Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ /23.11.2018
гр. Плевен 23.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Александра Сергева
и
в присъствието на прокурора И.Ш. като разгледа докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр. дело № 357 по описа на съда
за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното :
Иск с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ .
Постъпила е ИМ от К.К.Г. ,в която се твърди,че е образувано
ДП№Д-774/2010г. по описа на РП Плевен срещу неизвестен извършител, затова,че
през периода 2008-2009г.в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал у представител на ЗД“***“ЗЕАД заблуждение за настъпило
застрахователно събитие по застраховка на МПС—ПТП с материални щети по
автомобил марка“***“, модел “***“с рег.№ЕН ***ВМ и с това се опитал да причини имотна вреда на ЗД“***“ЗЕАД в
размер на около 45 000лв.,големи размери,престъпление по чл.210 ал.1т.5 вр.чл.209,ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК.Твърди се,че във вр.с така образуваното
ДП,въпреки,че ищецът все още не е бил привлечен като обвиняем,е направено
искане от РП Плевен и получено разрешение от РС Плевен за претърсване и
изземване в различни жилищни и др. обекти,в които ищецът живее, работи и
посещава,че на 08.10.2011г.такива претърсвания са извършени: на офис,ползван от
„***“ ООД ,в което ищецът е един от собствениците и управител на адрес
гр.Плевен, ул. “***“ №***,в жилището на родителите на ищеца ,което е и жилище
на последния на адрес гр.Плевен,ул***и №*** ,в помещение за спортен клуб в ж.к.“***“,в обменно бюро в гр.Плевен,ул***,стопанисвано от „***“ООД,че в резултат на това от
офиса на фирмата е иззета почти цялата документация ,с което за дълъг период от
време е затруднена дейността й .Твърди се, че на 25.10.2011г.ищецът е привлечен
като обвиняем по ДП №Д-774/2010г.за следните престъпления:1/по чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 НК;2./ по чл.210 ал.1т.5, вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК;3./по чл.209 ал.1 вр.чл.18
ал.1 НК,че във вр.с така повдигнатите му
обвинения му е взета мярка за
неотклонение“Парична гаранция“ в размер на 10 000лв.,която е внесъл.Ищецът
твърди,че на 17.11.2011г.е привлечен като обвиняем в извършване на следните
престъпления:І Затова,че в периода от 22.07.2008г.до 08.03.2010г.в
гр.Плевен,при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у представители на различни
застрахователни компании,като е причинил и се е опитал да причини имотни вреди
на същите,като са му повдигнати обвинения за следните престъпления:1/ по чл.210
ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 НК;2./ по чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК; 2./ по чл.210 ал.1т.5, вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК;3./по чл.209 ал.1 вр.чл.18
ал.1 НК;ІІ На 01.07.2010г.в гр.Плевен като длъжностно лице-управител на „***“ООД
гр.Плевен причинил лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване на болки и
страдания без разстройство на здравето на В.И.М. от гр.Плевен,назначен по
трудов договор като шофьор на дружеството-престъпление по чл.131 ал.1т.1пр.1 и
т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК.В ИМ е посочено,че на
28.02.2012г.досъдебното производство е приключило с внасяне на обвинителен акт
за следните обвинения:
-І.За времето от 22.07.2008г.до м.май 2009г.в гр.Плевен,при
условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у
представители на различни
застрахователни компании, като е причинил и се е опитал да причини имотни вреди
на същите,както следва:
1./На 22.07.2008г. в гр.Плевен,с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у представител на
ЗК“***“АД заблуждение за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“на МПС-ПТП с материални щети по автомобил,марка“***“,модел“***“с
рег.№ ЕН ***ВА,за което била заведена щета с посочен № в ЗК“***“АД,с което е
причинил имотна вреда на дружеството в
размер на 49 728,79лв., големи размери,престъпление по чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209
ал.1 НК.
2./През м.май 2009г. в гр.Плевен
с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у представител на „***“ЗЕАД
заблуждение за настъпило застрахователно събитие-ПТП с материални щети по автомобил, марка “***“,модел“***“с рег.№
ЕН ***ВМ,по заведена щета под №2669/2009г. по регрес на ЗК“***“АД ,с което се е
опитал да причини имотна вреда на „***“ЗЕАД
в размер на 49 728,78лв.,големи размери, престъпление по чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК .
-ІІ. На 01.07.2010г.в гр.Плевен
като длъжностно лице-управител на „***“ООД гр.Плевен причинил лека телесна
повреда,изразяваща се в причиняване на болки и страдания без разстройство на
здравето на В.И.М. от гр.Плевен,назначен по трудов договор като шофьор на
дружеството-престъпление по чл.131 ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130
ал.2 НК.
С ИМ се твърди,че по така внесения
обвинителен акт е образувано НОХД
№595/2012г.по описа на Плевенски РС,че в съд.заседание на 30.05.2012г.
