Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав,
в публично
съдебно заседание на петнадесети април 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на
секретаря Пенка Михайлова
и
прокурора Силвиян И,
като разгледа
докладваното от с-я Желязкова КНАХД № 642/2021г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Герматех” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Кюстендил, ул.”Вола” №16, представлявано от управителя Т. Д. Д. ,
чрез адв. Д.С., срещу Решение № 12/17.02.2021г. по АНД № 20203110203342/2020г.
на Районен съд–Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-009923/29.08.2018г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, като наложената на
дружеството за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ
имуществена санкция в размер на 5 000 лв. е намалена на 1 500 лв.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Конкретно излага, че въззивният съд не е отчел наведени
доводи в жалбата против АУАН и НП, водещи до извод за незаконосъобразност и
отмяна на същите. Не са взети предвид установените в процеса факти и
обстоятелства, установени в хода на административно-наказателното производство
/АНП/, водещи до различни фактически констатации. Счита, че не е установено по
безспорен начин извършване на твърдяното административно нарушение, тъй като:
на обекта е нямало представител на санкционираното дружество, който да е
допуснал лицата до работа; не са взети предвид обясненията дадени пред ВРП от
установените на обекта свидетели, че не са работили и не са договаряли с
„Герматех“ ЕООД, а с физическото лице Д.Д.; не са ценени от ВРС показаният на
това лице; и не е съобразено, че строителния обект е на друго дружество –
„Металекс“. Отделно от това счита, че в АНП е допуснато нарушение и на чл.405а
от КТ, поради което в случая не е налице годен субект за носене на
административно-наказателна отговорност. На изложените основания моли да се
отмени решението на ВРС и да се постанови друго по съществото на спора, с което
да се отмени НП. В с.з. не се явява представител.
Ответникът -
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Н.
, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред Районен съд Варна е образувано след постановяване на Решение № 1203/18.08.2020г.
по КНАХД № 1545/2020г. на Административен съд Варна, с което е отменено Решение
№ 736/03.06.2020г., по НАХД № 3436/2019г. на Районен съд Варна и делото е
върнато за разпределяне на друг съдебен състав, при спазване на дадените
указанията при новото разглеждане жалбата на „Герматех” ЕООД, против
горепосоченото НП.
За да се
произнесе, ВРС е приел от фактическа страна, че на 25.06.2018г. служители в Дирекция ”ИТ”
- Варна – свид.П.М, Е.Н и Н.И, извършили проверка на строителен обект – жилищна сграда ,
находящ се в гр.Варна, ул.“Цар Иван Шишман“ № 5, където установили петима
работници поставящи вътрешна изолация, сред които и С К.С, които обяснили, че нямат сключени договори и са наети на обекта
същия ден от лицето Д Д.. Заявеното от работниците било описано в констативен
протокол, а С.С удостоверил с подписа си, че работи като общ работник с определено работно време от 08.00ч. до 17.00ч.,
договорено трудово възнаграждение от 250 лв. седмично, с почивни дни събота и
неделя. След проведен разговор от свид.М със свид.Д. последният потвърдил, че
лицата са наети от него като уточил, че е пълномощник на „Герматех“ ЕООД. Тъй като при последвалата
документална проверка посоченото
дружество не представил трудово договор,
сключен със Семов, контролните органи приели, че е
допуснато нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 вр. чл.61 ал.1 от КТ, поради
което бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен
представител на дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството били подадени възражения. Административнонаказващия орган
/АНО/ като възприел изцяло констатациите и дадената правна квалификация в акта,
а направените възражения за неоснователни, издал процесното НП, като на
основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на въззивника, в качеството на
работодател, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства /в т.ч. и
констативен протокол, с лично положен подпис на Сенков под негови изявления/ и депозираните свидетелски
показания. Приел е същите за взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, като не е
кредитирал показанията на свид.Д.. Изложил е мотиви, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото
нарушение, тъй като работникът С С. е бил допуснат до работа да
изпълнява трудовите функции като общ работник, с уговорено работно време
и трудово възнаграждение, без да е
налице сключен трудов договор в писмена форма с установения
работодател – въззивното дружество.
