвания по двете
колена и двете подбедрици, като телесните увреждания са му причинили разстройство
на здравето, неопасно за живота. Поддържа, че посочените травми са се отразили
изключително тежко върху физическото и душевното му състояние. Твърди, че наред с
неимуществените вреди е претърпял и имуществени такива, свързани с разходи за
лечение, заплащайки сумата от 50 лв. за издаването на съдебно-медицинско
1
удостоверение. Посочва, че на 30.03.2020 г. е подал до ответника претенция, с която го
е поканил в 15-дневен срок да му заплати сумата от общо 30050 лв., от които 30000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, и 50 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
като първоначално ответникът отказал да му заплати застрахователно обезщетение, а
впоследствие му превел сумата от 1000 лв. за претърпените неимуществени вреди. По
изложените съображения отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., както и
обезщетение в размер на 50 лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочените суми от 01.07.2020 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на
задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
към датата на твърдяното ПТП за лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***. Оспорват се
описаният от ищеца в исковата молба механизъм на ПТП и изключителната вина на
водача на лек автомобил „Ауди А4“ за настъпването му. В условията на евентуалност
се навежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се твърди, че
същият не се е съобразил с факта, че водачът на застрахования от ответника автомобил
е започнал маневра за изпреварване. Твърди се още, че ищецът е управлявал
автомобила си, без да го контролира непрекъснато и с несъобразена с пътната
обстановка скорост, както и че към момента на ПТП не е управлявал автомобила
възможно най-близо до дясната част на пътната лента. Оспорват и се твърденията, че в
резултат от произшествието същият е претърпял твърдените от него телесни травми,
както и описаните в исковата молба болки, физически страдания и нарушения на
психическото здраве. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че
ищецът е получил телесни увреждания от процесното ПТП, се навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото към момента на инцидента същият
не е използвал обезопасителен колан, а впоследствие не е положил необходимата
грижа за възстановителния си процес и го е неглижирал. Оспорва се размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се счита, че то е
прекомерно завишено и не кореспондира на критерия „справедливост“. Поддържа се,
че претендираната сума от 50 лв. за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не
представлява разумен и необходим разход, подлежащ на възстановяване. Оспорват се и
акцесорните претенции за законна лихва с оглед неоснователността на главните
искове, както и с оглед началния момент, от който се претендира лихвата. По
изложените съображения се отправя молба за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
504, съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново,
се установява, че на 28.12.2019 г., около 15:50 часа, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от А. А. И., лек автомобил „Нисан
Ванет“ с рег. № ***, управляван от Е.Д. В., и лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №
***, управляван от Д. Д. Н.. Като пострадали от произшествието в протокола се сочат
следните лица: Е. Д. В., Х. Х. Х., Д. Д. Н. и К. Ц. Ц.. Посочено е още, че причините за
ПТП са в процес на изясняване.
По делото е приобщено заверено копие от материалите по ДП № ЗМ-1136/2019
г. по описа на РУ – Велико Търново. Посоченото досъдебно производство е внесено в
2
РС – Велико Търново с предложение А. А. И. да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. С Решение № 120 от 06.03.2022
г. по АНД № 32/2023 г. по описа на РС – Велико Търново А. А. И. е призната за
виновна в това, че на 28.12.2019 г. на ГП I-4 (София – Велико Търново), при км.
109+100 при управление на МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 ЗДвП – не контролирала
непрекъснато превозното средство, което управлява; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - при
движение по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязла в
пътната лента за насрещно движение, като се движила със скорост от 101,1 км/ч. при
максимално допустима скорост от 90 км/ч. и скоростта не била съобразена с мократа
пътна настилка; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - след като е подала сигнал, да се убеди, че
има видимост и свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; чл. 42, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП - по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство и чл. 42, ал. 2, т. 2
от ЗДвП - когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещно движение, да не създава опасност и пречки за превозните средства, движещи
се по нея, в резултат на което предизвикала ПТП с движещия се в насрещната пътна
лента, в посока гр. София, лек автомобил „Нисан Ванет” с рег. № ***, управляван от Е.
