№ 11261
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110109847 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ищецът Х. Т. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 01.10.2020 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № **********. В процесния договор било посочено, че минималната сума, която
може да бъде усвоена по кредита била 200 лева, кредитният лимит бил 1500 лева, лихвеният
процент при максимален срок на кредита бил 36%, а годишният процент на разходите – до
50% за всички суми и срокове. В договора било посочено още, че за кредита следвало да
бъде предоставено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица или
неотменима и безусловна банкова гаранция. Поддържа, че на същата дата – 01.10.2020 г.
ищецът подал искане за кредитна линия до ответника, с която помолил да му бъде
направено предложение за условията, при които да се усвои сума по кредит тип „Кредитна
линия“ със следните параметри – 1200 лв. – сума за усвояване. Твърди, че на същия ден му
бил отпуснат заем в размер на 1200 лв. за срок от 12 месеца, като процесната сума била
усвоена в брой в търговския обект, където бил подписан договора за кредит. На същия ден –
01.10.2020 г. в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“
ищецът сключил и договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя лице, а
именно с „Кредит гаранция“ ЕООД, като в договора било уговорено, че същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение на всеки в размер
1
на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция. В договора било посочено, че за
оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът
заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на
всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента
при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и
лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Било посочено също така, че клиентът
заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на
посредника („Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника.
На ищеца бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение,
в който било посочено, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство
общо дължимата сума по усвоения кредит, с включено възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, възлизала на 2952,00 лв. Поддържа, че към момента на подаване на исковата
молба ищецът погасил по сключения договор сума в общ размер на 2230 лв. за периода от
21.11.2020 г. до 14.01.2022 г. Счита, че гореописаните договори били нищожни на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречали на законоустановените
императивни правила. На следващо място поддържа, че процесните договори били
нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената
от закона форма. Нарушено било изискването договорът да е написан по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Счита, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита. Договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита. Твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредитите, а именно кои компоненти точно били включени в него и как се формирал
посоченият в договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ГПК от 50% било в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв (в размер на 171%) бил над максимално
уговорения праг на ГПР. С договора за възлагане на поръчителство се задължил да заплати
на поръчителя възнаграждение, сумата за което впоследствие била заплатена заедно с
останалите дължими суми единствено на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. В тази връзка счита,
че предвид обстоятелството, че договорът за възлагане на поръчителство бил каузален и
акцесорен договор с основание гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника
към кредитора, същият бил нищожен поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД. Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесния
договор за потребителски кредит и свързания с него договор за възлагане на поръчителство
и договор за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД поради невъзможен
2
предмет и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1030 лв., представляваща недължимо платени суми по договора
за потребителски кредит – разликата между платената от ищеца на ответното дружество
сума (2230,00 лв.) и получената от Х. М. сума (1200 лв.), ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез адв. П., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по
подробно изложени съображения. Поддържа, че договорът за кредит тип „Кредитна линия“
съдържал всички, предвидени в чл. 11 ЗПК реквизити. Твърди, че към датата на подаване на
исковата молба ответникът получил плащания по кредита в общ размер на 1084,95 лв. По
делото липсвали данни за сочените за сключени договор за възлагане на поръчителство,
както и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, предвид което
ответната страна нямало как да вземе становище по наведените твърдения за изискването на
суми или престации от страна на ответника по такъв договор и отношението му към
настоящия договор за потребителски кредит. Неправилни били твърденията в исковата
молба, че ищецът сключил договор за поръчителство. Възразява изцяло срещу твърденията
на ищеца, че договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо
моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ********** от 01.10.2020г. е видно, че
между ищеца Х. Т. М., в качеството му на кредитополучател, и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД,
в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, в който било посочено,
че минималната сума, която можела да бъде усвоена по кредита е 200 лева, кредитният
лимит бил 1500 лева, лихвеният процент при максимален срок на кредита бил 36%, а
годишният процент на разходите – до 50% за всички суми и срокове съгласно приложение
№ 1 към договора. В договора било посочено още, че за кредита следвало да бъде
предоставено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на
1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.
Не е спорно между страните по делото, че на същата дата – 01.10.2020 г. ищецът
подал искане за кредитна линия № ********* до ответника, с което помолил да му бъде
направено предложение за условията, при които да се усвои сума по кредит тип „Кредитна
линия“ със следните параметри – 1200 лв. – сума за усвояване. Безспорно е също така, че в
3
същия ден на ищеца му бил отпуснат заем в размер на 1200 лв. за срок от 12 месеца, като
процесната сума била усвоена в брой в търговския обект, където бил подписан договорът за
кредит.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за възлагане на
поръчителство от 01.10.2020 г., ведно с погасителен план към него, че между Х. Т. М. и
"Кредит Гаранция" ЕООД е бил сключен договор, по силата на който поръчителят се
задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на
договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен между Х. Т. М. и „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила
в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния
лимит по договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение на всеки в размер
на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
договора, за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита,
размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът
заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на
посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца
бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно
който, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата
сума по усвоения кредит, с включено възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
възлиза в размер на 2952,00 лв. (12х246 лв.).