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП Плевен за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е,че на
03.07.2012г.срещу ищеца е внесен нов обвинителен акт за следните престъпления: 1/за
деянието на 22.07.2008г.-престъпление по чл. чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209
ал.1 НК и 2./за причинената на 01.07.2010г.лека телесна повреда-престъпление по
чл. 131 ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК,че
по така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №1791/2012г.по описа на ПРС,по което същият многократно се е
явявал като подсъдим.Посочено е,че с присъда на ПРС №158/10.06.2013г.по НОХД
№1791/2012г.ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 НК,че
със същата присъда на ПРС е признат за виновен за престъплението по чл.131
ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК за
причинената на В.М. лека телесна повреда на 01.07.2010г.,на осн.чл.78А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 500лв.Твърди се,че ищецът е обжалвал
присъдата в осъдителната й част,а РП Плевен е протестирала присъдата в оправдателната
й част,като пред ПОС е образувано ВНОХД
№643/2013г., че с решение на ПОС №243/25.10. 2013г. постановената от ПРС
присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора. Ищецът твърди,че на
08.09.2014г.е привлечен като обвиняем за две престъпления: по чл.210ал.1т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК и по чл. чл.131 ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК,че на 07.10.2014г.срещу него внесен нов
обвинителен акт за горепосочените две деяния,като пред ПРС е образувано НОХД №2849/2014г. Посочено е,че с
разпореждане №600 от 27.10.2014г.ПРС е прекратил съдебното производство по
описаното НОХД и делото е върнато на РП Плевен за отстраняване нарушенията при
изготвяне на обвинителния акт.В ИМ се твърди,че на 25.02.2015г.отново е внесен
обвинителен акт срещу ищеца,като същият е обвинен в извършване на престъпление
по чл.210 ал.1т.5 вр.чл.209 ал.1 НК,за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 8 години и възможност за
конфискация до ½ от имуществото.По отношение на обвинението по чл.131
ал.1т.1 пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК е
посочено,че поради изтичане на абсолютната погасителна давност производството е прекратено.Твърди
се,че по така внесения обвинителен акт е
образувано НОХД №484/2015г. по описа
на ПРС,че по същото ищецът се е явявал в
повече от 10 съдебни заседания,като делото е приключило с присъда на ПРС
№445/20.02.2017г.,с която е признат за виновен
в това,че през периода 22.07.2008г.-18.11.2008г. в гр.Плевен,с цел да
набави за ЕТ“***“имотна облага възбудил
и поддържал у представителите на ЗК“***“АД-Б.Б.,рег.директор на дружеството за
Северна България;Х.С.-експерт“Ликвидация на щети“в ЦУ на ЗК“***“ АД и П.Х.-изп.директор на дружеството заблуждение,че е осъществил
ремонтни дейности –подмяна с нови авточасти, описани в ИМ,по повод настъпило
застрахователно събитие по застраховка „Каско“ на МПС-ПТП с
материални щети по автомобил марка“***“,
модел“***“с рег.№ЕН ***ВА,за което е заведена щета под №0711015340982008 в ЗК“***“АД
и с това причинил имотна вреда на дружеството в размер на 28 215лв.,големи
размери-престъпление по чл.210 ал.1т.5 вр.чл.209 ал.1 НК.Твърди се ,че за описаното деяние на ищеца е наложено наказание“лишаване от
свобода“за срок от 2 години,чието изтърпяване на осн.чл.66 НК е отложено с четиригодишен изпитателен срок ,че с присъдата е осъден да
заплати на ЗК“***“АД сумата от 28 215лв.,ведно със законна лихва и
деловодни разноски.Посочено е,че ищецът е обжалвала така постановената присъда,която
е протестирана и от Прокуратурата,въз основа на което
пред ПОС е образувано ВНОХД №463/2017г.Твърди се ,че с присъда
№30/27.06.2017г.на ПОС осъдителната присъда на ПРС е изцяло отменена и вместо
нея ПОС е постановил нова,с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение,съответно изцяло е
отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск.С решение на ВКС
№250/21.11.2017г.,І-во нак.о.е
оставена в сила оправдателната присъда
№30/27.06.2017г.на ПОС,постановена по ВНОХД №463/2017г.
Изложени са твърдения,че за
продължителен период от време-почти осем години ищецът е преживял изключително сериозни
притеснения,негативни изживявания и неудобства от ***ото
срещу него неоснователно наказателно преследване и незаконосъобразна осъдителна
присъда на ПРС,че през целия период многократно се е явявал в качеството си на
обвиняем,а впоследствие и като подсъдим пред три съдебни инстанции,като е бил
стресиран и депресиран.Твърди се ,че през цялото време ищецът изпитвал чувство
на незаслужена несправедливост,осъществявана над него,бил е потиснат и
притеснен, изпитвал е вътрешен дискомфорт,душевни
страдания и мъки като ***ото нак.производство
,последвалата осъдителна присъда,впоследствие отменена са довели до
професионалното дискредитиране на ищеца пред клиенти и колеги от бранша,в
резултат на което същият е ограничил контактите си с приятели, близки,срамувал
се е ,за известно време е преустановил работата си, страдал е от
безсъние,чувствал се е притеснен от неясния изход на нак.