Д. В., и лек автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № ***, собственост и управляван от Д. Д.
Н. и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на пътника в последния
лек автомобил Х. Х. Х., изразяващи се в закрито счупване на второ, трето и пето ребра
по задна мишнична странична линия без разместване на фрагментите, довели до
трайно затрудняване движението на снагата да извършва активни и съгласувани
действия с крайниците; хемоторакс в дясно/излив на кръв в дясната гръдна половина и
на въздух в меките тъкани в дясната гръдна половина; закрито счупване на седми
гръден прешлен; довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник;
ЕМГ данни за увреда на левия раменен нервен сплит, заден клон; изкълчване на лявата
раменна става - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК, на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
По делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че ответното дружество е имало качеството застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** по полица № BG/30/119001677834, валидна към
датата на описаното ПТП. Горното се установява от направеното в констативния
протокол отбелязване в този смисъл.
От представения лист за преглед на пациент от 28.12.2019 г. се установява, че
след произшествието ищецът е бил прегледан от лекар при МОБАЛ „Стефан Черкезов“
АД, като му е поставена основна диагноза повърхностна травма на китката и дланта,
неуточнена. Назначена му е графия на длан в две проекции.
По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение № Г-
195/30.12.2019 г., издадено от специалист по съдебна медицина и деонтология, според
което при прегледа на Д. Д. Н. са установени оток по главата, охлузни и порезни рани
по дясна китка и предмишница, охлузни рани и охлузвания по двете колена и двете
подбедрици. Посочва се, че травматичните увреждания са в резултат от тъпи травми и
е възможно да са получени по начин и време, описан от лицето, както и че същите са
3
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От приложения
към делото фискален бон от 30.12.2019 г. е видно, че за издаването на процесното
удостоверение е заплатена сумата от 50 лв.
От представената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди с вх. на ответното дружество № 1114/30.03.2020 г.
се установява, че ищeцът е отправил застрахователна претенция до застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпените от него в резултат на пътното
произшествие вреди в размер от 30050 лв., от които 30000 лв. - неимуществени и 50 лв.
– имуществени. Въз основа на предявената претенция е образувана щета № 0801-
000189/2020-02,04. С уведомление от 14.04.2020 г. ищецът е уведомен от
застрахователя, че следва да бъде представи допълнителни документи с оглед
изясняване на всички причини и обстоятелства с настъпилото ПТП. С уведомление от
01.07.2020 г. ищецът е уведомен, че застрахователят отказва да му заплати
застрахователно обезщетение. По делото е представено извлечение за период от
банковата сметка на ищеца, от което е видно, че ответното дружество му е превело
сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по процесната щета.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите А. А. И. и Х. Д. Н.. В показанията си свидетелката И. заявява, че на
28.12.2019 г. е пътувала от гр. Ловеч към гр. Велико Търново, като процесното ПТП е
станало на между Ново село и Балван. Посочва, че когато е започнала да изпреварва, е
била убедена, че насреща няма движещ се автомобил. Автомобилът е изникнал
изведнъж, като свидетелката предполага, че е излязъл от отбивката – същият е бил с
десен волан и много близо движещ се до осевата линия. Заявява, че не е усетила удар с
изпреварвания автомобил. Той се е движил по-вдясно – по-скоро към банкета, със
скорост над 80 км/ч. На мястото произшествието е нямало знаци, участъкът е бил прав,
а изпреварването – разрешено. Пътят е бил по-скоро сух. Ударът с насрещно движещия
се автомобил е бил фар във фар. Свидетелката посочва, че е нямала възможност, след
като е видяла автомобила, да прекрати маневрата, защото вече е била наравно с
изпреварвания автомобил.
В показанията си свидетелят Н. – брат на ищеца, посочва, че след като е разбрал
за произшествието от 28.12.2019 г., е отишъл на място, където е видял ищеца, който е
бил притеснен, уплашен и треперел. Споделил му е, че много го болят ръката и главата.
