№ 128
гр. С., 22.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов
Административно наказателно дело № 20232230201360 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 15:29 часа се явиха:
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител адв. Т. Т. от АК С..
За въззиваемата страна, редовно призована се явява юриск. Г.Р
Актосъставителят пореден № 3, редовно призован се явява лично.
Свидетели поредни №№ 4, 5 и 6, редовно призовани се явяват лично.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Д. Е. Т. роден на 14.05.1958г. в с.К., община Н.З., живущ в гр. С.,
български гражданин, женен, с висше образование, работи, неосъждан, ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
обещава да говори истината.
Съдът отстрани свидетелите М., Ц. и Т. от залата.
1
Актосъст. Р. Д. Т., РАЗПИТАНА КАЗА: Извършихме проверка
възложена със заповед на директора на Митница Б.. Беше извън планова и
беше във връзка със сигнал, получен от Кралство Мароко, като се посочваше,
че след въвеждане на антидъмпингови мита за килими внос от Турция и
произход Турция рязко е спрял вноса на килими от Турция за сметка на което
се увеличил вноса на килими с произход РБългария от „Милат Карпет
България“ ЕООД. По време на проверката бяха изискани документи по
отношение на счетоводната отчетност, материална отчетност и други
документи. Беше посетена фабриката на дружеството в гр. С. за което са
съставени съответни протоколи и на практика от проверката, проверка на
всички митнически декларации за внос през периода с всички приложени
документи, опаковъчни листи, фактури, проверка на всички митнически
декларации за износ, проверка на приложените към тях опаковъчни листи и
фактури, проверка на материална отчетност, проверка на счетоводната
отчетност, проверка на работни папки за доставката на стоките и продажбата
на стоките в тях се съдържаха фактури, опаковъчни листи, снимков материал
на внесени готови килими при разтоварване, на внесени прежди, етикети
изпращани от РТурция и внасяни в България и етикети, които са изнасяни в
Кралство Мароко и трети страни. Бяха поискани от управителя поръчки и
оферти по отношение на производство на килими, като такива бяха дадени на
проверяващите. Те бяха разпечатвани от системата „Enterprise“ и от система
която очевидно беше на М.Х. Турция. При едно от посещенията в присъствие
на изпратено лице за съдействие беше направена проверка и на системата
„Enterprise“ в която се вкарват поръчки за производство в България. Беше
изискана обща справка на всички и разпечатка за направените поръчки към
всеки един от клиентите в Мароко. Поръчките предоставени от Е.Я. от
програмен продукт и поръчките които бяха предоставени на място от лицето
за съдействие съответстваха. Освен това при едно от посещенията ни в
дружеството беше поискано друго лице за съдействие. Информация за
програмния продукт в който се въвеждат за становете, като ни бе обяснено, че
в програмния продукт данните не се съхраняват, съхраняват се определен
период и към проверката не се съдържат данни за килими, обект на
последващия контрол. Всички тези действия извършихме защото
установихме, че материалната и счетоводната отчетност не са доказателства
по смисъла на Регионалната конвенция за паневроспредиземноморските
2
преференциални правила на произход. Следва да отбележа, че от
счетоводната отчетност е видно, че дружеството притежава прежди, латекс и
други, готовите килими внос от Турция напълно готови и полуготови по
счетоводна сметка 302 материали. По отношение на готовите и полуготовите
дали е готов или полуготов това се изписва във фактурата на клиента, от
„Милат Карпет България“ ЕООД. Това се вписва в клетката, окончателната
част на митническата декларация се декларира. Полуготовите и готовите
килими имат различен код. Всичко това се заприхождава в сметка 302
материали. След като се заприходи сметка 302 материали преди да бъде
изписана стока от склада да дружеството преминава през производствените
сметки на дружеството, като всичко което влиза в производството влиза само
стойностно без някакви други специфични характеристики и без количество и
излиза от производството само стойностно. В резултат на което това което е