производство ,както и от факта,че същото е коментирано от хората от града. Твърди
се ,че осъщественото срещу ищеца наказателно преследване е довело до
накърняване на личната му сфера,на доброто му име и авторитет сред
колеги,приятели и познати,че е изживял болки и страдания над обичайните
такива.Изложени са доводи,че обвинението срещу ищеца е било за тежко
престъпление,за което се предвижда наказание както лишаване от свобода,така и
възможност за конфискация на ½ от имуществото,че взетата мярка за
процесуална принуда –парична гаранция в размер на 10 000лв.и факта,че
действията на Прокуратурата са станали достояние на близки и приятели са довели до нервно
напрежение и психически срив,като ищецът се е изолирал и е ограничил контактите
си,чувствал се е неудобно,засегнато е достойнството му на човек и
гражданин.Посочва се,че несправедливата наказателна репресия е предизвикала
тежки негативни последици за името му в обществото, незаслужена обида, унижение,притеснения
и ограничения.Навеждат се доводи, че наказателното преследване срещу ищеца е
продължило почти осем години, извън всякакви разумни срокове ,което увеличава
силата и интензитета на търпените душевни страдания и ограничения .Ищецът
счита,че е претърпял допълнителни болки и страдания ,поради обстоятелството,че в
ПРС е бил лишен от справедлив процес , че освен многократно повдиганите
обвинения с неясни формулировки, затрудняващи организиране на защитата му,
производството по НОХД №484/2015г. е създало
у него убеждението,че делото се разглежда от предубеден съдия,който е
отказал да допусне относими и допустими доказателства,като в тази насока се
позовава на мотивите на решението на ВКС
по касационно дело №953/2017г.Твърди се,че посочените от ищеца свидетели имащи
преки впечатления от фактите,предмет на доказване са били подложени на масиран
натиск, че същият прокурор е внесъл срещу тях обвинителен акт,образувано е НОХД
№2908/2016г.по описа на ПРС, приключило с оправдателна присъда,влязла в
сила.Изложени са доводи,че ищецът е изживял допълнителни притеснения и негативни
изживявания във вр.със състоянието на жената,с която
живее на семейни начала и която е майка
на детето му,че същата е била свидетел на извършеното претърсване в дома
им,била е разстроена и шокирана,към този момент е била бременна ,което
състояние е застрашавало бременността й,че с развитие на нак.производство
несигурността,притесненията и душевните страдания са се увеличили,като тези негативни
изживявания са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение срещу ищеца.В ИМ
се твърди,че тези изживявания на обида,срам,ограничение и притеснения са се
отразили неблагоприятно и върху родителите на ищеца ,че се е влошило
здравословното състояние на баща му,което е довело до допълнителни
притеснения.Твърди се,че през дългия период на провежданото срещу ищеца незаконно
наказателно преследване същият е претърпял и нови тежки емоционални
страдания,че Районна Прокуратура е
уведомила Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/,въз
основа на което с решение №449//05.12.2012г.на КОНПИ срещу ищеца е образувано
производство за установяване имущество,придобито от престъпна дейност,че с
мотивирано искане от същата дата Комисията е внесла в ПОС искане за допускане
на обезпечение на бъдещ иск .Посочено е,че с определение на ПОС от
06.12.2012г.е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху всички
сметки,депозити,спестовни влогове,автомобили на ищеца, както и запор на
притежаваните дружествени дялове в „***“ООД с обща номинална стойност
516 941,25лв.,както и възбрана върху ½ ид.част
от УПИ в с.***, заедно с административна сграда,където на практика е
осъществявана дейността на дружеството,на което е управител.Ищецът
счита,че налагането на тези
обезпечителни мерки е довело до
негативни последици за него и дружеството,тъй като за период от три години той
и семейството му са били лишени от доходи и спестявания,а търговката дейност на
дружеството е била парализирана,като част от работниците са напуснали,други не
са имали желание да постъпят на работа,притеснявайки се за изплащане на
възнагражденията им, като са коментирали ,че ищецът е извършвал измами ,за
което е преследван. Твърди се, че в резултат на незаконното обвинение срещу
него ищецът е претърпял неимуществени
вреди,които оценява на 40 000лв.и имуществени вреди в размер на
10 200 лв.,представляващи заплатен адвокатски хонорар по досъдебното и
съдебното производство. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с
което Прокуратурата на РБ и Районен съд Плевен бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата
40 000лв.,обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със законна
лихва върху нея, считано от 21.11.2017г. до окончателното й изплащане,както и
сумата 10 200лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди –изплатен
адвокатски хонорар на защитника в нак.производство,ведно
със законна лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
С разпореждане на ПОС
№661/25.05.2018г.ИМ е оставена без движение като на ищеца са дадени указания за
довнасяне на ДТ,както и да уточни поддържа ли предявения иск срещу втория
ответник Районен съд Плевен.Със същото разпореждане е указано на ищеца да
уточни в претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000лв.,включват ли се и вредите
в резултат на образуваното производство пред КОНПИ,сега с наименование
КПКОНПИ и наложените в тази връзка обезпечителни мерки от ПОС по
ч.гр.д.№1151/2012г.,с оглед разпоредбите на чл.2 ал.2 и на чл.2а от ЗОДОВ. С
допълнителна молба , постъпила в съда на 15.06.2018г.ищецът чрез своя
пълномощник адвокат А.К. от ПАК е
уточнил,че ИМ следва да се счита
предявена само по отношение на Прокуратурата на РБ,но не и спрямо РС
Плевен,който не е пасивно легитимиран да отговаря по ЗОДОВ. Със същата молба е
уточнено,че в претендираното обезщетение от 40 000лв.за претърпени
неимуществени вреди не се включват
вредите в резултат на образуваното производство пред КОНПИ,сега КПКОНПИ,а
посочените факти в тази връзка касаят негативните преживявания във вр.с незаконното обвинение.
С определение на ПОС
№677/18.06.2018г.на осн.чл.232 ГПК е прекратено
производството гр.д.№357/2018г. по описа на ПОС спрямо втория ответник Районен
съд Плевен,поради оттегляне на иска и е постановено ,че исковете по чл.2 ал.1
т.3 ЗОДОВ се считат предявени само срещу
Прокуратурата на РБ. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в
сила.