Споменал му е, докато е шофирал, е видял в огледалото за задно виждане, че го
изпреварват, както и че няколко секунди нещо го е ударило и автомобилът му е
започнал да се върти. Свидетелят заявява още, че с позволението на полицаите е
закарал ищеца до спешното, където му направили снимки, дали му и
болкоуспокояващи. Дясната му ръка е била нарязана. Имал е стъкла по главата и
ръката. Сочи, че в болницата са останали около час и половина – два и след това са се
върнали на местопроизшествието. След инцидента ищецът постоянно се е будел нощно
време от страх. Споделял е, че сънува как се търкаля с колата. Постоянно са го болели
главата и ръката. Лечението му е продължило близо 2 месеца. През този период
ищецът не е искал да се качва в кола. Налагало се е свидетелят да го вози за прегледи.
През периода на възстановяване го е преглеждал личния му лекар. Свидетелят няма
спомен дали ищецът е ползвал болничен след инцидента, но сочи, че около 2 месеца
след него не е ходил на работа.
От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на процесното ПТП е
следният: На 28.12.2019 г., около 15:50 часа, на ПП I-4 (гр. София - гр. Варна) в района
4
на км 109+100 се е движил лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № ***,
управляван от Д. Д. Н. в посока от гр. София към гр. Варна (от запад към изток) по
траектория, лежаща в пътната лента, полагаща се за движение на ППС към гр. Варна
със скорост около 90 км/ч. Попътно след лекия автомобил „Фиат“ се е движил лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван от А. А. И. по траектория, лежаща в
пътната лента, полагаща се за движение на ППС към гр. Варна със същата скорост
около 90 км/ч. В същото време в противоположната посока насрещно върху северната
пътна лента се е движил лек автомобил марка „Нисан Ванет“ с рег. №***, управляван
от Е. Д. В. по траектория, лежаща в пътната лента, полагаща се за движение на ППС от
гр.Варна към гр. София от изток към запад, със скорост около 84,2 км/ч. Участъкът от
пътя е бил прав, двулентов с двупосочно движение, всяка лента по 4,1 метра, като
лентите са били разделени с единична прекъсната линия. Пътната настилка е била
влажна, времето слънчево, а видимостта над 150 метра в двете посоки. Нямало е
въведени забрани и разрешената скорост в участъка на реализиране на ПТП е 90 км/ч.
На около 52,2 метра преди мястото на удара водачът на лекия автомобил марка „Ауди“
е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка
„Фиат Пунто“. Автомобилът марка „Ауди“ е ускорил и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, като е достигнал скорост 101,1 км/ч. Когато водачът на лекия
автомобил „Ауди“ е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек
автомобил марка „Фиат Пунто“ и се е намирал на 52,2 м преди мястото на удара,
лекият автомобил „Нисан“ се е намирал на около 45,4 м до мястото на удара. Водачът
на лекия автомобил марка „Ауди“ е имал техническа възможност да възприеме
насрещно движещия се лек автомобил марка „Нисан“ и е имал възможност да прекрати
изпреварването, да намали скоростта след това и да се завърне в лентата си за движение
зад лекия автомобил марка „Фиат“. Вместо това водачът на лекия автомобил марка
„Ауди“ е продължил маневрата за изпреварване въпреки възникналата опасност.
Водачът на лек автомобил марка „Нисан“ също е имал техническа възможност,
поставени при еднакви условия с водача на Ауди, но не е предприел спиране или други
маневри, за да предотврати произшествието, въпреки възникналата и за него опасност
от сблъсък с движещия се срещу него в лентата му за движение лек автомобил марка
„Ауди“ и продължава движението си, без да намали скоростта си на движение.
Настъпил е удар между лек автомобил марка „Нисан“ и лек автомобил марка „Ауди“.