влязло за месеца и което е излязло не може да бъде идентифицирано дали е
напълно готов килим, дали е материали. Предвид всичко това от дружеството
и на едно от посещенията на място във фабриката от управителя беше
изискана справка по отношение на това внесените готови килими на кои
клиенти са продадени, тъй като това не можеше да се установи от
материалната и счетоводната отчетност. Такава справка беше изготвена и
беше предоставена на проверяващия екип. На база на всички тези събрани
документи, техния анализ като грубо към доклада може да се видят справки
за целия внос и целия износ по видове килими, квадратни метри,
включително и справките които бяха дадени и работните документи се
установи, че килимите „TENDENCE“, AMBIANCE“, „PLATINUM“ и
„VENEZIA“ са внесени от РТурция. Същите тези килими за тях е деклариран
произход Турция. Тези килими са изнесени за клиент за Кралство Мароко и за
тях е деклариран произход България. Декларирането в митническата
информационна система за вноса се осъществява електронно. Регламент за
изпълнение 2015/ 2447 изрично са посочени задължителните клетки, които
трябва да бъдат попълнени, декларирани данни от декларатор. Тези данни се
подават електронно в ел.система МИСВ Митническа информационна
система. За режим износ на процесните килими „Милат Карпет“ е
декларирало България с което е нарушил чл.15 пар.2 б. „а“ от Регл 952. Освен
това за тези килими е подадено заявление за издаване на сертификат EURO 1,
с което е нарушен и чл.16 пар.2 от допълнение 1 от Регионалната конвенция
3
за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, в
резултат на което се установи с издадения констативен доклад в резултат на
последващ контрол издаден на 19.12.2022г. и на база, че е извършило
митническо нарушение посочено в акта, който съставих. Икономическия
оператор попълва данните в сертификатите. Аз лично бих извършила контрол
ако бях на тази длъжност която да проверява. Мога да приема и данните без
да извърша контрол и това е възможно. Тези сертификати в момента са
налични по делото. На база документите приложени към тях е възможно да са
били потвърдени сертификатите, но в случая тези не са от тях. Проверката
установи, че наистина дружеството внася материали. Тези килими на база
всички документи се установи съвсем друго. Митническия служител, който е
обработил декларацията може да каже как е допуснал до износ. Действията
на служителите нашият доклад обхваща всички констатации. Този доклад се
предоставя на директора. В случай, че директора прецени, че има злоупотреби
или някой не си е извършил докрай служебните отговорности, този доклад,
това е решение на директора дали ще се предприемат някакви мерки. Аз като
служител към онзи момент не мога да твърдя дали какво е направил колегата.
Това е задължение на инспектората. Работата на служителите на Агенция
Митници аз няма как да давам оценки, нито да обяснявам защо някой е
направил. Лично от човека се дават обясненията. Клетка 34 е задължителна за
попълване данните съгласнно Регламент изпълнение ЕС 2015/ 2447. В този
регламент са посочени при различни режими кои клетки са задължителни.
Митническата декларация няма да бъде приета, тя се попълва електронно. В
хартиеното копие е възможно да няма и други клетки, но не променя това, че
тази клетка е декларирана. Към огромна част от делата разпечатах данни от
информационната система. Там са всички митнически декларации дали са
внос, износ и там се съдържат всички данни подадени от декларатора за
съответната стока. Дали се визуализира или не клетката не означава, че не
съществува клетката. Тъй като в момента не е такъв случая ще обясня в
следващото дело по отношение на вноса и износа. Тук е само за сертификат.
Ще обясня под какъв режим трябва да е поставена една стока. Може да се
подадат заявление за нулиране на декларация. Искам да уточня, че
Митническите декларации се подават електронно. Има електронна система за
внос и тъй като адвоката казва за първичен документ няма първичен
документ. Едната разпечатка и във формат PDF, а другата е в EXСEL. Трябва
4
да пробвам за да ви кажа дали цялата митническа декларация може да излезе.