Обсъдил е, като е приел за
неоснователни възраженията на наказаното лице за неяснота на
повдигнатото обвинение, за неправилна квалификация на нарушението, за несъставомерност на деянието, предвид това, че Сенков не
е работил за дружество, тъй като е имал взаимоотношения с физ.лице Д.; както и за
необсъждане възраженията на дружеството против АУАН от АНО
За да измени
размера на наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се
касае за първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при
което е приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административните наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално
определения в закона размер.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313
и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е
обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя
изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
-Правилни са изводите на ВРС за спазване
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН от АНО. Последният изрично е посочил, че
намира възраженията на наказаното лице за неоснователни, като относно мотивите
на това свое решение е препратил към конкретен документ – писмено становище на
процесуалния представител на ДИТ. В този смисъл, следва да се вземе предвид
Тълкувателно решение № 16/1975г. ОСГК, съгласно което фактическите основания
могат да се съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно от
него, най-късно до изпращане на жалбата или пък да се съдържат в друг документ
в приложената адм.преписка, като за да послужат същите като мотиви, следва в
акта да има изрично позоваване на тези документи, какъвто е и настоящия случай.
-Съответен на събраните по делото доказателства
е изводът на съда, че между „Герматех” ЕООД и лицето С.С
е възникнало правоотношение и че същото е
с характер на трудово. Този факт се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и най-вече от данните предоставени от самото лице и
удостоверени от същото с подпис, както и установената на място от проверяващите
обстановка. Няма основание същите да не бъдат кредитирани от АНО, респ. и от
съда, предвид отсъствието на други надлежни доказателства оборващи същите. В
този смисъл правилно съдът не е дал вяра на показанията на свид.Д., доколкото
същите изцяло противоречат на всички останали, събрани по делото писмени и
гласни доказателства, като следва да се отчете и пряката заинтересованост на
свидетеля.
-Неоснователно е
твърдението на касатора, че въззивният съд не е взел предвид обясненията дадени
пред ВРП от установените на обекта свидетели, че не са работили и не са
договаряли с „Герматех” ЕООД, а с трето физическо лице Д.Д.. Свидетелят Д.Д.
много точно и ясно посочва пред въззивния съд, че, тъй като брат му е ангажиран
в София му е направил пълномощно да изпълнява тези функции – „да контролира
обекта и да търси, да наеме хора за работа”. Фактът, че лицата са разговаряли,
„договаряли” с Д.Д. е безспорен, но той се е договорил с тях именно в
качеството си на упълномощено лице на управителя на „Герматех” ЕООД, да
извършват работа на обекта, на който дружеството е подизпълнител, а не за
негови лични нужди/имоти.
Неоснователни са
доводите в касационната жалба, че в административното производство е допуснато
нарушение на чл.405а от КТ, поради което не е налице годен субект за носене на
административно-наказателна отговорност. Първо, следва да се отбележи, че от
така изложеното твърдение, не става ясно какво иска да се каже, в какво се
изразява допуснатото от административно-наказващия орган/въззивния съд
нарушение в производството по чл.405а от КТ. Второ, производството по чл.414,
ал.3 от КТ е с административнонаказателен характер, за което се налага глоба
или имуществена санкция. В това производство административнонаказващият орган безспорно
е установил, че с работника не е бил сключен трудов договор, като лицето
изпълнява трудови функции в полза на дружеството касатор. С производството по
чл.405а от КТ се установява, че работната сила се предоставя в нарушение
на чл.1, ал.2, но съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В
производството по чл.405а от КТ целта е да се обяви съществуването на трудовото
правоотношение, лицето да се ползва от правата и задълженията на трудовия
договор с работодателя. Производството по издаване на акт по чл. 405а от КТ не
е преюдициално относно производството по налагане на имуществена санкция за
нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй като фактите
въз основа, на които се издава НП са установени с АУАН, а не с постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение. В
административно-наказателното производство по чл.414, ал.3 от КТ,
административно-наказващия орган е установил правилно дружеството, в полза на
което лицето е предоставило работна сила, поради което не е налице твърдяното в
касационната жалба твърдение, че не е налице годен обект за носене на
административно-наказателна отговорност.
Мотивиран
от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
ПРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, основателно се явява искането на
ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено
в размер на 80 лв.,
определен от съда по чл.78
ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП,
вр. чл.27е от НЗПП
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/17.02.2021г.
по АНД № 20203110203342/2020г. на Районен съд–Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 03-009923/29.08.2018г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Варна, като наложената на „Герматех“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстендил, ул.”Вола” №16,
представлявано от управителя Т. Д. Д. , за нарушение по чл.62, ал.1, във вр.
чл.1, ал.2 от КТ и чл.61, ал.1 от КТ, имуществена санкция в размер на 5 000
лв., е намалена на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Герматех” ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Т. Д.
Д. да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда” Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.