Ударът за лек автомобил марка „Нисан“ е кос, ексцентричен по характер, като
първоначално в контакт с насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“ е влязла
крайна лява част на предната броня на лекия автомобил марка „Нисан“ и крайна лява
част на предната броня на лекия автомобил марка „Ауди“. Проникването е
продължило почти по цялата дължина на лявата долна част на лек автомобил марка
„Нисан“, като се е осъществил удар между предна лява гума на лекия автомобил
„Ауди“ първо с предна лява гума, а впоследствие и със задна лява гума на лек
автомобил марка „Нисан“. Ударът се е реализирал в пътната лента за гр. София,
полагаща се за движение на лекия автомобил марка „Нисан“. В резултат на загуба на
скорост от удара на лек автомобил „Ауди“ с лек автомобил „Нисан“, лекият автомобил
„Фиат“, движещ се върху южната пътна лента, е достигнал завъртащия се от
възникналите моментни сили при удара с „Нисан“ лек автомобил „Ауди“. Така между
лек автомобил „Фиат“ и „Ауди“ е настъпил удар. Ударът е бил страничен за двата
автомобила с предна дясна странична част на „Ауди“ и задна лява странична част на
„Фиат“. След удара на предна лява гума на лек автомобил марка „Ауди“ със задна лява
гума на лек автомобил марка „Нисан“, лекия автомобил марка „Нисан“ се е завъртял
около вертикалната си ос, гледано отгоре обратно на часовниковата стрелка и се е
5
спрял върху северния банкет, където е преустановил движението си и където е намерен
при огледа. След удара с насрещно движещия се лек автомобил марка „Нисан“ и
попътно с „Фиат“ лекият автомобил „Ауди“ е променил траекторията си на движение и
се е насочил в североизточна посока към северния банкет, преминал е през банкета и се
е обърнал странично, успоредно на оста. Последвал е трети удар с крайпътно дърво и
като се е завъртял около оста си обратно на часовниковата стрелка, е преустановил
движението си, разположен на левите врати, перпендикулярно на пътя. След удара
между лек автомобил „Ауди“ и лек автомобил „Фиат“, лекият автомобил марка „Фиат“
също е преминал през северния банкет и през предпазната мантинела, като е преминал
по нея и над нея и се преобърнал по таван, реализирайки още един удар с тавана на
автомобила в почвата и бетонна основа на водостока, като е спрял, легнал върху левите
врати. Според заключението основна причина за произшествието от експлоатационно-
техническа гледна точка е предприетото изпреварване на лек автомобил „Фиат“ от
водача на лек автомобил „Ауди“ и продължилото движение в пътната лента за
насрещно движение, по която пътна лента в същото време насрещно се движил лек
автомобил марка „Нисан Ванет“, при което е настъпил ударът с него и по-нататък
нарушената устойчивост на автомобилите „Фиат“ и „Ауди“, която е довела до
описаните по-горе удари. Освен категоричните данни за движение в своята пътна
лента, няма данни за точното определяне в коя част на своята пътна лента се е движил
лек автомобил марка „Фиат Пунто“ непосредствено преди и към момента на
първоначалния му контакт с друго МПС при ПТП от 28.12.2019 г. В заключението се
сочи още, че в условията и скоростта на движение на лек автомобил „Фиат Пунто“
настъпването на процесното ПТП е било технически непредотвратимо за неговия
водач. Съгласно широчината на платното за движение от 8,2 м и широчината на трите
автомобила по технически данни, може да бъде направен извод, че математически
действително такова разстояние за разминаване при разположение на автомобилите
„Нисан“ и „Фиат“ в своите десни краища на платното е имало, но след удара между
„Нисан“ и „Ауди“ ударът му леките автомобили „Ауди“ и „Фиат“ е бил неизбежен.
Процесният лек автомобил „Фиат“ е оборудван фабрично с предпазни колани на
всички седалки, тип триточкови. Съгласно медицинската част на експертизата ищецът
е получил следните травматични увреждания: оток с размери 3 х 4 см в тилната
област вляво; охлузвания и малки порезни рани по гърба на дясната китка е инфилтрат
на подкожието; охлузване и хематом над дясната гривнена става с размер 3 х 1 см;
множество охлузвания и охлузни рани по двете колена отпред и по двете подбедрици.
Посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин,
съобщени от пострадалия в исковата молба, а именно при претърпяно ПТП, при което
същият е бил водач на лек автомобил, ударен от друг автомобил. Посочените
травматични увреждания са в резултат от тъпи травми, получени от удари от вътрешни
части на купето и малки порезни рани, нанесени от счупено стъкло на автомобила. На
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето не опасно за живота. Не
са констатирани наранявания, проникващи в телесни кухини. Периодът за
възстановяване е между 20 и 25 дни. Първа помощ на пострадалия е оказана в СПО на
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, като му е дадено предписание за провеждане на
домашно амбулаторно лечение. Останалата част от лечението до пълното заздравяване
на раните ищецът е провел в домашни условия, съобразявайки се е предписаните
медикаменти от дежурния лекар в СПО и общопрактикуващия лекар. Раните и
охлузванията за заздравяли вторично за срок между 20 ии 25 дни. На пострадалия са
били предписани обезболяващи средства, НПВС средства, локални антисептици и
подхранващи угвенти, като същият ги е използвал през пълния период на заздравяване
6
на раните. Не са установени функционални нарушения на тялото и крайниците след
претърпяното ПТП, като е налице пълно възстановяване на претърпените телесни
увреждания. Не е налична медицинска документация по делото, от която да се
установяват евентуални усложнения на претърпяните телесни увреждания и
продължително лечение на същите. Според вещите лица травмите, получени от ищеца,
отговарят да е бил с поставен предпазен колан в процесното ПТП. Проследявайки
траекторията на лекия автомобил „Фиат“, последвала след удара, ако водачът на лекия
автомобил не е бил с поставен предпазен колан, би получил травми с много по-голям
обем и с много по-голяма тежест от описаните - би се очаквало дори инерционно
движение на тялото напред и евентуално изпадането му от автомобила през предното
стъкло. Такива травми не са описани, което говори за правилно поставен
обезопасителен колан. Уврежданията по двете колена и двете подбедрици са в резултат
на удар в предната част на шофьорското място на лекия автомобил Фиат, а именно
таблото и находящите се под него пластмасови части, които коланът не предпазва.
Охлузванията и малките порезни рани са предизвикани от наранявания от парчета от
счупено стъкло на автомобила и на травми, получени при излизане от купето на
автомобила.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на чл. 380 КЗ. Посочената
разпоредба изисква преди увреденият да предяви иск пред съда, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. В случая ищецът е изпълнил това
законово изискване, видно от представената по делото застрахователна претенция, в
която е описал инцидента и е посочил банкова сметка, по която да му бъде преведено
определеното обезщетение. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Уважаването на предявената исковата претенция е предпоставено от
установяването по делото на следните материалноправни предпоставки, а именно: че
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, че същото е причинено виновно от застрахования, че е налице причина
връзка между противоправното поведение на последния и претърпените от увреденото
лице имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК е да установи посочените обстоятелства. По делото не е
спорно, че по отношение на лек автомобил лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** е
налице застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/119001677834,
валидна към 28.12.2019 г. Този факт се потвърждава и от направеното в констативния
протокол за ПТП отбелязване в този смисъл. При съвкупната преценка на събраните
доказателствени източници съдът намира за установено, че водачът на застрахования
при ответника лек автомобил „Ауди А4“ е осъществил противоправно поведение при
управлението му, в резултат на което е настъпило процесното ПТП от 28.12.2019 г.
Механизмът на произшествието, подробно описан по-горе, се установи от
заключението на изслушаната комплексна експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Причина за настъпването му
от експлоатационно-техническа гледна точка е предприетото от водача изпреварване
7
на лек автомобил „Фиат“ и продължилото движение в пътната лента за насрещно
движение, по която в същото време насрещно се е движил лек автомобил марка „Нисан
Ванет“, при което е настъпил ударът с него, а по-нататък и с лекия автомобил „Фиат“,
след който последният е преминал през северния банкет и през предпазната мантинела
и се е преобърнал по таван, реализирайки още един удар с тавана на автомобила в
почвата и бетонна основа на водостока. С поведението си водачът на лекия автомобил
„Ауди“ е нарушил редица правила за движение по пътищата: правилото на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, доколкото време на предприетата маневра изпреварване се е движил със скорост
от 101,1 км/ч при максимално допустима такава от 90 км/ч, правилото на чл. 42, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, изискващо водачът да се убеди, че има видимост и свободен път на
разстояние достатъчно за изпреварване и че може да заеме мястото в пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение, правилото на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
изискващо, когато при изпреварването водачът навлиза в пътна лента, предназначена
за насрещно движение, да не създава опасност и пречки за превозните средства,
движещи се по нея. По делото се установи още, че водачът на лекия автомобил „Ауди“
е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещия се лек автомобил
марка „Нисан“, да прекрати изпреварването, да намали скоростта и да се завърне в
лентата си за движение зад лекия автомобил марка „Фиат“, но въпреки възникналата
опасност не е сторил това. Водачът на лекия автомобил „Фиат“ от своя страна не е
имал да техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП.