Преди се подаваше една декларация. Няма първичен документ както адвоката
се изразява, това отдавна го няма. Първичния документ е електронен. Тук
става въпрос за „TENDANS“, „AMBIANCE“ и „VENEZIA“. Сертификатите на
Никат Нигос не са включени в сертификатите по онези писмата, които
жалбоподателя искаше да бъдат приложени по делото. Тези сертификати по
този акт не са включени в потвърдителните писма. По доставчици се
ориентирам. Стоките са дошли от Турция. Внесените килими са дошли от
Турция под режим транзит. Когато стоките се движат под режим транзит, при
тях има обезпечение на вземанията. Стоките влизайки от Турция на граница
се задейства режим транзит, съюзен транзит. Този режим е за несъюзни стоки
за тях не са платени мита и други публични държавни вземания и се
придвижват до митническото учреждение, където ще бъдат под режим, или
ще бъдат поставени под режим митническо складиране или във временен
склад. Съгласно митническото законодателство, когато стоки се въвеждат на
митническата територия на съюза те се поставят във временен склад. В
случая обаче когато имаме режим транзит, тогава условия за поставяне във
временен склад не е задължително и това го пише в митническото
законодателство. Сега не мога да ви цитирам точните членове. Въпросните
стоки не са били поставени под режим временен внос и не са били държани в
склад под режим временно складиране, което се позволява от митническото
законодателства при движение на стоки под режим транзит. Пак казвам, че
тези стоки са обезпечени. Вземанията за стоките под режим транзит са
обезпечени от титуляра на режим транзит. Тези стоки са декларирани за
режим допускане до свободно обръщение /внос/, което е допустимо от
Митническото законодателство. Били са декларирани с произход Турция,
като общото описание в описателната част на митническите декларации
обикновено мисля, че беше машинно изработени килими с произход Турция.
По отношение на тези килими не е извършван митнически контрол и такъв не
е бил поискан от митническите органи. Докато не се разреши допускане на
свободно обращение, тези стоки са с несъюзен статут, и тъй като те са
обезпечени от режим транзит, вземанията за тях като мито и ДДС са
обезпечени, бивайки под режим транзит за тези стоки не е задължително да
стоят на временно складиране или другаде в склад за който отговаря
митнически служител, нито се издават разписки, както адвоката на
5
жалбоподателя многократно твърди. Остават в транспортното средство, като
това транспортно средство може да е навсякъде в гр. С., както и във
фабриката на дружеството, може да е и тук на паркинга отпред. Дотолкова,
доколкото стоките бивайки в транспортното средство и бивайки под режим
транзит докато не се разреши режим внос, тези стоки, вземанията за тях са
обезпечени. Преди обаче да се разреши този режим същите стоки са
декларирани за режим износ. За тях отново в клетката е описано Маши Мет
Карпет в клетката описателната за стоките и деклариран български произход.