Представени са от ищеца 3 бр. фискални бонове, 2 бр. служебни бонове, както и 4 бр.
разписки, от които се установяват извършени плащания към посредника „Кеш Кредит“ ЕАД
в общ размер на 1404 лв. На следващо място, от представените писмени доказателства се
установява, че заплатените от ищеца суми са били разпределяни между дружествата „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД и "Кредит Гаранция" ЕООД, съответно по договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ и договора за възлагане на поръчителство. Така например
видно от представения фискален бон на л. 23 от делото се установява, че ищецът е заплатил
на „Кеш Кредит“ ЕАД сума в общ размер ба 159,98 лв., от които 30,53 лв. – за „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД и 129,45 лв. за „Кредит Гаранция“ ЕООД.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че ответникът е получавал заплатените от ищеца суми по договора чрез
4
кредитен посредник - „Кеш Кредит“ ЕАД, което се потвърждава както от договора за
потребителски кредит, така и от приложените по делото касови бонове и разписки от
„Изипей“ ЕАД. Вещото лице изяснява също така, че в системата на „Кеш Кредит“ ЕАД са
отразени като общо заплатени от ищеца суми в размер на 2230 лв. От тази сума, обаче,
получена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сума в общ размер на 1084,95 лв., с които е
погасена главница по кредита в размер на 859,07 лв., която сума погасява вноски от № 1 до
№ 9 включително, както и договорна лихва в размер на 225,88 лв., която сума погасява
вноски от № 1 до № 9 включително. От експертизта се установява също така, че ако при
изчислението на ГПР по потребителсикия кредит в размер на 1200 лв. със срок 12 месеца,
годишен лихвен процент 36,00% и съответната на лихвения процент месечна вноска по
кредита в размер на 120,55 лв., се включи и месечното възнаграждение по договор за
възлагане на поръчителство в размер на 125,45 лв., то тогава ГПР е в размер на 148,02%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума от
2230,00 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, че
това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без
правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
5
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР до 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, сключен от потребителя с
"Кредит Гаранция" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От анализа
на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя
за обезпечаване вземанията на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че
реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, размерът на ГПР възлиза
на 148,02%.
6
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-
А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС,
III-Б въззивен състав и др.). Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и
"Кредит Гаранция" ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС и др.).
В случая, обаче, както от представените към исковата молба доказателства, така и от
заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ несъмнено се установява, че от
заплатената от ищеца сума в общ размер на 2230 лв. в патримониума на ответника „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД е постъпила сума в общ размер на 1084,95 лв., с които е погасена
главница по кредита в размер на 859,07 лв., която сума погасява вноски от № 1 до № 9
включително, както и договорна лихва в размер на 225,88 лв., която сума погасява вноски от
№ 1 до № 9 включително. Разликата над сумата от 1084,95 лв. до общо заплатената от ищеца
сума в размер на 2230 лв. е постъпила в патримониума на друго дружество, а именно
"Кредит Гаранция" ЕООД. В този смисъл твърденията на ищеца, че сумата в общ размер на
2230 лв. е била заплатена на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД се опровергават и от представените
към исковата молба фискални бонове, в които изрично е отразено, че част от сумата е била
разпределена на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, а останалата сума е постъпвала в
имуществения комплекс на „Кредит Гаранция“ ЕООД, като дори и да се приеме, че двете
дружества са свързани лица, то всяко от тях е самостоятелен субект на правото и за да бъде
7
уважена претенция за връщане на парична сума като платена въз основа на недействителен
договор, е необходимо да бъде доказано, че тази сума е постъпила в патримониума на
страната-ответник. Ето защо и след като по делото не се установява в патримониума на
ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да е постъпила сума в размер на 2230 лв., т.е. не се
доказва претендираната от ищеца сума в размер на 1030 лева, представляваща разлика
между общо заплатената от Х. Т. М. сума (2230 лв.) и получената от последния сума по
кредита (1200 лв.), да е постъпила в патримониума на ответника „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, следва да се приеме, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се
явява неоснователен по отношение на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради което подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът.
Ответникът е сторил и претендира разноски в общ размер на 302,10 лева – адвокатско
възнаграждение. Релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ № 27,
вх. „А“, ет. 4, ап. 8, срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да
запалти на Х. Т. М. сумата в размер на 1030 лева – платена при начална липса на основание
– нищожен договор за потребителски кредит от 01.10.2020г., представляваща разликата
между общо платената от ищеца сума (2230,00 лв.) и получената от Х. Т. М. сума (1200 лв.),
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“ № 27, вх. „А“, ет. 4, ап.
8, да заплати на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № 15, вх. „Г“, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 302,10 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9