В съд .заседание на
23.10.2018г.ищецът чрез своя пълномощник
адвокат А.К. от ПАК поддържа така предявения иск и моли съда да постанови
решение,с което да го уважи изцяло.Претендират се и направените по делото
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения
в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ,съобразен с разпоредбата на чл.61 ал.2 ГПК /отм. ДВ 65/2018г./за спиране
на сроковете по време на съдебната ваканция е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ,представлявана от Главния прокурор,чрез прокурор от ОП – Плевен И.Ш..Взето е
становище,че предявеният иск е допустим.Посочено е,че през 2010 г в РП Плевен е
образувано ДП №Д-774/2010г.срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.210 ал.1,т.5 вр.с чл.209ал.1вр.с чл.18 НК,като на
25.10. 2011г.Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за описаните деяния,
като му е определена мярка за неотклонение “Парична гаранция“ в размер на
10 000лв.Не се оспорва,че наказателното производство е приключило с влязла
в сила на 27.11.2017г. оправдателна присъда на ПОС по ВНОХД №463/2017г.,
потвърдена с решение на ВКС по кас.д.№953/2017г.,с
която ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.210 НК,а по обвинението
по чл.131 НК производството по делото е прекратено,поради изтичане на
абсолютната давност.С отговора се оспорва претенцията за неимуществени вреди в
размер на 40 000лв.,като се твърди,че сумата не е в съответствие с
критерия за справедливост ,съгласно чл.52 ЗЗД,че този размер на обезщетението
за неим.вреди е крайно завишен и явно несправедлив, не съответства на претърпените вреди,на икономическия стандарт
в Р.България и на съдебната практика по аналогични случаи,вкл.тази на ЕСПЧ. Ответникът
се позовава на т.2 от ППВС №4/1968г.относно критерия справедливост по чл.52 ЗЗД.Ответникът счита за неоснователни твърденията на ищеца,че наказателното
производство е приключило извън разумния срок,че Г. е бил обвиняем за период от
6 години,че за периода от извършеното претърсване до привличането му в
качеството на обвиняем -08.10.2011г.до 25. 10.2011г. не следва да бъде ангажирана
отговорността на Прокуратурата. Направено е възражение,че по едно от
обвиненията –по чл.131 НК,наказателното производство е прекратено по
давност и за това обвинение също не
следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата.Изложени са съображения,че взетата мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ не е довела до ограничаване правата на ищеца,че вредите,изразяващи се
в професионално дискредитиране пред клиенти и колеги ,увреждане на добро
име,самочувствие и авторитет, обида и срам са недоказани,че недоказано е и
твърдението за претърпени вреди над обичайните,както и за вредите,претърпени от
членовете на семейството на ищеца. Направено е възражение,че Прокуратурата на
РБ не дължи обезщетение за твърдените вреди от срината търговска дейност,както
и за вреди от действията на Комисията по Закона за ОПДИППД/отм./. Оспорва се
като неоснователна и недоказана претенцията за имуществени вреди в размер на
10 200лв.,като ответникът се позовава на т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС
№6/06.11. 2013г.по тълк.д. №6/2012г.Направено е
възражение,че приложените копия от договори за правна защита по
н.д.№953/2017г.на ВКС,ВНОХД №463/2017г.на ПОС,ВНОХД №643/2013г.на ПОС,НОХД
№595/2012г.на ПРС са нечетливи,не е *** размера на заплатения адвокатски
хонорар ,поради което ответната страна се противопоставя на тяхното прилагане
по делото.По отношение на договорите за защита по ДП №Д-774/2010на РП в размер
на 1200лв.е посочено, че липсват доказателства за реално осъществена адвокатска
помощ,а и заплатеният хонорар е
прекомерен, което важи и за договора за защита по НОХД №484/2015г.по описа на
ПРС. В съдебното заседание на 23.10.2018,на което бе даден ход по същество Прокуратурата
на РБ чрез прокурор И.Ш.от ОП Плевен изцяло поддържа становището си в писмения
отговор.
Окръжният съд като прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,приема за установено следното :
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени от К.К.Г. срещу
Прокуратурата на РБ обективно съединени искове с правно основание чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ,за сумата
от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение,
за което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 21.11.2017г.присъда на ПОС по ВНОХД №463/2017г.по описа на ПОС ,ведно
със законна лихва върху сумата , считано от датата
на влизане в сила на оправдателната
присъда - 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –заплатен на защитника адвокатски
хонорар в нак.производство,в резултат на незаконно обвинение,за
което ищецът е оправдан с влязла в законна сила на
21.11.2017г. присъда на ПОС
по ВНОХД № 463/2017 г.по описа на ПОС,ведно
със законна лихва върху сумата,считано
от датата на подаване на
ИМ-23.05.2018г.до окончателното й изплащане.В този смисъл е изготвения от
съда проекто-доклад, съгласно определение №1006/21.09.2018г.,приет за
окончателен в съд.заседание на 23.10.2018г.,по който страните не са направили
възражения.
Безспорно
от представените към ИМ писмени доказателства и от приложеното НОХД
№484/2015г.по описа на ПРС,ведно с всички приложени към него нак.производства ,както и ДП№774/2010г. по описа на РП Плевен
се установява,че ДП№774/2010г. е образувано на 26.03.2010г.с постановление на
прокурор от РП Плевен срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.210
ал.1т.5 във вр.с чл.209 ал.1 вр.с
чл.18 ал.1 НК.По така образуваното ДП,въз основа на предварително дадено
разрешение от съдия при ПРС,на 08.10.2010г.са извършени претърсвания и
изземвания на офис,ползван от „***“ООД,в което дружество съдружници са ищецът К.К.Г. и баща му К. Л.Г.,***,както и в жилищата на ищеца,К. Л.Г.