Митническите органи няма как да предположат, че това са същите тези
килими, които примерно на съседното бюро са декларирани друг колега ги е
поставил за внос. Това е практически как може да се случи. Искам да
отбележа, че това е абсолютно възможно да се случи. Документи за транзит
сигурно дружеството разполага с тях. Нарушението е, че тези стоки преди да
станат съюзни са били изнесени, под режим износ се поставят единствено
съюзни стоки. Към онзи момент са били несъюзни. Декларациите за стоки
поставени под режим износ стоките към датата на поставяне под режим износ
за тях не е бил разрешен режим допускане до свободно обращение, като една
от декларациите за вносQ към нея е установен при проверката опаковъчен
лист за внасяните стоки с турски произход в който изрично е посочено, че
клиент за тези килими ще бъде именно Итихат Негос- Кралство Мароко, този
клиент на който са продадени.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Свид. М. Г. М., РАЗПИТАНА КАЗА: Извършихме последващ контрол
по заповед на директора. Резултатите са в писмен доклад, който се връчи на
лицето. В хода на последващия контрол е установено, че „Милат Карпет“е
поставило под режим свободно обращение килими с изпращач М.Х., който е
едноличен собственик на „Милат Карпет Бългаярия“. Тези килими
„TENDANCE“, „AMBIANCE“ и „VENEZIA“ са допуснати до свободно
обращение. За същите е деклариран произход Турция. След извършена
цялостна проверка на данните предоставени документи от Милат Карпет,
протоколи, писма е установено, че Милат Карпет“е декларирал за процесните
килими произход при износа на килимите произход България. Попълнил
невярна информация при подаване заявление за издаване сертификат на
движение EURO 1 за килимите поставени под режим износ. Установено е
също, че „Милат Карпет“ е нарушил разпоредбите на чл. 269 пар.1 от
6
Регламент 1/2013г, като поставил под режим износ килими „VENEZIA“,
които към датата на поставяне под режим износ са с митнически статус
несъюзни стоки. Относимо е и за килими „TENDANCE“. Трудно ми е да
обясня по самите системи как се работи. Установено е, че тези килими са
изнесени, след цялостната съпоставка на данните. Били са на територията на
съюза, на територията на България. Не мога да отговоря предвид
обстоятелството, че не работя с тези системи как е възможно, че тези килими
са били изнесени. Стоката е въведена на митническата територията на съюза,
не е получила статус на съюзна стока. Пристигнала е от граница, дали от
Турция с режим транзит и в обхвата митническо бюро С.. Същата не е
получила разрешение за свободно обращение. В хода на последващия контрол
е установено, че за тези същите стоки е подадена декларация за износ. След
цялостен анализ на данните, представени митнически декларации стигнахме
до този извод. Към митническа декларация 954 е отбелязано, че килимите са
предназначени за Итхат-Мароко. В акта за установяване на административно
нарушение не е отбелязано, че стоките са с режим транзит.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Свид. Н. Н. Ц., РАЗПИТАН КАЗА: Участвах в проверката, бях част от
екипа извършващ проверката. В хода на проверката установихме, че „Милат
Карпет“ допуска за свободно обращение стоки, представляващи килими с
произход РТурция и доставчик М.Х. РТурция, който е едноличен собственик
на капитала на „Милат Карпет България. Тези килими впоследствие биват
изнасяни, поставяни под режим износ, получатели и дружества в Кралство
Мароко. Килимите биват декларирани с режим износ, некоректно с произход
РБългария вместо реалния произход РТурция.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Свид. Д. Е. Т., РАЗПИТАН КАЗА: Работя като мениджър
производство в дружеството откакто фирмата е закупила активите от
предходните - 14.02.2020г. Организирам производството на килими. Фирмата
винаги е произвеждала килими, като след закупуване на активите е
продължила, само че смениха асортимента, но производството на килими
винаги е съществувало. Материалите основно са полипропилен и полиестър,
това е за велурените прежди, вътъка е основно, отчасти може и поръчките да
е памук. Основното е 100 процента полиестър. Латекс ползваме. По принцип
7
всички материали за производство на килими се внасят от Турция, защото в
България няма производство на подобен тип прежди. Становете бяха 8 до
миналата година, сега са 7 броя. Капацитета на производството с тези машини
в момента е от 180 до 240000 кв.м. на месец в зависимост от качеството, в
зависимост от асортимента. Непрекъснато сме работили, единствено 2020г.