По делото не са събраха данни неговото поведение на пътя да е било противоправно.
Не се установи да е увеличил скоростта си на движение по време на изпреварването
или да е създал други пречки за изпълнението на маневрата, като се доказа, че се е
движил в рамките на максимално допустимата скорост. Освен това, същият безспорно
се е движил в полагащата му се за движение пътна лента и то в нейната дясна част към
банкета според показанията на свидетелката А. И. – водач на лекия автомобил „Ауди“.
Предвид горното, съдът намира за безспорно установено по делото, че настъпването на
процесното произшествие се дължи изцяло на виновното и противоправно поведение
на застрахования при ответника водач на МПС.
В резултат на произшествието на ищеца са причинени следните травматични
увреждания: оток с размери 3x4 см в тилната област вляво, охлузвания и малки
прорезни рани по гърба на дясната китка с инфилтрат на подкожието, охлузване и
хематом над дясната гривнена става с размер 3x1 см, множество охлузвания и охлузни
рани по двете колена отпред и по двете подбедрици. Според приетото по делото
заключение описаните травматични наранявания на ищеца отговарят да са получени по
време, място и начин, съобщени от пострадалия в исковата молба. Същите са в
резултат от тъпи травми, получени от удари от вътрешни части на купето и малки
прорезни рани, нанесени от счупено стъкло на автмобила. От така причинените
телесни увреждания за ищеца несъмнено са настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и душевен дискомфорт, които следва да бъдат
обезщетени. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
8
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия и др., дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. В случая при определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази данните от приетото без възражения от страните
заключение на комплексната експертиза, представената медицинска документация и
събраните свидетелски показания. Установи се, че претърпените травматични
увреждания са довели до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за
живота му. Според медицинската част от заключението периодът на възстановяване е
бил около 20-25 дни. Непосредствено след инцидента първа помощ на ищеца е оказана
в СПО на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, където му е предписано домашно-
амбулаторно лечение. Останалата част от лечението е проведено в домашни условия,
като ищецът периодично е посещавал личния си лекар. Предписани са му били
обезболяващи средства, НПВС средства и локални антисептици и подхранващи
угвенти. По делото се установи още, че е налице пълно възстановяване на
претърпените телесни увреждания. Липсват данни за наличие на функционални
нарушения на тялото и крайниците след инцидента. От показанията на свидетеля Н. се
установи, че веднага след произшествието ищецът е бил много притеснен и уплашен. В
продължение на около два месеца е имал болки основно в ръката и главата. Имал е
проблеми със съня, като нощем се е будел от страх. Сънувал е преживения пътен
инцидент, който несъмнено е бил тежък с трима участници и няколко пострадали лица.
Имал е и страх да шофира и да се вози в автомобил. От друга страна, следва да се
отчете и това, че по делото не се установи получените увреждания да са поставили в
реална опасност живота на ищеца и да са изисквали болничен престой. Няма и данни
да е имал нужда от чужда помощ в ежедневните занимания. При съобразяване на
горните обстоятелства, като се отчете и младата възраст на ищеца към датата на
инцидента – 28 години, както и икономическите условия в страната към същия момент,
съдът намира, че справедливо в процесния случай се явява обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лв. По делото не се спори, че ответникът е
заплатил извънсъдебно сумата от 1000 лв., която следва да бъде приспадната от
дължимото обезщетение, което възлиза на 2000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан. По делото се установи, че процесният лек автомобил „Фиат
Пунто“ с рег. № *** е оборудван фабрично с предпазни колани на всички колани.