и В.М.Г., находящи се в гр.Плевен,ул***и
№*** и в други обекти..С постановление на РП Плевен от 25.10.2011г.ищецът К.К.Г. е привлечен като обвиняем за три престъпления: 1/по
чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 НК;2./ по чл.210
ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18
ал.1 НК;3./по чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК,като със същото му е взета мярка за неотклонение“Парична
гаранция“в размер на 10 000лв.С постановление на РП Плевен от 17.11.2011г.ищецът
К.Г. е привлечен като обвиняем в извършване на следните престъпления:І
Затова,че в периода от 22.07.2008г.до 08.03.2010г.в гр.Плевен,при условията на
продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у
представители на различни
застрахователни компании, като е причинил и се е опитал да причини имотни вреди
на същите,като са му повдигнати обвинения за следните престъпления:1/ по чл.210
ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 НК;2./ по чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК; 2./ по чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209
ал.1 вр.чл.18 ал.1
НК;3./по чл.209 ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК;ІІ На
01.07.2010г.в гр.Плевен като длъжностно лице-управител на „***“ООД гр.Плевен
причинил лека телесна повреда,изразяваща се в причиняване на болки и страдания
без разстройство на здравето на В.И.М. от гр.Плевен,назначен по трудов договор
като шофьор на дружеството-престъпление по чл.131 ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК.На 02.03.2012г.РП Плевен е внесла
обвинителен акт в ПРС срещу К.К.Г. за горепосочените
престъпления,въз основа на което пред ПРС е образувано е образувано НОХД №595/2012г.В съд.заседание на
30.05.2012г.ПРС е прекратил производството по
НОХД №595/2012г.и делото е върнато на РП Плевен за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.С постановление на РП
Плевен частично е прекратено нак.производство по
ДП№774/2010г.***о срещу К.Г. относно повдигнатото му обвинение,затова,че през м.май
2009г.в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага поддържал у
представител на „И.Ш.“ЗЕАД заблуждение за настъпило застрахователно събитие-ПТП с материални щети в големи
размери 49 728,79лв.На 04.07.2012г.РП Плевен е внесла нов обвинителен акт
срещу ищеца К.Г. за престъпления по чл.210ал.1т.5 вр.чл.209
ал.1 НК и по чл.131 ал.1т.1пр.1т.2пр.1 вр.с чл.130
ал.2 НК ,въз основа на което пред ПРС е образувано НОХД №1791/2012г. В това съдебно производство са проведени 5
съдебни заседания-на 15.10.2012г.;на 19.12.2012г.,на 19.02.2012г.,на
08.04.2012г.когато не е даден ход на делото и на 10.06.2013г.,в които К.Г. се е
явявал ,заедно със своите пълномощници.С присъда на ПРС №158 от 10.06.2013г.по
НОХД №1791/ 2012г. К.Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. чл.210 ал.1т.5,вр.чл.209 ал.1 НК.Със
същата присъда на ПРС е признат за виновен за престъплението по чл.131
ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК за
причинената на В.М. лека телесна повреда на 01.07.2010г.,като на осн.чл.78А НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 500лв.Ищецът е
обжалвал присъдата в осъдителната й част,а РП Плевен е протестирала присъдата в
оправдателната й част,като пред ПОС е образувано ВНОХД №643/2013г.С решение на ПОС №243/25.10. 2013г. постановената
от ПРС присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора.С постановление на следовател от
ОСО от 08.09.2014г. К.Г. е привлечен като обвиняем за две престъпления:по
чл.210ал.1т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК и по чл. чл.131
ал.1т.1пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК,като на 07.10.2014г.срещу него внесен нов
обвинителен акт за горепосочените две деяния,като пред ПРС е образувано НОХД №2849/2014г. С разпореждане №6030
от 27.10.2014г.ПРС е прекратил съдебното производство по описаното НОХД и
делото е върнато на РП Плевен за отстраняване нарушенията при изготвяне на
обвинителния акт.Това разпореждане на ПРС е потвърдено с определение на ПОС
№880 от25.11.2014г.по ВЧНД №978/2014г.
Няма спор,че поради изтичане на абсолютната
погасителна давност производството е
прекратено по отношение на обвинението по чл.131 ал.1т.1 пр.1 и т.2,пр.1 вр.чл.130 ал.2 НК.На 25.02.2015г.отново е внесен обвинителен
акт срещу ищеца, като същият е обвинен в извършване на престъпление
по чл.210 ал.1т.5 вр.чл.209 ал.1 НК,въз основа на
който е образувано НОХД №484/2015г.по описа на ПРС.По
това съд.производство са проведени няколко съд.заседания:на 30.03.2015г.не е
даден ход на делото;на 30.04.2015г.;на 09.06.2015г.;на 29.09.2015г.;на
20.11.2015г.;на 29.01.2016г.;на 01.03.2016г.;на 15.04.2016г.;на 17.05.2016г.;на
06.07.2016г.;на 30.09.2016г.;на 04.10.2016г.;на 21.10.2016г.,когато не е даден
ход на делото;на 28.11.2016г.;на 16.12.2016г.;на 31.01.2017г.;на 20.02.2017г.,в
които подсъдимият К. Г. се е явявал заедно със своите пълномощници. С присъда
на ПРС №44/20.02.2017г.по НОХД №484/2015г.К.Г. е признат за виновен за престъпление по чл.210
ал.1т.5 вр.чл.209 ал.1 НК,за което деяние му е наложено наказание“лишаване от свобода“за
срок от 2 години,чието изтърпяване на осн.чл.66 НК е
отложено с четиригодишен изпитателен срок.Със същата присъда на основание чл.45 ЗЗД е осъден да заплати на ЗК“***“АД сумата от 28 215лв.обезщетение за
причинени имуществени вреди,ведно със законна лихва от датата на увреждането
18.11.2008г.до окончателното изпращане,както и деловодни разноски.Ищецът е обжалвал така постановената присъда,която е протестирана и от Прокуратурата,въз основа на което пред
ПОС е образувано ВНОХД №463/2017г.С
присъда №30/27.06.2017г.на ПОС осъдителната присъда на ПРС е изцяло отменена и
вместо нея ПОС е постановил нова присъда,с която ищецът К.К.Г.
е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.210 ал.1 т.5 във вр.чл.209
ал.1 НК,като изцяло е отхвърлен като неоснователен и предявения граждански иск.С решение на ВКС
№250/21.11.2017г.,І-во нак.о.по
наказателно дело №953/2017г.е оставена в
сила оправдателната присъда №30/27.06.2017г.на ПОС, постановена по ВНОХД
№463/2017г.
Безспорно между страните е,че
оправдателната присъда е влязла в сила на 21.11.2017г.