когато беше Ковид пандемията беше занижено производството, някъде до
октомври месец, след това се възобнови. В момента сме 123, били сме в
периода 2021- 2022г. от 185-170 те варират. Някои напускат, приемаме нови
работници. Производствения процес е на три смени. Тъкането беше на две
смени преди. В момента е на една смяна. Внесоха допълнително оборудване и
там са намалели броя на работниците. Поточните линии са по-
автоматизирани. Всички материали и консумативи са внос от Турция. Ютата
също от Турция. По принцип ютата се произвежда в Бангладеш, в Турция се
внася и ние внасяме от Турция не директно от Бангладеш. Произвеждали сме
килими Аризона и Модерна. Местния пазар е доста относим, някъде до 2% е
за местния пазар. Основния пазар е в Мароко. Полуготова продукция е
внасяна от Турция някъде до април май 2021г. Килимите идваха на рула 3,
2.40 или 4 метра ширина, които в зависимост част от тях бяха промазани с
латекст, част от тях не бяха промазани. Минават през поточна линия, където
по принцип се промазват килимите има накрая цепещи глави в зависимост от
размерите на килимите и пътеки и се конфекционират, има следващи
процеси, където има надлежно обримчване, напречно, с ресни, оверлог в
зависимост от това каква е поръчката, клиента в какъв вид иска крайния
продукт. За полуготовата продукция има поточна линия за стригане в
зависимост в какъв вид пристигат килимите като незавършен продукт.
Минавали са през стрегалната линия. Килимите, които не са промазани
минаваха през контролни маси при нас и стригане, фиксиране на гърба, които
бяха с латекс не са минавали контролни маси, директно конфикционирани и
финиширани. Етикиране, опаковане. Април май 2021г. се внасяха, след това
основно в нас се произвеждаха. Месечно от 180 до 240 се правеха. На ден и
16000 кв.м. е имало дневно производство, имало е и 8-9000 в зависимост от
качеството на асортимента, броя на възлите. Всички килими са тип
персийски, зависи асортимента, броя на възлите. Кармела сме произвеждали и
сме внасяли полуготови да ги довършим, но колко броя са били не мога да
помня. Не е имало готов килим от Турция и да не правим никаква обработка
8
по него. Когато е била първата проверка от митниците бях в отпуск, след това
когато се върнах с господата минахме през целия процес и съм им обяснил
по-подробно това което обяснявам и на вас.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът счете, че следва да приеме като доказателства по делото
представените писмени доказателства подробно описани в молбата на юриск.
Велислава Д.1 поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
служебни бележки и писма подробно описани.
Счита, че искането за назначаване на комплексна съдебна счетоводна и
икономическа експертиза не следва да се уважава, тъй като са представени
достатъчно писмени доказателства и съдът може да си изгради вътрешното
убеждение поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Т. за назначаване на комплексна
счетоводно-икономическа експертиза.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА всички писмени доказателства към
доказателствения материал по делото, включително и приетите в днешното
съдебно заседание.
Адв. Т.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да соча
други доказателства.
Юриск. Р.: Нямам възражения по писмените доказателства и няма да
соча други доказателства.
9
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Адв. Т.: Представям списък на разноските. Уважаеми господин
председател отново ще Ви моля да отмените НП с Вашето решение по
съображенията, които са изложени в жалбата ни до СлРС, както и по
съображенията, свързани със съдебното следствие. Искам да маркирам
очевадното нарушение на чл. 34 от ЗАНН при положение, че в самия АУАН,
както във всичките други актове за установяване на административни
нарушения изрично е посочена датата на която е извършено нарушението. Тя
е фактически датата на която съответната митническа декларация е била
въведена в системата на Агенция Митници. От такава гледна точка не е
следвало да се издава АУАН, не е следвало да се издава и НП. Тук за първи
път ще кажа, че за българския бюджет няма абсолютно никаква щета.