Според вещите лица по изслушаната комплексна експертиза получените от ищеца
травми отговарят той да е бил с предпазен колан. С оглед траекторията на лекия
автомобил, последвала удара, ако ищецът не е бил с предпазен колан, би получил
много по-големи по обем и тежест травми, като би се очаквало инерционно движение
на тялото напред и евентуално изпадането му от автомобила. Доколкото подобни
травми не са получени, то може да се направи извод, че ищецът е бил с правилно
поставен обезопасителен колан. От друга страна, в резултат на удар в таблото и
находящите се под него пластмасови части ищецът е получил увреждания по двете
колена и подбедрици, които обаче коланът не предпазва, а охлузванията и малките
порезни рани са предизвикани от парчета от счупено стъкло и при излизането от
купето на автомобила. При така установените по делото факти съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Недоказано остана и възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за
9
настъпване на вредоносния резултат, като е неглижирал възстановителния си процес.
Подобни данни не се събраха по делото. Установи се, че ищецът е посещавал
периодично личния си лекар след инцидента и е приемал предписаните му
медикаменти. Същият напълно се е възстановил от претърпените телесни увреждания.
По претенцията за заплащане на сумата от 50 лева, претендирана като
претърпяна имуществена вреда:
Снабдяването с медицинско удостоверение за получените от ищеца травматични
увреждания, съответно заплащането на следващата се за неговото издаване такса от 50
лева, макар и да не е обусловено от самите травми, е пряка последица от процесното
ПТП, т. е. същото е в причинно-следствена връзка с деликта. Ето защо този разход
съставлява имуществена вреда, за обезщетяването на която застрахователят отговаря.
Това следва и от изричната разпоредба на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ, съгласно която
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива и
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенцията за заплащане
на обезщетение. В случая процесното медицинско удостоверение е представено пред
застрахователя именно с оглед установяване претендираните от ищеца увреждания. По
тези съображения искането за присъждане на тази сума се явява основателно.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 2000 лв. и отхвърлен за
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 8000 лв., като в цялост
следва да бъде уважена претенцията за имуществени вреди.
Върху определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
следва да бъде присъдена законна лихва за забава, считано от 01.07.2020 г. до
окончателното им изплащане. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава се дължат,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна. В случая ищецът е ангажирал доказателства за датата, на която е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя – 30.03.2020 г. Доколкото тази
дата предхожда датата, от която се претендира законната лихва за забава, то
акцесорната претенция следва да бъде уважена за целия претендиран период, посочен
по-горе.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част на исковете. Същият претендира сторените по
делото разноски в общ размер от 670 лв., от които внесена държавна такса в размер от
370 лв. и внесен депозит за вещо лице в размер от 300 лв., като в негова полза следва да
бъде присъдена сумата от 170,62 лв. В полза на процесуалния му представител следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 за оказана безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално
представителство по делото, в размер от 281,40 лв., изчислен съобразно правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от претенциите. Същият е доказал направата на разноски в общ
размер от 340 лв., от които внесен депозит за вещо лице в размер от 300 лв. и внесен
депозит за свидетел в размер от 40 лв. По съразмерност в негова полза следва да бъде
10
присъдена сумата от 253,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Д. Д. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат
на ПТП, настъпило на 28.12.2019 г., вследствие на виновното противоправно
поведение на водач на лек автомобил с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.07.2020 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 2000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да заплати на Д. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 50 лв.
(петдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение, претърпени от ищеца в резултат на
ПТП, настъпило на 28.12.2019 г., вследствие на виновното противоправно поведение
на водач на лек автомобил с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.07.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да заплати на Д. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
170,62 лв. (сто и седемдесет лева и шестдесет две стотинки), представляваща сторени
по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, да заплати на адв. М. М. М. от САК, ЕГН: **********, със служебен
адрес: ***, сумата от 281,40 лв. (двеста осемдесет и един лева и четиридесет стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца Д. Д. Н..
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
сумата от 253,42 лв. (двеста петдесет и три лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11