От представените с ИМ писмени
доказателства се установява,че в изпълнение на задължението си вменено в чл.21
ал.1 от ЗОПДИПД/отм./РП Плевен на 22.02.2012г.е изпратила уведомление до
Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност за
образуваното срещу ищеца ДП.С решение
№449/05.12.2012г. Комисията, с
наименование КОНПИ е взела решение да се образува производство за
установяване ни имущество,придобито от
престъпна дейност срещу К.К.Г..В тази връзка КОНПИ е
направила искане до ПОС по реда на чл.390 ГПК за допускане на обезпечение на
бъдещ иск,въз основа на което пред ПОС е образувано ч.гр.д.№1151/2012г.С определение
на ПОС от 06.12.2012г.по цитираното ч.гр.д.е допуснато обезпечение на бъдещия
иск,който ще бъде предявен от КОНПИ срещу К.К.Г. по
чл.28 ал.1 ЗОПДИППД/отм./за отнемане в полза на държавата на
имущество,придобито от престъпна дейност,като са наложени обезпечителни
мерки-възбрана върху недвижим имот ,запор върху движими вещи, запор върху
банкови сметки,както и запор на дружествени дялове от капитала на „***“ООД.С последващо решение на КОНПИ №476/17.11.2015г.е прекратено
производството за установяване на имущество придобито от престъпна дейност
срещу К.Г.,КОНПИ е направила искане до съда по реда на чл.402 ГПК за отмяна на
допуснатото обезпечение и с определение на ПОС №1613 от 23.11.2015г.по
ч.гр.д.№1151/2012г.така допуснатото обезпечение на бъдещ иск е отменено.
Спорни в настоящото
производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни
органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищеца обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди и в какъв размер.
За изясняване на спорните въпроси по делото
бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля К. Л.Г.-баща
на ищеца се установява,че синът му е бил обвинен в
застрахователна измама,че преди години в дома им са дошли около 20 полицаи
барети,които са претърсили цялото жилище, като процедурата е продължила около
4-5 часа.Същият посочва,че синът му е бил притеснен,не е могъл да спи,че това
се отразило и на дейността на транспортната фирма,в която К. и майка му са
собственици,тъй като шофьорите са започнали да бягат.Свидетелят твърди,че
е извършено претърсване и на офиса на фирмата, от където са иззети
множество документи,че тези документи са държани около година, като се е
налагало синът му да ходи при
следователя ,за да получи същите. Бащата на ищеца посочва,че наказателното
производство е продължило около 8 години ,че през този период синът му се е явявал
около 70-100 пъти по делата,че преди съд.заседания е имал психически проблеми,
разхождал се е по цял ден из двора,нарушавал се е ритъма на работа във фирмата,
поради отсъствието му.Свидетелят посочва,че той е почетен гражданин на
Плевен,олимпийски шампион, че го познават много хора в града,че в резултат на
обвиненията срещу сина му хората в града са започнали да говорят,че са измамници,че са се дистанцирали от семейството,работници са
започнали да напускат фирмата,а самият
той след като е узнал за обвиненията срещу сина си също е имал здравословни
проблеми,започнал е да вдига кръвно,като е получил и инфаркт.
От показанията на свидетеля В.Л.се установява,че с ищеца са приятели от
около 20 години,че го познава като възпитано и отговорно момче , че преди
делото често са се събирали,ходили са заедно на почивки и екскурзии. Същият
посочва,че преди около 7-8 години е
научил от ищеца,че в дома му и в офиса
на фирмата са правени обиски,нахлули са полицаи с качулки,че от К. е научил,че
при това претърсване от офиса е иззета документация,че му е повдигнато
обвинение за застрахователна измама,че към него са предявени искания и от
Комисията Кушлев.Свидетелят твърди,че в резултат на
обвиненията ищецът коренно се е променил,спрял е да контактува с
всички,споделял е пред него,че е невинен,като е чувал слухове в града,че ищецът
е застрахователен измамник,че повечето застрахователни компании са отказвали да
му правят застраховки на коли и на камиони,че ищецът се е оплаквал,че има
проблеми и в работата си,тъй като шофьорите му са напускали . Според свидетеля
бащата на ищеца също е имал здравословни проблеми,а съпругата му е била
бременна с К.,че последната е имала
проблеми със забременяването към онзи момент и към настоящия.В.Л.посочва,че
преди делото често са се събирали, но след това за дълго време са спрели да
комуникират,тъй като ищецът е бил променен и
в депресия,че му е споделял,че често се е явявал по дела ,бил е
стресиран,чудил се е какво става.Според свидетеля семейството на ищеца е
познато в града,тъй като баща му е известен спортист,като е чувал,че хората в
града говорят,че са измамници,че са правили
застрахователни измами,вкл.е чувал такива неща и за бащата на К..