Единствената щета е за С.ското предприятие, което в резултат на действията
на митническите органи е напълно възможно да бъде затворено. Това, което
многократно актосъставителката изтъкна във връзка с това, че са получили
информация от Кралство Мароко, че съществено е намалял вноса от Турция
за сметка на аналогичен внос от България е свързано с това, че Мароко е
въвел едностранно за Турция мита с цел да защити вътрешния си пазар и
поради това турското предприятие е търсило алтернативни възможности за
производство в други държави, с цел да си запази пазара, защото митата
които са били наложени на Кралство Мароко на практика стават невъзможно
реализиране на продукция в Кралство Мароко. Изключително тежко
процесуално нарушение във връзка с недопускане на „Милат Карпет до
обсъждането на подробния доклад, който на практика е лишил „Милат
Карпет“ от правото му на защита и от възможността да представи
доказателства, от които да е видно, че килимите които се претендират, че са
10
внос от Турция фактически са произведени в България, от едно действащо
предприятие с работници с поточни линии, с многобройни процедури и
технологии с които са обработвали килимите и с изричната констатация на
директора по производство, че след май 2021г. не са обработвани полуготови
килими, а всички килими са били произведени въз основа на прежди,
полиестър и полиакрил, които не се произвеждат в България, те са внос от
Турция, но килимите изцяло са произвеждани в българското предприятие.
Считам, че няма никакво основание да не се кредитират показанията на свид.
Д. Е. Т.. Още две много важни неща: Първото е, че както във всички
останали случая тука в клетка 34 на митническата декларация въобще
липсва, как може да имаме нарушение с посочване на неверни данни в клетка
34 на митническата декларация, когато го няма първичния документ в който
това нарушение да може да бъде констатирано. Същото се отнася и за
нарушение по чл. 269, пар.1 от Регламент, Митническия кодекс на съюза,
който е приет с регламент 952/2013г. От показанията на свид. Т. се
установява фактическа обстановка, която забележете тя я няма в АУАН.
Режима транзит беше привнесен днес. Тази измислена история с режима
транзит не е подкрепена с документи и не може да се вземе предвид при
постановяване на решението. Има декларация за допускане под свободно
обръщение е режим износ. Тази декларация със същите характеристики в
същото митническо учреждение се подава декларация за износ и тази
декларация се обработва без да се съпоставят данните. Това е невъзможна
фактическа хипотеза. Това е или недоглеждане или други неща за които
доверителят ми няма никакво отношение. Говорил съм с много колеги, които
работят в митниците и те казват, че това е невъзможна хипотеза. Ако е било
нещо с режим транзит, впоследствие трансформиране на режима до свободно
обращение с всички обезпечения, всичко трябваше да бъде обяснено за да
можем да се защитим. Няма никакви данни, че стоката първоначално е била
оформена на режим транзит. С оглед на всичко това моля да отмените
издаденото наказателно постановление със законните от това последици.
Претендираме разноските по делото.
Юриск. Р.: Господин председател моля да потвърдите НП като
правилно и законосъобразно, като видно от всички факти е видно, че „Милат
Карпет България“ е извършило 11-те подробно описани деяния в АУАН и НП
като относно чл.269 пар.1 деянието за което е под режим износ следва да се
11
уточни, че самото нарушение е, че е поставил под режим износ стоки със
статус несъюзни. Предходния режим какъв е бил няма значение. Деянието е
описано точно, кратко и ясно и е подкрепено от събраните по делото
доказателства, които са установени в хода на последващия контрол и от
счетоводната и материална отчетност. Ясно и точно е описано кое сме
ползвали като доказателствено средство и кое не за съответните извършени
деяния. Поддържам, че показанията на свидетеля не следва да бъдат уважени.
Същите противоречат на доказателствения материал, ирелевантно е за
производството дали могат или не могат да бъдат произведени такова
количество килими и съответно какъв е производствения човешки ресурс на
дружеството. Предвид всичко казано моля да потвърдите НП и приемете
всички доказателствени материали. Това за вдигането е стоките е приложено,
има и разпечатки. Всеки един, който е подал митническа декларация може да
види статуса на декларацията и да види в кой ден и в кой час е приета и
могат да бъдат вдигнати стоките. Тогава може да се задейства следващия
режим. Това също е задължение на дружеството да следи на какъв статус е
неговата стока. Претендираме за разноските по делото. Предвид
обстоятелството, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност
правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 16.26 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
12