От показанията на свидетелката Й.Г.-съпруга
на ищеца се установява,че тя самата не е знаела нищо за наказателното дело до момента, когато в
жилището им е извършено претърсване,преди около 8 години,че в дома им са дошли БОП-аджии,които са обърнали цялата къща.Същата посочва,че
тогава е била бременна,получила е болки и се е наложило да бъде приета в
клиника, че преди това дълги години със
съпруга й са правили опити за ин витро
забременяване ,че е имала извънматочни бременности,че са преживели ужасен
стрес.Свидетелката посочва,че цялото семейство се е притеснявало,тъй като
свекърът й е уважаван спортист ,гражданин на града,съпругът й също е спортист и
бизнесмен,че са се чували много клюки,което е довело до напрежение ,както
вкъщи,така и в бизнеса ,че претърсването
в офиса на съпруга й е извършено демонстративно пред работниците.Същата
установява,че съпругът й се е променил в отрицателна насока,станал е
нервен,неспокоен,притеснен в резултат на подмятанията ,че е измамник и крадец,че
много пъти се е явявал по дела,като преди това е бил напрегнат,вдигал е кръвно
,че преди това двамата никога не са си мерили кръвното,а сега имат 2-3 апарата
за кръвно вкъщи.Съпругата на ищеца депозира показания,че ***ото
дело се е отразило негативно и на свекър й ,който е болен ,с инфаркт,правена му
е операция,като е бил притеснен и е лежал в болница,че виждайки баща си в това
състояние К. се чувствал още по-стресиран и обиден.Свидетелката посочва,че във вр.с обвинението за измами на съпруга й и след като е
започнало делото,банките са отказвали да му отпуснат кредит,на двамата им е
отказан стоков кредит при закупуване на техника на изплащане,че цялото му
имущество е било запорирано,което допълнително е
притеснявало съпруга й,че в тази връзка е имал и проблеми и с данъчните ,не е
могъл да върши ежедневната си работа,поради изземването на документи,налагало
се е да ходи и да снима счетоводната си документация,за да може да продължи
дейността на фирмата.Свидетелката посочва,че делото е продължило около 8
години, като през цялото време съпругът й е изпитвал притеснения,че това е
повлияло и на сина им,като детето е питало къде отива татко му,защо пътува
, тъй като е чуло
разговори вкъщи за „дело“.
По делото като свидетел е разпитан и С.М.,бивш служител
във фирмата на ищеца.Същият установява,че тази фирма е била собственост на К. и
майка му,като основно за дейността й се е грижил К. ,а търговската й дейност е свързана
с транспорт в чужбина.Свидетелят посочва,че преди 7-8 години отивайки на работа
в офиса сутринта е заварил полицаи с
качулки ,които са претърсили всички стаи,като самият той е бил съборен на
земята,че при претърсването К. не е присъствал в офиса.Според свидетеля към
онзи момент много от служителите на фирмата-шофьори са я напуснали,тъй като се
е говорило,че фирмата ще фалира,че К. ще бъде осъден ,тъй като е извършил много
голямо престъпление,ще има присъда и няма кой да управлява фирмата. Свидетелят
посочва,че към момента на претърсването е имало натоварени камиони по
заявка,които не са могли да заминат,тъй като шофьорите са се уплашили и са
напуснали,че между служителите се е говорило,че К. е извършил
престъпление,някакви измами,свързани с работата му и хората са били
притеснени.Същият посочва,че К. се е затворил в себе си,спрял е да излиза и да
ходи по заведения,срамувал се е,тъй като в
града се е обсъждало ,че е извършил престъпление и ще бъде осъден,че
преди делата видимо е бил разстроен и притеснен.
При съвкупна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства,
Окръжният съд приема,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и
исковете са доказани по основание.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на
дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като
в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано,каквато е и конкретната хипотеза.Тази отговорност
на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания.Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.
2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че ищецът К.К.Г. е уличен в извършване на няколко престъпления
- по чл.210 ал.1т.5 вр.с чл.209 ал.1 НК, застрахователни измами в големи
размери,както и за причиняване на лека телесна повреда в качеството му на
длъжностно лице-управител на „***“ООД на служител на дружеството-престъпление
по чл.131 ал.1т.1,пр.1 и т.2 във вр.с чл.130 ал.2 НК,привлечен
е като обвиняем за тези престъпления,а впоследствие с влязла в сила на 21.11.2017г.присъда на ПОС по ВНОХД
№463/2017г.е признат невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.210 ал.1,т.5 във вр. с чл.209
ал.1 НК.При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като
незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващия орган. Действията или бездействията на държавните органи по
смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно
правилни, поради което, за разлика от деликта, вината
не се предполага.
ОТНОСНО иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 40 000лв., претендирано
обезщетение за неимуществени вреди
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства ,съдът приема,че ищецът е претърпял неимуществени вреди , в
резултат на незаконното обвинение,за което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното
производство срещу ищеца е продължило общо 6 години от 25.10.2011г. ,когато
същият е привлечен като обвиняем до 21.11.2017г.,когато е влязла в сила оправдателната
присъда.За този период ищецът е преживял негативни емоции, свързани с притеснения и стрес от начина по
който ще приключи наказателното производство.Ищецът е станал
по-затворен,изолирал се от близки и приятели ,ограничил е контактите си, чувствал
се е несправедливо обвинен ,бил е в депресия,изпитвал е срам.Обвиненията
срещу ищеца за извършено тежко
престъпление-застрахователни измами в големи размери са станали достояние както на служителите и работещите
във фирмата,на която той е бил управител,с оглед извършеното от разследващите
органи претърсване и изземване в офиса на
дружеството,така и на неограничен кръг от хора,живущи в гр.Плевен,с
оглед факта,че баща му е известен спортист и почетен жител на града. Събраните
по делото гласни доказателства обуславят извода,че повдигнатите срещу ищеца
обвинения са се отразили негативно и върху осъществяваната от фирмата му
търговска дейност, доколкото част от служителите
на фирмата са напуснали работа,допълнителни
проблеми са възникнали и във вр.с иззетата от офиса
документация.Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, вкл.на
бащата и на съпругата на ищеца ,при условията на чл.172 ГПК,които се основават
на непосредствените им впечатления за начина по който се е отразило ***ото срещу ищеца наказателно производство.Повдигнатото
обвинение е създало притеснения и
неудобства както за ищеца,така и за неговите близки
роднини -съпруга,баща и за цялото му семейство,тъй като в града хората
са коментирали ,че ищецът ,респ.и баща му са измамници. Тези негативни последици върху
личността на ищеца,според съда са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение се определя от съда
по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие , като следва да се
преценят всички конкретни обстоятелства- продължителността на ***ото наказателно производство, личността
на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му
на живот, обичайната среда, контактите
и социалния му живот, работата му, настъпилите
промени в отношенията в семейството, в начина му на живот
като цяло, върху личния, обществения
и професионалния живот, чувствата,
честта и достойнството на увредения, негативното отражение
в резултат на ***ото наказателно
производство върху душевното
му и здравословно състояние, естеството на причинените
на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на ***ото наказателно производство и др.. В този
смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както
и трайната практика на ВКС, а именно: решение № 16/
02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д.
№ 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N
1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г.
по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази периода,в който е приключило наказателното производство-6 години в
досъдебна и съдебна фаза,което не представлява
разумен срок.По НОХД №484/2015г.по
описа на ПРС са проведени 15-16 съдебни заседания,с оглед фактическата и правна
сложност на спора за разпит на множество свидетели,назначаване на експертизи.Съдът
съобрази характера и вида на обвинението-на ищеца е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.210 ал.1т.5 вр.с
чл.209 ал.1 НК –застрахователни измами в големи размери,за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и конфискация до ½ от имуществото.При определяне
размера на обезщетението съдът съобрази и личността на ищеца и неговото
обществено положение,който е бил осъждан за други престъпления с влезли в сила
присъди,независимо ,че към днешна дата е реабилитаран.При
преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът приема ,че с оглед
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение
в размер на 8 000лв. е достатъчно да
компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди.До този размер искът с
правно осн.чл.2 ал.1
т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва
да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-21.11.2017г.до окончателното й
изплащане.От този момент Прокуратурата
като държавен орган е в забава.В този смисъл са дадените разяснения в ТР на
ОСГК №3/22.04.2004г.по тълк.д. №3/2004г.-т.4. За
разликата до 40 000лв.искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,доколкото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет и
размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен.
ОТНОСНО иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 10 200 лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди
Сумата се претендира като заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник адвокат К. по приключилото
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза. Направените разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение за защита по наказателното
производство в ДП
и в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди и са в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение, поради
което следва да бъдат присъдени
изцяло.В НПК липсва процесуална възможност лицето,което е оправдано по повдигнатите му обвинения да
упражни претенцията си за разноски в наказателния
процес. Категорична е съдебната практика,че претенцията за разноски,
изразяващи се в заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му
в наказателното производство,приключило
с оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда и вземането за това обезщетение срещу държавата се реализира по реда на ЗОДОВ.Видно от
представения препис от договор за правна защита и съдействие от
16.11.2011г./л.54/по ДП К.Г. е заплатил на пълномощника си адвокат К.
адв.възнаграждение в размер на 1200лв.
На л.104 от НОХД №595/2012г.по описа на ПРС в оригинал е приложен договор за
правна защита от 16.05.2012г.за изплатено в брой адв.възнаграждение в размер на
2500лв.По ВНОХД №643/2013г.по описа
на ПОС ищецът също е представляван от адвокат А.К.,като съгласно приложения в
оригинал договор за правна защита от 29.08.2013г./л.28/на пълномощника е
изплатено адв.възнаграждение в размер на
2000лв.На л.39,том І от НОХД №484/2015г.по описа на ПРС е приложен в
оригинал договор за правна защита и съдействие от 13.03.2015г., съгласно който
ищецът е изплатил адвокатско възнаграждение на своя пълномощник адвокат К. в
размер на 2 000лв./1200лв.+800лв./
По ВНОХД №463/2017г.по описа на ПОС,на л.41 е приложен в оригинал договор за
правна защита и съдействие от 19.06.2017г.,съгласно който изплатеното на
пълномощника адв. възнаграждение е в размер
на 1000лв.Пред ВКС ,по нак.д.№953/2017г.ищецът също е бил представляван от адвокат
К.,като съгласно приложения в оригинал на л.25 договор за правна защита от
02.11.2017г.същият е изплатил на пълномощника си адв.възнаграждение в размер на 1 500лв .Общо направените от
ищеца разноски за заплащане на адв.възнаграждение на неговия пълномощник в
наказателното производство,в досъдебна и съдебна фаза са в размер на 10 200лв., които представляват имуществени вреди за ищеца,в
резултат на незаконното обвинение,за което е оправдан с влязла в сила присъда.Искът
за тази сума е основателен, доказан и следва да се уважи изцяло,ведно със
законна лихва върху нея,считано от датата на завеждане на ИМ-23.05.2018г.до
окончателното й изплащане.Неоснователни са изложените в писмения отговор на
ответника възражения за прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение.За
разлика от разпоредбата на чл.78 ,ал.5 ГПК,в НПК не е предвидена възможност при
разглеждане на нак.производство съдът да намалява
размера на адв.хонорар на защитника на подсъдимия.На още по-голямо
основание,съдът в настоящото гражданско производство,при предявен иск по
ЗОДОВ може да извършва преценка за
прекомерност на вече заплатеното адв.възнаграждение по приключилото наказателно
производство,разгледано по реда на НПК.
При този изход на процеса и на осн.чл.10
ал.3 ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на
РБ следва да заплати на ищеца внесената
ДТ в размер на 20лв.и разноски за адвокат,съобразно уважената част от исковете
в размер на 747 лв.или
общо 767лв.
Водим от
горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Г., ЕГН **********
*** със съдебен адрес за призоваване:
адвокат А.К. *** сумата от 8 000 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление,за което е оправдан с влязла в сила на 21.11.2017г. присъда
на ПОС по ВНОХД №463/2017г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.11.2017г.до
окончателното й изплащане,като за разликата до 40 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на К.К.Г.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес
за призоваване:адвокат А.К. *** сумата от 10 200лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-заплатено
адв.възнаграждение по нак. производство,в резултат на обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на 21.11.2017г.
присъда на ПОС по ВНОХД №463/2017г.,ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на ИМ-23.05.2018г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Г.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес
за призоваване:адвокат А.К. *** деловодни разноски в размер на 767лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: